Една вечер се черпехме с един наш семеен приятел /майстор/ и колегата му, който ни правеше ремонт. Приятелят ни пожела да пие само 50 гр. концентрат с вода и не искаше да вечеря. Цял ден беше мн. зле и с мъка вършеше работата си. Грип ли беше, настинка ли, не знам, но определено виждах, че едвам си стои на краката. Имаше температура, гърлото го болеше, едното ухо, целият беше схванат, и т.н.
Предложих да пробваме нещо нетрадиционно и му казах, че може и да помогне, няма как да навреди, пък нищо не му пречи да пробва. Съпругът ми потвърди, че този метод успешно се справя с главоболието му вече няколко пъти. Приятелят ни с усмивка ми заяви: ""Вяра", не вярвам в такива неща. Аз знам как да се излкувам" - трябвало да ходи при лекар, да пие антибиотик и за 3 дни щял да е добре.
Бях малко по-настоятелна и той да не ме обиди ли или кой знае защо се съгласи да пробваме. Предложих му сам да продължи "Въпреки, че...." Не си спомням точно декларацията му, тъй като беше с негови думи и беше доста странна". Имаше и нещо като "тежест в лицето ми", доколкото си спомням, заедно с другите симптоми.
Попитах за ниво, каза 10.
Направихме 2 поредни серии с техниката на конфликта /бе мн. е готина тая техника, чак се чудя що ли я няма в книгата, аз предимно нея ползвам,

/
След това продължихме разговорите. След 20 мин. го попитах за ниво, каза 6. Направихме още една серия. Всяка серия завършвахме с точката м/ду малкия и безименния пръст и го карах да погледне от пода до тавана. След серията оцени на 5. След 20 мин. без да правим нова серия сам сподели, че нивото паднало с още един пункт

, завършихме на ниво 2 и си тръгна. Направих му 2 серии прокси за всеки случай

)). След един час ми се обади по гсм-а и ми каза ""Вяра, аз съм гладен!!!", викам му "ми кво като си гладен, яж", а той ми казва: "ама аз всеки път, когато съм така, не ям нищо по 3 дни, а сега имам апетит, хубаво, казвам, яж като имаш, много се радвам....
Такивамитиработи. (после ще продължа)