TEC

Тъкмо се връщам от доктора. Трябваше най-накрая да отида, че взех да се притеснявам, да не би настинката да е слязла надолу към дробовете. Само, че от вчера постоянно си представях, че всичко е наред и че се обаждам на хомеопатката да и кажа, че не е слязло надолу. Днес отидох към доктора точно с това убеждение. Бях абсолютно сигурна, че гърдите са ми чисти. И наистина е така, за което много се радвам. Сега трябва да преборя пустата кашлица.
Днес сутринта звъннах и на хомеопатката. Споделих с нея за това, че усещам като наказание това мое разболяване. Тя ми каза, че щом съм си осъзнала грешката, няма нужда повече да мисля за това. Явно точно от нея търсех прошката и си мисля, че я получих. Чувствам се много добре, изпълнена с енергия.
Благодарение на вас лека полека откривам разковничето на проблемите ми. Дано вече по-малко лоши мисли ме налягат. Абе ще ме потърпите още някой и друг месец, няма отърване от мен, да знаете

Деско, ти от хомеопатката ли трябваше да получиш прошка? Какво толкова голямо прегрешение си извършила спрямо нея та да беше нужно да ти прощава? На мен лично това, което прочетох, ми прилича на много сериозна зависимост от друг човек. Дано не съм права, но ако е така, то следващия човек, който те погледне накриво ще ти докара друга криза. Аз много съжалявам, ако звуча грубо, но ти трябва проработка на това, което чувстваш и изживяваш в такива моменти, за да не допуснеш да го превърнеш в хронично състояние. Например ТЕС-ла на това, че се нуждаеш органически от одобрението на другите.

Иване, малко са емотиконите тук. Не може ли да се направи нещо по въпроса. Да са по-емоционални Защо няма прегръдка например?

Femme написа:На мен лично това, което прочетох, ми прилича на много сериозна зависимост от друг човек.

Femme, напълно си права. Винаги съм търсела одобрение от другите и съм страшно зависима от това. Не обичам сама да излизам никъде, трябва да има човек с мен, защото си мисля, че всички само мен гледат и се питат защо съм сама. Когато някой ми каже нещо обидно, не се чувствам никак добре. Чувствам се виновна и всякакви такива негативни емоции, зависи от ситуацията.
Чувствах се виновна пред хомеопатака, защото точно пред нея се издъних. Защото жената се опитва да ми помогне, а аз правя опити за самоубийство. Доста грубо след това се изказа за мен в това отношение, но аз си го заслужавах. Точно тя ми "удари" така да се каже шамара, за който бях споменала в предишни постове. И исках тя да ми прости, да продължи да ми помага, да не си променя към лошо мнението за мен, защото аз държа на нея, уважавам я като силна личност.
Хубаво Femme ме подсети, че трябва да тес-ам нещо такова. Но сигурно трябва да се случи нещо, за да мога да тес-ам, иначе не знам какво точно да тес-ам.

Тесай това, че имаш нужда от одобрението на другите
* че е много важно какво мислят другите за теб
* че ако те не те оценяват значи нямаш никаква стойност
* и всичко, което те тормози

Деско, ако знаеш колко излишно се тормозиш Какво значение има мнението на другите? Наистина не е хубаво да те нападат и обиждат, но тяхното мнение за теб на трябва да бъде въздухът, който дишаш! ТЕС на всички тези мисли, те са непрекъснато с теб, нямаш нужда от специална ситуация, за да го направиш. Минала съм и през това и съм го забравила, така че давай смело!

А може да започнеш с утвърдителен ТЕС, т.е Аз съм силна и независима, не се нуждая от ничия помощ и подкрепа...и виж къде , на коя думичка ще те жегне душичката, това ще е сигнал за отработване и почваш с въпреки, че...

Femme, а де, и аз това си викам, ама се влияя. Чувствам се много добре, когато някой ми одобрява действията. Дори една просто идейка да дам и се чувствам като кученце и чакам наградката си Може би търся одобрение заради това, че майка ми не ми го е давала. А тя продължава и продължава да ми подбива самочувствието и интересното е, че още и се връзвам и се чувствам адски обидена, че не ме зачита.
Лелеееее, само колко ТЕС ме чака. Да се чуди човек от къде да започне.
А някаква спешна помощ за кашлица, моляяяяяяяяяяя. Скъсвам се от кашляне Нещо по различно от:
- скъсвам се от кашляне
- страшно много кашлям
- имам суха кашлица
Alisa, благодаря за идейката. И това ще пробвам

Тесала ли си чувството за вина, като го свържеш с кашлицата? Нещо от сорта: ВЧ чувството ми за вина ме задушава/ме тормози/иска да излезе от мен и затова кашлям непрекъснато, аз.........

Въпреки че негативните емоции се опитват да излязат от мен под формата на кашлица, аз ...............и избирам да ги освободя по-приятно и екологично чрез ТЕС сега.

Иване, благодаря ти, почвам веднага.
В момента имам някакво чувство в мен, което не мога да си го обясня. Случи се веднага след като говорих с хомеопатката. Казах и, че се чувствам по-добре. Пак си кашлям, но вече не ме боли гърлото като преглъщам или се храня. Жената най-накрая се отпусна, че беше се видяла в чудо с този мой вирус. Както и да е. В момента, в който затворих и ме налегна това непознато чувство. Още го разнищвам това мое усещане - тъга ли е, тежест ли е, мъка ли е, притеснение е ли е, радост ли е и не смея да я пусна да излезе. Напоследък усещам, че вътрешното ми АЗ иска да се усмихва, но аз се стиксам. Нещо ме спира, ама не знам какво, може би страх, така по-скоро си го опреличавам

Femme, подсети ме с това чувство за вина, което ме задушава. Защото винаги майка все мен ме е обвинявала за всякакви несгоди, а това не е никак приятно. Направо се плаша колко много неща имам за изчистване
Вчера се тес-ах за това, че усещам някакво чувство в мен, но не мога да го определя и то след като се обадих на хомеопатката. След някоя и друга серия рязко ми се приспа и изпитах такова удовлетворение и спокойствие, сякаш бях в облаците.
Тес-ах си и кашлицата по декларацията на Иван. Много странно ми беше, когато очите започнаха страшно много да ми сълзят. Не, че плачех, просто сълзяха. А такова нещо ми се случва само сутрин като се разсънвам. Не мога да си го обясня. Днес кашлицата ми е влажна, бая гадости изкарвам.
Снощи свекито се обажда на малкия и си говореха. Но гласът и ясно се чуваше от телефона. И започнах да се тес-ам, че я мразя, че ме дразни като и чуя гласа и като и видя физиономията. Стигнах до извода, като продължавах да тес-ам, че искам да и издера очите и, че не мога да и простя за всичките злини, които ми е причинила, въпреки, че се чувствам ужасно от това нещо. Добре се почувствах, сякаш директно и го казвам, а тя не може да каже нито дума

Десско, защо не видиш каква нужда задоволява това твое отношение към свекървата!? Задвай постоянни въпроси към себе си , забелязал съм че така излизапо-бързо проблема понякога при мен!

nikimm написа:Десско, защо не видиш каква нужда задоволява това твое отношение към свекървата!?

Според мен целия проблем е липсата на справедливост. Така го определям. Когато тя се извини и то публично пред нас и каже, че е направила огромна грешка, тогава най-вероятно всички проблеми ще се изпарят. Такава нужда имам. Чувствам се предадена, жестоко наранена и обидена от нейните зли думи изказани срещу мен. Защото аз и се доверих като пред майка, споделях най-съкровенните си неща, а тя съвсем други ги е мислила и съответно приказвала след време. Затова и рязко си промених отношението. По всячески начин показвам, че тази жена ми е неприятна, дразня се от всяко нейно нещо, повръща ми се като я видя. Да, тя е лицимерка и не и пука. Мазни се пред мен, целува ме, прегръща ме и след това я чувам как тайно говори, че аз въртя мъжа и на малкия си пръст и други, и други работи. Ако може въобще да не я виждам и чувам, ще ми е най-добре

Докато четях поста ти ми минаха две неща през ума. Първо - ти искаш да я накажеш. (тя да се извини публично), защото те е наранила преди. Играта насилник-жертва продължава и ти нямаш намерение да излезеш от нея. Второ - даваш й силата си, т.е. тя ръководи чувствата, емоциите и от там живота ти. Ти реагираш не както искаш, а както ти диктува отношението към нея. Тя те провокира - ти отговаряш винаги по един и същ начин. Опитай се само веднъж да промениш начина, по който реагираш. Просто за проба. И виж как ще се чувстваш и какво ще последва

Ох, Femme, не знам какво да отговоря
Искам да я накажа, да, но не с това, че да се извинява публично. Това го искам с цел да разберат другите около нея (мъжът и и синовете и), че не аз съм била виновната в дадената ситуация. Защото свекърът със сигурност има съвсем различна представа на ситуацията тогава, защото определено свекито я е поднесла по нейния си удобен начин.
Не знам до колко ми ръководи чувствата, това не го разбирам определено. Но не знам и как да се държа по друг начин освен дистанцирано. Иначе все едно ще съм съгласна с нейната теория. Много ми е объркано и наистина не знам от кой ъгъл да погледна на нещата, как да се справя с тази ситуация. Когато я видя винаги се сещам за онези дни, за скандалите....

ТЕС на "Много ми е объркано и наистина не знам от кой ъгъл да погледна на нещата, как да се справя с тази ситуация"