Здравей
Боряна!
Много ти благодаря, че се включи по нашия проблем. Аз съм го описала малко хаотично, но ще се опитам пак. Моята акушерка тук в Германия, т. нар. специалист по кърмене, ми препоръча да храня бебка с изцедена кърма, защото се роди малка и според нея нямала достатъчно сили да изсуква задното мляко. Така че на 5-ия ден започнах да я храня така и оттогава сме така. На няколко пъти се опитвах да преминем изцяло на гърда, но не се получи. Явно малката беше свикнала на силната и равномерна струя от биберона и на гърдата просто заспиваше, когато й се наложеше да положи повече усилия. Пробвах различни пози, компресия на гърдата, кърмех я във всеки възможен момент, но явно не успях да се справя без помощ на специалист. Усещането ми беше, че бебка не се храни добре и че кърмата ми намалява от недостатъчно добрата стимулация, затова все прибягвах към помпата, защото си казвах "нека поне да давам на детето кърма, независимо че е от шише".
Излишно е да казвам, че мразя цеденето, но бях решила да го правя поне 6-8 месеца в името на детето. Слагам я често на гърда, с надеждата, че ще засуче ефективно, но тя уж засуква добре, но бързо пуска зърното, хапе го, играе си. Определено не изпразва гърдата. Имах някакви надежди, че можем да се върнем изцяло на гърда, но те вече почти изчезнаха.
За нощното хранене, тя от няколко седмици вече спи от 11 вечерта до 6-7 сутринта. Сама си го създаде този ритъм. Чайче и други течности по принцип не давам, само веднъж реших да пробвам, след като ми отказа мляко и тя го изпи с невероятно удоволствие.
Иване, когато ТЕСам даден проблем, спирам, когато имам чувството, че съм го изчистила, но след известно време осъзнавам, че проблемът още си стои. Уж си мисля, че съм изчистила и чувството за вина и малоценност за това, че бебето се роди малко, както и склонността да сравнявам детето си с другите деца и с "нормите" за развитие, а на следващия ден се хващам, че чета за рожденото тегло на други бебета в разни форуми и точно сравнявам моето с тях.
Мая, ходим на консултация, която тук странно защо се прави на 1 месец, между 3-ия и 4-ия и между 6-ия и 7-ия месец, после на годинка и оттам нататък всяка година до . Бебишорката я меря вкъщи и май ще трябва да изхвърля кантара, защото не води до нищо добро.
Изобщо съм невероятно объркана, а сега и това неядене ме довършва съвсем. Преди поне от шишето се хранеше добре, а сега не ми е ясно какво става с нея. Определено не прави впечатление на бебе, което е гладно, напротив, много е спокойна, ведра и лъчезарна. Кожата й е свежа, а очичките блестят. Не мога и не искам да я карам да яде повече, отколкото тя сама си реши, но ми е странно как така изведнъж започна се нуждае от толкова по-малко; нали все пак расте и нуждите се увеличават?
И ме е страх, че може да има някакъв скрит проблем, който да води до липса на апетит и слабо наддаване.
