Алиса, направих го. В началото точно по схемата, която ти ми даде. След втория кръг някак си ми идваше само да се смея. Не мога да разбера даже защо съм ги писала и творила такива вчера?! Сега усещам, че аз съм си аз и се харесвам такава, каквато съм - противоречива. В мен има и от двете - и от гнева, тревожността и нервността, но и от радостта от живота и пълното безгрижие. Имам чувството, че съм актьор и си избирам ролята - сега ще съм гневна, щото все пак съм някакъв шеф, после може и да се потревожа, а след това да си свиркам и да се ухиля. Че какво странно има в това? Това си е най-нормалното нещо. Не може непрекъснато да съм една и съща. Сега даже ми е по-хубаво, защото нещо напоследък с тази благост и ведрина - ами просто не бях аз и това си е. Много е яко да можеш да си такъв, какъвто си!
Това е нещо като в средата на диетата, да разбереш, че всъщност можеш да си ядеш шоколад и пак да си отслабваш.
