"Просветлението" - Рон Смодермон

Мисли и цитати за размисъл, нови идеи и интерпретации на живота, света около нас, какво е възможно и невъзможно, какво трябва и какво не трябва, защо сме тук, откъде сме тръгнали и накъде вървим, и как да направим пътуването по-приятно.
mimiska
Активен
Мнения: 154
Регистриран на: 08 Сеп 2008 20:51
Местоположение: София
Обратна връзка:

"Просветлението" - Рон Смодермон

Мнение от mimiska »

Честит нов подфорум! :)

Ще си позволя и аз да цитирам 2 откъса от моята любима книга. Това е "Просветлението" на Рон Смодермон. (http://enlightenment.mail333.com/)

Тази книга ме върна към живота в далечната 1993, когато загубих брат и не знаех дали, как и защо да продължавам напред... Книгата е изключителна! Силна и истинска. Смея да твърдя, че прочитът й би имал неоценима полза за по-качествено и по-лесно намиране на себе си. Тук са описани основите, на които трябва да стъпиш, ако изобщо искаш да пробваш да разбереш себе си и да вземеш живота си в свои ръце. Горещо препоръчвам!


КНИГА ПЪРВА: ЗАПОЗНАВАНЕ С РАЗСЪДЪКА (Лошите новини)

Глава първа: ОСНОВНИ СТРУКТУРИ НА РАЗСЪДЪКА

Разсъдъкът е система от органи, включваща цялото физическо същество. Неговата цел е да оцелее и да бъде прав. Той ще направи всичко, за да я постигне.

Разсъдъкът е система от органи, включваща цялото физическо същество. Неговата цел е да оцелее и да бъде прав. Той ще направи всичко, за да я постигне. Понякога за него има нещо по-важно от оцеляването, а именно – да бъде прав.
Оцеляването лежи в основата на всички фукции на всекидневния живот. Разсъдъкът го постига като изготвя поредици от спомени за събития в момента, когато се случват, и изисква обратно тези спомени в ситуации, важни за оцеляването. Запечатват се не само минали събития, но и такива, които евентуално биха застрашили оцеляването. Вие не се нуждаете от спомен за това как Ви е сгазил камион, за да можете в бъдеще да избегнете такова стълкновение. Разсъдъкът може да си създаде представа за това, което би могло да се случи, и да запамети тази представа. Човекът е съвършен оцеляващ именно поради своята способност да мисли с понятия. Нито едно друго живо същество на тази планета не е в състояние да развива и запаметява понятия като човека. Така разсъдъкът много бързо създава определени връзки, “включва кабели и релета”, за да избегне ситуации, заплашващи оцеляването. Освен това той осъществява своята цел, като търси и намира онези основни субстанции, от които се нуждае, за да избегне смъртта. Този процес върви така автоматично, че само малко хора са в състояние да Ви кажат какво точно е необходимо за оцеляването. Обикновено търсенето и употребата на въздух протичат толкова автоматично, че Вие от раждането си до сега изобщо не осъзнавате този непрекъснат процес. Средно 18 вдишвания и издишвания в минута правят само за една година 9 460 800 дихателни цикъла. Почти толкова автоматично протичат и търсенето и приемането на храна. Само когато въздухът и храната започнат да не достигат, разсъдъкът напълно осъзнава своята функция на търсач и консуматор. Третата и последна предпоставка за оцеляването не е така очевидна. Въпреки това без любовта на другите Вие не можете да оцелеете физически. Смърт поради недостиг на любов може да бъде наблюдавана в домове за намерени деца, където малките получават въздух и храна, но не се докосват с любов.
Значи на нивото на разсъдъка животът е игра, чиято цел е оцеляването. За да играят успешно хората си съчиняват номер за оцеляване. Всеки си има такъв номер. Той се състои от модели на поведение, целящи получаването на достатъчно въздух, храна и любов. Обаче в течение на годините се праввят множество погрешни асоциации, така че понякога е трудно да се познае, че действията на определена личност имат нещо общо с оцеляването. Все пак оцеляването е в основата на всички действия. Явно начинът, по който действат някои хора, не допринася много за тяхното оцеляване в настоящето. Но често ние не живеем сега. Много често ние живеем после, вместо сега.
Може би сте забелязали, че хората имат известна потребност да бъдат прави. Това е един от аспектите на оцеляването. По-точно казано, имането на право е съвкупност от трикове за оцеляване, успешно прилагани в миналото. Когато тези трикове не минават, могат да се наблюдават отчаяни опити те да бъдат прилагани отново и отново, само защото много силно се асоциират с това, което в миналото е имало успех. Обаче истината е, че да давате на себе си право, а на другите не, не подпомага оцеляването в настоящето. Ето защо имането на право е единственото състояние, което разсъдъкът понякога би предпочел вместо оцеляването. Понякога хората биха отишли даже на смърт, за да излязат прави.
Друг важен аспект на разсъдъка е, че той изхожда от едно състояние на недостиг. Имам предвид следното: разсъдъкът казва, че необходимите за оцеляването субстанции не са в достатъчно количество, така че за наличните трябва да се борим. Това значи: в рамките на контекста за недостиг, не може един да спечели, без друг да загуби. Този контекст е основа на конкуренцията, която съществува само спрямо други разсъдъци, привърженици на вярата в недостига. При конкуренцията разсъдъкът придава на правото огоромна стойност и важност като средство за оцеляване.
В този смисъл “право” означава ни повече, ни по-малко една преценка, която разсъдъкът прави за себе си, а именно, че неговите схващания са правилни, а тези на другите - погрешни. Разсъдъкът ще използва всички обстоятелства, каквито и да са те, за да затвърди изводите, че е прав. Разсъдъкът ще използва всичко, за да излезе прав.
Съществуват два вида право – активно и пасивно. Пасивното право привлича съществуващи обстоятелства за доказване на собственото право. Активното право е действие, насочено към други хора с цел да се докаже правилността на собствената позиция. Войната е особено ярък пример за активно право. Има безброй примери за други видове активно право във Вашия живот. Спорът и кавгата са два от тях.
“Оправдание” е действието, при което разсъдъкът интерпретира фактите според своята потребност да бъде прав. Оправданието може да постигне всичко, дори да промени Вашето възприемане на действителността. Дори убийство може да бъде оправдано от разсъдъка.
И така, разсъдъкът е една извънредно високо развита машина, чиято еволюция е траяла милиони години. Той е способен да пази себе си и да се размножава, но най-забележителна е способността му да си спомня. Той запаметява една линейна поредица от събития, ставащи в неговия обсег на сетивни възприятия от момента на зачатието. Въпреки че не е способен волево да извиква тези записи, всеки от тях може да бъде реактивиран при определени условия. Някои от записите са недостъпни за обикновеното съзнание и се определят като “подсъзнателни”.
Тази огромна памет, по-голямата част от чиито данни завинаги остава неосъзната, е отговорна за един много интересен белег на разсъдъка: неговия автоматизъм. Ако престанете да бъдете съзнателен наблюдател на своя разсъдък, ще откриете, че той може да оцелее прекрасно и без Вас. Той ще го прави автоматично, без Вашето участие, защото това е единствената му задача. За да оцелее, разсъдъкът изработва модели на поведение. Тези модели вървят автоматично, ако останат ненаблюдавани. Тяхното производство е толкова силно развита способност на разсъдъка, че поема голяма част от преживяването на живота и ни кара да се питаме учудени: “Защо правя това?” или “Защо изобщо се държа така?”
Обикновено моделите на поведение не ни интересуват особено. Нашата разсъдъчно-телесна машина просто прави това, което спомага за оцеляването й. Но понякога същите тези модели стават повод за болезнени преживявания в отношенията ни. Някои от моделите на поведение и чувствуване са формирани около ядрото на минали отношения, за които е характерно, че разсъдъкът прави асоциации между техните особености и оцеляването. Първичните потребности, свързани с отношенията, са храната и любовта. Вследствие на това разсъдъкът съвсем точно запаметява отношения, които някога са задоволили една или две потребности, за да разбере как се създават задоволителни, т.е. осигуряващи оцеляването отношения. По този проблем Вашият разсъдък работи неуморно, без да си дава почивка. Резултатът са модели на поведение, които се прилагат в новите отношения, понеже са били успешни в миналото. Естествено, родителите и други обичани хора образуват ядра на модели за оцеляване. Вашата разсъдъчна машина е склонна да разглежда новите хора, появяващи се в живота Ви, като общо взето подобни на Вашите родители.
Все едно доколко задоволителни са били или са Вашите отношения с родителите Ви, ако не осъзнаете с кого сте в момента, ще изпаднете в големи трудности. Бъдете сигурен, че личността, с която сте сега, е различна и иска да го забележите. Ако се отнасяте към него или към нея механично, има опасност да се лишите от особените качества на отношението, ако не и от цялото отношение. Разсъдъкът не е способен пряко да преживява или да обича другите. Той може само да записва и да реагира. За да протича добре, отношението изисква Вашето участие. Вашият разсъдък не ще може да Ви замести успешно. За него са достъпни само машиналните движения на отношението. Той се “нуждае”, а от състояние на нужда не може да се обича. Вие не можете да обичате този или това, от което се нуждаете.
За да можете отново и отново да преживявате любов към една личност, необходимо е точно и будно да наблюдавате разсъдъка си. Иначе ставате несъзнателен, отнасяте се към другите като автомат и любовта умира от недостиг на Вашето участие. Това е естественият резултат от ненаблюдавани (несъзнателни) модели на поведение. Само Вие имате способността да наблюдавате. Не очаквайте Вашият разсъдък да прави това вместо Вас, защото за него е невъзможно да наблюдава сам себе си.


КНИГА ВТОРА: ПРОСВЕТЛЕНИЕ (Добрите новини)

Глава първа: ОТГОВОРНОСТ

Ясно е, че сте отговорен за живота си, напълно. Единственият въпрос е: “Ще признаете ли това?”

Уместно е да започнем книгата за просветлението с една глава за отговорността. Истинската отговорност е просветление или олекотяване. Грешната отговорност е помрачение или утежнение. Всеки изглежда си мисли, че знае значението на думата “отговорност”. Моят опит показва, че заедно с думата “любов” това е една от най-малко разбираните думи. Така че не е това, което вероятно си мислите.
“Отговорност” е готовността да признаете, че сте авторът на всички свои преживявания – дори и на тези, които не харесвате. Когато в живота си създадете приятно или ценно преживяване, Вие с голяма готовност ще поемете отговорността за него. Може би дори ще се “гордеете” с това, но пак ще бъдете отдалечен на крачка от отговорността. Ако обаче създадете преживяване, което преценявате като лошо или неприятно, разсъдъкът Ви ще бъде склонен да отрича авторството си. Тогава обстоятелствата или някой друг ще бъдат отговорни за Вашето преживяване. Вземете под внимание, че нямам предвид конкретните събития, а само Вашето преживяване на тези събития.
Ако сте на мнение, че са Ви се случили лоши неща в живота, не възразявам. Искам само да знаете, че това е една позиция, която сте избрали да заемете. Вие сам сте ги преценили като лоши. “Лошите преживявания” нямат собствена истина. Разсъдъкът ги е измислил, за да избягва отговорност. Това може да Ви служи като указания какво не е отговорност.
Отговорност не значи да се чувствате зле заради извършеното. Чувствата само подкрепят позициите, които разсъдъкът заема, за да бъде прав. Значи той ще Ви снабдява не само с позиции, но и с чувства, които да ги подкрепят и оправдават. Така отговорността не е нито вина, нито срам. Ако се чувсвувате виновен или засрамен, това са само чувства, подкрепящи позиции, и Вие сте все още отдалечен на квантов скок от отговорността. Отговорността не е чувство. Не е и позиция. Тя не е нищо друго, освен да бъдете причинител вместо жертва на живота си.
Отговорността не е чувство, но прави възможни съответни чувства. Тя не е позиция, но прави възможни съответни позиции. Докато държите да бъдете жертва на живота си, ще принуждавате своя разсъдък да заема неуместни позиции и да предизвиква неуместни чувства за подкрепата им. Вина, срам и депресия са примери за такива неуместни чувства.
Трябва да Ви стане ясно, че в живота става въпрос за отговорност. Тя е основата на Вашето съществуване, все едно колко сте се отдалечили от нея. С други думи, Вие сте отговорен за живота си, без значение какво казвате за това. Вие искате да бъдете във фактическото преживяване на отговорност. За да го постигнете, просто започнете да казвате истината за живота. Истината е, че подреждате живота си така, както го подреждате. Нито е лошо, нито добро. Просто е така, както е. Трябва да схванете едно: за да бъдете във фактическо преживяване на отговорност, трябва да действате извън преценките на разсъдъка си. Вие не ще можете това, докато не се откъснете от представата, че сте разсъдъка си.
Между другото казано, да сте отговорен не означава да спазвате споразуменията си. Но ако сте в преживяването на отговорност, ще забележите, че единственото, което Ви остава, е да спазвате споразуменията си, и то без усилие.
"Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

КНИГА ПЕТА
Глава деветнадесета: РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ЗАЕМАНЕТО НА ПОЗИЦИЯ


"Ако твърдите, че Вашата позиция е истина, Вие сте в много тежко положение.

Искам пак да разгледаме един въпрос, по който вече говорихме на друго място. Ще го минем още веднъж, за да получите кристална яснота за важността на заемането на позиции в живота Ви. Както казах преди, под “истина” разсъдъкът има предвид някаква позиция, в която е убеден. Факт е, че докато живеете на тази планета, Вие съществувате в разсъдък, просто така стоят нещата. Докато съществувате в разсъдък, Вие винаги ще бъдете в някаква позиция. Всяко нещо, за което можете да си помислите, е позиция и щом я напуснете, Вие веднага се оказвате в друга позиция. С много труд и упорство можете да достигнете до една позиция, наречена “Аз съм просветлен” или до друга, наречена “Аз нямам позиции”. Дори и медитацията в своята най-чиста форма е позиция. Не е възможно да нямате позиция.
Същевременно трябва да знаете, че начинът, по който боравите с позициите си, е главният източник на Вашето кармично страдание в този живот. Ето как става това: заемането на една позиция автоматично, механично и неизбежно извиква за живот противоположната позиция. Ако вдигна лявата си ръка и кажа “Лява ръка!”, не е нужно да вдигам дясната ръка и да обявявам “Дясна ръка!” Дясната ръка се извиква за живот (is called into being), когато кажа “Лява ръка!” Ако посоча към небето и кажа “Горе!”, не е необходимо да показвам към земята и да казвам “Долу!” Долу се извиква за живот чрез “Горе!” По същия начин когато заемете позиция относно правилността или погрешността на нещо, тази позиция извиква за живот своята опозиция както във Вашия собствен разсъдък, така и в разсъдъците на тези около Вас.
Значи позициите са неизбежни и сами по себе си не представляват никакъв проблем. Проблемът изниква когато заемете неуместни позиции и останете в тях прекалено дълго или недостатъчно дълго. Приемете смело този факт: Вие не можете да избегнете позициите. Най-доброто, което можете да направите, е да боравите с тях по уместен начин. За да боравите с тях по уместен начин, Вие трябва извънредно ясно да осъзнаете какво са те в действителност. Повечето хора са напълно неосъзнати за факта, че застъпват позиции. Те казват, че тяхната позиция била истина. Ако кажете, че позицията Ви е истина, ще си докарате голяма беля. Вие изкарвате обратната позиция неправа. Обратната позиция обитава както Вашия собствен разсъдък, така и разсъдъците на другите около Вас. Затова ако седите върху някоя позиция като върху “истината”, Вие осъждате своя разсъдък и разсъдъците на другите като неправи. Това води до силни вътрешни борби и до много драматични, механически отношения. Вие преживявате загриженост и емоционални висини и падове и Вашите отношения не вървят и не Ви обогатяват.
Аз не Ви съветвам да изоставите всичките си позиции, понеже това е невъзможно. Аз Ви съветвам да започнете да носите позициите си като позиции и да усвоите факта, че по всяко време съдържате и обратната позиция, дори и когато не го съзнавате. Когато носите своите позиции като позиции, Вие имате способността да виждате колко дълго е уместно да останете при тях и кога е време да ги изоставите. Ако сте готов да признаете, че притежавате и обратните позиции, за другите няма да е така лесно да Ви “натискат бутоните” (в смисъл да Ви управляват). Когато реагирате по неуместен начин на нечие изказване, Вие винаги сте в позицията, тъкмо застъпена от другия, и се опитвате да баламосате себе си и света, че не е така. Една от моите несъзнателни позиции беше наскоро реактивирана, когато един мой приятел студено и сухо обяви, че не го било грижа дали един милион недохранени хора в света ще продължават да умират от глад или не. Прекратяването на гладната смърт е една от любимите ми игри в живота, затова неговото твърдение обиди съзнателната ми позиция и ме реактивира срещу мен самия. Искам да кажа, че аз също нося в себе си позицията, че не ме е грижа дали хората ще продължават да умират или не, рамо до рамо с позицията, че много ме е грижа. Докато се справях с гнева си, аз не съзнавах, че нося и двете позиции. Когато се бунтувате или гневите на това, което някой казва, динамиката е винаги същата.
Да създадете контекст, достатъчно голям да обхване всички Ваши позиции, включително и онези, които не осъзнавате, означава да бъдете голяма личност. Когато имате такъв контекст, несъзнателните Ви позиции бързо изскачат, за да бъдат обработени от Вас, и Вие продължавате да правите това, което върши работа, вместо да летите по някаква глупава допирателна. Накрая искам да знаете, че Вашите позиции, поднесени като позиции, представляват абсолютен принос. Поднесени като истина, те са чиста отрова."
nikimm
Майстор
Мнения: 804
Регистриран на: 29 Мар 2009 15:24

Мнение от nikimm »

Евала на горния пост! Аз лично благодаря и искам да кажа на всички във форума, че само това да направим е достатъчно ! :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

Глава петнадесета: НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ И БОЛЕСТ

За да избегнете болести, обитавайте тялото си.

Неразположение е временното смущение на телесното благосътояние, което се предизвиква от разсъдъка със съдействието на външни сили. В основата на неразположението лежи едно смущение на разсъдъка (спомнете си, че към него се числи и тялото), което се нарича болест. Според общоприетото мнение, болест и неразположение се предизвикват от външни фактори и малко хора се съгласяват с факта, че индивидуумът може да играе значителна роля при започването и приключването на болеста. Сякаш това са неща, които ни сполетяват и чиято поява не предизвикваме. Въпреки това всеки от нас е преживял бързото изчезване на някоя болест след изникването на нещо интересно в зрителното ни поле. Деца, които са явно болни, оздравяват изведнъж, когато в обкръжението им се появи нещо, действително интересно за тях.
Разбира се, в света съществуват влияния като бактерии, вируси и токсини. Обаче някои хора са по-малко склонни към заболявания от други. Дори само от този факт можем да направим извода, че индивидуума дава съществен принос за болестния процес. Изисква се висока степен на съзнателност и отговорност, за да се пренесем на едно равнище извън системата от убеждения по отношение на болестите и точно това ще направим сега.
Истината е, че когато сте болен, Вие сте причината за болестта. Бактерии, вируси и отрови могат да послужат като стимулатори, но оплакванията, които наричаме симптоми, са отговорът на Вашето тяло на тязи стимулация. Ако не отговаряхте чрез тялото си, не би имало болест. Всички болести са психосоматични и всички се изразяват соматично. “Психосоматичен” е просто друг израз за разсъдък/тяло, или както казваме в тази книга, разсъдък. Вие създавате болестта чрез разсъдъка си, дори и най-телесните страдания. Страданието намира израз чрез тялото.
Вие определяте хода на болестта посредством разсъдъка си, а той се нагажда, като развива впечатляващи системи от убеждения. Ако имате “настинка”, сте задължен, на основа на убежденията си, да я имате три дена. Ако е “грип”, ще трябва да трае по-дълго и да е малко по-интензивно. Убеждения, позиции и мнения владеят протичането на болестта. Вие ще можете директно да се справите с нея само в степен, съответсвуваща на Вашата способност да действувате извън системата от убеждения. В границите на разсъдъка Вие сте жертва, напълно зависим, нещата Ви се причиняват, не се извършват чрез Вас.
Разсъдъкът ловко прилага болест и неразположение, за да владее и манипулира (използува) другите. Вие вече може би полуосъзнавате този факт. Предимствата на болестта при упражняване на власт в отношенията са огромни. Вие ще можете да се изплъзнете от очакването да бъдете отговорен за спазването на своите споразумения, дори когато се отнася за съвсем обикновени задачи. Освен това често ще Ви се отдава случай да бъдете прав. Естествено Вие сте преуморен от работа – имате болест, за да го докажете! Естествено ония не трябва да очакват много от Вас при положение, че Ви е толкова зле! Сигурно си мислите, че имам предвид само това как хората използуват болестите си. Нищо подобно. Хората причиняват болестите си. Както много други неща в живота, и това става несъзнателно. “Инвентарът” не е някаква интересна моя теория. “Инвентарът” може истински да Ви разболее.
Тук мога да Ви припомня само това, което вече знаете. Вие знаете кога предизвиквате болест и с нея манипулирате другите. Знаете го, дори когато не го съзнавате. Всичко, което трябва да направите, за да знаете, е да знаете. Нека пренесем това на следващото по-високо стъпало на будност и отговорност. Да кажем, Вие въвеждате един болестен процес, който евентуално ще Ви извади от играта. Може би точно в момента го правите. Малки промени в начина Ви на хранене, трениране и т.н. ще имат дълбоко и продължително въздействие върху Вашето здраве, и Вие носите отговорността. Всички Ваши “основания” за тия промени са само извинения за това, което действително сте решили.
Тъй като сте съществото, стоящо най-близо до Вашето тяло, Вие сте отговорен за всичко, което става в него. Внимавайте да не прочетете това като упрек или обвинение. Болестта не е някаква неправда и Вие не сте неправ, когато предизвиквате болест в тялото си. То Ви принадлежи и Вие можете да правите с него каквото поискате. И има последствия.
Въпреки че в здравето няма нищо правилно, хората са склонни да се интересуват как се постига. Няма да Ви отегчавам с информации, които можете да прочете другаде. Искам да Ви кажа само крайната истина. Обитавайте тялото си. Това е всичко. Не е трудно. Обитавайте тялото си. Едно обитавано тяло е много труднодостъпно за болести. Бъдете тук, в тази форма, докато престанете да бъдете. Бъдете съзнателен. Бъдете буден. Обитавайте тялото си. Няма нищо по-здравословно от това да бъдете там, където сте, докато сте там.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
Bogo69
Участник
Мнения: 49
Регистриран на: 15 Сеп 2006 16:14

Мнение от Bogo69 »

MagicWoman написа:Глава петнадесета: НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ И БОЛЕСТ

За да избегнете болести, обитавайте тялото си.

Искам да Ви кажа само крайната истина. Обитавайте тялото си. Това е всичко. Не е трудно. Обитавайте тялото си. Едно обитавано тяло е много труднодостъпно за болести. Бъдете тук, в тази форма, докато престанете да бъдете. Бъдете съзнателен. Бъдете буден. Обитавайте тялото си. Няма нищо по-здравословно от това да бъдете там, където сте, докато сте там.
Можеш ли да се изразиш по-ясно и по практически насочено?
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

В темата "Енергията следва вниманието" поставих един цитат от спиралата в който основното беше:
"Тялото е образ, проектиран от ума; когато сме здрави, умът поддържа този образ недокоснат и уравновесен. Раната и болката обаче ни карат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай образът на тялото започва да се влошава, енергийните му структури отслабват, стават нездрави."

Това, което трябва да правим, когато има болка в тялото е да насочваме съзнанието си точно там, иначе импулсивно искаме да избягаме. Клетките ни са разумни и реагират на съзнателното ни намерение. Визуализацията на болното място като здраво и обляно в светлина е много мощна техника. Подсъзнанието ни регулира всички процеси в тялото, а езикът на който можем да му говорим е в картинки /визуализации/.

Да обитаваме тялото си означава да се вслушваме в неговите сигнали не само когато е болно разбира се. Това означава да го храним с това, което му се иска, да почива когато иска и т.н. Сега някой сигурно ще каже, че ако започнем да го храним с каквото иска, то ще стане 100 кила. Може и така да стане, ако чувства недостиг от хранителни вещества или емоционална липса. Отново визуализациите са тези, които ще покажат на подсъзнанието, как искаме да изглеждаме. /Методът Гейбриъл/.

Визуализацията не е нужно да се прави непременно със затворени очи. Каквото и да правиш поддържай образа на болния орган сякаш вече е здрав в съзнанието си във фонов режим, нищо, че това все още не се е отразило в реалността. Това е да обитаваш тялото си. Съзнанието е това, което го оживява, без него е просто дреха.
Последно промяна от MagicWoman на 17 Май 2011 17:45, променено общо 1 път.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

ivangp написа в "Групови визуализации":
А дали е възможно светът да е дуален и "злото" да е нужно за да балансира "доброто"? Smile
И да е дошло времето да спрем да се стремимм към "доброто" и да бягаме от "злото", да осъзнаем неизменността на двойнствеността и да я ПРИЕМЕМ. Wink
Книга пета
Глава десета: ТАМ КЪДЕТО Е ХАОСЪТ

"Просветлението не е път за бягство от хаоса в света, а само по себе си е единствената отговорна конфронтация с него.

Когато стане дума за просветление почти всеки път изплува една илюзия. Тя се нарича “лесният изход”. Просветлението изглежда като лесен изход. Изглежда така, сякаш можем да напуснем хаоса, в който се намира света, и да се устремим към космическо просветление. При това можем да изоставим семейството и приятелите си, които уж не разбират тая работа, и да ги зарежем в хаоса, който сме създали с тяхна помощ. Тогава изглежда, че хаосът е зад нас, “в миналото”, или “по-рано с ония”. Когато се опитате да живеете с това, ще трябва да се сблъскате с парадоксалната двойнственост съвършенство/хаос, която всъщност е субстанцията на просветлението. От една страна светът е съвършен. Това съвършенство включва и страданието, продължаващо с толкова голяма интензивност. То включва и факта, че страданието се предизвиква по самоиндукция от самото човечество и че изглежда така, сякаш едни хора причиняват страдание на други хора. Вселената изпълнява съвършен танц. От друга страна сме в ужасен хаос и трябва да направим нещо. Ако се стремите към истинско просветление, Вие трябва да съдържате тази двойнственост, без да изпадате в която и да е от крайностите й. В едно и също време трябва да Ви е ясно, че светът е съвършен и че сме в огромен хаос. Ако се хванете за представата, че светът е съвършен, няма да можете да дадете никакъв принос за преодоляване на хаоса. Тогава бихме Ви нарекли нарцистичен, но не и просветлен. Ако пък решите, че е хаос, Вие ще станете следствие от него, ще станете част от хаоса. Щом сте хаосът, не ще можете да упражнявате силно влияние за неговото преодоляване. Страданието ще бъде Ваше занимание до края на живота Ви.
Значи когато се стремите към космическо просветление, привидно изглежда така, сякаш оставяте хаоса зад себе си, обаче постоянно откривате, че той е точно пред Вас. Много лошо. Вие можете да бъдете просветлен само ако конфронтирате хаоса. Ако сте постоянен в това отношение ще разберете, че Вие сте създали хаоса, този хаос, за който Вашето възприятие и Вашият разсъдък Ви казват, че съществува. Създали сте го посредством това, което сте направили и това, което не сте направили. И не можете да обвинявате никой друг. Ако обвинявате някого, Вие ставате част от хаоса и нямате никакъв шанс да го промените. Воалът на страданието става прекалено тежък, а Вие – прекалено малък. В крайна сметка ставате част от хаоса и просто страдате. Ето защо когато бъдете просветлен, Вие нито сте хаосът, нито пък той е зад Вас, по-скоро Вие сте го създали и той лежи точно пред Вас. Това състояние Ви дава възможност да се заловите за работа и да го промените. Можете да го преработвате, преоформяте или да отворите ново пространство за света, за да може той да функционира по един съвсем действителен начин.
Когато бъдете просветлен, вие откривате себе си като контекст за благополучие, или благосъстояние (well-being). Можете да откриете себе си като този контекст само защото сам по себе си сте “благо същество” (a well-Being). Така просветлението е реконтекстиране на Вашето преживяване на живота по такъв начин, че това, което преди просветлението е било страдащ хаос, след просветлението става обогатяващо преживяване и фактически огромна възможност да изразите Себе си. Когато това настъпи, Вие действително сте “благо същество”, а едно благо същество е могъщо.
Обаче не е достатъчно да откриете себе си като контекст за благополучие. Трябва да преработите и съдържанието на живота. Вие можете да направите това само изхождайки от контекст за благополучие. Ако изхождате от който и да е друг контекст, няма да имате достатъчно сила. Така това, което преди просветлението е било процес, обусловен от съдържанието, след това става процес, обусловен от Контекста. Съдържанието на Вашия живот си намира майстора: Контекст. Преди това събитие Вие сте само следствие от съдържанието на живота. Дразнител-реакция-дразнител-реакция-дразнител-реакция- … Всяка реакция е нов дразнител, предизвикващ друга реакция, така че всъщност се получава реакция-реакция-реакция-реакция… Когато откриете себе си като контекста на живота, Вие сте в състояние да прекъснете тази верига във всяка точка, която изберете. В избран от Вас момент от времето можете да създавате всеки избран от Вас вид контекст. Можете също да предизвиквате изчезването на който и да е контекст когато си пожелаете. Когато осъществите контекста за благополучие, Вие имате силата да променяте съдържанието на живота както си поискате. Можете да поемете отговорност за хаоса, в който се намира света, без да жертвате душевното си здраве. Това става за Вас удобен случай (който е ни повече, ни по-малко от трансформирано бреме). Сега хаосът е точно пред Вас и Вие не бихте желали да бъде другаде. Там е неговото съвършено местоположение. Хаосът е съвършен, особено на границата със замрачения свят."

П.П. Ако има желаещи да си купят книгата "Просветлението", нека ми пишат Л.С. - цена 20.00 лв.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
dejavu
Участник
Мнения: 79
Регистриран на: 18 Юни 2011 13:05

Мнение от dejavu »

Започнах първа част. Страхотна книга. Мисля, че подочените аспекти на съзнанието са много много полезни при работата с ТЕС. Помагат за самоанализ и промяна на поведенческите модели, които не ни харесват.
Публикувай отговор