на тва му викали "да разкриеш вътрешния и герой"...някои ходят по стъкла, други скачат от балон ...бе борят страхове...и като ги преборят ..ехеййй!!! ...е ти си както винаги различна! поздравления! и гуш! и благодаряя Алисиада
на тва му викали "да разкриеш вътрешния и герой"...някои ходят по стъкла, други скачат от балон ...бе борят страхове...и като ги преборят ..ехеййй!!! ...е ти си както винаги различна! поздравления! и гуш! и благодаряя За всичко има място под Слънцето!
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
E тва е истината...
http://www.youtube.com/watch?v=DO1Bh7rZ ... re=related
Яко, яко, ама...последва такъв отпор да продължа да катеря след тези скали, че...свят ми се зави докато разбера защо аджеба!? Оказа се инат да правя нещо , казано ми от друг- т.е. да катеря, защото приятелят ми ме е накарал. После излезе инат да се освободя от ината си /съпротивата си/...и стана вече весело. С други думи освободих се и припнах да катеря пак стената, под насърчителните възгласи на "учителите" си. Ура- чакам следващото освобождаване по темата!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Направих едно свое си откритие.
Преди доста време, като работих върху проблема си за "загуба на дома" многократно стигах до някъде и ...до там. Оставах дълбоко отчаяна, една такава дълбочина на безнадежност, че ми се късаше душата от страдание. Накрая при един пореден опит да стигна до корена /реша проблема/ се отнесох много назад във времето и за своя изненада научих, че съм се пръкнала от планетата Фаетон и при нейното избухване съм почувствала тази пълна безнадежност от загубата на "дом". Реших този проблем.
Не щеш ли след има- няма година, работейки с проблема с парите, минах на "нищо нямам" и от там до "пълна загуба на всичко важно и ценно за мен" придружено от същото дълбоко страдание и хоп- пак почва от Фаетон- загуба на близките ми и сродни души- най- ценното за мен.
Ей на вчера, нерви- правех нещо срочно, уж съм спокойна, душата си ми е на мястото, разумът и той тук, ама страшно напрегната. Подхващам темата с ТЕС, защото това напрежение не е от вчера, като специфика и само след някое и друго кръгче нещо ми прищраква за секунда, че е много дълбоко и безнадеждно и - Ха! Фаетон- "страх, че нямам време, трябва да се махам", че ей го на избухва!
Светна ми, че всички душевни ми вълнения които съдържат една еднаква частица на безкрайно дълбока и безсловесна и неназовима мъка са все с корен Фаетон. И сега при последния случай с "липсата на време" именно тази частица ми съкрати много пътя на работа.
Да ми е честито!
Преди доста време, като работих върху проблема си за "загуба на дома" многократно стигах до някъде и ...до там. Оставах дълбоко отчаяна, една такава дълбочина на безнадежност, че ми се късаше душата от страдание. Накрая при един пореден опит да стигна до корена /реша проблема/ се отнесох много назад във времето и за своя изненада научих, че съм се пръкнала от планетата Фаетон и при нейното избухване съм почувствала тази пълна безнадежност от загубата на "дом". Реших този проблем.
Не щеш ли след има- няма година, работейки с проблема с парите, минах на "нищо нямам" и от там до "пълна загуба на всичко важно и ценно за мен" придружено от същото дълбоко страдание и хоп- пак почва от Фаетон- загуба на близките ми и сродни души- най- ценното за мен.
Ей на вчера, нерви- правех нещо срочно, уж съм спокойна, душата си ми е на мястото, разумът и той тук, ама страшно напрегната. Подхващам темата с ТЕС, защото това напрежение не е от вчера, като специфика и само след някое и друго кръгче нещо ми прищраква за секунда, че е много дълбоко и безнадеждно и - Ха! Фаетон- "страх, че нямам време, трябва да се махам", че ей го на избухва!
Светна ми, че всички душевни ми вълнения които съдържат една еднаква частица на безкрайно дълбока и безсловесна и неназовима мъка са все с корен Фаетон. И сега при последния случай с "липсата на време" именно тази частица ми съкрати много пътя на работа.
Да ми е честито!
Последно промяна от Alisa на 05 Сеп 2013 19:51, променено общо 2 пъти.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Знаеш ли какво ми е интересно в тази история. Явно ти си знаела за тази планета преди да откриеш, че си била от нея, нали? Аз, например, за първи път чух за нея от теб. Какво би станало, ако ти не беше научила за тази планета, когато си тесала на тема "Загуба на дома"?
Въпросът ми е породен от постоянното ми вярвам/не вярвам в прераждания и т.н. И в случая говори скептикът, който казва, че ти си знаела за тази планета и подсъзнанието ти много удобно ти е предложило идеята, че си от там.
Което, дори и да е така, няма значение, защото идеята ти е помогнала да изтесаш нежеланите емоции. Работата е свършена. Останалото е чисто женско любопитство
Въпросът ми е породен от постоянното ми вярвам/не вярвам в прераждания и т.н. И в случая говори скептикът, който казва, че ти си знаела за тази планета и подсъзнанието ти много удобно ти е предложило идеята, че си от там.
Което, дори и да е така, няма значение, защото идеята ти е помогнала да изтесаш нежеланите емоции. Работата е свършена. Останалото е чисто женско любопитство
Всъщност нямам съзнателен спомен да съм се натъкнала на " Фаетон" преди това и за това в първия момент се стъписах, тръгнах да ровя в нета, да подпитвам хора...и нищо особено не намерих. Чак по- късно, ти или Марто, не помня , рече: ами да , нали....еди какво си.
Към днешна дата разсъжденията ми са: е какво пък, дори и да е фантасмагория , нали ми върши необходимата работа?! Нека живей!
Към днешна дата разсъжденията ми са: е какво пък, дори и да е фантасмагория , нали ми върши необходимата работа?! Нека живей!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Да поразнищя и това!mayadob написа:Знаеш ли какво ми е интересно в тази история. Явно ти си знаела за тази планета преди да откриеш, че си била от нея, нали? Аз, например, за първи път чух за нея от теб. Какво би станало, ако ти не беше научила за тази планета, когато си тесала на тема "Загуба на дома"?
Въпросът ми е породен от постоянното ми вярвам/не вярвам в прераждания и т.н. И в случая говори скептикът, който казва, че ти си знаела за тази планета и подсъзнанието ти много удобно ти е предложило идеята, че си от там.
Което, дори и да е така, няма значение, защото идеята ти е помогнала да изтесаш нежеланите емоции. Работата е свършена. Останалото е чисто женско любопитство
Случаят "Фаетон" бе поредния ми, на връщане в минал живот. Твърдя го, защото и предните, в които попаднах също така ненадейно по време на ТЕСане на конкретен проблем, носят еднакви характеристики- абсолютно ясното осъзнаване на епоха, място, статус, среда, тяло, ситуация и, че това съм аз, но тогава и там, а не в бъдеще или във филм или книга. При едно такова попадане в минал живот ми изплува, че това е кармично и че в този живот имам задачата да разчистя колкото мога повече неразрешени проблеми от минали животи, сякаш че е време да приключвам с нерешените въпроси, за да продължавам напред с нови задачи, с нов начин на съществуване. Кармично в смисъла сегашното е следствие на тогавашното, но без идея за наказание или разплата, а на недовършена работа. Аз имам ясно осъзнаване и на:
- влизане в телата на родители, прародители (като съвсем конкретно осъзнавам кой кой е, родословната връзка и колко поколения назад- уточнявам, че не си знам много- много родословието, сякаш аз влизам в определени мигове от техните животи, които имат отношение към моя проблем, защото са още работеща информационна матрица, нещо като енергийна снимка . Нещо като жив успореден живот и аз влизам в него участвам в ролята на един или няколко човека едновременно и после излизам, но отработила ситуацията.
- събиране на енергия, моя и на двама или трима едновременно, които имат отношение по ТЕСания проблем, която идва при мен тук и сега- роднини, приятели познати и непознати, но намесвали се в живота на семейния кръг. Става нещо като диалог и уточнявания на ситуации и емоции- "колективна терапия"
- попито съпреживяване на вълненията на герои от филми, книги, песен....чужди вълнения, но все съзвучни с мой проблем. Имаше момент, някъде около втората година на работа с ТЕС, когато и в най- тъпите филми по телевизията резонирах с някаква случка и гледам и ТЕСам, много ефективно, преповтарям и пак до дупка! В такъв смисъл сълзливите сериали са чудесни и ги препоръчвам!
- спомняне на уж невъзможни за помнене неща- в утробата на майка ми, дни след раждането ми....., стари сънища
- осъзнаване на време и пространство на реене в нищото, извън тялото, извън "живота", прекрасно е и неописуемо свободно
- някой ми казва нещо и аз изведнъж съм вътре и виждам и разбирам всичко в миг, сякаш съм била аз там
- сънуване и живот, и ТЕС в съня, сън в съня, сън с "отворени очи"- то е като осъзнаване на едновременности, реалности на съществуване на личността ми сега другаде при други обстоятелства, какво става там. Понякога повиквам това усещане, за да направя избор, който да ми подпомогне ситуацията тук и сега в тази реалност.
-напоследък упражнявам съвсем съзнателно и без ТЕС или друга техника, свързване със същността на другчовек или предмет, и разговор, предимно с цел терапия, разбиране на проблем, ...което си е свързване тук и сега с чужда енергия.
Та така...ако се сетя още нещо ще пиша пак.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
Напоследък ми се случиха интересни ТЕС преживявания.
Едното е, че установих, че съм пристрастена към ТЕС. Тук някъде имаше тема за това, но предпочитам да си кажа какво и как, тук!
Как го открих аз (вие може отдавна да сте го забелязали, ама никай от вас не ми го е казал!?)?
Та, усетих, че отдавна, като изТЕсам нещо не следва онова отприщване на енергия или бурна радост, няма такъв "радостен" белег, само промяна в реалността. Усетих и бунт да ТЕСам. Усетих, че не правя нищо без ТЕС на заден фон. И почнах да човъркам това все по- задушаващо ме присъствие на ТЕС в съзнанието ми. Запитах се: "толкова ли вече не мога да мисля, правя, живея без ТЕС!?". "Не трябваше ли вече да съм се научила да говоря със себе си без посредничеството му!?". Започнах да се потупквам и да си мисля тези неща. Изведнъж избухнах в нещастен рев, че ако изгубя ТЕС, губя живота си! Изясни ми се, че за мен има вододел на живот преди ТЕС- нещастен, смотан, болен, не мой си... и живот с ТЕС- активен, щастлив, жив, интересен, развиващ се на някъде- все интересен, дори и ако има моменти на нещастие, по- здрав. За мен се оказа че "ТЕС" е приел смисъл на "Живот". Освободих се от този смисъл прикачен към "ТЕС" и изведнъж се усетих много свободна, силна, самостоятелна... добри за мен неща. Окапаха ми разни напъни свързани с ТЕС, ТЕС стана пак просто инструмент, един от многото.
Друго, което ми се случи е, да успея, не знам дали окончателно, да скъсам кармичната връзка от страна на майка ми и всички произтичащи от това връзки с енергии (информация, проблеми, убеждения...). За това ми помогне и Мая с нейната идея за кармичните връзки и пускането им- работа по на едро и генерално, за оправяне на живота. Не успях веднага, минах през подробности, но успях да мина през проверката на - прощавам ти, обичам те, благодаря ти, прости ми- почувствани от душа и сърце. А майка ми е тази, заради която преди три и нещо години видях ТЕС! От тогава доста неща поради нея оправих в себе си и може би вече съм стигнала някъкъв край! Подлежи на проверка. Предстои, като назрее момента, да направя това и по отношение на баща ми, просто като втория базов фактор в живота ми. Но не обещавам!
Покрай освобождаването ми от ТЕС, стигнах и до ново съзнаване на това какво е същност (висше съзнание) и какво ЕГО.
Заформи ми се следната идея:
Раждаме се някаква форма на енергия със съзнаване на същност- чиста, светла и щастлива, можеща знаеща- висша. Самото раждане е обличане на висшата същност с тяло (материализиране). То носи свое калъфче- ЕГО и за същността ни, което е мекичко и аз си го представям като пластелин. Раждаме се (хващам този момент, въпреки, че смятам че оформянето ни започва от сътворението на света, за да онагледя по- ясно идеята си) с такъв пластелин-обвивка на самосъзнание за пълноценна същност и се започва сблъскване с всичко и всеки от т.н. живот- указания: Как да/не съм, кога да/не съм, къде да/не съм, какво да/не съм, защо да/не съм! От тук имам две линии на съждения.
Първата е, че: ако при тези сблъсквания с външния свят указанията съвпадат с моето усещане за същност това поражда самоутвърждаване и усилване на усещането ми за същност и ЕГО то ми е все по- доволно и щастливо, че е добро калъфче. Това носи положителни емоции, съответно реакции на съзидание (може би не само). Ако обаче указанията противоречат на моето усещане за същност, то моето калъфче- ЕГО възроптава и това е конфликт пораждащ негативни емоции, съответно разрушителни реакции (може би не само).
Втората е, че: тези указания от външния свят оставят отпечатъци по пластелинения ми калъф- ЕГО и тези отпечатъци наслагвайки се заформят деформирано ЕГО. Ето че имаме вече висше Аз, висша същност и Земно, човешко Аз- ЕГОто. То е неразделно от СЪМ докато сме живи. И започва борба между тях, за надмощие. И изглежда че това е "играта", с която се "раждаме". Точно по тази борба ние започваме да забелязваме, търсим, намираме и разграничаваме висшето си Аз и ЕГОто- човешкото си Аз.
От тук и осъзнаването, че колкото по- в началото на раждането ни успеем да не допуснем оставянето на отпечатъците на външния свят, толкова по- свободни израстваме като изява на същност (индивидуалност, качества, талант...). Колкото по- слаби сме в защитата на СЪМ, толкова повече и по- крепки стават отпечатъците (рамки), ЕГОто ни болно.
Осъзнавайки тези неща ми става по- лесно сякаш, да формулирам и освобождавам егото си от деформации, да разбирам реакциите си....
За един ден бях без усещане за его и бях просто СЪМ- щастливо и пълноценно, което пак ме води към твърдението, че СЪМ е щастливо само по себе си, като даденост, а ЕГО е нещастливото, деформираното от чуждите Его-та, неуспели да са просто щастливо и пълноценно СЪМ. Защото като сме СЪМ и сме щастливи и пълноценни, нямаме необходимост да коригираме света в себе си или извън себе си. Когато обаче сме ЕГО, направо се чувстваме длъжни да го правим! И се сещате какво става- нови и нови конфликти.
Като забавен страничен ефект- потвърждение на написаното беше, че като се чувствах само СЪМ изведнъж разбрах, че не знам какво е ТЕС и трябва да науча, да прочета отново книгата, да почна отново да се образовам по темата ТЕС. После се запитах, че от къде тогава знам изобщо за ТЕС? Къде пропадна знаенето на ТЕС, практикуването му? Ами те са в ЕГО зоната!
P.S. Това изявление беше реализирано благодарение на балансираното сътрудничество на моите СЪМ и ЕГО, с любезното съдействие на тялото ми- терен за проявление на живота. Благодаря!
Едното е, че установих, че съм пристрастена към ТЕС. Тук някъде имаше тема за това, но предпочитам да си кажа какво и как, тук!
Как го открих аз (вие може отдавна да сте го забелязали, ама никай от вас не ми го е казал!?)?
Та, усетих, че отдавна, като изТЕсам нещо не следва онова отприщване на енергия или бурна радост, няма такъв "радостен" белег, само промяна в реалността. Усетих и бунт да ТЕСам. Усетих, че не правя нищо без ТЕС на заден фон. И почнах да човъркам това все по- задушаващо ме присъствие на ТЕС в съзнанието ми. Запитах се: "толкова ли вече не мога да мисля, правя, живея без ТЕС!?". "Не трябваше ли вече да съм се научила да говоря със себе си без посредничеството му!?". Започнах да се потупквам
и да си мисля тези неща. Изведнъж избухнах в нещастен рев, че ако изгубя ТЕС, губя живота си! Изясни ми се, че за мен има вододел на живот преди ТЕС- нещастен, смотан, болен, не мой си... и живот с ТЕС- активен, щастлив, жив, интересен, развиващ се на някъде- все интересен, дори и ако има моменти на нещастие, по- здрав. За мен се оказа че "ТЕС" е приел смисъл на "Живот". Освободих се от този смисъл прикачен към "ТЕС" и изведнъж се усетих много свободна, силна, самостоятелна... добри за мен неща. Окапаха ми разни напъни свързани с ТЕС, ТЕС стана пак просто инструмент, един от многото.Друго, което ми се случи е, да успея, не знам дали окончателно, да скъсам кармичната връзка от страна на майка ми и всички произтичащи от това връзки с енергии (информация, проблеми, убеждения...). За това ми помогне и Мая с нейната идея за кармичните връзки и пускането им- работа по на едро и генерално, за оправяне на живота. Не успях веднага, минах през подробности, но успях да мина през проверката на - прощавам ти, обичам те, благодаря ти, прости ми- почувствани от душа и сърце. А майка ми е тази, заради която преди три и нещо години видях ТЕС! От тогава доста неща поради нея оправих в себе си и може би вече съм стигнала някъкъв край! Подлежи на проверка. Предстои, като назрее момента, да направя това и по отношение на баща ми, просто като втория базов фактор в живота ми. Но не обещавам!
Покрай освобождаването ми от ТЕС, стигнах и до ново съзнаване на това какво е същност (висше съзнание) и какво ЕГО.
Заформи ми се следната идея:
Раждаме се някаква форма на енергия със съзнаване на същност- чиста, светла и щастлива, можеща знаеща- висша. Самото раждане е обличане на висшата същност с тяло (материализиране). То носи свое калъфче- ЕГО и за същността ни, което е мекичко и аз си го представям като пластелин. Раждаме се (хващам този момент, въпреки, че смятам че оформянето ни започва от сътворението на света, за да онагледя по- ясно идеята си) с такъв пластелин-обвивка на самосъзнание за пълноценна същност и се започва сблъскване с всичко и всеки от т.н. живот- указания: Как да/не съм, кога да/не съм, къде да/не съм, какво да/не съм, защо да/не съм! От тук имам две линии на съждения.
Първата е, че: ако при тези сблъсквания с външния свят указанията съвпадат с моето усещане за същност това поражда самоутвърждаване и усилване на усещането ми за същност и ЕГО то ми е все по- доволно и щастливо, че е добро калъфче. Това носи положителни емоции, съответно реакции на съзидание (може би не само). Ако обаче указанията противоречат на моето усещане за същност, то моето калъфче- ЕГО възроптава и това е конфликт пораждащ негативни емоции, съответно разрушителни реакции (може би не само).
Втората е, че: тези указания от външния свят оставят отпечатъци по пластелинения ми калъф- ЕГО и тези отпечатъци наслагвайки се заформят деформирано ЕГО. Ето че имаме вече висше Аз, висша същност и Земно, човешко Аз- ЕГОто. То е неразделно от СЪМ докато сме живи. И започва борба между тях, за надмощие. И изглежда че това е "играта", с която се "раждаме". Точно по тази борба ние започваме да забелязваме, търсим, намираме и разграничаваме висшето си Аз и ЕГОто- човешкото си Аз.
От тук и осъзнаването, че колкото по- в началото на раждането ни успеем да не допуснем оставянето на отпечатъците на външния свят, толкова по- свободни израстваме като изява на същност (индивидуалност, качества, талант...). Колкото по- слаби сме в защитата на СЪМ, толкова повече и по- крепки стават отпечатъците (рамки), ЕГОто ни болно.
Осъзнавайки тези неща ми става по- лесно сякаш, да формулирам и освобождавам егото си от деформации, да разбирам реакциите си....
За един ден бях без усещане за его и бях просто СЪМ- щастливо и пълноценно, което пак ме води към твърдението, че СЪМ е щастливо само по себе си, като даденост, а ЕГО е нещастливото, деформираното от чуждите Его-та, неуспели да са просто щастливо и пълноценно СЪМ. Защото като сме СЪМ и сме щастливи и пълноценни, нямаме необходимост да коригираме света в себе си или извън себе си. Когато обаче сме ЕГО, направо се чувстваме длъжни да го правим! И се сещате какво става- нови и нови конфликти.
Като забавен страничен ефект- потвърждение на написаното беше, че като се чувствах само СЪМ изведнъж разбрах, че не знам какво е ТЕС и трябва да науча, да прочета отново книгата, да почна отново да се образовам по темата ТЕС. После се запитах, че от къде тогава знам изобщо за ТЕС? Къде пропадна знаенето на ТЕС, практикуването му? Ами те са в ЕГО зоната!
P.S. Това изявление беше реализирано благодарение на балансираното сътрудничество на моите СЪМ и ЕГО, с любезното съдействие на тялото ми- терен за проявление на живота. Благодаря!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
Алиса,всички през което си минала ти съм минала и аз.Но за разлика от теб,аз не мога да го напиша по този начин.Някъде спомена за прекъсване на връките с майка ти.Аз мойте ги прекъсвах няколкократно/негативните/от цялата работа майка ми започва да се чувства зле.Вдига температура и като чели не е на себе си.На няколко пъти Иван пита--Защо прекъсвате ,а не трансформирате.Не помня в кои теми е писал за това.Тогава не знаех как става и явно ме е било срам да попитам.Сега чета една книга в момента на писане не се сещам нито заглавието нито името на авторката,мисля че беше Карин някоя си ,но стана ли ще си забравя мисълта.Та там пише--Завиххряйге негативните емоции ,пращайте към Вселената с и деята да се трансформират или издишайте.Аз и до сега незнам как се завихря,но го заявявам.Примерно--ЗАВИХРЯМ МЪКАТА СИ ЗА ЕДИ СИ КАКВО СИ И ГО ПРАЩАМ НА ВСЕЛЕНАТА ЗА ДА СЕ ТРАНСФОРМИРА В ПЕРФЕКТНО ЗДРАВЕ ,СПОКОЙСТВИЕ И РАДОСТ ОТ ЖИВОТА.ПЕРФЕКТНО ЗДРАВЕ ,СПОКОЙСТВИЕ И РАДОСТ ОТ ЖИВОТА.---ТОВА ПОСЛЕДНОТО ВЯРВАМ ТИ Е ПОЗНАТО.Ако бъркам някъде поправете ме моля.
Re: Алисиада
Не разбирам за какво да те поправям- на теб това ти върши работа- правиш го /то е като ЕТ/! Аз не съм забелязала тази бележка на Иван и просто съм си чистила /трансформирала емоции свързани с майка ми. Резултатът неизбежно е промяна/ трансформация на реалността. Ако погледна на "прекъсване на връзката" като на образна техника, то тя пак е способ за трансформация. Ако погледна на "прекъсване на връзката" като на реално действие, за мен пак е трансформация на действието "създаване на връзка".
Колкото до ефекта от твоето "прекъсване на връзката", имаше един явно важен момент- като я прекъсваш даваш крайчето на нейната връзка на Господ/ друг, твоята прибираш към себе си и запечатваш/ лекуваш със светлина, с идеята и на двете страни да им е добре! Ако не си правила това, можеше да се сетиш да ТЕСаш: като прекъсваш връзка- страха от лоши последствия за другата страна, вината, че късаш/ лишаваш другия от себе си... и такива неща.
Аз съм ползвала "прекъсване на връзката" и преди с майка ми и други хора, но то е било, за да се почувствам вън от дадена ситуация. Сега го почувствах, като генерално рязане на пъпната връв, като осъзнато поемане на моя живот в моите ръце, като скъсване на канал по който тече излишна за мен енергия, която ми претоварва личната енергийна система и ми блокира моята лична енергия....да речем! Може би най- важният за мен аспект е, че заявявам на себе си, че вече нямам нужда от идеята "мама" и вадя програмата "мама" от софтуера си. Нямам нужда от програмата "карма" и я изтривам.
Общо взето започвам да загрявам, че сами си създаваме някакви програми и ги играем много истински, вярваме си безрезервно в тях, защото са си наши- това явно не съвсем съзнателно. После евентуално усещаме че тези програми не ни харесват и евентуално почваме да ги борим. Животът трябва да е интересен! Трябва да си се чувстваме полезни на себе си и после да се обичаме много, първо защото много умно сме си измислили програма, после защото много хубаво сме успели да я изтрием....и ни става двайно по- хубаво, че сме такива едни умнички и умели!
Колкото до ефекта от твоето "прекъсване на връзката", имаше един явно важен момент- като я прекъсваш даваш крайчето на нейната връзка на Господ/ друг, твоята прибираш към себе си и запечатваш/ лекуваш със светлина, с идеята и на двете страни да им е добре! Ако не си правила това, можеше да се сетиш да ТЕСаш: като прекъсваш връзка- страха от лоши последствия за другата страна, вината, че късаш/ лишаваш другия от себе си... и такива неща.
Аз съм ползвала "прекъсване на връзката" и преди с майка ми и други хора, но то е било, за да се почувствам вън от дадена ситуация. Сега го почувствах, като генерално рязане на пъпната връв, като осъзнато поемане на моя живот в моите ръце, като скъсване на канал по който тече излишна за мен енергия, която ми претоварва личната енергийна система и ми блокира моята лична енергия....да речем! Може би най- важният за мен аспект е, че заявявам на себе си, че вече нямам нужда от идеята "мама" и вадя програмата "мама" от софтуера си. Нямам нужда от програмата "карма" и я изтривам.
Общо взето започвам да загрявам, че сами си създаваме някакви програми и ги играем много истински, вярваме си безрезервно в тях, защото са си наши- това явно не съвсем съзнателно. После евентуално усещаме че тези програми не ни харесват и евентуално почваме да ги борим. Животът трябва да е интересен! Трябва да си се чувстваме полезни на себе си и после да се обичаме много, първо защото много умно сме си измислили програма, после защото много хубаво сме успели да я изтрием....и ни става двайно по- хубаво, че сме такива едни умнички и умели!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
Алиса,правя всичко по документи 
Ако ти се занимава метни и ти нещо към майка ми.че е като дроб,не яде не пие,нервна ,сприхава и каквото ти дойде на ум.Аз правя постоянно КС,Прокси от време на време,наколко пъти и правих рекънекшън,каквото ми дойде на ум.разтриваме се с антистрес олио на хималай,тайно и сипвам нъв водата от мойта със зеолита,ТЕС за мен за страха за найното състояниа и каквото се сетя и съм научила за тия 3години.
Ако ти се занимава метни и ти нещо към майка ми.че е като дроб,не яде не пие,нервна ,сприхава и каквото ти дойде на ум.Аз правя постоянно КС,Прокси от време на време,наколко пъти и правих рекънекшън,каквото ми дойде на ум.разтриваме се с антистрес олио на хималай,тайно и сипвам нъв водата от мойта със зеолита,ТЕС за мен за страха за найното състояниа и каквото се сетя и съм научила за тия 3години.