Много е забавно да си прочетеш писаниците от преди почти 2 г.
. Искрено се забавлявах. Да дам отчет, за някои неща дори не си и спомням, което е добре. Честно казано, бях позарязала тесането - в смисъл тесам, когато вече няма накъде. И понеже и сега е такъв момент, да си го напиша, че след време пак да се забавлявам, като го чета
Писала съм и по-рано, че не мога да забременея (виж, това го помня). Та значи след повече от 3 г. неуспешни опити, решихме да се изследваме с мъжа ми. Дотук при него всичко е наред със спермограмата, при мен с ехографията също, нямаме инфекции, моят ПАП е 1-2 степен (1ва степен е за девствени
). Хормоните ми са наред, с изключение на андрогените (мъжките), които са повишени, и евентуално пречат на овулацията. Не искам да пия лекарства, още по-малко хормонални, затова започнах да дълбая защо тялото ми произвежда точно мъжки хормони в по-голямо количество (това е едната насока, в която работя). Някъде балансът ми е нарушен. Сетих се за определено поведение, което имам от преди пубертета още, което е типично мъжко като начин на мислене и усещане (не ми е комфортно да споделям тук за какво точно става въпрос). Така стигнах до въпроса от кои нужди е породено то - от потребност от разнообразие (удоволствието) и потребност от сигурност (контрола). След като тесах и двете по отделно, реших, че съм ги изчистила. Хаха. Още след няколко часа се убедих, че с контрола съм на светлинни години от изчистване. Ситуацията накратко беше, че си бях наумила нещо и мъжът ми ме отряза. Точно същата ситуация се случва за n-ти път по един и същ начин, с едно и също поведение от моя страна (сърдя се), с един и същи изход (той отстъпва) и с едно и също емоционално поведение от моя страна м/у сръднята и изхода (самосъжаление, обида, наранена гордост, тъга). Снощи, обаче, разликата беше, че вместо познатите емоции, аз изпитах силен гняв към мъжа ми, ядосах му се така, както не се бях ядосвала може би никога; не можех дъх да си поема от ярост. Положителното за мен от цялата работа е, че за първи път отрицателните емоции не бяха насочени навътре, а извън мен. Може да е малко, но е напредък. Тази сутрин се върнах към цялата ситуация с тесане и опрях пак до контрола. Стигнах до там, че не ми е нужен и че го предавам - и тук осъзнах, че не знам на кого да го предам и че няма нужда никой да ме контролира и че не искам да бъда контролирана. (Тук имам още много работа, обаче трябваше да прекъсна).
Втората насока - по принцип високите андрогени + съотношението повече от 1.5 на други два хормона (при мен съот-ето е 1.6) + инсулинова резистентност (при мен в лека форма) са индикация за СПКЯ (синдром на поликистизни яйчници). Така стигам до яйчниците. Тук съм в процес на четене какъв е емоц. им еквивалент и до сега съм тесала обида, тъга, мъка, предизвикани от партньора - не е кой знае какво като материал и малко преувеличавам тук.
.
. Къде подсъзнателно, къде съзнателно. Мерси за насоката, ще се пробвам с това.