TEC

Не бях аз! Не бях аз! Не бях аз!
А, ти не ме обвиняваш!
Дразнещо е когато си по-добър, нали?
Не знам оригинала. Дори това не съм прочела изцяло. Видях няколко неща, които за мен са интересни и ги предложих на заинтересованите.
Който може, ще чете в оригинал. Който не може, ще се задоволява с каквото му предложат.
Общо взето смятам, че кой каквото търси, това намира. Когато гледаш позитивно, винаги има нещо, което да те впечатли - по един или друг начин.
Може да отнеме време докато се осъзнае

А това е само за приятели на Карлос.
Или на съюзника.

"Като видя съюзника, Карлос се вцепени от страх. Не можеше дори да се напикае, въпреки че си даваше сметка, че воинът винаги трябва да реагира.
Съюзникът бързо го приближаваше, нямаше как да му се измъкне.
- Ако не спреш веднага, ще започна да ти разказвам преживяванията си! – каза Карлос, изненадвайки се, че може да говори.
Съюзникът замръзна на място. Младият нагуал му беше показал своята воинска безупречност."

Ето малко шарени картинки.
А ето и малко по-конкретни тук.

Седмицата мина. По време на най-голямото натоварване започна да ми става лошо (но пък и като пиех лекарството ми ставаше), но имах възможност да спра за известно време. Бях толкова изморена, че не се и сетих да ТЕС-вам за това. Знаех, че просто ми трябва почивка.
Отбелязвам фактите, защото след направеното Предизвикателство, реших да приема мнението на Иван, което много точно пасваше на интуицията ми (не съм казала мързел! ) и да изчакам отшумяването на симптомите. Междувременно правех ТЕС спорадично за каквото се наложеше.
Тази седмица беше важен тест за Хашимото. Когато се притесня или при продължително натоварване, свързано с голяма концентрация (някак си много дълбоко се потапям в нея, за да успея да се справя), някои от симптомите започват силно да се проявяват. Сега бях без лекарство, с допълнително натоварване и въпреки това, неразположението, което изпитах беше в много по-слаба форма. Дори сърчицето ми не се обади.
Днес се сетих и за друг симптом, който бях забравила. Понякога организмът ми задържа вода. Това означава, че започва да ме боли кожата почти навсякъде и особено в сгъвката на крака и стъпалото - там няма как да не мърдам когато вървя . Една от задачите на лекарството ми е да я изведе от организма ми. Поради тази причина, а и не само, почти бях престанала да соля каквото ям. Когато започнах Предизвикателството, от солта ми ставаше много солено в устата (почти непоносимо). Започнах да взимам по-малки кристалчета, но по-начесто (повече от 10 пъти, дори и когато нямах възможност да правя ТЕС за всяко). Това помогна на огранизма ми да свикне с "новия" вкус и режим и след това нямах проблеми, освен жажда след солта (но не прекомерна). Да, де - ама днес се сетих, че без да си давам сметка, откакто изобщо се занимавам с ТЕС не съм имала никакви проблеми със задържане на вода.
Това е. Вече мога да започна Предизвикателството за друг проблем, не свързан с Хашимото и за който мисля от известно време.

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

Предложенията, които ви правя сега, съм ги изчела целите.

Хм, това е малко странно... значи точно ми приляга... - 12-те признака на Пробуждането
Нищо ново, но с малко повече думи и по-обосновано - Три прости стъпки за духовна трансформация
Накрая - 15 закона за успех в живота

Прочетох го цялото, ама...
Пак не ми стана ясно дали съм от нормално лудите или от ненормалните такива...
Нервните заболявания при духовното израстване - Роберто Асаджиоли

Стихотворението ("Цената на доверието") е написано за теб, Daromi, или поне на моята представа за теб .

И според моята
Другите няма да ги питам

Виждам, че ти се пие кафе. И на мен.

Вече не ми се пие толкова много.
А и сега започнах ново Предизвикателство, така че и да пия, няма да си призная

За да приключа темата, трябва да кажа за още два симптома, които бяха повлияни от Предизвикателството за Хашимото.
Бяха се появили затруднено дишане и задъхване - това се изчисти.
Другото - когато вървях, почти през цялото време имах физическо усещане за тежест, вързана за кръста ми, която непрекъснато дърпаше дупето ми надолу, за да седна върху тежестта. Беше странно и неприятно. Този беше от първите изчистили се симптоми.
Сега се сещам и за друго. Преди няколко месеца ми беше направило впечатление, че по бедрата си започвам да усещам нещо като... подкожни плаки. Трудно ми е да го обясня, но беше ясно, че енергийните блокажи се увеличават. Позамислих се какво да предприема (единственото, което ми хрумна беше да си правя масажи на краката, но ефект нямаше). В края на Предизвикателството случайно забелязах, че бедрата ми са "нормални" с изключение на малки области над коленете. Към днешна дата, този проблем вече не съществува.