искам да разкажа какво ми се случи днес - обядвах с един приятел и имахме доста дълъг и приятен обяд, някъде към края му, той ми каза следното нещо: "усещам някаква тотална промяна в менталитито ти (ние на англ си говорихме, т.е на бълг не знам точно как е - в нагласата ми например), поменила си се ужасно много", ние не се бяхме виждали известно време, но аз не съм го питала дали усеща промяна, той явно просто усети нещо и ми го каза. тъй като той и идея си няма за моите занимания с ТЕС и ПЕАТ, а и аз не му казах, просто го питах какво има предвид и той ми каза нещо от сорта "че преди съм била пре-окупирана от нещата, била съм прекалено стресирана, прекалено заета.., докато сега усещал, че съм успяла да взема дистанция от нещата и много му харесвала новата Сиси", като искам да уточня,ч е ние не си говорихме някакви дълбоки "истини за живота", а просто си плямпахме кой кво прави, къде е ходил..
След като се разделихме се замислих доколко аз се усещам променена и всъщност не се усещам, имам чувството че винаги съм си била такава, но явно просто забравям как съм се чувствала (аз имам тази склонност), а отсрани нещата изглеждат различни. всъщност това, което наистина ме впечатли бяха две неща - едното е това за дистанцията, защото по някакъв начин нулата (за мен) е именно това, да имаш необходимата дистанция от време, емоции и тн, която ти дава свободатата да избираш (не става върпос за неангажираност или небрежност). И другото - много странно беше, някой друг буквално ме нарече "новата Сиси", а аз дори да го осъзнавам
