която от някаколко дни се закотви в главата ми, днес посветих деня на това да си препрочета темите. Най-старите неща дори не ми се четат – до такава степен не мога да повярвам, че съм ги писала аз. Стигнах до: „Ния, Нияяяяя, какво дете си била”. От друга страна като думи аз предпочитам „дете” пред „възрастен”, и влязох в някакви противоречиви чувства, които още не се ми ясни, но определено някои други неща са ми ясни:Ния, аз мисля, че при теб е нямало страдание, ное нямало и промяна.
Трудно ми е да повярвам, че това съм била аз, за мен промяната вътре в мен е драстична (съвсем, съвсем нямам предвид само това, че съм здрава, че не пуша или че се храня различно).
Около мен – трудно ми е да кажа, какво би било около мен ако не бях минала през това за да направя сравнение, но е факт че и тогава си бях доволна от този аспект на живота си, както и сега. Според мен разликата е във височината на камбанарията, от която съм гледала нещата тогава и сега, може би преди ми е било достатъчно по-малко, сега повече, но аз намирам това, което ми е нужно в света около мен, в него промяна не ми е била нужна тогава, не ми е нужна и сега.
Страдание, не го намирам това страдание, но се сетих за нещо, което треньорката ми по гимнастика ни казваше навремето преди състезания. Беше една и съща реч, която тогава ни дразнеше заради повторенията и затова не съм я запомнила много добре, но нещо такова: „Когато си наясно защо правиш нещо няма толкова голямо значение колко трудно е то и колко усилия изисква – ти не страдаш, защото знаеш защо го правиш.” Май нещо такова се получава при мен и затова не мога да ги регистрирам тези страдания. Доброволно си избрах и се впуснах в ТЕС, нищо не ме е принуждавало, винаги съм знаела, че мога да си тръгна, знам го и сега, от какво има да страдам? Не го разбирам това и това си е.
), а с осмислянето на въображаемите последици (за сина ми най-вече) малко след това. Тогава страдах и това ми причини болестта, да. След това и сега пак съм си свободен електрон. Мая казваше някъде, че „Не можеш да влезеш в една река два пъти”, а и дори и да не е вярно, защото живота май потвърждава точно обратното, аз не мисля че точно тази „река” би могла да ми причини нещо вече. Пък за други "реки" нямам намерение да го мисля сега 
