Това,не го забравяйте също!
Как да помогна на снаха ми? ( рак на яйчниците)
-
Angel_K
- Напреднал
- Мнения: 332
- Регистриран на: 07 Май 2010 17:23
- Местоположение: България
- Обратна връзка:
Аз смятам ,че на всеки може стига той наистина да го иска и да вярва.
Защото ако той вярва , че няма да успее!
Никоя техника , машина или хапче няма да го направи.
Защото ако той вярва , че няма да успее!
Никоя техника , машина или хапче няма да го направи.
Последно промяна от Angel_K на 23 Май 2011 08:16, променено общо 2 пъти.
Искам да обърна внимание и на нещо друго,което се случва с много от нас!
Близък човек е тежко или неизлечимо за лекарите болен,ние искаме да му помогнем с какво можем и да направим дори и невъзможното,дали той иска или не е друг въпрос!
Губим го и в стремежа си да бъдем полезни,после остава самообвинението,че сме се провалили и неуспяли!Нужно ли ни е това и до какво може да доведе то пък на нас,храна за размисъл както се казва!
Близък човек е тежко или неизлечимо за лекарите болен,ние искаме да му помогнем с какво можем и да направим дори и невъзможното,дали той иска или не е друг въпрос!
Губим го и в стремежа си да бъдем полезни,после остава самообвинението,че сме се провалили и неуспяли!Нужно ли ни е това и до какво може да доведе то пък на нас,храна за размисъл както се казва!
" Истината за вас е следната:
Вие не сте „нещо по-малко от другите.”
Вие не сте „нещо повече от другите.”
Вие сте си просто „вие.”
„Вие” като личност не сте в надпревара с никоя друга личност, просто защото няма друг човек на земята, който да е като вас, да притежава вашите качества. Вие сте човешко същество, единствено по рода си. Не сте ”като” някой друг човек и никога не можете да бъдете „като” някой друг. Не трябва да сте като някой друг, нито пък някой друг трябва да е като вас.
Господ не е създал образцов човек с етикет : „Това е.” Всяко човешко същество е индивидуално и уникално, точно както всяка снежинка е индивидуална и уникална.
Господ е създал ниски и високи, големи и малки, кльощави и дебели, чернокожи, жълти, червенокожи и бели хора. Никога не е имал предпочитания към който и да е размер, форма или цвят. Ейбрахам Линкълн е казал: „Сигурно Господ е обичал обикновените хора, след като е създал толкова много от тях.” Но той греши. Не съществува „често срещан тип човек” – няма такъв стандартен, общоприет модел. Линкълн щеше да е по-близо до истината, ако бе казал: „Сигурно Господ е обичал необикновените хора, след като е създал толкова много от тях.”
Даден комплекс за малоценност, заедно с придружаващата го понижена успеваемост, може да се внедри по поръчка в някоя психологическа лаборатория. Всичко, което трябва да направите, е да наложите „норма” или „средно ниво”, след което да убедите вашия субект, че той не се вписва. В първото издание на книгата си, разказвам за психолог, който иска да открие как чувството за малоценност влияе на способността за справяне с проблеми. Той дава на своите студенти рутинни тестове. „След това обаче сериозно заявява, че средностатистическият човек попълва тестовете за около една пета от времето, което реално се отпуска за изпълнението им. В процеса на работата, когато звънец известява, че е изтекло времето, необходимо на средностатистическия човек да попълни теста, някои от най-добрите студенти стават прекалено нервни и не успяват да покажат способностите си, смятайки се за идиоти.” („Какво си мислите?”, „Сайънс Дайджест“, февруари, 1952 г.)
Представете си, че не знаете нищо за голфа и ви отведат за пръв път на голф игрище, покажат ви в общи линии играта и ви кажат, че средният брой точки за нов играч е 80. Ако сте убедени, че това е така, как ще се почувствате след първата си игра?
Или пък си представете, че навлизате в застрахователния бизнес, убедени, че новите агенти си докарват около $20,000 на месец от комисионни. Как бихте се почувствали в края на първия месец? А на втория?
Помислете и за последиците, ако вдигате мерника си твърде високо и се целите в абсолютно несравними стандарти. Например, ако аз съдех за качествата си като автор, сравнявайки броя на продадените копия от моята книга с този на писатели като Том Кланси или Стивън Кинг, то тогава щях да сравнявам две абсолютно несравними неща.
Престанете да се оценявате спрямо „техните” стандарти. Вие сте си вие и въобще не бива да се прави съпоставка между вас. Нито пък „те” могат да се сравняват с вас – а и не трябва.
Използвайки техники за подобряване на представата за собственото си Аз, вие не трябва да се стремите към превъзходство над останалите, нито пък да се подценявате. Вашата цел е да развиете своята собствена, уникална личност и постижения."
Това е един пост на Иван от тук:
viewtopic.php?t=489
За тези които не са чели това,отново храна за размисъл:
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни пространството сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
“Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.
И продължи “Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и да подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Един от студентите вдигна ръка и попита: “А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна. Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.
Вие не сте „нещо по-малко от другите.”
Вие не сте „нещо повече от другите.”
Вие сте си просто „вие.”
„Вие” като личност не сте в надпревара с никоя друга личност, просто защото няма друг човек на земята, който да е като вас, да притежава вашите качества. Вие сте човешко същество, единствено по рода си. Не сте ”като” някой друг човек и никога не можете да бъдете „като” някой друг. Не трябва да сте като някой друг, нито пък някой друг трябва да е като вас.
Господ не е създал образцов човек с етикет : „Това е.” Всяко човешко същество е индивидуално и уникално, точно както всяка снежинка е индивидуална и уникална.
Господ е създал ниски и високи, големи и малки, кльощави и дебели, чернокожи, жълти, червенокожи и бели хора. Никога не е имал предпочитания към който и да е размер, форма или цвят. Ейбрахам Линкълн е казал: „Сигурно Господ е обичал обикновените хора, след като е създал толкова много от тях.” Но той греши. Не съществува „често срещан тип човек” – няма такъв стандартен, общоприет модел. Линкълн щеше да е по-близо до истината, ако бе казал: „Сигурно Господ е обичал необикновените хора, след като е създал толкова много от тях.”
Даден комплекс за малоценност, заедно с придружаващата го понижена успеваемост, може да се внедри по поръчка в някоя психологическа лаборатория. Всичко, което трябва да направите, е да наложите „норма” или „средно ниво”, след което да убедите вашия субект, че той не се вписва. В първото издание на книгата си, разказвам за психолог, който иска да открие как чувството за малоценност влияе на способността за справяне с проблеми. Той дава на своите студенти рутинни тестове. „След това обаче сериозно заявява, че средностатистическият човек попълва тестовете за около една пета от времето, което реално се отпуска за изпълнението им. В процеса на работата, когато звънец известява, че е изтекло времето, необходимо на средностатистическия човек да попълни теста, някои от най-добрите студенти стават прекалено нервни и не успяват да покажат способностите си, смятайки се за идиоти.” („Какво си мислите?”, „Сайънс Дайджест“, февруари, 1952 г.)
Представете си, че не знаете нищо за голфа и ви отведат за пръв път на голф игрище, покажат ви в общи линии играта и ви кажат, че средният брой точки за нов играч е 80. Ако сте убедени, че това е така, как ще се почувствате след първата си игра?
Или пък си представете, че навлизате в застрахователния бизнес, убедени, че новите агенти си докарват около $20,000 на месец от комисионни. Как бихте се почувствали в края на първия месец? А на втория?
Помислете и за последиците, ако вдигате мерника си твърде високо и се целите в абсолютно несравними стандарти. Например, ако аз съдех за качествата си като автор, сравнявайки броя на продадените копия от моята книга с този на писатели като Том Кланси или Стивън Кинг, то тогава щях да сравнявам две абсолютно несравними неща.
Престанете да се оценявате спрямо „техните” стандарти. Вие сте си вие и въобще не бива да се прави съпоставка между вас. Нито пък „те” могат да се сравняват с вас – а и не трябва.
Използвайки техники за подобряване на представата за собственото си Аз, вие не трябва да се стремите към превъзходство над останалите, нито пък да се подценявате. Вашата цел е да развиете своята собствена, уникална личност и постижения."
Това е един пост на Иван от тук:
viewtopic.php?t=489
За тези които не са чели това,отново храна за размисъл:
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни пространството сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
“Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.
И продължи “Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и да подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Един от студентите вдигна ръка и попита: “А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна. Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.
vqra, не знам как си възприела моята намеса в случая със снаха ти, за това ще кажа как аз я разбирам. Стана ми интересна, понеже имам същите терзания, или имах...Това, което си мисля в случая, че правя е , да "повдигна чергата" от различните и краища, че все от някъде да успееш да видиш нещо, което да ти помогне да се ориентираш в правилния за теб отговор. За това ти давах и противоречивите си провокацийки, за и против! Ако трябва да изкажа конкретно мнение , то, то ще е: ако правиш КС(друго) за снаха си, то да е с намерението "нека стане най-доброто за снаха ми (семейството и, брат ми...)"; ако ли не, то чистя собственото си отношение по всички възможни страни на случая, които ти излязат.
НО, каквото и да направиш, нека е най-доброто за теб!
НО, каквото и да направиш, нека е най-доброто за теб!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
В случай,че се стигне до тук мисля,че и това тук ще е от полза за нея:vqra написа:
АЗ СЪМ ДО ТУК.
Oсвен в случай, че тя ме помоли за информация или помощ.
Тогава ще дам всичко от себе си, за да помогна
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=328
Вяра,
Според мен ти трябваше на всяка цена да опиташ да помогнеш и да се откажеш чак когато видиш от опит, че не става (ако не става разбира се, защото имаше и друг вариант, макар и по-малко вероятен, да успееш да я заинригуваш, както заинтригува мъжа ти).
Защо казвам, че според мен ТРЯБВАШЕ ДА ОПИТАШ? Защото знаеш какво изповядвам – посещение и на двете крайности на махалото, за да стигнем до баланса от опит, а не на теория. Ако не беше опитала един ден щеше да се обвиняваш, че не си опитала, което е не по-лесно за преодоляване ... Иван е опитвал да помага (на практика) и знае, че не става от опит. Имаше вариант да му повярваш на теория, но дали това убеждение щеше да е истинско в теб и дали ти щеше да си ОК със себе си, без да си посетила другата крайна точка на махалото лично?
Мисля че сега всичко си е ОК, така е трябвало да стане, а ти имаш нови придобивки, нови убеждаения, нови познания в ГНМ (макар и пречупени през моите очи, но от тук натам можеш да продължиш да си четеш сама ако ти допада и виждаш ползи в хуманизма на теорията).
Според мен ти трябваше на всяка цена да опиташ да помогнеш и да се откажеш чак когато видиш от опит, че не става (ако не става разбира се, защото имаше и друг вариант, макар и по-малко вероятен, да успееш да я заинригуваш, както заинтригува мъжа ти).
Защо казвам, че според мен ТРЯБВАШЕ ДА ОПИТАШ? Защото знаеш какво изповядвам – посещение и на двете крайности на махалото, за да стигнем до баланса от опит, а не на теория. Ако не беше опитала един ден щеше да се обвиняваш, че не си опитала, което е не по-лесно за преодоляване ... Иван е опитвал да помага (на практика) и знае, че не става от опит. Имаше вариант да му повярваш на теория, но дали това убеждение щеше да е истинско в теб и дали ти щеше да си ОК със себе си, без да си посетила другата крайна точка на махалото лично?
Мисля че сега всичко си е ОК, така е трябвало да стане, а ти имаш нови придобивки, нови убеждаения, нови познания в ГНМ (макар и пречупени през моите очи, но от тук натам можеш да продължиш да си четеш сама ако ти допада и виждаш ползи в хуманизма на теорията).
Аз пък си мисля, че не си длъжна на никой в нищо. Не си я разболяла ти, че да се чувстваш отговорна да я излекуваш. Можеш да го правиш от обич, но не по задължение.
...А за групичките...едно време с моята снаха се движехме заедно. После я видях, че става по - близка с една позната и си се оттеглих тактично. Аз не обичам да се натрапвам и да насилвам някой да ме хареса, не че не съм го правила и не го правя, но това е по - скоро в работата.
Аз също се стремя да съм директна. Първо опитвам да намекна няколко пъти, изчаквам мнооого дълго време някой да се усети да греши, после като не мога с добро, действам директно.
А това с дипломатичността и лицемерието...И аз съм се питала кое е по - добре - да си директен или дипломатичен...Може би и двете,според ситуацията и хората.Кой знае?
Относно самотата - аз също съм сама в моя район.Липсва ми да си говоря с някоя приятелка.Точно, заради клюкарски истории избягвам снаха ми и познатите тук - не ми харесаха, аз обичам да говоря на разнообразни теми. Различни сме./Абе, аз със цялата рода на мъжа ми не си говоря-обаче това е друга тема. Имам чувството, че ме изцеждат, когато по - дълго стоя с тях./Точно заради това, че нямам с кого да изляза, от време на време се включвам тук там из темите - било за да помогна, било ей така, да си кажа нещо с някой.
За снаха ти, че мили, че си й правила магия... Понякога хората, винаги търсят под вола теле. Аз съм така с родата на мъжа ми. Също съм си мислила, че са ми правили нещо. Дали е така, кой знае и няма значение.
Имала съм много случаи, да искам да кажа едно, а другите да ме разберат друго. И не се случва само на мен. Затова и така е станало при снаха ти-разбирала те е погрешно .Или просто не те е харесвала.
Аз не обичам хората - близките ми да идват при мен по задължение, както и аз да ходя някъде по задължение. Не обичам когато мъжът ми иска да присъствам с него на събиранията на родата. Правя го, но за малко.Та, не насилвам никой да идва на гости у нас. Ако искат идват, ако не - здраве да е. Все тая. Важното е да сме здрави. И който където му е сладко.
...А за групичките...едно време с моята снаха се движехме заедно. После я видях, че става по - близка с една позната и си се оттеглих тактично. Аз не обичам да се натрапвам и да насилвам някой да ме хареса, не че не съм го правила и не го правя, но това е по - скоро в работата.
Аз също се стремя да съм директна. Първо опитвам да намекна няколко пъти, изчаквам мнооого дълго време някой да се усети да греши, после като не мога с добро, действам директно.
А това с дипломатичността и лицемерието...И аз съм се питала кое е по - добре - да си директен или дипломатичен...Може би и двете,според ситуацията и хората.Кой знае?
Относно самотата - аз също съм сама в моя район.Липсва ми да си говоря с някоя приятелка.Точно, заради клюкарски истории избягвам снаха ми и познатите тук - не ми харесаха, аз обичам да говоря на разнообразни теми. Различни сме./Абе, аз със цялата рода на мъжа ми не си говоря-обаче това е друга тема. Имам чувството, че ме изцеждат, когато по - дълго стоя с тях./Точно заради това, че нямам с кого да изляза, от време на време се включвам тук там из темите - било за да помогна, било ей така, да си кажа нещо с някой.
За снаха ти, че мили, че си й правила магия... Понякога хората, винаги търсят под вола теле. Аз съм така с родата на мъжа ми. Също съм си мислила, че са ми правили нещо. Дали е така, кой знае и няма значение.
Имала съм много случаи, да искам да кажа едно, а другите да ме разберат друго. И не се случва само на мен. Затова и така е станало при снаха ти-разбирала те е погрешно .Или просто не те е харесвала.
Аз не обичам хората - близките ми да идват при мен по задължение, както и аз да ходя някъде по задължение. Не обичам когато мъжът ми иска да присъствам с него на събиранията на родата. Правя го, но за малко.Та, не насилвам никой да идва на гости у нас. Ако искат идват, ако не - здраве да е. Все тая. Важното е да сме здрави. И който където му е сладко.
Не съм чела темата след първата страница.
Спрях до тук:
Преди това - един уводен въпрос - защо изобщо съм поискала да оправям себе си? Отговорът е съвсем прост - защото имам желание, порив, устрем за това. А защо ги имам? Според мен няма нужда да се обяснява защо имаш порив за нещо. Но и аз си търся обяснения и си ги намирам.
Имам си една представа, която харесвам. Догодина може да имам друга представа, но за сега си ползвам тази. Ето я и нея:
Става въпрос по-точно за аналогия. Нека си преставим, че на всеки житейски проблем съответства някакво място в някакъв град, което е мръсно.
Да речем, че на моята раничка на шийката е съответствал някой мръсен таван. Аз съм се озовала в него. Не ми е харесало да ми е мръсно (моля да не се правят преки асоциации с дремещата домакиня в мен:)). И съм потърсила начин да почистя тавана. Намерила съм начинът и таванът е станал чист. Съответно - шийката ми излекувана. След това да речем, че на Хашимотото ми е съответствал мръсен коридор. Успяла съм и него да почистя.
Защо го правя? Защо почиствам тази мърсотия? Защото ми идва отвътре (тук още повече недейте да мислите за мен като домакиня
) Но след това ми харесва почистеното. Харесва ми и това, че мога да извършвам самото действие почистване.
Сега правя по-образни сравнения. Обикновено, когато си мисля, не си представям кой проблем на какво мръсно помещение, да речем, прилича. Мисля, си, че проблемът съответства на нещо мръсно, без да си представям какво, защото няма значение за мен. Но, за да съм ясна тук, измислям конкретни сравнения.
До тук беше по въпроса за мен самата. Сега за другите. В частност за снахата на Вяра.
Да си предсртавим, че артритът на някого съответства на стая, в която има да се почисти. Да си представим, първо, че един човек с артрит не се кефи на мърсотията около себе си и намира начин да почисти.
Да си представим пък сега, че друг с артрит седи в мръсната стая и недоволства, че е мръсно.
Аз се кефя на първия. Защо? Нямам идея. Порив, устрем. Може един ден да разреша проблема си с домакинството и да не мисля така. Ха-ха. Не вярвам.
Искам всеки да си разчисти каквото там му е дадено да си чисти. Защо? Знам ли?
Има една тънка разлика между "жената иска да е болна" и "жената е избрала да е болна". За мен тя може и да е избрала тази болест, но не я иска. И в горния пример можем да съпоставим болната жена с това, че тя седи в мръсно и тъмно мазе. Появяваме се ние, светваме лампата и й показваме метлата и парцала.
Да речем, че удряме на камък и жената недоволства: "Какво направихте, тази мърсотия я нямаше, докато не се появихте вие..." и отказва да почисти мазето. Хубаво, жената си умира тихо и кротко. Моето виждане е, че някой друг ще почисти това мазе. Просто някоя друга жена, която има рак на яйчниците, ще се вземе в ръце и ще почисти.
За мен е лесно да погледна така. За Вяра не толкова.
Все нещо правим в живота си. Все по някакъв начин минаваме през него. Защо да се питаме да всяка крачка дали сме направили добро или не? За вас не зная, но аз докато се наблюдавам, си давам сметка дали съм доволна от това, което правя и което се случва около мен. Не го наричам добро, зло и т.н.
Мисля си за това дали има хармония между желанията и действията ми. Искам да има.
Спрях до тук:
Тук въпросът е защо искам някоя си жена да се оправи от рак.ivangp написа:Вяра и Мая защо държите да "спасите" тази жена?
Защо продължавате да мислите, че правите добро когато помагате на някого по начина по който вие искате да му помогнете, а не по начина по който той иска да му се помогне?
(за Вяра, разбирам донякъде - в нейния случай има вина, която я кара да действа и мисли както действа и мисли, но за теб Мая, честно казано, се чудя и мая
Преди това - един уводен въпрос - защо изобщо съм поискала да оправям себе си? Отговорът е съвсем прост - защото имам желание, порив, устрем за това. А защо ги имам? Според мен няма нужда да се обяснява защо имаш порив за нещо. Но и аз си търся обяснения и си ги намирам.
Имам си една представа, която харесвам. Догодина може да имам друга представа, но за сега си ползвам тази. Ето я и нея:
Става въпрос по-точно за аналогия. Нека си преставим, че на всеки житейски проблем съответства някакво място в някакъв град, което е мръсно.
Да речем, че на моята раничка на шийката е съответствал някой мръсен таван. Аз съм се озовала в него. Не ми е харесало да ми е мръсно (моля да не се правят преки асоциации с дремещата домакиня в мен:)). И съм потърсила начин да почистя тавана. Намерила съм начинът и таванът е станал чист. Съответно - шийката ми излекувана. След това да речем, че на Хашимотото ми е съответствал мръсен коридор. Успяла съм и него да почистя.
Защо го правя? Защо почиствам тази мърсотия? Защото ми идва отвътре (тук още повече недейте да мислите за мен като домакиня
) Но след това ми харесва почистеното. Харесва ми и това, че мога да извършвам самото действие почистване.Сега правя по-образни сравнения. Обикновено, когато си мисля, не си представям кой проблем на какво мръсно помещение, да речем, прилича. Мисля, си, че проблемът съответства на нещо мръсно, без да си представям какво, защото няма значение за мен. Но, за да съм ясна тук, измислям конкретни сравнения.
До тук беше по въпроса за мен самата. Сега за другите. В частност за снахата на Вяра.
Да си предсртавим, че артритът на някого съответства на стая, в която има да се почисти. Да си представим, първо, че един човек с артрит не се кефи на мърсотията около себе си и намира начин да почисти.
Да си представим пък сега, че друг с артрит седи в мръсната стая и недоволства, че е мръсно.
Аз се кефя на първия. Защо? Нямам идея. Порив, устрем. Може един ден да разреша проблема си с домакинството и да не мисля така. Ха-ха. Не вярвам.
Искам всеки да си разчисти каквото там му е дадено да си чисти. Защо? Знам ли?
Тук правиш сравнение с жената, която е болна от рак. И използваш теорията, че всеки избира съдбата си. (Ако някое от последните две не е вярно, поправи ме.) В такъв случай, въпросът ти е: "Ако жената иска да е болна от рак, а ние се намесваме с познатите ни техники, помагаме ли й?"Ако аз искам да лежа, а вие ме вдигате да стана, помагате ли ми?
Има една тънка разлика между "жената иска да е болна" и "жената е избрала да е болна". За мен тя може и да е избрала тази болест, но не я иска. И в горния пример можем да съпоставим болната жена с това, че тя седи в мръсно и тъмно мазе. Появяваме се ние, светваме лампата и й показваме метлата и парцала.
Да речем, че удряме на камък и жената недоволства: "Какво направихте, тази мърсотия я нямаше, докато не се появихте вие..." и отказва да почисти мазето. Хубаво, жената си умира тихо и кротко. Моето виждане е, че някой друг ще почисти това мазе. Просто някоя друга жена, която има рак на яйчниците, ще се вземе в ръце и ще почисти.
За мен е лесно да погледна така. За Вяра не толкова.
Ти си умирай, минавай си през прехода. Всъщност изобщо не мисля за смъртта, честно да си призная. Мисля си за това, че жената има едно мръсно и тъмно мазе, което искам да почисти.И освен това, докога ще продължавате да приемате смъртта като нещо лошо, непоправима загуба, финал, край и т.н.? Смъртта е само преход. Както и всичко останало.
Това не е пример, а е въображаема ситуация.Я да дам един пример.
Да предположим, че аз съм много умел лечител, който е живял преди 200 години, например. И в своите странствания срещам едно момиче на име Инга, което е много младо, да кажем на 18 години, и много хубаво, още не познало любовта и не изживяло най-хубавите години от живота си. Това малдо и нежно момиче чезне от коварна болест, която бавно я убива и никой не може да й помогне. Аз обаче знам едни тайни техники със странни имена, като ТЕС, КС, ПЕАТ и т.н. Съжалявам момичето, съчувствам му ( намек към Диана
Алилуя, тя ме боготвори до края на живота си. Семейството й ме смята за светец. Младежът в когото е влюбена и за когото по късно се жени ,и от когото има 2 деца ми е предан до гроб.
Въпрос към всички:
Добро ли съм направил? И на кого?
Все нещо правим в живота си. Все по някакъв начин минаваме през него. Защо да се питаме да всяка крачка дали сме направили добро или не? За вас не зная, но аз докато се наблюдавам, си давам сметка дали съм доволна от това, което правя и което се случва около мен. Не го наричам добро, зло и т.н.
Мисля си за това дали има хармония между желанията и действията ми. Искам да има.
Днес приключих с пролетното почистване и всеки квадратен сантиметър у нас блести от чистота, но пак се кефя на първия, макар че и с втория нямам никакъв проблем - нали у нас вече е чистоДа си предсртавим, че артритът на някого съответства на стая, в която има да се почисти. Да си представим, първо, че един човек с артрит не се кефи на мърсотията около себе си и намира начин да почисти.
Да си представим пък сега, че друг с артрит седи в мръсната стая и недоволства, че е мръсно.
Аз се кефя на първия. Защо? Нямам идея. Порив, устрем. Може един ден да разреша проблема си с домакинството и да не мисля така. Ха-ха. Не вярвам.
.Хайде бе Майче, цяла седмица се чудя къде задряма домакинята в теб та няма кой да ми удари едно рамо тук
.Мая,жената обаче дали иска да си почисти това мазе?
Ако на теб ти казват от няколко страни направи това,направи онова замисляш ли се какво се случва с теб?
nia,сама каза че не прави това което и се казва и никой не може да и се меси!ОК!
Работила си с хора от рак и се отказват,защо?
Искала да си помогнеш,но след отказването на човека ти и да искаш какво става?Той си тръгва по неговият си път и това е неговият избор!Приема се такъв какъвто е!
Ако на теб ти казват от няколко страни направи това,направи онова замисляш ли се какво се случва с теб?
nia,сама каза че не прави това което и се казва и никой не може да и се меси!ОК!
Работила си с хора от рак и се отказват,защо?
Искала да си помогнеш,но след отказването на човека ти и да искаш какво става?Той си тръгва по неговият си път и това е неговият избор!Приема се такъв какъвто е!
http://oceansoul.truden.com/eastphilosophy.htm
Поуката от всичко това тук нека бъде това,което трудно виждаме и осъзнаваме!
Поуката от всичко това тук нека бъде това,което трудно виждаме и осъзнаваме!