Мая, замени ИСКАМ с вярвам че в горните настройки.
Ако искаш, колкото и силно да искаш, може и да не получиш, но ако вярваш, със сигурност ще получиш, дори повече от желаното.
Бременност
Аз лично като правя такива настройки, първо използвам техника на избора и си го правя с "избирам да...", после по някое време ми идва да махна "избирам" и просто преминавам към сегашно време.... в смисъл като изявление, примерно "бебето е в оптимална позиция за раждане" и обикалям по точките, докато ми омръзне (в смисъл, че правя по няколко кръга).
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Аретюз, в темата за ГНМ в бг-мамма скоро са задали въпрос за гъбичките по време на бременност. Ето какво отговаря Кристиан:
Ето и линка на неговия отговор - http://forum.bg-mamma.com/index.php?top ... msg9981713Гьбите са меzодермален конфликт...на средният zароди6ен слой...
Тьй като хормоните по време на бременност се променят жената реагира по "мьжки" на женските конфликти.
Обикновено е "борбата zа живот на бебето",ако партньора не се отнася "прекалено" мило с нероденото...
И много сложни думички са използвани тука, ама ще помисля Аретюз, какво става с теб?
Бременна ли си още
На мен терминът ми е утре. Онзи ден имах няколко часа с контракции, но нищо не стана. Надявам се скоро да тръгне.
От друга страна се радвам на лека бременност и мога да го нося още толкова
Една приятелка (тя ражда вкъщи) ми каза, че при домашно раждане трябва да се заредиш с много сокове с вит С. Или лимон с мед. Най-добре фрешове, ако има кой да ги прави. Каза, че трябва да се пият веднага след като излезе бебето.
Каза също, че пъпната връв е хубаво да се превърже на три места. Първо на 5 см от бебето, след това на 10 см от първия възел и накрая на още 5 см от втория възел. Реже се между втория и третия възел, тоест към бебето остават два възела. Въпросната приятелка не го е правила това, защото тя изобщо не реже пъпната връв (лотосово раждане). Аз си купих хирургическа ножица за целта. В случай, че не стигна до болница
Бременна ли си още
На мен терминът ми е утре. Онзи ден имах няколко часа с контракции, но нищо не стана. Надявам се скоро да тръгне.
От друга страна се радвам на лека бременност и мога да го нося още толкова
Една приятелка (тя ражда вкъщи) ми каза, че при домашно раждане трябва да се заредиш с много сокове с вит С. Или лимон с мед. Най-добре фрешове, ако има кой да ги прави. Каза, че трябва да се пият веднага след като излезе бебето.
Каза също, че пъпната връв е хубаво да се превърже на три места. Първо на 5 см от бебето, след това на 10 см от първия възел и накрая на още 5 см от втория възел. Реже се между втория и третия възел, тоест към бебето остават два възела. Въпросната приятелка не го е правила това, защото тя изобщо не реже пъпната връв (лотосово раждане). Аз си купих хирургическа ножица за целта. В случай, че не стигна до болница
Между другото, от прословутото течение няма и следа и като цяло се чувствам и аз като новородена след раждането. Даже пак ми се ражда 
Сега пак четох разказа на Мая и се сетих, че и моите води не изтекоха, в смисъл, не се видяха някак си. По едно време поизтече нещо съвсем малко, като питах акушерката дали това са водите тя каза май, че не е сигурна, макар че сега като се замисля няма какво друго да е било, но беше много малко.
Опитвам се да си направя равносметка и анализ на причините за тази развръзка, а именно, че все пак отидох да родя в болницата. Едно чувство, което ме впечатли, беше след като се роди плацентата, как си гушках детето, а акушерката измъкна чаршафа изпод мен и ми сложи нов, чист чаршаф. В този момент се почувствах изключително добре, защото някой се грижи мен. Същевременно се смутих, защото въпросното чувство силно се разминава с представата ми за за мен като човек, който може да се грижи достатъчно добре за себе си.
Същевременно през цялата бременност пренебрегвах раждането си, като сега си давам сметка, че това е а голяма грешка. По едно време исках да ида на хипнотерапевт, но явно ме хвана страх. Скоро майка ми ми разказа по мейла как ме е рждала и много се натъжих. Не от раждането, то не е било като че ли толкова зле (като се изключи окситоцина и това, че ме е израждал някакъв арабин - не съм расистка, просто си представям как едно новородено попада първо в ръцете на някакъв непознат - и това, че една нощ съм ревала гладна, защото казали на майка ми, че от 9 примерно до 6 детето не трябва да яде), ами от нейното отношение към него, като към някаква процедура едва ли не. Както и от това, че за нея раждането е едва ли не някакъв ужас и от изобилстващите коментари от рода на, че ако трябвало мъжете да раждат нямало да има свят и други подобни клишета. Още не мога да се оърся от огорчението си за това, а не съм го и тесала.
Сега пак четох разказа на Мая и се сетих, че и моите води не изтекоха, в смисъл, не се видяха някак си. По едно време поизтече нещо съвсем малко, като питах акушерката дали това са водите тя каза май, че не е сигурна, макар че сега като се замисля няма какво друго да е било, но беше много малко.
Опитвам се да си направя равносметка и анализ на причините за тази развръзка, а именно, че все пак отидох да родя в болницата. Едно чувство, което ме впечатли, беше след като се роди плацентата, как си гушках детето, а акушерката измъкна чаршафа изпод мен и ми сложи нов, чист чаршаф. В този момент се почувствах изключително добре, защото някой се грижи мен. Същевременно се смутих, защото въпросното чувство силно се разминава с представата ми за за мен като човек, който може да се грижи достатъчно добре за себе си.
Същевременно през цялата бременност пренебрегвах раждането си, като сега си давам сметка, че това е а голяма грешка. По едно време исках да ида на хипнотерапевт, но явно ме хвана страх. Скоро майка ми ми разказа по мейла как ме е рждала и много се натъжих. Не от раждането, то не е било като че ли толкова зле (като се изключи окситоцина и това, че ме е израждал някакъв арабин - не съм расистка, просто си представям как едно новородено попада първо в ръцете на някакъв непознат - и това, че една нощ съм ревала гладна, защото казали на майка ми, че от 9 примерно до 6 детето не трябва да яде), ами от нейното отношение към него, като към някаква процедура едва ли не. Както и от това, че за нея раждането е едва ли не някакъв ужас и от изобилстващите коментари от рода на, че ако трябвало мъжете да раждат нямало да има свят и други подобни клишета. Още не мога да се оърся от огорчението си за това, а не съм го и тесала.
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Почнах един курс. Ето му обявата - http://www.hypnoza.org
Мина първият модул. Ходих с бебето. Беше доста изтощително, но съм доволна. Така и не успях да участвам в хипноза, защото бебето будуваше в най-неочаквани моменти. Има още два модула и мисля да ги посетя, ако мога
Мина първият модул. Ходих с бебето. Беше доста изтощително, но съм доволна. Така и не успях да участвам в хипноза, защото бебето будуваше в най-неочаквани моменти. Има още два модула и мисля да ги посетя, ако мога
...
И аз си помислих че там си ходила най-вероятно. Човека е много точен. Приятеля ми ходи на семинари по ребъртинг при него. Сега е в ПО и от половин година се си намира причини да не ходи. И мене кара да ходим заедно, но за мене е доста силов метод...имам чувството че фиизчески няма да издържа. Тес за сега е моя начин.
