Хашимото - Предизвикателство

[nia]

Гена, колко време съм броила за да стигна до тук и от колко до колко пише по-назад в тази тема – и пак си стигнахме до същото, нямаме нужда да четем, ние знаем всичко за хората ...

Не уважавам този подход, съжалявам, също и с този:

От това което ми отговаряш тук си вадя един извод,че явно си далеч от алфа ...

а най-малко пък този:

Много мило от твоя страна,но не искам!Благодаря ти все пак!
Аз съзнателно исках да проверя нещо като задавам разни въпроси......по принцип винаги постигам целите си!

Нямам против да ме обсъждат, но хора, които ме познават и знаят какво говорят.

[гената]

Цитат:
Много мило от твоя страна,но не искам!Благодаря ти все пак!
Аз съзнателно исках да проверя нещо като задавам разни въпроси......по принцип винаги постигам целите си!


Нямам против да ме обсъждат, но хора, които ме познават и знаят какво говорят.

Ех nia,nia........защо приемаш всичко така?Как не се хващаш за нещата които трябва,а все за тези които не трябва!

Мислех, че вече знаеш, че ние сме в този форум точно за това, да се насочваме и учим.......

Това ти го казваш,и не напразно писах в отговор на поста на Иван,че явно не питам където трябва!
Аз те питам за неща които казвам,ме заинтригуваха и тръгвам да чета и като по опитна за каквато се представяш тук се обръщам към теб с въпроси,но след като искам да науча нещо и не се предавам лесно,разбира се че ще постигна целта си по какъвто и да било начин,няма да спра до тук и да се откажа,не знам до колко мога да усвоя този метод и да го използвам,но не ми пречи нищо да опитам!

[nia]

Иване, не се питам това: "Възможно ли е да съм чак толкова ОК?" – поне откакто каза, че няма финал, ни голям, ни малък, просто си плувам или плавам, нося се по вълните.

В монета Диана ми е интересна, за пръв път попадам на човек, чието светоусещане чувствам толкова близко до моето. Това ме кара да се опитвам да я опозная, вероятно има какво да науча от нея, и не по консуматорския начин, по който звучи. Вероятно и аз да мога да и дам нещо. Ние всъщност не знаем предварително от кого и какво можем да вземем/дадем .

[nia]

Гена, вчера сутринта бях настроена съвсем конструктивно – спомняш ли си? Както и по-преди, по въпроса за страданията и промяната, на който също се опитах да ти отговоря според това, което аз чувствам и мисля ...

Не харесвам и не използвам думите трябва и не трябва, нищо при мен не стои така.

Ако направиш усилие и отвориш себе си за да ми обясниш какво влагаш тук

Много мило от твоя страна,но не искам!Благодаря ти все пак!
Аз съзнателно исках да проверя нещо като задавам разни въпроси......по принцип винаги постигам целите си!

вероятно общуването между нас ще се изчисти.

Опитах се да разбера какви са въпросните ти гореспоменати цели, защото на мен те никак не ми звучат като „Искам да науча нещо” и затова ти зададох този въпрос:

Гена, очевидно от известно време нещо около мен те тормози, кара те да говориш с недомлъвки и да влизаш в конспирации. Какво има? Тук си сред хора, които говорят открито. Сподели го, какво ти пречи да бъдеш открит и ти ?

Но последвалия отговор не беше искрен, ако искаш опитай пак.

[MagicWoman]

nia, така, както представяш нещата смятам, че просто не си наясно какво прави интуитивната и какво - съзнателната част. Затова ще дам моя поглед върху нещата съвсем опростено:
Съзнателната, логическа част, умът, лявото полукълбо, егото се идентифицира с ролята в този живот и го изучава чрез противоположностите. Това е което ти казваш за разделянето. Много пъти сме говорили за дуализма - за да разбереш нещо, трябва да се сблъскаш с неговата противоположност. Интуитивната част, лявото полукълбо, подсъзнанието, Висшия аз има глобална картина за нещата, разбира от чувства и картинки. Има достъп до огромна информация и много филтри, които са там за защита. Това са програми за оцеляване. Съзнанието е операционната система, а убежденията са програмите. Има различни начини за премахване и промяна на програмите. За мен най-силният начин е чрез осъзнаване. Няма съмнение, че ТЕС работи прекрасно в тази насока. Но какво се случва на практика: чистят се нежелани емоции към определени хора например, и така докога?! Това не променя глобалната програма на практика - а именно, че другите не са такива, каквито очакваме, че ни нараняват. Промяната на глобалната програма е осъзнаването, че всеки има право да бъде такъв, какъвто е, а нашите чувства, зависят единствено от нас и никой не може да ни нарани. Нараняваме се сами с мислите, които имаме по отношение на тази ситуация. Проблем означава прикачане на негативна емоция към ситуация. В този смисъл проблемите са измислица на ума и когато се осветят със силата на съзнанието /отвъд ума, ЧО/ те се стопяват.

[nia]

Диана, може би трябваше да обясня точно какво разбирам аз под „интуитивната аз”, имайки предвид колко емпирично и ненаучно стоят нещата в моята глава, но не ми мина през ум.

Значи в моята глава понятията са 3 – „съзнателната аз” (по която нямаме различия) „интуитивната аз” – аз в алфа, на границата между съзнание и подсъзнание, там до където мога да достигна и взаимодействам директно и „подсъзнателната аз”, която си съществува и от която научавам по нещо от сънищата или др.канали, но тя в горното описание роля нямаше, затова не я споменавам. Опитвам се да посвивам правомощията и на „съзнателната”, макар че на нея принадлежи една значителна част от деня ми, но поне да не взема важни решения в живота ми, да не ме ръководи особено. Абе с две думи – опитвам се да си бъда колкото се може повече „интуитивната аз”, но до колко съм ... когато съм в алфа или ЧО определено съм, но през останалото време, доколко я разбирам и следвам съветите и ... винаги има какво още да се направи, нали съм процес, усъвършенствам се постепено. И ... общо взето това е всичко, което мога да ти кажа по този въпрос.

Самото взаимодействие между трите в моята глава още по не мога да ти го обясня, ще заприлича на детска приказка, но не мога по друг начин, недей да се смееш, за мен това са само усещания и мога да го направя само с пример.

Значи „подсъзнателната” да речем ми се оплаква, че с нещо я наранявам или че преди съм я наранила, то за нея няма преди и сега, злопаметна е, а и преди беше малко ревла, но се пооправи, сега почти изобщо не мрънка. Аз разбирам това когато нещо ме заболи (през „съзнателната”, иначе „подсъзнателната” се прави на важна и не ми говори , само понякога с някой сън, като види, че няма на къде). За да не ме боли питам „интуитивната” какво да я правя, защото ако оставя това решение да зависи от „съзнателната”...., тя доста е скарана с мъдростта и лечението, но пък чува добре, вижда добре, абе има страхотни локатори, и съвсем без нея също няма да се оправим. Ясно е, че и без „подсъзнателната” няма да оцелеем – тя добре че си казва когато я боли, че иначе – ти си описала какво ще стане. Абе работим си като екип, така да се каже, всяка си има задачки, и трите са сладки като цяло.

А малко по-сериозно, аз мисля, че с ТЕС не само променяме отношението си към хора и ситуации, които ни нараняват, а после идват други хора и ситуации и те пак ни нараняват и така до безкрай. Мисля, че с ТЕС се учим да не бъдем раними (или по точно да не нараняваме подсъзнанието). Само че на мен колко точно живота ще ми трябват да стана напълно неуязвима – „интуитивната” и тя дори май не знае, не че съм я и питала, защото сигурно ще и трябва калкулатор .

Надявам се, че не те дразни, че се отнасям по-леко (шеговито) с тези неща . Аз иначе мога да бъда и сериозна .

[MagicWoman]

В предния пост мисля, че обясняваше, че интуитивната ти част "разделя и владее", а си искала да обединяваш със съзнателната. Сега тук става по-ясно, въпреки, че не знам защо разделяш интуитивната от подсъзнателната, но щом така го чувстваш, това е ОК.

А малко по-сериозно, аз мисля, че с ТЕС не само променяме отношението си към хора и ситуации, които ни нараняват, а после идват други хора и ситуации и те пак ни нараняват и така до безкрай. Мисля, че с ТЕС се учим да не бъдем раними (или по точно да не нараняваме подсъзнанието)

Би ли обяснила как точно с ТЕС се учим да не бъдем раними. Ако някой те обиди и ти го теснеш, след това застрахован ли си друг да не те обиди?

[nia]

В онзи пост ставаше въпрос за обединяване на съзнание и подсъзнание, природа – аз, мисля – чувствам и т.н. А разделянето - вероятно в началото не съм била в състояние да приема това или онова като цяло и съм се сетила (не може да е била „съзнателната”, тя няма толкова мъдрост ), че на парчета ще стане по лесно, а после нещата са тръгнали по инерция, на база опита. В самото начало с ТЕС първо мислех, че съзнанието е виновно за всички беди, после пък – подсъзнанието (или в обратния ред) ... после постепенно взех да схващам. (след като Иван ми се покара, тогава алфа още ги нямаше в картината). Абе в общи линии добре че на време се появи "интуитивната", защото онези двечките сами можеше и да се унищожат взаимно .

Би ли обяснила как точно с ТЕС се учим да не бъдем раними. Ако някой те обиди и ти го теснеш, след това застрахован ли си друг да не те обиди?

Трудно ми е да го наричам застраховка, но откривайки причината ти да си силно сетивен към определен вид емоция, ти осъзнаваш общо взето това:

.... нашите чувства, зависят единствено от нас и никой не може да ни нарани. Нараняваме се сами с мислите, които имаме по отношение на тази ситуация. Проблем означава прикачане на негативна емоция към ситуация

първо по отношение на конкретната емоция, а постепенно се стига до този извод и глобално, за емоциите изобщо (вкл.положителните, защото те могат да нараняват не по-малко). Това, глобалното, го твърди интуитивната, защото от опит не съм го докарала чак до там (още си потесвам тук-там).

Всичко, което ми казваш ми е много интересно - непрекъснато си допълвам липсващи парченца в пъзела, и изобщо този начин на разговор ми допада - не виждам друг начин да ти кажа какво не знам, защото аз нямам идея какво точно не знам. Благодаря ти .

[MagicWoman]

Трудно ми е да го наричам застраховка, но откривайки причината ти да си силно сетивен към определен вид емоция, ти осъзнаваш ........

Добре, някой те е обидил. Ти изчистваш с ТЕС емоцията. Как с ТЕС осъзнаваш причината защо се обиждаш? Как достигаш до извода, че търсиш одобрението на другите и то е по-важно от твоето за теб самата, например. За мен самото осъзнаване Е техниката. И когато осъзнаеш причината, евентуално можеш да теснеш "въпреки, че се обидих", а не "въпреки, че той ме обиди".

[nia]

Диана, понеже вече изобщо не знам какво се случва в главите на хората ще говоря пак с пример, само за това, което се случва в моята глава, когато чистя обида.
Аз не започвам никога с

... "въпреки, че той ме обиди".

защото това не е чувство, камо ли пък мое (а техниката работи с чувства, моите). Започвам с

„въпреки, че се обидих”

или по-точно с „въпреки, че чувствам обида от .... еди къде си в тялото еди как си ....” или нещо такова.

Докато тесам с това в главата ми започват да минават случаи (по-силните, разбира се), в които съм изпитала същото това чуство в ретроспективен план – отивам все по назад и все по-назад във времето докато стигна до първия момент (който успея да намеря) когато съм го изпитала. Този момент най-често е в детството, супер детски и смешен от гледна точка на сегашното ми съзнание е, или глупав, или .... сега не мога да видя реално основание за обида там, но тогава съм била малка и е съвсем нормално да съм се почувствала така. Например ако ме е обидила майка ми, тогава тя в съзнаието ми е била едно за мен, сега е съвсем друго (вследствие ТЕС по други въпроси, свързани с нея), нямам никакъв проблем да и простя, има за какво, познавам добре положителната и страна или пък ако виждам причината да преживея ситуацията като обидна в собствената си глупост (недоразвитост) – аз детенцето в себе си много си го обичам сега, на него мога да му простя всичко и по всяко време. След като приключа с това настоящата случка е със заряд 0 (не знам и не искам да знам как се получава този ефект, за мен е важно, че работи). По-натам се случва нещо такова (тук разсъждавам защото няма как иначе) – вероятно всякакви по-следващи обиди се оттичат там, следват принципа, сякаш аз вече знам какво ще е развитието ако седнем да се тесаме отново .

На практика не винаги се получава точно така, защото често чувствата са по-сложни отколкото ние ги виждаме (за нещо като да речем няколко вида обида говоря), тогава може в някоя друга ситуация, отново свързана с обида, да се наложи да повторя този процес отново и с него да достигна до друга причина (корен), но в общия случай е това.

Понякога (често) това, което изпитваме е комбинация от чувства (обида + гняв например). Ако изчистим едното, усещането в тялото не изчезва, а се премества (изчезва обидата от корема и се появява гнева в гърдите), продължавам с гнева по същия начин.

С времето (практика с ТЕС) чувствата стават по прости защото ние вече не изпитваме комбинация (второто например се оттича само) и остава само първото за тесане (така си го обяснявам, де). Идва момент когато много чувства изцяло се оттичат сами и аз сега много често безпристрастно наблюдавам ситуации, които преди са ме наранявали, но все си остава по нещо за чистене, а и май аз ставам все по-взискателна към чистотата на усещанията в тялото, но общо взето тесането се свежда до много малко, което си не е нищо, аз бих си живяла и така ....

По този процес наистина може да се говори много, а и много неща от него аз предполагам, че не осъзнавам, получават си се малко и ей така, но това не означава, че не се получават, че не виждам резултат в действителността.

[MagicWoman]

Например ако ме е обидила майка ми.......... нямам никакъв проблем да и простя

Пак се връщаме тук. А именно, да осъзнаем, че ние сътворяваме начина по който се чувстваме. Какво мислим за случката - ако приемем, че другия може да бъде друг и от нас зависи как се чувстваме. Тя ли те е обидила или ти си се обидила? Приемането не прави ли прошката излишна в един момент?

[nia]

Не знам (т.е. не мога да бъда категорична) как точно върви и се постига този процес с ТЕС

да осъзнаем, че ние сътворяваме начина по който се чувстваме

знам само, че се получава в един момент като резултат, затова ти казах, че ТЕС ни учи как да не бъдем раними.

Мога да гадая до безкрай, предполагам че и необходимостта от прошка започва да се оттича сама. Не знам, опитвам се да бъда максимално искрена, но не знам, наистина.

Но това

ако приемем, че другия може да бъде друг и от нас зависи как се чувстваме, има ли нужда от прошка въобще?

аз да го бях приела просто ей така преди 2 години, защото е логичен факт – никакъв шанс, но тук вече не съм в състояние да обясня защо (старата си аз не я познава почти изобщо, не съм я изучавала изобщо нея на времето). Преди 2 години щях само и единствено да го знам, но това няма нищо общо с убеждение.

[ivangp]

Моят жизнен опит показва засега, че обясненията и осъзнаването на логическо ниво не са задължително необходими за да има желан резултат. Полезни са, нои не са задължителни. Често има осъзнаване без приемане и без изчистване на проблема. Това се наблюдава в много случаи третирани с калсическа психология. Често има и приемане и изчезване на проблема без никакво логическо осъзнаване на причините и корените на проблема или уроците заложени в съществуването му. Това не означава, че на подсъзнателно ниво не протичат тези процеси на осъзнаване и научаване на уроци.

[nia]

Често има и приемане и изчезване на проблема без никакво логическо осъзнаване на причините и корените на проблема

Това го наблюдавах на практика с човека, с когото работих по отказване на цигарите, и тогава, а и после сме си говорили, той до никакви причини и корени не стигна, ликвидираше само асоциации. Сега в него няма никакви притеснения и страхове, че проблема може да върне и всичко си е ОК, обаче аз (понеже моя модел на разсъждение в тази сфера е различен, с което не казвам че неговия е лош) дори и сега понякога си мисля, че ако утре аз запаля цигара пред него, или изпадна в депресия или рухна по някакъв начин, той ще е първия, който ще ме последва. Имам усещане, че цялата му вяра се крепи на мен, че се държи за мен. Нямам гаранция, че е така, но така го чувствам.

или уроците заложени в съществуването му

Това с уроците и външната намеса на този етап за мен е неприемливо Иване, колкото и да не съм консерваторка и колкото и да те уважавам (ей затова е този дефицит от 1% ). Не че не се опитвам да разбера постоянно какво се върти в съвършената ти глава по този въпрос, че го чувстваш така, но искам да кажа, че за сега не съм успяла.

А иначе по въпроса за „корените” – какво значи корен, най-първото събитие, когато сме изпитали едно чувство, и ние успяваме да намерим точно него??? Абсурд или едва ли, няма кой да гарантира това, и за мен тук пак е въпрос на приемам да вярвам. Според мен дълбочината (трайността) на ефекта от ТЕС идва от това доколко стабилна е опората върху която сме прикачили вярата си или нещо такова. Ама и да не се окаже съвсем стабилна – пак ТЕС и смяна на опората, докато намерим подходящата (нали сме процес и такива и ще си останем, макар че както казваше daromi, и това с финала ще продължи да бъде научен факт само до доказване на противното ).

А по въпроса за „знам” и „това ми е убеждение”(тук са ми основно мислите на мен).

Преди години, в началото, когато се учех да готвя (как звучи само), един ден трябваше да поръся нещо с кашкавал във фурната. Естествено че не извадих тавата и жестоко лепнах горната част на ръката си на червения реотан. Цял век после имах рана, а белег – и сега имам малко. Знам прекрасно какво се случва в такава ситуация, от опит. Това убеждение ли ми е? Мислите ли, че някога след това съм вадила нещо от фурната за да го поръся? Мислите ли, че и вчера не се изгорих лекичко по същия начин? А пък мислите ли, че някога, до вчера де, съм си тесала страха, че ще се парна пак? То е ясно, че пак ще продължавам да не вадя тавата от фурната, но дали ще престана да се паря ?

[nia]

Диана, мисля, че най-сетне разбрах (мако съм глупава понякога но... карай, все ще се оправим някой ден ).

Ти си си избрала един глобален възглед („най-правилния” за теб) и стъпка по стъпка все по-дълбоко го приемаш. (Това „един възглед” е супер ограничаващо и статично, но го използвам само за да обясня).

При мен пък става обратното – приемайки действителността на парченца, стъпка по стъпка, емпирично вървя към откриване и приемане на "най-правилния" за мен глобален възглед. Не че това има край, защото действителността няма изучаване, но може да се опише така.

С две думи целта не се различава, само метода.

За мен и вървенето от общото към частното, както и вървенето от частното към общото като начин за изучаване на действителността си е абсолютно ОК. Би могло един ден да се окаже, че този възглед, който ти сега си си избрала за правилен вече не е толкова правилен за теб, но пък ти просто ще направиш леки корекции и ще продължиш.

То това сигурно си е било ясно от самото начало, но моите магнити нещо не искаха да щракнат .