Много се чудих дали да споделя във форума, но с подкрепата на Иван реших да го направя. Тъй като е много дълго реших, че е по-добре да отворя нова тема.
От известно време ползвам Тес и работя с други хора. Естествено работата ми с близките е някак си най-дълбока, може би защото познавам проблемите им добре и имаме повече време заедно в което да работим.
Майка ми е на 52 г. Преди няколко години я оперираха от рак на дебелото черво /два пъти/, в следствие на което й бяха извадени матката и други важни женски органи. В последствие преди около 2 г тя се разболя от Базедова болест /поне лекарите твърдят, че това е причината, защото е без яйчници /. Аз честно казано имам съвсем друга теория за последствията или както казва д-р Хамер /дали беше доктор не си спомням точно/ лекувайки едно лекарите формират в съзнанието ни друг конфликт, който в последствие отново ни води при тях.
За тези които не знаят нищо за базедовата болест ще кажа само, че тя се появява при нарушени хормонални нива, обикновено не се оперира и винаги води да нарушаването на зрението, а по късно до глаукома. Май това състояние се овладява, но не съм много сигурна, защото когато майка ми лежа последния път в болницата всички които бяха по това време там бяха вече с глаукома и лекарите казваха че състоянието е безвъзвратно. Имаше само една жена, която все още виждаше. Смята се още, че стресът силно повлиява на болестта и в следствие на стрес болестта се развива със скоростта на „светлината”.
След като се разбола майка ми започна да получава силни болки в областта на очите и главата от които разбира се просто нямаше отърване. Тя беше постоянно на силни лекарства и постоянни болки, които не се повлияваха от нищо. Малко по-късно забелязахме, че всеки скандал /имахме тогава проблеми извън семейството/я вкарваше в болница и започваше да пие още по-силни лекарства.
В началото не знаех от къде да тръгна, защото сеансите, които правехме за болките в очите дори не успяваха да тушират дневното развитие на болестта. Бяха необходими по 10, 20 сеанса само за да се смъкне болката до нула а тя се появяваше отново след 1 до 2 часа. Затова реших да почнем по друг начин. От книгите на Луиз Хей научих, че проблемите с хормоните винаги са свързани с чувство на вина. Затова направихме едни огромен списък на „вините” и нещата, коио искахме да излекуваме. Направихме комплексче, което включваше 5, 6 декларации за вината, която чувства и трябваше да си прави сборно 10-15 сеанса на ден 10 дни подред. След 10-тина дни тя изобщо не се сещаше за „първата вина”, но тъй като състоянието на очите й се влошаваше и вече изпадаше в състояние близко до глаукома /дори и при сеансите за болките в очите които правеше/ решихме, че ще продължим по-сериозно с тях, вместо с другите вини. Тя всекиденвно в продължение на около 2,3 седмици си правеше сеанси за болката в очите.
Реших да поработим по-сериозно за очите с надеждата, че един, два часа ще ни бъдат достатъчни да свалим симптомите до нула, което пък щеше да ми даде яснота какъв точно комплекс да й направя. Използвахме декларации от рода:
„изпитвам силни болки в областта на очите”
‘изпитвам силни болки в областта на очите дълбоко чак до мозъка’
‘чувствам че мозъка ще ми изтече през очите’
"чувствам парене в очите"
"очите ми сълзят"
И всякакви вариации според това как се е променило моментното състояние. Ако след някоя декларация няма промяна я оставяме и търсим по-подходящо описание на състоянието.
Накрая остана болката в областта на очите при премигване и въртене на очите. Декларацията бе: ”Изпитвам силни болки в областта на очите при премигване и движение на очите ”.
Веднага след този сеанс на нея й стана много лошо, каза ми че е страшно уморена и иска да си легне. Отначало не се притесних, но забелязах, че наистина й е много зле и я попитах какво й е точно. Тя каза че чувства че „ЖИВОТА НАПУСКА ТЯЛОТО Й”. Много се уплаших, защото се страхувах, че може да й стане нещо ако я оставя да заспи. Затова не й дадох да заспи и с много труд я накарах да скалъпим един, два сеанса за това й състояние . Тя каза че вече не се чувства така и аз я оставих да заспи. След около 10-тина минути тя се събуди и беше по-жизнена от всякога.
Подминах случая и реших да внимавам следващия път да не я изтощавам толкова. След няколко дни /в които тя си правеше нашето комплексче/ тя отново се оплака , че не може да свали болката до нула по никакъв начин. Седнахме да работим заедно и след 10-тина сеанса с декларациите :
„изпитвам силни болки в областта на очите”
‘изпитвам силни болки в областта на очите дълбоко чак до мозъка’
‘чувствам че мозъка ще ми изтече през очите’
Отново стигнахме до декларцията: ”Изпитвам силни болки в областта на очите при премигване и движение на очите ”. След тази декларация тя отново изпадна в състоянието на „ИЗТИЧАНЕ НА ЖИВОТА”. Веднага започнахме да почукваме /без да използвам декларация/ с фразите:
„чувствам че умирам”,
„живота ме напуска”
„изтичат ми силите”
и всичко друго което аз се сещах, защото тя беше като в транс и просто нищо не говореше. След 1,2 сеанса тя отново се пооправи и аз я оставих да заспи.След 10-тина минути тя отново беше добре.
Забелязах, че това се случи при точно определена декларция и реших повече да не я използвам докато работим за очите.
Тъй като очите й се пооправиха, решихме да поработим за една не много силна болка в областта на шията, където преди около три седмици й бяха взимали биопсия, защото тя не успя да свали болката до нула. Декларацията бе ”Изпитвам силни болки в областта на шията на мястото, където ми взимаха биопсия ” Тук доста се въртяхме с декларацията, защото първо работихме с гушата, гърлото и т.н.т без никакъв ефект. После го казахме по –просто „мястото където ми взимаха биопсия” Поработихме за ужким невинната болка на ниво 5 и стигнахме до сериозно задушаване. Направо за минута, две тя изобщо не можеше да диша. Започнахме да Тесаме със фразите:
„задушавам се”
„не ми достига въздух”
„не мога да дишам”
След около един, два накъсани сеанса и много кашляне тя се пооправи и започна да диша спокойно, но пък се върна болката в областта на шията. Затова започнахме пак със декларацията : ”Изпитвам силни болки в областта на шията на мястото, където ми взимаха биопсия” и тя отново започна да се задушава. Тук пък вмъкнахме сенса /само с почукване по точките/ с фразите:
„задушавам се”
„не ми достига въздух”
„не мога да дишам”
в следствие на което изхрачи огромна пенесто-слузеста храчка /с големината на пинг понг/. За части от минутата след като започнахме пак да Тесаме самата болка в шията стигнахме до абсолютно същото състояние на " ИЗТИЧАНЕ НА ЖИВОТА ". Тъй като вече ми се беше случвало два пъти направо започнах да я почуквам със фразите:
„чувствам че умирам”,
„живота ме напуска”
„изтичат ми силите”
След като се оправи с един сеанс тя отново заспа за около 10-тина минути. После ми сподели, че това което чувства всъщност е:
- изтичат ми силите от тялото през крайниците
- напуска ме живота
- сякаш някой ме изсмуква през крайниците
- изтръпване на тялото тръгващо от крайниците към трупа
- Изстиване на тялото/пак тръгващо от крайниците към трупа/
- пълно изтощение на цялото тяло /абсолютна умора/
Аз лично мога да го формулирама точно като „последните минути”.
Честно да си призная вече много се уплаших и се запитах Дали е възможно състоянието на "чувствам че живота ме напуска" да се превърне в реално състояние и да се стигне до момент в който организма да не може да се справи с освобождаването на емоционалния товар и да избере по-лесния път????? И ако това е така къде е границата до която трябва да спрем????
Точно това беше въпроса който зададох на Иван. Иване, моля те да се включиш в допълнение по темата.
Искам само да кажа, че при това състояние за мен най-важно бе да не оставя майка ми да заспи. Смятам, че силата на мисълта е огромна и това състояние може да бъде много опасно особено при хора с по-лошо здравословно състояние. Много е важно нещата да се тушират бързо, защото майка ми например беше толкова изтощена, че дори не можеше да говори. Единственото й желание беше да „ЗАСПИ”. Когато стигнахме до тук първия път аз употребих много време и енргия за декларацията. Следващия път обаче само почуквах по точките й, като я карах да повтаря след мен. Всъщност забелязах, че при закашляне, плач или друго остро състояние което се е появило внезапно изобщо не ми беше необходимо да правя сеанса от началото до края. Достатъчно се оказа да почуквам с най-натрапчивите фрази докато състоянието се овладе. Мисля, че Иван някъде надълго и нашироко писа за това.
Това, което ме посъветва Иван е да правя предварителен Тес за възможността това да се случи отново. Все още не съм го правила, защото от случая, който беше преди 4,5 дни просто не съм работила с майка ми допълнително. Остана тя да си прави нейното комплексче, което все още е за очите.
Това е случката. Ако има някой, който се е сблъсквал с това или с подобно състояние моля да се включи в темата с още информация.
Поздрави
