Колкото до Гената, опитай се да го разбереш. Той задоволява някаква нужда с всичкото това писане. Помислила ли си за това? Помислила ли си каква? А ти, Гена?
Иване,изтесал съм си нуждата от това да получавам одобрение и признание от който и да било!Намесих се в разговора за проблем,който Вяра сподели с мен преди да го напише във форума,аз казах моето виждане по въпроса за химиотерапията,изпратих и нещо да прочете!
Не съм я убеждавал в нищо,какво ме попита аз си казах моето мнение и това което знам от личен опит,а и от теб какво съм научил и разбрал съм го осъзнал,както и това че в процеса на дебати пак се стигна до там да се разбере,че ако човек не иска нещо сам,няма кой друг да му помогне!
Не мислите ли,че това от моя страна е един вид убеждение,по малко по различен начин да се даде пример дали това е така,а именно че човек не може да избира за друг как да живее и се бори с болестта си?
А може би аз в случая се оказах огледалото което даде отражение на всичко което в стремежа си да се помогне на Вяра се видя и е един урок за всички ни,какво се случва ако искаме да убедим някой,че той трябва да направи това и това,има тази техника и т.н.,за мен остана поуката,за вас?
Снощи разбрах за жената която споменах,че е зле и се очаква най лошото,че е починала и въпреки че идва при мен края на декември да се лекува с уредите ми,не трепнах ни най малко от новината,не мисля че аз трябва да се чувствам виновен,че не съм успял да помогна,че късно научих за тес и други неща свързани със всички болести.
Факт е,че от миналата година откакто се появи проблема с майката на приятелката ми,рак на дебелото черво и сега жената е добре,дори снощи разбрах че е доста променена и изглежда добре физически,а е с диабет,инсулт,артрит,две операции на двата крака след счупване,но не е оперирана за рака,нека говори на всеки нещо и ако споделям и упорствам в нещо си,знам първо че си е мое мнение,не го налагам,само знам че понякога липсата на информация може да коства много за даден проблем,ако виждам че някой носи проблем в себе си и това се вижда,опитвам да се покажа че явно има такъв,аз също съм се чувствал така и благодарение на хора от форума съм се осъзнавал,признавал съм си го и съм го отстранявал.Ако някой си го харесва и не иска да го изчисти,аз няма да се тръшкам на земята и да бия с юмруци.Това което каза,че си се изпокарал с близки и познати е вече минало за мен и се радвам,че пътят в лутане свърши и упреци отправени към себе си.Има неща които не трябва да се казват,това ми го каза преди време една приятелка и сега след години разбрах,че е така!
Време за промяна има,въпроса е кога ще дойде при всеки един от нас!
И един последен съвет,замисляйте се по често какво правите за самите себе си да се чувствате добре?
В началото когато се запознах с тес исках да може Иван да ми реши всичките проблеми,едва ли не да стане изведнъж,но въпреки това намерих своя път и за това започнах да споделям,в процеса на разговори и дискусии,проблеми и на други хора виждах слабите си места,а на доста са от миналото и са еднотипни и успях,пожелавам го на всеки тук!
Vasilka,благодаря ти за това,че ти най добре ме разбра и схвана езика ми на който говоря тук!Най вече сподели!
