Обичам да се измъквам от леглото рано, още докато цялата къща спи. Когато стана, първото което усещам в главата си е два магнита, които се опитват да се слепят, но нещо им пречи. Знам, че не мога да се занимавм с това сега и отивам да си приготвя сок и да сервирам половината хладилник на масата, за да мога след това на спокойствие да му обърна внимание (не на хладилника, а на дърпането в главата ми
), докато още я има завладяващата тишина около мен. Докато го правя усещам как дърпането се усилва. Когато приключа със задълженията сядам на любимото си място на дивана и погледа ми се зарейва през прозореца. Започвам да обмислям деня, обикновено първо изскача това, което ме е вълнувало преди да заспя, ако има нещо, на което тогава не съм намерила решение – сега решението излиза само (в повечето случаи). Ако съм сънувала нещо, първо се появява то, след което евентуално идва тълкувание. Понякога е и просто план на деня (ако в този период няма нещо по съществено за мен в главата ми), как да сместя всичко по най-добрия начин и всички неща, които евентуално съм забравила, че трябва да направя ... нещо такова. В един момент, каквато и да е мисълта, усещам как двата магнита щракват. Тогава вече съм в бета, знам какво и как да направя.
Ако е било просто план на деня към 10 часа шефа ми се обажда и целия план рухва (обикновено работя от вкъщи), но рухва само последователността, а стратегията остава и не ми се налага да мисля и да се притеснявам как ще се справя с това или онова или как ще ги сместя толкова много неща, или да не забравя нещо – ТЕ ми напомнят как през целия ден. Разбира се, надявам се, че осъзнаваш, че това ТЕ е шеговито (така наричам алфа на галено) и няма да се хванеш за него сега, както за аватара ми, който наистина не разбирам защо ти причини толкова мъки, но съжалявам за това
.Това е само една много малка част от алфа, която всеки в една или друга степен познава, без дори да влизам умишлено там, просто един от навиците, които от самосебе си се е изградил в мен, но като пример за начало мисля, че става. Идеята е, че на много неща ние просто не обръщаме внимание и съответно не им се доверяваме (отдаваме), а те правят живота толкова по-семпъл и спокоен и всички решения са си в нас, но ние пренебрегваме (не улавяме) пълния потенциал на възможностите си, че даже и по цял ден се тревожим, че няма да се справим с това или онова.
?