Ужасни натрапливи мисли

[ivangp]

Можеш, можеш. Въпрсът не е дали можеш да го правиш по Н пъти на ден, а дали искаш. Явно не искаш достатъчно силно, все още.

В какво се изразява натрапчивата ти невроза?

[blagodarya]

Здравейте и от мен! Разбирайки наскоро за ТЕС и лесното и приложение, реших да опитам, тъй като от години имам какви ли не страхове, интересно е, че щом започнах да прилагам тес за единия, с напредването все повече ми се изясняваше откъде точно е дошъл, надявам се да съм на прав път =) Лошото е, че и при мен от започнаха да се появяват ужасяващи натрапчиви мисли, сякаш игра на съзнанието ми, мисля да пробвам тес и за тях, извинявам се за въпроса (сигурна съм, че някъде е споменато, но наистина има много информация, а не мога да я изчета наведнъж сега), когато веднъж съм приложила тес за даден проблем и съм казала декларацията, ако на другия ден пак правя тес за същото, трябва ли пак да изричам декларацията? Благодаря ви за вниманието и късмет на всички с ТЕС =)

[Alisa]

ДА.
Казваш декларация на всяка сесия и при всяко приложение на ТЕС.

[life_guest]

Искам тук да обясня механизма на действие на натрапчивите мисли. Ще вземем за пример мисли които са насочени към собственото здраве или здравето на близък човек. Първоначално се появява мисълта , в последствие следва нейната негативна интерпретация. Ако мисълта е насочена към собственото ни здраве , тя може да бъде видяна като опасност. За да се случи това човек трябва да има определени вярвания. Най- характерното е: " Мислите стават неща, мислите са материални" , което стана много популярно в последните години покрай филма "Тайната" и книгите за личностно развитие, здраве и успех. В другия случай ако мисълта е насочена към здравето на близък човек , може да бъде интерпретирана като "Що за ужасен човек съм че да си мисля такива неща, или щом си го мисля значи го искам " В последствие може да се появят други страхове от сорта на " никога няма да успея да се справя с този проблем , той е в главата ми и съм в клопка". Колкото повече човек се опитва да се справи с проблема, да го реши , да не мисли тези неща - толкова повече се концентрира върху тях и броя на тези мисли нараства. За да бъде решен проблема, той трябва да бъде видян в истинската му същност. Натрапчивите мисли са симптом на безпокойство , а то от своя страна може да бъде предизвикано от множество фактори в живота на човек. Безпокойството и тревожността намират начин да се фокусират и изявят под формата на проблем на повърхността. (може да е панически атаки, натрапчиви мисли, здравословен проблем и.т.н). Веднъж погледнат под този ъгъл натрапчивите мисли губят старото значение и вместо да се активира цикъла на автоматични негативни мисли , емоции и страх, когато се появи натрапчивата мисъл , вече интерпретацията ще е различна "това е просто знак за безпокойство" Тес може да бъде полезен дотолкова , доколкото може да "отсече" причинителите на безпокойството в основата, и все пак е добре човек да се цели в причината , да види кое е нещото което му липсва в живота (сигурност, разнообразие, любов, значимост, растеж, допринасяне), да види кое го спира от това да си го набави и да адресира него.

[mima89]

Здравейте,Иване!Искам да споделя,че от 4 години страдам от панически атаки и натрапливи мисли,в резултат на неприятни изживяни събития!В началото мислите ми бяха безобидни,на фона на тези които се появяват сега,и като поисках помощ от психиатър,всички ми предписваха антидепресанти.Та така 4 години ги пия,с кратки прекъсвания.Сега от 2 месеца съм ги спряла,защото преди 2 седмици ми се роди дъщеричка Преди мислите ми бяха от рода на-да не умра,да не припадна сред хората,да не полудея..Абе всичко,което чуех че някой се е случило,си мислех че ще сполети и мен.Но миналата година ми се появиха ужасяващи мисли-че мога да нараня близките си хора,да ги наръгам с нож..Беше кошмар,някакъв ужас..Такива грозни сцени,които адски ме плашеха.Вътрешно ме беше срам,че си ги мисля,но не мога да направя нищо..Знам че колкото повече им се съпротивляваш,толкова по-зле..И заминах отново на друг психиатър,който също ме започна с антидепресанти..Но те само притъпяват нещата-временно...,затова реших да ги спра.И сега с появата на бебенцето ми-мислите ме връхлитат отново-да не я нараня,да не изпитам сексуално влечение към нея,ей такива грозни неща,които много ме измъчват и подтискат.Искам да отгледам дъщеря си нормално и в пълно психическо спокойствие.Мислите ли,че ТЕС ще ми помогне,защото доста се обнадеждих,като прочетох мненията за него,или смятате че ми трябва психотерапевт.Много ще съм благодарна,ако ми отговорите и ме насочите какво да правя

[ivangp]

Мисля, че с ТЕС, търпение, упорита ежедневна работа и помощ от този форум можеш да си решиш проблема.

[mima89]

Благодаря Ви!Много добре се почуствах,дори само от един положителен отговор!Въпроса ми е само,всеки един страх,по отделно ли ще го тесам?Защото както виждате,с течение на времето са се натрупали различни...,не е само един.

[ivangp]

Да.
Прочети темите в началото на форума преди да питаш нещо друго.
Задаваш въпроси на които многократно е отговаряно. Използвай и търсачката.