TEC

Femme написа: Ей това как да стане? Нараняването не е задължително да е физическо, другото е достатъчно гадно.

Ами много лесно. Спираш да се срещаш с тях, да разговаряш, изобщо да осъществяваш какъвто и да е контакт с тях.

ivangp написа: Това от една страна, от друга, според мен, вие не искате да простите на себе си, че сте допуснали това поведение от страна на другите и/или че все още продължавате да го допускате.

На себе си не мога да простя, че съм го приемала твърде "вътрешно" , както казват хората. Не мога да си простя, че се измъчвах, вместо както сега да им тегля една ........
Вече имам много идеи за ТЕСване , за което много Ви благодаря!

А хората, с които не можеш да престанеш да се срещаш...... ?
Едно време, когато не позволявах да ми се качват на главата, установих, че хората много бързо усещат на какво си готов. Та ако решиш, че този човек, който и да е той, няма да те разиграва повече и той ще го усети и ще не ще ще се съобрази с новите обстоятелства. Сега остава да се върна предишното самочувствие.
Започвам да си възвръщам готовността да бъда аз, благодарение на ТЕС и на вас

Femme написа:А хората, с които не можеш да престанеш да се срещаш...... ?

Ами променяш си отношението, както вече си писала. Единственото върху което имаш контрол във всяка ситуация е собственото ти отношение към нея.
Но помисли хубаво дали не можеш или не искаш да преставаш да се срещаш. Има голяма разлика и често хората не я осъзнават.

Предпочитам да се постарая да сменя модела, защото в противен случай ще оставя сина си без баща.

И това би било ужасно, нали!
Този начин на мислене също е модел, който можеш да смениш.

Ами да, всичко е възможно. Но си струва да опиташ, нали?

Аха.
Но също така помисли и за това. Синът ти винаги ще има баща. Просто, евентуално няма да живее с него и да го наблюдава как обижда и наранява майка му, което с голяма вероятност, би могло да се превърне в модел на поведение за него в бъдещите му отношения с жените.

Наложи се да тесам други неща около детето, но сега продължавам. Известно време даже мислех, че съм изчистила проблема, но като прочетох последните постове по-добре да продължа да дълбая още малко.
Въпреки, че "Не мога да си простя, че се измъчвах, вследствие на което се разболях" ...

Много ентусиазиращо ми действа Иван, гледах го по Нова тв. Поздравления!
Не съм спирала да тесам, но хаотично в зависимост от случките, които ме провокират. А трябва и системно да се действа. Продължавам с емоциите до които не стигнах от Дневника за зрението, действа ми дисциплиниращо. Първо- тревога/безпокойство, след това- обида/ възмущение и болка. Има ги и двете, основно ми пречат да общувам с хората, това е и един от основните ми проблеми в момента.

Продължавам да работя върху различни емоции, които се пораждат от разни неприятни случки напоследък. Още не мога да изчистя обаче това, че се притеснявам от всичко. За щяло и нещяло, както казват хората. Предполагам, че още не съм открила корена. Мисля да тесам само това поне 7 дни или докато видя, че има някаква промяна. Но забелязвам, че когато тесам с "Въпреки, че се притеснявам ..." не усещам ефект. Ако заменя с "тревожа се" или "страхувам се" ми олеква повече. Може би не мога да определя точно емоцията си.
Както би казал Иван- тесай всички изречения от поста си.
И може би- "Въпреки, че не мога да разбера какво точно ме кара да се притеснявам от всичко и за всичко..." За да ми изскочи нещо, защото иначе по този въпрос съм си все така.
Бих искала да попитам Иван- От няколко месеца докато тесам ми се насълзяват очите, много ми текат сълзи. Но това не е плач, само ми текат сълзи. Някакво по- специално обяснение има ли?
Надявам се да е добър знак, да съм влязла на друго ниво...

Не знам какво е обяснението. Но е добър знак. Аз вярвам, че тялото си знае какво му е нужно и си го прави. Само не трябва да му пречим.

Имам развитие по въпроса с притеснението- изникна ми мисълта, че никога не съм била по-щастлива и се притеснявам да не изгубя щастието си и пак да рухна. По-точно ми изникна мисълта- Въпреки болестта си никога не съм била по-щастлива...
Трябва да продължа оттук.. Като мисля, че трябва да включа и положителни утвърждения.По- точно преминаване от отрицателни в положителни мисли. И това притеснение да не изгубя щастието си , мисля, че идва оттам, че смятам, че не заслужавам да съм щастлива. И това трябва да тесам...
Приемам идеи за положителни утвърждения:
Заслужавам да съм щастлива.
Приемам и обичам себе си.
В безопасност съм.
Винаги ще бъда щастлива.
Щастието зависи само от мен самата.
Спокойна съм за живота си.
Спокойна и напълно здрава съм.
Детето ми е в безопасност.

Когато имам съмнения какво ще стане, ако изтесам нещо, си казвам "По-зле няма да стане. Каквото и да е, готова съм да го посрещна. Ако нещо случайно не ми хареса, ще го тесна." И се пускам смело с главата напред - много обичам, когато тесам така. До сега смао хубаво съм видяла

Хрумна ми, че докато се потупвам с по-горните утвърждения, където започна много да се прозявам, значи не вярвам най-много в това- стана на Щастието зависи само от мен самата.Значи ще трябва да тесам, че не вярвам в това.
И тъй като мисля, че вече съм горе-долу в Мир със себе си , реших да тесам от дневника за зрението- специфични проблеми/ убеждения.

Първа настройка- Въпреки, че съм убедена, че рано или късно лупуса ми ще се активизира, аз...Въпреки, че всеки с лупус рано или късно се влошава.. Въпреки, че лекарите казват, че лупуса е сериозна болест...
1. Убедена съм, че рано или късно л. ще се активизира..
2. Убедена съм , че ще се влоша..
3. Лекарите казват, че л. е непредсказуем..
4. Много млади хора умират
5. Не е ли това истината
6.Ами ако не е вярно
7. Ако мога да оздравея с ТЕС
9Г
1. Ще обмисля, че лупуса не е изучен още и всичко е възможно
2.Чудя се дали е възможно да оздравея напълно
3. Не мога да повярвам на ограничващите си убеждения
4. Не мога да живея във вечен страх - как ще се влоша
5.Ами ако мога да оздравея
6. Чувството е страхотно
7. Ценя високо здравето си и съм готова да го подобря
8. Готова съм да се освободя от тези убеждения

Втора настройка- Въпреки, че имам лупус..
Въпреки, че имам лупус от години и съм пристрастена към кортикостероидите.. Въпреки, че ме е страх да не се заблудя, че съм здрава , да спря стероидите и да се влоша..
1. Имам лупус.
2. Имам много автоимунни ...
3.Не съм сигурна, че искам да се освободя от тях..
4.Страх ме е да не се заблудя..
5. Все още имам лупус
6. Винаги ще имам лупус
7. Страх ме е да не го предам на детето си.
9Г
1.Ще помисля да се освободя
2. мога да се освободя
3. Избирам да се почувствам готова да се освободя
4. Чувствам се свободна и можеща да премахна лупуса
5. Освобождавам ги сега.
6. Толкова е хубаво да знам тези нови истини
7. Ценя високо здравето си
8. Благ. съм, че знам, че мога да оздравея

Трета настройка- Въпреки, че все още вярвам ,че рано или късно ще се влоша от лупуса..Въпреки, че ме е страх да се освободя от тези ограничаващи ме убеждения..Въпреки, че ме е страх да не се заблудя, че съм здрава, а всъщност да не съм..
1.Все още се съпротивлявам да оздравея напълно
2. Не искам да оздравея..
3.Страх ме е да не се заблудя
4. Знам за толкова млади жени, които умряха от лупус
5. Казват, че е нелечимо и много коварно заб- не
6. А може би не знаят всичко
7. Време е да се освободя от тези ограничаващи ме убеждения
8. Поне мога да го обмисля
9Г
1.Ще обмисля да се освободя от всички тези убеждения
2.Избирам да си позовля да съм здрава
3.Чувствам се свободна и окрита за нови възможности
4. Избирам да се освободя от тази съпротива към подобрение
5.Толокаве хубаво да се освободя от този вечен вкоченяващ страх , че рано или късно ще се влоша пак..
6.Ценя високо здравето си
7. Избирам да съм здрава и силна
8.Благодаря на Вселената, че ме дарява с идеално здраве.

Искам да спомена, че нарочно съм преувеличила някои свои убеждения. Извадих най- скритите си страхове.
Ще трябва поне седмица да тесам това, скъсах се от прозявки.
Вярвам в ТЕС.