Известно време не се бях разплаквала по време на тесване. Всъщност от последния описан тук случай. Ето, че вчера (или онзи ден беше) пак се развълнувах. Новата емоция беше от представата ми за бъдещето. След като превъртях всичките си познати мислено, след като превъртях сума ти случки от миналото и все пак ми трябва материал за мислене по темата, за да не се разконцентрирам, изведнъж попаднах на мисли за бъдещето:
Представих си че ще ме оперират. Тъй като никак не искам да се стига до там, забелязах, че дори не смея да си го помисля. Но някак техниката ми дава увереност, че мога да пребродя всички трудни за мислене места и, ако нещо се прецака, ще го оправя.
Та представих си как ми слагат системи, вкарват ме в операционна и накрая как излизам от болницата. Е, как да не се разрева? От мъка. Чувството, което изпитвах в тази ситуация е предимно яд. Яд за това, че сега ще ми отнеме много повече време да тесна и изчистя проблема. Яд, че след изчистването няма да имам такъв хубав критерий като раничката за оценяване на работата. Защото, при чистене на раничката, ако я няма, това е оценка за добре свършена работа. А ако ме оперират? Какво ще следя? Сигурно има какво, но не ми се стига до там. А и чувството на тревожност ми е доста познато и тази ситуация мога да изживея доста реално.
След това си помислих, че не е задължително да ми отнема повече време тесването след операция. Кой знае, може физическата намеса там да предизвика някакво отпушване в мен и изведнъж да изчистя и емоционалната страна на нещата. Това обаче никак не ми се стори правдоподобно.
После си представих как излизам от кабинета след контролния преглед. Казали са ми, че няма нищо и съм напълно здрава. Е, как да не се разрева? От умиление. Чувствам се леко и щастливо. Уверена, спокойна. Хванала съм цаката. Тези усещания не са ми много често срещани, но все пак има моменти, в които съм се чувствала така. Всъщност един момент. Припомних си този случай, в който съм била спокойна и уверена, хванала съм цаката. Това ме зарадва, защото има на какво да стъпя. След като веднъж е станало, значи може и сега.
Всички тези мисли ми отнеха доста време и затова повтарях 9Г и сериите. Накрая направих едно обикаляне, в което се старах да не мисля за нищо или поне не нарочно. Тогава се отпуснах и обикалях цялата стая. Беше много разтоварващо.
В следващи тесвания прехвърлях и двата случая. Чак вечерта мисля, че пак се разревах, но малко. В първия случай се виждах как на излизане паля цигара. Във втория просто ми е хубаво
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)