ЖЕНЕВИЕВ БЕРЕНД (1881++1960)Всичко произлиза от ума и онова, което търсите навън, вече го имате. Никой не може да мисли нещо в бъдещето. Вашата мисъл за нещо е и неговото зараждане.
********************
ДА МИСЛИШ ЗА ПРАНЕТО
"Хората днес мислят твърде много. Ако поуспокоят мисловния си процес, животът им ще тече много по-леко.
В манастира в Тайланд веднъж седмично монасите трябваше да бодърстват и да медитират в главната зала през цялата нощ. Това бе част от нашата традиция на горски монаси. На другата сутрин винаги можехме да поспим, така че изпитанието не бе толкова сурово.
Една сутрин, след като бяхме прекарали нощта в медитация и вече се канехме да се приберем по колибите си, за да поспим, настоятелят извика един младши монах от Австралия и за негов ужас, му връчи огромен куп роби с нареждането да ги изпере веднага. В нашата традиция монасите се грижат за настоятеля, като перат робите му и вършат други дребни неща за него.
Купчината бе огромна. Освен това трябваше да бъде изпрана по традиционния за горските монаси начин. Вадиш вода от кладенеца, наклаждаш огън и слагаш водата да заври. Във врялата вода се пускат тресчици от индийско хлебно дърво*, за да си пуснат сока, който действа като прах за пране. После всяка роба се слага поотделно в дълго дървено корито, залива се с врялата вода и се пере на ръка, докато стане чиста. След това монахът трябва да ги простре на слънце, като ги обръща от време на време, за да не станат на черти. Изпирането дори на една роба е дълга и трудна работа. Изпирането на толкова много роби щеше да отнеме часове. Младият монах бе уморен от безсънната нощ. Стана ми жал за него.
Запътих се към навеса на пералното помещение да му помогна. Заварих го да кълне така, сякаш бе посветен в традицията на Брисбън, а не в тази на будизма. Жалваше се колко несправедливо и жестоко е това.
- Не можеше ли настоятелят да почака до утре? Не осъзнава ли, че не съм спал цяла нощ? Не съм станал монах, за да правя това!
Не предавам точните му думи, но другото бе нецензурно.
По онова време аз самият бях монах от няколко години. Разбирах какво изживява и знаех решението на проблема. Казах му:
- Когато мислиш, е много по-трудно, отколкото когато го правиш.
Той млъкна и ме зяпна. След малко безмълвно се залови за работа, а аз отидох да спя. По-късно през деня той дойде да ми благодари, че съм му помогнал с прането. Бе открил, че наистина е вярно: мисленето за прането бе най-трудната част от цялото занимание. Когато спрял да се оплаква и просто го направил, нямало никакъв проблем.
Най-трудната част на всяко нещо е мисленето за него."
)))))))) Проста аритметика