TEC

Иване, би ли го казал с по-простички думички, моля те Колкото и смешно да звучи, не мога да вникна напълно в това, което пишеш. Разбирам го по няколко начина и ми се иска да разбера в действителност какво си вложил като идея

Това което виждаш у другие като отношение към теб е всъщност образ на собственото ти отношение към себе си. Начинът по който светът се отнася към теб е израз на начинът по който ти се отнасяш към себе си и към света.

Т.е аз се отнасям лошо към другите, така ли?
Или пък просто мразя себе си и не мога да се понасям и това го показвам някакси без да се осъзнавам? И по този начин заблуждавам хората от истинското си Аз?
Но аз по никакъв начин не съм наранявала никой. Винаги съм гледала да угодя на другите. На мен можеше да ми е зле, но на другите трябваше да им е добре. И когато реших да споделям какво ми тежи на сърцето, какво съм си трупала в себе си, изведнъж за абсолютно всички станах лошата, лигавата, превземката и т.н., и т.н.
Това какво означава, че трябва да угаждам на всички, да им се мазня, за да е мирно и тихо, така ли?
Ами то се търпи, търпи до едно време. Вече взе да ми писва все аз да съм прецаканата.
Какво, какво да правя, как да се справя с всичко трупано в мен? Не може ей така да щракна с пръсти и светът вече да е друг. Да, успявам горе долу по някакъв начин да вървя напред, вече по-различно гледам на нещата. И изведнъж нещо рязко се сгромолясва и трябва пак да копаш, да копаш, да копаш, белкем някой ден се види светлината.
Къде е рисковничето в цялата тази ситуация? Кое е това нещо, за което трябва да се хвана, за да има смисъл в копането, за да се освободя от цялото това напрежение, което ме изгаря денонощно

desko написа:....... Да, успявам горе долу по някакъв начин да вървя напред, вече по-различно гледам на нещата. И изведнъж нещо рязко се сгромолясва и трябва пак да копаш, да копаш, да копаш, белкем някой ден се види светлината.
Къде е рисковничето в цялата тази ситуация? Кое е това нещо, за което трябва да се хвана, за да има смисъл в копането, за да се освободя от цялото това напрежение, което ме изгаря денонощно

Ето че по-различно вече гледаш на нещата Значи всичко е както трябва - ти вървиш напред. Това че нещо се сгромолясва ти помага да дълбаеш по-надълоко, за да чистиш по-добре. Бъди благодарна за това. Аз съм почти в същото положение. В момента, в който помисля или кажа, че вече всичко е добре, идва нещо, което ми показва, че имам още работа. И колкото и да ми е криво и трудно, съм благодарна и не ми дава сърце да спра и да се откажа.
Продължавай, ще успееш! Всички ще успеем.
Целувки!

Де го чукаш, де се пука
Подчетах някои неща в предния си пост дано стане още по-ясно.

desko и аз ще се опитам, да ти обясня това, което Иван ти каза:

Всичко което си мислим, че тече от околната среда към нас е всъщност отражение на това, което ние излъчваме към нея. Idea

Ти си си ти! Сета около теб (хора, обстоятелства, вещи, случки-всичко!!!) си представи, че е огледало. Какво прави огледалото?! Отразява теб. Т.Е. ако ти се облечеш в розово, в огледалото ще се видиш в розова дреха, ако се облечеш в черно, в огледалото ще се видиш в черната си дреха ( това е буквално). В преносен смисъл означава, че ако си щаслива ти излъчваш това щастие и то се отразява в очите на другите хора и те ти отвръщат с добри чуства, усмивка, добро отношение. Ако обаче ти се чустваш, да кажем смачкана, нещастна, объркана или несигурна , хората с които се срещаш и общуват го виждат или просто усещат и ти отвъщат по съответния начин-или агресивно, или те подминават, или ти се цупят или нещо друго, лошо за теб. Нещо като ехо на собствения ти глас каквото извикаш то ти се връща. Ако извикаш: " Деско, обичам теее!" Ехото ще ти отговори:" Обичам те, обичам те, обичам теее...", ако обаче се провикнеш :" Дескооо, ти си виновна, че си почнала да се грижиш за себе сиии!"... Ехото ще ти отвърне: " Виновна си, виновна си, виновна сиии..."
Сега по-ясно ли е?!

Е, Иване, не съм чак толкова проста Не, че не го разбрах след доуточнението ти, но не мога да го възприема. Демек, не съм много съгласна Явно тук ми е грешката.
Не е ли по-нормално като видиш приятел, познат в трудно положение, да му помогнеш, а не да се отнасяш пренебрежително или да го отбягваш. Т.е. аз с излъчването си например на наранена жена или отчаяна, предизвиквам да ме гледат накриво или пък да ме критикуват. Аз поне бих помогнала на човека, който например до преди един месец е бил усмихнат, а сега нещо го тормози.
Иначе, ако аз се държа грубо с някой, излъчването ми е такова намръщено, злобно, нормално е и той да се държи по този начин с мен. Тук вече мога да се съглася.
Много е странно това с отношението към себе си Започнах да чета една книга "Подсъзнанието може всичко" и там пише нещо подобно. Само, че за насочването на мисълта. Че колкото повече мислиш за лоши неща, енергията се насочва към лошото и то ти се случва лошо и съответно обратното.

desko написа:Т.е аз се отнасям лошо към другите, така ли? ...

Тоест ти се отнасяш лошо към себе си.

desko написа:Или пък просто мразя себе си и не мога да се понасям и това го показвам някакси без да се осъзнавам?

Да.

desko написа:И по този начин заблуждавам хората от истинското си Аз?

С това вече заблуждаваш себе си. Защото, според тази теотрия, която Иван предлага, се случва следната верига:
- истинското ти Аз мрази себе си
- другите го усещат
- връщат ти реакцията на омраза
- ти я получаваш
- не я харесваш и решаваш, че не идва от теб
- в следствие на което си вадиш грешна представа за истинското си Аз и за другите.

Защо винаги всичко трябва да е толкова сложно
Когато започвам да се замислям за действията ми, да разсъждавам и да търся връзка емоция-физическо състояние и съвсем се омотвам от всякъде, че и глава почва да ме боли. Май трябва изцяло да си променя мирогледа. ТЕС в този случай действа безотказно. Успява да ме насочи в правилната посока. Ама не става бързо, както си искам

Към последния си пост исках да ти пиша, че ако тези разсъждения те вадят от релси по някакъв начин, значи имаш точно това, което да тесаш.

Например
"Въпреки че се мразя, ... и избирам да променя отношението към себе си"
"Въпреки че другите се отнасят лошо към мен като отражение на собственото ми отношение към мен, аз... и избирам да променя отношението към себе си."
после разни варианти на:
- изпълвам се с любов към себе си
- прощавам си
- привличам любовта на околните
- заслужавам да съм обичана
...

mayadob написа: Например
"Въпреки че се мразя, ... и избирам да променя отношението към себе си"
"Въпреки че другите се отнасят лошо към мен като отражение на собственото ми отношение към мен, аз... и избирам да променя отношението към себе си."
после разни варианти на:
- изпълвам се с любов към себе си
- прощавам си
- привличам любовта на околните
- заслужавам да съм обичана
...

Mного добър съвет!

Мая, благодаря ти за идеите. Вчера се тес-ах. Докато се тес-ах се чудех защо толкова не мога да се понасям, какво не си харесвам в себе си. Но вместо да получа някакъв отговор, мисълта ми започна да тече към всички добри неща, които са ми се случвали до сега, уважението от колегите ми. Странна работа.
Снощи две странни случки ми се случиха. Първата, че отново ме заболя десния бъбрек. Аз съм правила около 4-5 бъбречни кризи, произвеждам си камъчета Както и да е. Но започне ли да ме боли, изпадам в отчаяние и съм голяма паника. Какво ме научи ТЕС-да се замисля какво е подбудило тази болка?! И наистина се сетих. Сутринта говорих с мойта приятелка и случайно засегнахме темата за това как съм преживала тези кризи. После бяхме излязли навън с мишока и се заговорих с една майка. Нейната дъщеря нещо я е боляло в областта на бъбрека и щеше да ходи да си записва час. Аз и споменах за моите кризи и и дадох някои съвети, ако се окаже, че има песъчинки в бъбреците. Та с този цял ферман дето изписах, исках да кажа, че стигнах до идеята, че когато се заговори за бъбречни кризи и има някакъв такъв подобен случай, на мен ми се отразява. Направих си експеримент в банята и вместо да тес-ам, че ме боли, тес-ах, че ме е заболяло, защото е ставало дума през деня за бъбречни кризи. Ами мина ми Ура, открих топлата вода.
Втората ми случка-през нощта започнах страшно много да кашлям. Аз в момента съм болна и имам "страхотна" суха кашлица, а през нощта е направо ад. Един час се тес-ах през нощта, брей никакъв ефект. Легнах, защото толкова много ми се спеше, че имах чувството, че ще се сгромолясам на пода. В момента, в който легнах, кашлицата ми спря. Заспах без проблеми. Само, когато малкия ме разбуждаше, тогава пак си кашлях, но поне успях да се понаспя. Днес пак съм в същото кофти положение, явно ми е доста упорита кашлицата. Чудя се какво толкова имам да казвам, че така се съдирам от кашляне, ама не ми идва нищо наум. Някакви идейки?

desko Много ти благодаря за споделянето,има неща от тези, които описваш, за които съм се срамувала да си призная, камо ли да искам съвет. Мисля, че работиш и за нас. Възхищавам се на упоритостта ти, както и на откровеността.

desko написа:.... стигнах до идеята, че когато се заговори за бъбречни кризи и има някакъв такъв подобен случай, на мен ми се отразява. Направих си експеримент в банята и вместо да тес-ам, че ме боли, тес-ах, че ме е заболяло, защото е ставало дума през деня за бъбречни кризи. Ами мина ми Ура, открих топлата вода. ...

Абсолютбо същото ми се е случвало с гениталния херпес. Нали писах за него една тема тук и хората започнаха да се обръщат към мен по въпроса. След разговор за херпес, имам проява. Вече доста съм тесала това и не знам дали е актуално.

Привет.
Днес се събудих в изключително добро настроение, въпреки кашлицата, която ме мъчи и не мога да спя по цяла нощ. Обаче стигнах до един "гениален" извод. Че това задълбочаване на кашлицата се дължи на факта, че аз я приемам като вид наказание за грешката си. Т.е., вътрешното ми Аз не иска да се оправям, а да страдам. И също така, че искам някой да ми прости или аз да си простя. Тук още не съм разбрала кой. Въпреки всичко сега в банята се тес-ах, че си прощавам. Обаче пък не чувствам нищо за момента като емоция