За Любовта, Страха и кой кого и колко обича

Alisa · Мнение от **Alisa** » 29 Дек 2011 20:51

Да пребъдеш в радостта си! А чрез теб и любовта между човеците!
На като казвам туй и питам те: видиш ли себе си в редовете!? Или просто изпусна върху нашите небогобоязливи глави, умове и сърдца скрижалите небесни като пропусна в едно с туй и грешните твърдения в измежду них редове!?
О неразумна, що побърза да ми се възрадваш!? Не разбра ли, че държа небесния огън в контакта си?!

MAG2001 · Мнение от **MAG2001** » 29 Дек 2011 20:52

paraboloid · Мнение от **paraboloid** » 29 Дек 2011 20:55

Маги, на прав път си в изводите за отслабването. Когато си изпълнен, препълнен от любов, във всяко едно от нейните проявления, се чувстваш толкова завършен, че нямаш нужда от нищо друго. Сега, по празниците, бях приготвила доста вкусотии и си мислех, че ей сега ще се олея и ще кача поне 2 кг от така трудно свалените. Синът ми си дойде от Лондон и бях толкова щастлива от неговото присъствие, беше ми така топло и нежно, че не съм се сетила да ям. Но това са състояния, в които човек не може дълго да пребивава. Та се налага да си намира заместители.

MAG2001 · Мнение от **MAG2001** » 29 Дек 2011 21:01

MAG2001 · Мнение от **MAG2001** » 29 Дек 2011 21:07

Alisa · Мнение от **Alisa** » 29 Дек 2011 21:08

Не се и опитвам, иначе от де чак толкоз огън в контакта!?
Искаш ли конкретни възражения?!(мързи ме, но мога да ти ги подчертая)

MAG2001 · Мнение от **MAG2001** » 29 Дек 2011 21:17

Алиса:

Искаш ли конкретни възражения?!(мързи ме, но мога да ти ги подчертая)

Искам, как да не искам, от тебе винаги...и що да не искам, кво ми е, да не ме е мачкал влак!

Я ходи си ТЕСни мързела, мързел такъв!

Мнение от **ivangp** » 29 Дек 2011 21:18

MAG, никого не си обидила все още. Това бе само напомняне. Превантивна мярка, а не размахан пръст.
Нямам нищо против емоционалните ти изблици, стига те да не са направени с думи, които могат да обидят някого във форума.
Искам в този форум да се обсъждат идеи, не личности.

Та обидите просто няма да ги допусна.
Без да се ядосвам ще си ги трия.
При рецидиви ще забранявам достъп и т.н.

Има много форуми, в които, скрит за анонимността на ника си, може с удоволствие да участва който си иска в оплюване на хора, които не е виждал никога.
Това вероятно също си има терапевтичен ефект за разтоварване от стреса, но не е търсеният от мен ефект.

MAG2001 · Мнение от **MAG2001** » 29 Дек 2011 21:29

Мнение от **ivangp** » 29 Дек 2011 21:31

Маг, като те чета напоследък и на мен ми се доповръща!

MAG2001 · Мнение от **MAG2001** » 29 Дек 2011 21:51

Alisa · Мнение от **Alisa** » 29 Дек 2011 22:43

Триста дяволи...(сори Василке!)

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Уважение. Да у-важа идва от това, да направя някого важен, да му придам значимост. Това е и издигане над, легитимация, признание... По-чистото и уместното според мен е "любовта е приемане", без придаване на уважение (липса на уважение(безразличие), неуважение- като степени), защото това е същото разделение поради страх и в него няма безусловност.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение

Състрадателен- съ-страдам. Страдам чувство породено от страха- смятам че не мога, понеже съм нещо по-малко от, самосъжаление- според този текст също е породено от страха.
Ако любовта приема, тя никога не би посочила само едната крайност- положителната, за да успокои нещо явно неслучило се, а би казала" аз те обичам и приемам всякак!" С това любовта подкрепя възможното за другия, независимо какво е то, като му дава нужния въздух и пространство, за да може другия, да Е според себе си.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Отговорността е контрол(самоконтрол). Ако любовта е безусловна, то това автоматично изключва контрола(самоконтрола). Пак се повтарям, но любовта е състояние на СЪМ(Е)- приемане, без емоция и мисъл. Това е явно противоречие наречено абсурд, но любов във надчовешкия и смисъл е неутралност, възможност, моята тягава, напоследък 0.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Поради казаното до сега, от мен, за любовта, "винаги мила" отпада! "Винаги" приравнява със "страх".
Ако си в състояние "любов", това не е щастие, защото е крайност различна от 0. Приемането и любовта в моя смисъл, е спокойна, неутрална и приемаща и не е задължително, да бъде подпечатвана с усмивка. Любовта не винаги е добра, понеже неутралността може да бъде изтълкувана различно от различните хора, но любовта ще го приеме, без да го съди и класифицира, с което ще даде сила на разбиращия я, такава каквато Е и ще отнеме сила на разбиращия я по друг начин (винаги добра).

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

Това важи с пълна сила и за любовта в човешкото и измерение. Примерно от любов към децата им казваш какъв е баща им. Ако наистина обичаш децата си, нищо няма да им кажеш, а ще им дадеш възможност сами да преценят и ако имат нужда от пояснения, то би трябвало просто да ги подкрепиш в това сами да преценят, като им предоставиш спокойствието(време, място, въздух), да го направят.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.

В самия си страх ние сме безусловно честни! Изразявайки го, ако умишлено го преобразим, това вече може и да се нарече лъжа. Правилата се поставят и чрез този текст, те казват: това приемете за любов, това за страх, иначе сте извън правилника!!!

На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Любовта няма път тя е 0. В безусловната любов няма плащане на грешки, пък било и само веднъж, справедливост(=контрол=страх)...

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Любовта не преценява даване-вземане, защото това директно я вкарва в контрол= страх според този текст. Изразът "любовта е сляпа" (дошла му сляпата неделя"...)директно казва това. Останалите излияния в тази част са все преценки, вкарващи в рамки и изразяващи неприемане т.е. нелюбов.

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

Източник: из "Овладяването на Любовта"
Дата на първоначално въвеждане: 31.08.2005 г., 17:09 ч.

Още купчина правила, при това крайно ограничаващи! Вече знаеш че страха може да е директния път към осъзнаване на любовта,особено ако е страх в действие, а според този текст това е щастие!
Със и без мързел си нахвърлих някой от несъгласията. Честита Нова Година!