Аз когато съм си сам се храня предимно със сурови продукти и доколкото мога с такива отгледани в естествени условия, т.е. от село, от бабите на пазара, органични и т.н.
Когато съм сред хора ям и готвена храна, за да избегна дискусии от рода на - "Ама ти защо така, ами няма ли да се заразиш, не ти ли е гадно да ядеш сурово месо и яйца?" и т.н.
А и за да не се деля от колектива и да не ме смятат за темерут.
Фактът че не пия кафе, алкохол и не пуша вече до някаква степен ме отлъчва от масите. Та затова съм приел оределени компромиси.
Но аз също така нямам хронични и животозастрашаващи заболявания.
Ако утре, не дай боже, се разболея от рак или МС да кажем, можеш да се обзаложиш, че ще мина само на сурово и обществото да върви по дяволите. Т.е. ножа ще опре до кокала.( както писах по-горе).
Пак повтарям - този начин на хранене не е за всеки. Само за сериозно болни хора.
Ако изобщо си чела нещо за суровоядството, ще видиш че няма суровоядец който да е минал на този начин на хранене без да е бил сериозно болен.
Всички са се избавили от множество болести и то когато съвременната медицина ги е била отписала.
Но за да направят прехода им е била нужна мотивация. А по-голяма мотивация от предречена неизбежна скорошна смърт няма.
Или се променяш или изчезваш. Какво мислят другите хора за теб губи значение и дали ще можеш да общуваш с тях на маса , както е прието, също. Ако те няма на този свят, така или иначе няма да можеш да общуваш с когото и да е.
Пак казвам - това е идеален начин на хранене (суровоядството), но изключително труден в съвременни условия и то не защото няма какво да се яде, а защото изкушенията са твърде много и трябва наистина да скъсаш с обшеството и общоприетите порядки.
За това всеки да преценява сам за себе си и да решава какво да прави.
Но дори резултатът от всички тези публикации да е само това , че някои от читателите тук ще се замислят върху това какво и защо ядат и евентуално ще започнат да употребяват повече сурова и природна храна и ще махнат поне явните отрови като кола, чипс и други преработени до неузнаваемост и тъпкани с химия "хранителни" продукти, аз ще съм свършил добра работа.
Аз давам информация и се опитвам да дам нови насоки за мислене. Какво ще направи с тази информация, как ще мисли и какви решения ще вземе си е право и отговорност на всеки отделен човек.
За съжаление ние сме програмирани от деца да не мислим много много и да правим доста неща просто защото всички правят така.
Най-важното което искам да постигна е да накарам хората с които общувам да мислят. Да поставят всички догми под съмнение и да взимат самостоятелно осъзнати решения.
Т.е. да излязат от матрицата.
Така че мислете и решавайте за себе си.
За да обобщя казаното с тази публикация - такова нещо като ядене на сурова храна съществува и е много полезно за всеки от нас. То може да ви излекува.
Не е лесно да се прави, но пък нищо което си струва да бъде направено не е лесно.
Дори само да повишите процентното съотношение на сурова към готвена храна в менюто си пак ще имате положителен ефект.
Задължително премахнете от храната си всичко на което не можете да кажете съставките без да четете етикета, ако искате вие и децата ви да са здрави.
Изключения и компромиси винаги се налагат. Но нека бъдат наистина изключения. При първа възможност се връщайте към природната храна.
Важно е не това което правим в 10% от времето (разбирай - евентуални изключения), а това което правим през останалите 90%.
Количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Ние държим здравето и качеството на живота си в собствените си ръце и глави. И отговорността за това какво правим с тях е само наша
от момента в който осъзнаем и приемем, че това е така.
Отричаме ли силата, способностите и отговорността си ние автоматично ги даваме на някой друг и ставаме слуги на чужди влияния. Ставаме марионетки подвластни на волята на тези които имат смелостта да приемат силата и отговорността, произтичаща от нея и да ни манипулират.
Във всеки един момент ние взимаме решение дали да си върнем(приемем) силата или да я дадем на някой друг.
В НЛП (Невро-Лингвистично Програмиране) има един такъв въпрос -
Кой управлява автобуса? (т.е. вас, живота ви).
За завършек аз бих искал риторично да го задам този въпрос.
Читателю, кой управлява твоя автобус?