Хашимото - Предизвикателство
Да, ама не знае. Никой не знае, само си мислим, че знаем. В крайна сметка избираме да вярваме в нещо. И когато вярата е много силна си мислим, че знаем.Arethuse написа:Спред мен може да се каже, че тя знае, че е така. Именно в смисъла на "има вътрешната увереност".
А ти не разбираш ли, че за да разбереш, че чувстваш еди какво си трябва да осъзнаеш, че чувстваш имено това. Т.е. без мисъл (осмисляне на чувството) няма как да "знаеш" какво чувстваш.В моята глава е "Чувствам - значи съществувам". Ако не беше така щях само да си мисля (да си въобразявам), че съществувам
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
За да не звуча грубо, помислих над това, което казваш все пак, но не става – за мен „чувствам” е на върха на пирамидата. Първо осъзнавам (научавам, разбирам, измислям) нещо, след това го пращам в алфа и по-надолу. Ако там е ОК, аз започвам да чувствам, че е така. Но за мислене забрави, камо ли пък за знаене ... тези думи нещо не ги чувствам и не ги харесвам, нещо като думата самодостатъчен ми звучат. Употребявам ги понякога (в смисъл експлоатирам ги), но "чувствам" идва след като ги "употребя", то е следващия етап - бих го сравнявала само с убедена съм, но тъй като аз съм процес това с убедеността ... нали се сещаш.
Иначе на теория всичко е ОК - аз съм учила доста физиология и психология, така че на теория не споря в никакъв сучай.
Съжалявам, извърших проверка и по-надолу
– нищо лично, но не става при мен .
Иначе на теория всичко е ОК - аз съм учила доста физиология и психология, така че на теория не споря в никакъв сучай.
Съжалявам, извърших проверка и по-надолу
– нищо лично, но не става при мен .Иване, до тук се справях, но това което ще напиша вече е вик за помощ.
Не мисля, че продължих да разсъждавам върху това, което говорихме вчера, но ... процеса на другите нива очевидно не спря. Събудих се през нощта с ... не визуаизация или сън, усещане. Беше нещо такова:
Тъй като всички „изкривявания” от които се отървах (надявам се) са продукт на съзнанието ми (мислене, знаене) аз бях „изключила” някой от звената там, та дори бях загасила и лампите. И сега за мислене използвах само ресурсите, които смятам за „чисти” и се доверявах само .... ти знаеш на кого.
От там мисълта ми се прехвърли на един момент вчера, когато си легнах следобед (въпреки че ужасно не ми достига време, продължавам да го правя, ако може някой да ми обясни защо, преди го правех, защото знаех, че ще помогне на процеса, но сега ...?). Та когато си легна докато заспя аз си мисля разни неща и успоредно с всяко изречение се появява някаква картинка. Вече свикнах с това, може би и преди това си е било така, но не съм му обръщала внимание, но понякога се опитвам да ги хвана (осъзная). Само че е трудно, защото това което се получава е, че мисълта изведнъш прекъсва (усещане за разсейване), появява се картинката, ти се стряскаш от внезапното появяване и това, че ще трябва да запомниш всичко и ... точно тогава забравяш за какво си си мислел преди да се появи, а това ти трябва за да разтълкуваш картинката, губиш контекста (е, не винаги, когато го правя съзнателно не се губи).
Та тогава започнах да мисля, беше просто мисъл (винаги когато кажа, че не правя нещо то се случва). Мисълта беше доста прозаична (такива са мислите, затова не ги харесвам) за това, че аз винаги съм ходила на работа (преди не работех от вкъщи), имала съм малки деца, които са изисквали много повече грижи отколкото сега, къщата винаги е била толкова голяма и аз никога не съм имала проблеми да се справям, времето ми е стигало, е не до степен да ми остава време и за себе си, но ... никога не съм се тревожила за това. Сега условията са значително по-добри и ... живея почти постоянно с мисълта, че няма време! Вече когато погледна часовника се ужасявам, защото не мога да си обясня къде е отишло времето. Все по често „крехкото човече” ми казва „Мамо, не ме слушаш!”, дори ми помахва с малката си ръчичка за да се концентрирам (това и преди ТЕС се случваше, и за това не ми правеше кой знае какво впечатление, но честотата сега е различна). И разбрах, че аз все по често ... разбираш, прекарвам време извън границите на ..., няма да определям нивото, защото не съм сигурна кое е. Тогава в съзнанието ми нахлу спомена за Баба Ванга (това се случва от доста време, не исках да го споделям тук, защото ще бъде разбрано погрешно).
От това се изплаших и станах. Седнах в хола, където поради огомното количество техника и защити за нея нощем е като коледна елха. Преди това ми харесваше, но сега осъзнах, че някой светлинки примигват, и това ме изплаши още повече, а аз почти никога не изпитвам това чувство, а с тази сила никога. Спрях тези светлинки и тогава си спомних цялото посещение при Баба Ванга. Това, което най-силно се е запечатало в главата ми, тъй като имах възможност да я погледам отвътре докато работи, е че тя ужасно бързаше. Тогава се запитах „Тази жена не е ли свикнала за толкова години с мисълта за огромната опашка отвън, че продъжава да бърза така?”. После си спомних разговора ни (не че съм го забравяла някога). Говореше бивсшия ми съпруг (той като лекар се занимаваше с детето), но Баба Вага „гледаше” мен и след като обясни за детето, ми каза „Ти много ще се ядосваш”.
Цял живот съм интерпретирала тази фраза по някакъв начин, това е най-лесната за интерпретация фраза, но сега за пръв път не знам какво е искала да ми каже ... И ме е страх ...
Иване, опитвам се да вярвам, че ти няма да интерпретираш това погрешно ... , знам че е трудно за интерпретация и затова не исках да го казвам, но вече доста ме е страх. Сега не, но през нощта беше страшно.
Не мисля, че продължих да разсъждавам върху това, което говорихме вчера, но ... процеса на другите нива очевидно не спря. Събудих се през нощта с ... не визуаизация или сън, усещане. Беше нещо такова:
Тъй като всички „изкривявания” от които се отървах (надявам се) са продукт на съзнанието ми (мислене, знаене) аз бях „изключила” някой от звената там, та дори бях загасила и лампите. И сега за мислене използвах само ресурсите, които смятам за „чисти” и се доверявах само .... ти знаеш на кого.
От там мисълта ми се прехвърли на един момент вчера, когато си легнах следобед (въпреки че ужасно не ми достига време, продължавам да го правя, ако може някой да ми обясни защо, преди го правех, защото знаех, че ще помогне на процеса, но сега ...?). Та когато си легна докато заспя аз си мисля разни неща и успоредно с всяко изречение се появява някаква картинка. Вече свикнах с това, може би и преди това си е било така, но не съм му обръщала внимание, но понякога се опитвам да ги хвана (осъзная). Само че е трудно, защото това което се получава е, че мисълта изведнъш прекъсва (усещане за разсейване), появява се картинката, ти се стряскаш от внезапното появяване и това, че ще трябва да запомниш всичко и ... точно тогава забравяш за какво си си мислел преди да се появи, а това ти трябва за да разтълкуваш картинката, губиш контекста (е, не винаги, когато го правя съзнателно не се губи).
Та тогава започнах да мисля, беше просто мисъл (винаги когато кажа, че не правя нещо то се случва). Мисълта беше доста прозаична (такива са мислите, затова не ги харесвам) за това, че аз винаги съм ходила на работа (преди не работех от вкъщи), имала съм малки деца, които са изисквали много повече грижи отколкото сега, къщата винаги е била толкова голяма и аз никога не съм имала проблеми да се справям, времето ми е стигало, е не до степен да ми остава време и за себе си, но ... никога не съм се тревожила за това. Сега условията са значително по-добри и ... живея почти постоянно с мисълта, че няма време! Вече когато погледна часовника се ужасявам, защото не мога да си обясня къде е отишло времето. Все по често „крехкото човече” ми казва „Мамо, не ме слушаш!”, дори ми помахва с малката си ръчичка за да се концентрирам (това и преди ТЕС се случваше, и за това не ми правеше кой знае какво впечатление, но честотата сега е различна). И разбрах, че аз все по често ... разбираш, прекарвам време извън границите на ..., няма да определям нивото, защото не съм сигурна кое е. Тогава в съзнанието ми нахлу спомена за Баба Ванга (това се случва от доста време, не исках да го споделям тук, защото ще бъде разбрано погрешно).
От това се изплаших и станах. Седнах в хола, където поради огомното количество техника и защити за нея нощем е като коледна елха. Преди това ми харесваше, но сега осъзнах, че някой светлинки примигват, и това ме изплаши още повече, а аз почти никога не изпитвам това чувство, а с тази сила никога. Спрях тези светлинки и тогава си спомних цялото посещение при Баба Ванга. Това, което най-силно се е запечатало в главата ми, тъй като имах възможност да я погледам отвътре докато работи, е че тя ужасно бързаше. Тогава се запитах „Тази жена не е ли свикнала за толкова години с мисълта за огромната опашка отвън, че продъжава да бърза така?”. После си спомних разговора ни (не че съм го забравяла някога). Говореше бивсшия ми съпруг (той като лекар се занимаваше с детето), но Баба Вага „гледаше” мен и след като обясни за детето, ми каза „Ти много ще се ядосваш”.
Цял живот съм интерпретирала тази фраза по някакъв начин, това е най-лесната за интерпретация фраза, но сега за пръв път не знам какво е искала да ми каже ... И ме е страх ...
Иване, опитвам се да вярвам, че ти няма да интерпретираш това погрешно ... , знам че е трудно за интерпретация и затова не исках да го казвам, но вече доста ме е страх. Сега не, но през нощта беше страшно.
Всъщност това, което ме интересува е имам ли избор, не интерпретацията. Защото аз знам защо се случи това. Вчера видях следното:
Мислех си за това как да развия у детето ми способността да взема решения в алфа. И тогава се появи картинката. Чернокожа майка неистово се опитваше да нагласи детето си да застане така, че да го видя (като в обектив за снимка). Когато го видях добре, детето каза „Yes”. И тогава се подредиха две редички от снимки на малки дечица. Всички тези дечица едновременно казаха “Да”.
Първото нещо, което си помислих беше, че първото дете е моето, защото то говори английски от малко. Но това с чернокожата майка ме накара да се замисля, че греша. И после си помислих точно това – ти вече знаеш какво, дори не ми се иска да го пиша тук. Подтиснах тази мисъл, защото не ми харесваше и затова не я споделих тук и затова според мен през нощта последва разяснение.
Сега стоя и си мисля, че дори и да нямам избор, и не само защото Баба Ванга казва, че няма да харесам този път, а защото аз самата не го искам ще се боря, защото си искам живота, такъв какъвто е. Не харесвам този път защото усещам, че започнеш ли няма граница, която ти можеш да си поставиш. Някакси не ми се иска да тесна страха, че ще загубя моя живот, а възнамерявам да тесна омразата си към самодостатъчността.
Невероятно ....... вече се чувствам поне 100 степени по-добре, само след като написах това.
Това, което очаквам е да ми кажеш, че имам избор - това някакси не ми стана съвсем ясно от Силва, или даже ми се струва, че ми е станало ясно, но сега нещо ми пречи да си го спомня.
Всъщност вече знам, че имам избор и да, така съм добре и още повече харесвам живота си! Дори ми се иска да нахвърлям на един лист какво имам да върша днес и да се захвана.
Нали ще ми помогнеш да укрепя това и да запаля лампичките в бета?
Да, ще ми помогнеш, знам.
Виждаш ли защо постояно ти благодаря?
Мислех си за това как да развия у детето ми способността да взема решения в алфа. И тогава се появи картинката. Чернокожа майка неистово се опитваше да нагласи детето си да застане така, че да го видя (като в обектив за снимка). Когато го видях добре, детето каза „Yes”. И тогава се подредиха две редички от снимки на малки дечица. Всички тези дечица едновременно казаха “Да”.
Първото нещо, което си помислих беше, че първото дете е моето, защото то говори английски от малко. Но това с чернокожата майка ме накара да се замисля, че греша. И после си помислих точно това – ти вече знаеш какво, дори не ми се иска да го пиша тук. Подтиснах тази мисъл, защото не ми харесваше и затова не я споделих тук и затова според мен през нощта последва разяснение.
Сега стоя и си мисля, че дори и да нямам избор, и не само защото Баба Ванга казва, че няма да харесам този път, а защото аз самата не го искам ще се боря, защото си искам живота, такъв какъвто е. Не харесвам този път защото усещам, че започнеш ли няма граница, която ти можеш да си поставиш. Някакси не ми се иска да тесна страха, че ще загубя моя живот, а възнамерявам да тесна омразата си към самодостатъчността.
Невероятно ....... вече се чувствам поне 100 степени по-добре, само след като написах това.
Това, което очаквам е да ми кажеш, че имам избор - това някакси не ми стана съвсем ясно от Силва, или даже ми се струва, че ми е станало ясно, но сега нещо ми пречи да си го спомня.
Всъщност вече знам, че имам избор и да, така съм добре и още повече харесвам живота си! Дори ми се иска да нахвърлям на един лист какво имам да върша днес и да се захвана.
Нали ще ми помогнеш да укрепя това и да запаля лампичките в бета?
Да, ще ми помогнеш, знам.
Виждаш ли защо постояно ти благодаря?
Днес явно не е ден за работа.
Все пак след като отговорих на daromi се замислих, че аз давам на нея съвет, който първо към себе си трябва да приложа.
Теснах с „Въпреки, че ужасно ме е страх, че не мога да овладея тази сила и тя отнема времето ми, живота ми .....
Въпреки, че мисълта за живот на границата между съзнателното и несъзнателното ме ужасява ...
Не знам, дали съм по-добре, макар че опитах и с подтискане, но дори и държейки прахосмукачка пак си отивам там. А и това не ми позволява да мисля трезво, защото мисълта ми се накъсва, прескачайки между алфа и бета. Дни наред дори не съм си помисляла да вляза в алфа, даже избягвам да пиша думата алфа тук, но съм си постоянно там.
Може би съм малко по-добре, но тук ще е нужен много тес и няма да подейства веднага.
Все пак след като отговорих на daromi се замислих, че аз давам на нея съвет, който първо към себе си трябва да приложа.
Теснах с „Въпреки, че ужасно ме е страх, че не мога да овладея тази сила и тя отнема времето ми, живота ми .....
Въпреки, че мисълта за живот на границата между съзнателното и несъзнателното ме ужасява ...
Не знам, дали съм по-добре, макар че опитах и с подтискане, но дори и държейки прахосмукачка пак си отивам там. А и това не ми позволява да мисля трезво, защото мисълта ми се накъсва, прескачайки между алфа и бета. Дни наред дори не съм си помисляла да вляза в алфа, даже избягвам да пиша думата алфа тук, но съм си постоянно там.
Може би съм малко по-добре, но тук ще е нужен много тес и няма да подейства веднага.
-
daromi
Ти защо продължаваш да се грижиш първо за другите, а после за себе си - това заради което най-вече ми направи силно впечатление в началото всъщност, а и черта, на която се възхищавам, но вече се опитвам да не го правя.
Та опитах да поживея със страха няколко часа, но само защото не бях в състояние да разсъждавам, мислех си, че ако го тесна това ще свали и последната ми защита срещу ... както и да се нарича. Иначе не ми е и минавало през ум да се изправям срещу никакъв страх, аз вече не "упражнявам насилие върху душата си". Накрая стигнах до извода, до който винаги стигам, когато съм в нормално състояние - приемането и сега съм съвсем добре. Този страх, дори и да го оставя в мен, няма да ме защити от това, което така или иначе има да става. Само ще продължи да ме наранява.
Та опитах да поживея със страха няколко часа, но само защото не бях в състояние да разсъждавам, мислех си, че ако го тесна това ще свали и последната ми защита срещу ... както и да се нарича. Иначе не ми е и минавало през ум да се изправям срещу никакъв страх, аз вече не "упражнявам насилие върху душата си". Накрая стигнах до извода, до който винаги стигам, когато съм в нормално състояние - приемането и сега съм съвсем добре. Този страх, дори и да го оставя в мен, няма да ме защити от това, което така или иначе има да става. Само ще продължи да ме наранява.
-
daromi
