Искам да ви разкажа моя прочит на книгата на Йеспер Юл "Твоето компетентно дете". Не на цялата книга, а на някои основни идеи.
Той казва следното нещо (перефразирано от мен): самочувствието има две компоненти - достойнство и умения. Човек идва на тоя Свят със 100% достойнство и с 0% умения.
Достойнството е това да бъдещ ценен само защото си се пръкнал. Не заради семейството си, работата си, знанията си, уменията си и т.н. Всеки човек е ценен само защото го има. Достойнството не се учи или придобива. Има си го заложено в природата ни.
Докато уменията се учат. Детето се учи да ходи, говори, после да чете, пише, кара колело и т.н. Но в началото на живота си не е можело нищо. Уменията не са заложени, а се придобиват. И затова в книгата си Йеспер Юл казва, че се спира основно на достойнството, тъй като това е книга за възпитание, а не за обучение. Оставя уменията на учителите.
Достойнството може да бъде оронвано и възстановявано.
Всеки акт на насилие - словесно, емоционално, физическо - е акт на оронване на достойнството. Също така слагането на етикети и оценяването.
Различни автори пишат за това, че не е добре на децата да се поставят оценки и да бъдат хвалени. Но, според мен, само Йеспе Юл по задоволителен начин обяснява защо. По-точно обяснява кога е подходящо детето да бъде похвалено и кога не:
Ако едно малко дете нарисува нещо и го покаже на майка си, тогава детето използва рисунката, за да натисне копчето "Мамо, усмихни ми се". В този момент работата на майката е да пази достойнството на детето и да насочи вниманието и радостта си предимно към него и значително по-малко към рисунката. Неподходящо е тук да каже "О. колко хубава рисунка! Ти си художник." Това оронва достойнството на детето.
Обратно - ако детето е пораснало и ходи на уроци по рисуване и ако няколко часа е рисувало натюрморт и го покаже на майка си, тогава това е случай, в който детето гради умения и оценката е подходяща. В такъв случай е подходящо вниманието да е насочено предимно към картината и по-малко към детето. Тук е неподходяща позицията "Обичам те, каквото и да си нарисувал".
В днешно време няма човек без оронено достойнство. В детството всички сме преживявали достатъчно актове на насилие. Като се почне от ваденето от коремите на майките (дори да не навлизаме в бременността, когато може плодът да изпитва насилие), обикновено бебетата са разделени от майките си в първите часове и им се правят нежелани за тях процедури - достатъчно актове на оронване на достойнството. После, дори и семейната среда да се окаже щадяща, идва системата с достатъчно ограничения и оценки. Така че въпросът за възстановяване на достойнството е масов.
Всичко това дава светлина върху случаите, в които някой човек е изключителен специалист в областта си, но не толкова стабилен като човек в живота. Тоест, човекът е с оронено достойнство, но все пак избира да се бори за самочувствието си и го помпа в другата компонента - уменията. И по тази схема, тъй като всички в обществото са с оронено достойнство, уменията се издигат на почит.
Специално за възпитанието на деца стои въпросът как да пазим достойнството им. Аз мисля, че няма как човек с оронено достойнство да пази чуждото. Затова първата работа е родителят да възстанови своето и след това от само себе си ще може да пази това на другите.
Самочувствие = достойнство + умения
Re: Самочувствие = достойнство + умения
А така! Подкрепям!
В личната ми ТЕС практика неколкократно стигам до момента на раждането ми. Един от най- силните ми , за сега, беше осъзнаването, че съм ценна сама по себе си, като същност! Поборих се с нуждата най- сетне да бъде приет този факт- фактът, че аз съм ценна сама по себе си, като същност, не защото мога нещо, не защото се държа по очаквания от мен начин, не защото говоря по очакваните норми...а защото СЪМ!
Темата е пряко свързана с уважението, унижението, обичането, благодарността, прощаването.....май с всичко.
В личната ми ТЕС практика неколкократно стигам до момента на раждането ми. Един от най- силните ми , за сега, беше осъзнаването, че съм ценна сама по себе си, като същност! Поборих се с нуждата най- сетне да бъде приет този факт- фактът, че аз съм ценна сама по себе си, като същност, не защото мога нещо, не защото се държа по очаквания от мен начин, не защото говоря по очакваните норми...а защото СЪМ!
Темата е пряко свързана с уважението, унижението, обичането, благодарността, прощаването.....май с всичко.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Самочувствие = достойнство + умения
и аз подкрепям
Скраб за тяло ,Йонизирана вода
Скраб за тяло ,Йонизирана вода