ET (Емоционална трансформация)
Вчера имах много бърза атака от невроза. Чувствам се стегнат вс едно нещо не искам да пусна нещо от себе си от гръбнака. Интересното е че нито ТЕС, нито ЕТ искат да работят. Усещам яки ПО , някак си не мога да налучкам онази струна, която ще работи за мен сега, че чак се ядосвам. Ще видим какво ще стане. 
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Аз пък снощи имах много силна болка в очите и цялата глава. Опитах се да я разкарам с ЕТ и тя мина през ушите и слезна в шестите горни зъби. От зъбите не успявах да я източа и се опитах да я разкарам с една техника на Дона Идън, но само малко я облекчих и после пак ме заболя. И така цяла вечер се мести между очите и зъбите. Не успях да я източа. Минало ми е чак, като се наспах.
Не, изобщо не се сетих. Въпреки, че друг път съм го правила.ivangp написа:Пробва ли да пробиеш евентуален енергиен щит с ЕТ, който пречи на изтичането на енергията.
В такова състояние, като снощи, май няма какво много да направя, освен да търпя. Бях в цялостно неразположение, запуши ми се млечно каналче на едната гърда и много боли, втрисаше ме, на всичкото отгоре и главата...
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Преди време бях описал във форума за проблем, който имах с така наречените некоректни партньори. Направих доста ТЕС преди по случая та включително и днес. Просто такава силна емоция , че чеовек се насища от нея здраво.Та днес получавам тел. обаждане. Погледах го и реших да не вдигам веднага, а да овладея първо това , което ми се вихри като емоция и тогава да му върна обаждането. След около 2 часа му звъннах, като знаех че не съм изчистил много, въпреки чувственото ТЕС-ане. Както и да е общо взето направих един доста емоционален разговор, в който емоциите бях аз ( т.е. те ме докосваха).Сега се чувствам по-изпразнен от към емоции, но пък съм и не много доволен, че един вид от това яко ТЕСане и следа не беше останала. Просто исках да докопам човека и буквално да го хвана за гушата по време на разговора. Пробвах и ЕТ. Сега си мисля, че след толкова ТЕС в тази посока почти може би нямаше, разлика. Виждам само една разлика, сега считам емоциите си за нещо, което е било необходимо и нормално, нещо като храната и въздуха. ПРОСТО НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ, КАК НЯКОЙ ЩЕ СЕ ОПИТВА ДА БЪДЕ НЕКОРЕКТЕН С МЕН СЛЕД МЕСЕЦИ РАБОТА. Ето това което повдигнах няма чистене. Онзи ден попаднах на една случка в моето минало, при която едва не се удавих. Тези дни правих ТКФ , защото случката ми напомни проблема за задавянето и в един момент усетих аспект на чувство на жертвата, която свързах с реакцията и поведението ми при подобни ситуации, като днес. Тес-нах и това, но явно съм чакал този разговор , за да се разтоваря, при което все още не знам и колко съм се разтоварил.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Продължи да тесаш и ще видиш защо.nikimm написа:Иване, защо да ТЕС-ам, ако оправдавам емоциите си?Ти просто не искаш да го изчистиш защото оправдаваш емоциите си. Idea
Това оправдане е прикритие за нещо, което най-вероятно не виждаш, не искаш да си признаеш или което ти харесва и не искаш да се освобождаваш от него. Например силно его (силни граници), желание за контрол, нужда от одобрение.
Продължавам една тема с моите инвеститори! Днес имах среща с едно от тези лица! Много внимателно наблюдаах емоциите си, които редуваха: нещо като яд, невъздържаност, смях, съжаление към човека, неудобство да гледам в очите, но честно казано все емоции, с които не бях много свързан. На моменти може да съм се идентифицирал с емоциите си, но не бяха много моментите. После обаче си тръгнах с един колега, с когото сме и приятели и започнахме да си говорим по повод на срещата, на която бяхме заедно. Той ми каза че говоря , защото съм афектиран, а всъщност изглеждах по-афектиран , отколкото съм вътрешно всъщност. Започнах да му обяснявам как се чувствам и усетих чувство на вина, че му се разкривам, че един вид вътрешно не реагирам така , както изглежда.
. Тръгнах си после с колата и започнах да си мисля, дали не го излъгах, дали му говорих за тези работи , защото ми се искаше да е така или всъщност наистина е така.
. Интересно ми е дали през нощта или на сутринта ще се сетя за това, т.е. дали ще ми бъде първата мисъл
. Не мога да обясня защо, но ми е смешно на себе си
. Ще видим през нощта колко ми е смешно!!!
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет