Не пипай тази книга-Ян ван Хелсинг
Обръщам внимание на стр135/Тайното знание на тамплиерите-
Ако осъзнаем,че всеки човек на тази планета(или на някоя друга)притежава същата творческа сила,че един ден ще постигне същата цел(защото той е подвластен на идентични закономерности)и ще претърпи сходен процес на съзряване,ще разберем,че смисълът на любовта не е да го съдим или оценяваме.
Ето защо всеки може да спаси само себе си.Никой не може да промени света.Ако променим нас самите,ще променим света,имам предвид като колектив.Всеки може-за добро или зло-да направи нещо лично за себе си и ще отговаря пред себе си и пред нашия Създател на него.
Всеки трябва сам да извърви пътя на хаоса.Ние създаваме обстоятелства около нас/както и хаоса/,и единствено ние можем да върнем на мястото му-чрез познание,самопреодоляване и действие.
Кое винаги ни отклонява от пътя?
Илюзиите и завистта.Можем да се оправдаваме,че те са дело на противника на човешкият род Луцифер(или както там го наричат),но именно той е подправката на живота.Ако не съществуваше подстрикател,който да ни показва тъмната страна в нас и да се взира с нашия мрак като носител на светлина,да ни осветява и да ни накара да осъзнаем кое още е в безпорядък и какво още не е дозавършено,никога нямаше да познаваме нашите слаби места.
Следователно крайната цел е всемирната любов-любовта към самите нас и света.Аз първо трябва да осъзная слабите си страни,а след това съм призван да работя в себе си,да съзрея и порасна дотолкова,че новото изкушение вече да не е от значение за мен!
Оказва се,че създателят не е някакъв наказващ Бог,фактът че ни е дал свободна воля,показва,че ни е позволил да се създадем сами,той не диктатор,който има роби и ратаи.Законът за резонанса е най-доброто доказателство,че Творецът изпитва любов,респект и толерантност към творението си.
В зависимост от действието ни Творецът ни е оставил да бъдем щастливи или да страдаме.Един ден ще трябва да усетим собственото си тяло всичко,което сме мислили.Когато изкрещим в гората,ехото отвръща гласа ни при нас.Ако успеем просто да приемем това,което ни е сполетяло,без да го оценяваме и съдим,и после да го изоставим,то малко по малко животът ни ще се превърне в рай.
Думите започнаха да стават банални......От текстовете от Атлантида в крайна сметка излиза,че рецептата за пълноценен живот е тук и сега.Не е въпросът да мислим за миналото и не чак толкова за бъдещето,а да се захванем с това,което е непосредствено пред нас-проблемите в работата,новото партньорство,грижите за децата си,болестта на родителите и прародителите ни,да преподолеем страховете и конфронтациите си!
Именно в това е началото,животът и промяната!
Който иска повече да прочете книгата!
Дали случайно се оказах,че бях започнал тази книга от доста време и днес отваряйки я се оказах на това което част вече написах?
Дали случайно в книгата си Франк Кинслоу пита кое е най важното нещо в живота ни?
Осъзнаването!
