Седмицата мина. По време на най-голямото натоварване започна да ми става лошо (но пък и като пиех лекарството ми ставаше), но имах възможност да спра за известно време. Бях толкова изморена, че не се и сетих да ТЕС-вам за това. Знаех, че просто ми трябва почивка.
Отбелязвам фактите, защото след направеното Предизвикателство, реших да приема мнението на Иван, което много точно пасваше на интуицията ми (не съм казала мързел!
) и да изчакам отшумяването на симптомите. Междувременно правех ТЕС спорадично за каквото се наложеше.
Тази седмица беше важен тест за Хашимото. Когато се притесня или при продължително натоварване, свързано с голяма концентрация (някак си много дълбоко се потапям в нея, за да успея да се справя), някои от симптомите започват силно да се проявяват. Сега бях без лекарство, с допълнително натоварване и въпреки това, неразположението, което изпитах беше в много по-слаба форма. Дори сърчицето ми не се обади.
Днес се сетих и за друг симптом, който бях забравила. Понякога организмът ми задържа вода. Това означава, че започва да ме боли кожата почти навсякъде и особено в сгъвката на крака и стъпалото - там няма как да не мърдам когато вървя
. Една от задачите на лекарството ми е да я изведе от организма ми. Поради тази причина, а и не само, почти бях престанала да соля каквото ям. Когато започнах Предизвикателството, от солта ми ставаше много солено в устата (почти непоносимо). Започнах да взимам по-малки кристалчета, но по-начесто (повече от 10 пъти, дори и когато нямах възможност да правя ТЕС за всяко). Това помогна на огранизма ми да свикне с "новия" вкус и режим и след това нямах проблеми, освен жажда след солта (но не прекомерна). Да, де - ама днес се сетих, че без да си давам сметка, откакто изобщо се занимавам с ТЕС не съм имала никакви проблеми със задържане на вода.
Това е. Вече мога да започна Предизвикателството за друг проблем, не свързан с Хашимото и за който мисля от известно време.
