Здравейте!
Диагностицирана съм с Хашимото и имам всички отвратителни симптоми, които могат да се проявят. Няма да ви пиша резултати от изследвания, понеже след поставяне на диагнозата спрях да ходя при лекарите и да правя необходимите тримесечни изследвания. Направих така, тъй като ми свършиха ченгелите, с които трябваше да вадя думите от устите на лекарите. Освен това, в частната лаборатория, в която отидох за последните изследвания и където предупредих, че вените ми трудно се намират, така ми ги посиниха (което за мене си е нормално при тази процедура), но явно бяха засегнали и някой нерв, защото ръката ме болеше в рамото, в сгъвката и в пръстите малко повече от месец.
И така - бяха ми изписали вече лекарството, но аз реших, че ще намеря алтернативен метод за лечение. И понеже всички лекари вече поразбирват от хомеопатия, беше ми обяснено (не от хомеопат, какъвто в моя град е трудно на намериш), че точно този проблем с хомеопатия няма да се оправи.
След около година и половина започнах да пия L-тироксин 50, но сърчицето ми нещо не беше съгласно, та се наложи да отида на сърдечен лекар. Той ми каза, че това е нормална реакция на сърцето и проблемът е решим - ще се пият блокери за сърцето. Помислих си нещо наум и си тръгнах - взех решение да си деля хапчетата наполовина.
Това всъщност не беше решение, защото се чувствах ужасно, а през зимния сезон е още по-зле.
Стигнахме и до момента, когато започнах да чета книгата за ТЕС. Бях изпълнена с апатия и я купих по-скоро по навик, защото винаги съм проявявала интерес към "такива" неща. Започнах да я чета и стигайки до обясненията какво точно се прави, чукнах по точките, колкото да установя, че тези места са ми болезнени (т.е. точно по тях трябва да работя). Спрях да чета и започнах да мисля за формулировките.
"Въпреки, че преди много време пожелах смъртта, аз напълно и безрезервно приемам себе си."
"Въпреки, че винаги съм изпитвала силно чувство за вина, аз напълно и безрезервно приемам себе си."
Това вече беше изтощило запасите ми от енергия и реших, че сериозната работа ще започна друг път.
След два дена, напълно случайно, срещнах хора, които ми предложиха нещо, което отдавна търсех. Това, разбира се, няма нищо общо със започването на четенето на ТЕС.
След още ден се чувствах силно въодушевена - сякаш съм във въздуха и летя. От много време не се бях чувствала така. Това, разбира се, няма нищо общо със започването на четенето на ТЕС.
На следващия ден се влюбих! Не в един - в четирима (не ми се беше случвало от 15 години!). Това, разбира се, няма нищо общо със започването на четенето на ТЕС.
На следващия ден - в още двама. Единият беше жена

Нямаше никакво значение - чувствах се ВЛЮБЕНА! Състояние, в което се намирах непрестанно в младите си години. Това, разбира се, няма нищо общо със започването на четенето на ТЕС.
Симптомите ми са много по-слабо изразени. Когато се появят, си мисля за състоянието на влюбеност и ми става леко на душата и добре на тялото. Това, разбира се, няма нищо общо със започването на четенето на ТЕС
Не съм допрочела книгата още. Чувствам се като палаво дете, което еспериментира с играчката си. Това, разбира се, няма нищо общо със започването на четенето на ТЕС.
Не обещавам, че ще се отчитам за резултатите - не ми харесват рутинните неща, макар и да не може без такива. Насърчавам писането на дневниците. Просто аз не мога да го правя.
Поздрави!