И така, ето ме.
Взех, че прочетох от първата страница до последната, какви съм ги писала и творила тук и в живота си. Имам чувството, че толкова много време е минало от последното споделяне... сякаш един живот. А то само 1 година!
През тази 1 година, обаче понаправих доста неща. Сигурно няма да се сетя за всичко, но и не е нужно. Най-общо престраших се да "изляза на светло". Ще рече, че започнах да работя с ТЕС и подобните техники, научени от Иван и други хора, книги и места. Направих си първо страница във Фб, после с насърчението и помощта на Ачо направих и сайт. Междувременно с Мая и други другарчета правим демонстрации пред публика на ТЕС, заедно и по отделно. Но за да стане всичко това свърших ужасно много работа по себе си. Знаете какво е работа с ТЕС – борене, приемане, освобождаване на емоции, факти, хора, събития в живота ми.
Естествено главната емоция е страх. Страх от публика, страх от публичност, страх от споделяне, страх от говорене, страх от това, да не сбъркам нещо, страх, дали ще се изразя така, че да ме разберат правилно, страх да не се изложа, страх от провал, страх от успех, страх от това дали ще се справя финансово, зарязвайки всичко познато и постигнато до този момент в живота и страх от започване на "голо пОле" отначало, при това с дейност меко казано непопулярна и даже враждебно приета в някой среди. Страх да потърся помощ, страх да получа помощ, страх дали това е пътя ми. Страх дали умея това което правя, страх дали наистина помагам на клиентите, страх, дали не искам прекалено много да помогна... Вини, срамове, спомени за тормоз от съученици, учители, роднини... Огорчение от думи, жестове или действия, както мои така и спрямо мен. Завист, ревност, инат и ОГРОМНА съпротива на всичко и всички. ИНАТ (последното ми откритие, че мама ме е нарекла така в пристъп на внимание. И макар с негативен привкус, все пак е било жест на проява на майчинство и аз съм си спретнала маяк. Голям зор видях докато разкопая ключовия момент, но с подходящата приятелска помощ и подкрепа в процеса, успях!). Дисасоциацииране, само и само да избягам от истинско справяне с проблемите ми, което включва фантазията и изобретателността ми на макс, чак аз си се удивлявам, как се надхитрям и самозалъгвам така майсторски, че дори да не разбера, че аз си го причинявам! Но пак така майсторски ми се получава и да се спипам сама на местопрестъплението. Е-ха! Голям капан, голяма ловитба, голяма хитрост, голяма победа... Абе, голям майтап, само и само... за да си докажа, колко съм "добричка" и добра и че заслужавам да бъда обичана, ценена, забелязана. Значи и с двата крака в егото!
Най-трудното от всичко, да се разбера с егото си. Да се разбера и с егото на другите. Да приема, че и "лошите" неща в живота ми, са си все "моят живот". Боже, още колко много работи осъзнати, преболедувани, оревани, изкрещяни, изругани, потиснати и болезнени, но все с усмихнат и "по-умен" финал! И слава богу, че всичко това се случва!
Ако не минавам през тази шеметна емоционална центрофуга, не съм сигурна, че щях да вниквам в това, което споделят с мен клиентите. Че щях да разбера техните криволици, страхове, спънки. Че щях да имам силата да понеса сривовете и възторзите им... или поне не чак толкова живо, както сега. Дали това е добре или зле по-принцип, не ме интересува, знам, че ми помага, че помага и на тях. Знам, че това занимание ме прави щастлива, удовлетворява личните ми потребности за полезност, реализация, творчество, внимание, ... и куп други.
Да, продължавам да вадя проблеми за решаване от къде ли не, направо супер спорт, но и това беше ТЕСано.
Забелязвам все пак, че се кротвам и намествам, че все повече приемам себе си, че се чувствам все по-свободна да не се вглеждам толкова сериозно и педантично задълбочено, съответно критично пак в себе си.
Да, трудно е. Добре, че поне не ме е било страх, да съм честна през повечето време в процеса на ТЕСане, със себе си. Продължавам да смятам, че това е от ключово значение, освен "упоритостта" на Иван и личната жаждата за вътрешен мир. Останалото е наградата, която стимулира. Тази награда е самият живот доказващ вътрешните постижения, чрез всички онези по-дребни или по-едри проявления под формата на случки, жестове, думи, факти.
Дааа...
Стига ви толкова възторг!
Време е за Радост.
Иване, ужасно се радвам, че оповести, провъзгласи, отстоя ТЕС в България. Че чух Оги да хвали ТЕС. Че толкова много научих в този форум, направо си се школувах тук, както никъде другаде. Благодарна съм на всички с които спорих, обсъждах или ми позволиха да ги "съветвам", за търпението, разбирането, насърчението, крушетата.
P.S.Гена и генофили, не че нещо... ама да си кажа. След време те разплетох. За собствена изненада и облекчение открих и извадих твоя първообраз от случка в живота ми, със сексуално насилие спрямо мен. Сега по друг начин гледам на свещниците, които ми подари по едно време в което още не бях на ясно защо ти се дразня чак толкова.