Дворецът на неограничените възможности 2
Още малко основни понятия.
Всичко написано по темата може да бъде сведено до следната сентенция.
“Вашите повтарящи се мисли се превръщат във ваша действителност.”
Това не е нещо ново, разбира се. То е основно правило в психотерапията.
За да подсиля горното изказване ще цитирам няколко пасажа от утвърдена и известна литература.
* От Библията - “Както човек мисли в сърцето си, така и
така и ще бъде."
* От Ралф Уалдо Емерсон - “Както човек мисли, такъв и ще стане.”
* От "Курс по чудеса" - “Светът който виждате е това което сте му дали. Нищо повече, нищо по-малко. И точно затова той е важен за вас, тъй като е доказателство и свидетел за състоянието на ума ви. Един външен израз на вътрешно състояние. Както човек мисли, така и възприема.”
Въпреки че ние не чуваме често това изразено по този начин, целта на психотерапията винаги е била да се промени мисленето на индивида така, че той да живее по-добре и неговият свят да стане по-добър. Основната цел винаги е била да се накара човекът да мисли по различен начин за своята травма, мъка, страх, вина и т.н. с надеждата, че това ще доведе до поставяне на нещата “в переспектива” (т.е че проблемът ще бъде видян от различен ъгъл) и така той ще може да продължи да живее по-леко и позитивно. Веднъж променени постоянните мисли на даден човек - променя се и неговият свят.
Мнозина от хората живеят в неведение относно Дворецът на неограничените възможности, който обитават. Защото те се лутат из подземните си затвори изпълнени със собствените им мисли за минало насилие, спомени от войната, страх, вина, унижение, неуспехи и тем подобни. Техните повтарящи се мисли са се превърнали в реалност и когато те влязат във вашия офис, например, те носят със себе си подземния си затвор. Надписите по стените им са графично изображение на собственият им срам, чувство за вина, непълноценност и т.н. И те са изписани там с ГЛАВНИ БУКВИ, които крещят в лицата им. По стените им има разбира се и други надписи, някои от които са по-позитивни, но те са заглушавани и смазвани от написаното с ГЛАВНИ БУКВИ. Надписите с главни букви се превръщат в главна тема на размислите им, в център на тяхното съществуване. Те стават “граници” за цял живот и ще продължават да бъдат такива докато не бъдат изтрити и заменени.
Това ми напомня за Нед. Той живее в моя квартал. Нед е абсолютен песимист и доста се гордее с това. Разговаряте ли с него, той винаги започва да обсъжда проблемите в живота си, проблемите в политиката, в света и т.н. И както можете да си представите той успява да си създава постоянно прилично количество проблеми.
За разлика от него аз (Гари Крейг) съм голям оптимист. Аз винаги търся възможности и различни, по-позитивни ъгли под които да виждам нещата и изглежда се справям с това доста добре. Намирам това което търся. Нед също намира това което търси, а именно - проблеми. Той рядко намира възможности. Ние виждаме света различно, а гледаме един и същ свят.
Преди няколко години ние с Нед обсъждахме филма “Роки”. Аз смятах филма за вдъхновяващ. За мен той бе една история за това как човек, който е бил мачкан от живота и който е бил “Господин Никой”, може да намери сили, да се изтегли от блатото дърпайки се за собствената си коса, и да се бие със световния шампион. Това бе една вълнуваща история за силата на човешкия дух. Когато обаче аз попитах Нед за неговото мнение за филма, той каза “Това е история за двама нехранимайковци, които се налагат един друг.”
Въпреки че филмът бе един и същ- еднакви картини, звук, цветове, думи - ние го бяхме възприели по абсолютно противоположен начин. Как бе възможно това? Единствената разлика , разбира се, бе това което ние бяхме донесли със себе си при гледането на филма. Това бе нашата призма (нашите повтарящи се мисли) през които ние бяхме пречупили видяното и чутото и му бяхме дали смисъл ( бяхме си създали собствена истина и реалност). Филмът както и животът бяха една външна проекция на вътрешното ни състояние. Нашето възприятие и заключения бяха стриктно “вътрешно дело”. Ние виждаме живота и света като една проекция/отражение на вътрешната си умствена настройка.
Нашите повтарящи се мисли се превръщат в наша действителност.
Както казва моят приятел Джеймс Нюман:
“Вчерашните ви мисли създават днешната ви действителност. Днешните ви мисли създават утрешното ви бъдеще.”
Това е същата мисъл казан по друг начин. Или: “ Щастливото лице не се получава по случайност, то се създава чрез щастливи мисли.”
Или пък: “Мисли по един и същ начин и ще получиш един и същ резултат.”
Както виждате идеята не е нова и присъства навсякъде.
Както установихме предният път, ние постоянно се консултираме с надписите по нашите стени. И най-често срешаните надписи, или най-изявените надписи(тези които четем най-често, тъй като те ни се набиват в очите) се превръщат в наши повтарящи се мисли (и като така в наша действителност).
Разбира се, всички ние бихме искали да имаме по-добър живот и да живеем в по-добър свят. Бихме предпочели да сме по-освободени емоционално и духовно. Да живеем в по-просторните и светли крила и зали на нашия личен Дворец на неограничени възможности. След всичко казано, подразбира се, че е нужно да променим нашето мислене и това автоматично ще промени нашият свят и живот.
Аз разбирам, че това е един вид познавателен подход (т.е. съзнателен) и като така, част от него са стари (но мощни) идеи. Това което ни извежда до нови висоти тук е комбинацията на тези идеи с ТЕС. Това което прави надписите по стените ни по-ярки или изписани с по-големи букви е силата на емоциите които са свързани с тях. А ТЕС изчиства тежкият емоционален багаж много по-бързо и ефективно от познавателните подходи на конвенционалната психотерапия. Емоционалното облекчение, което ни носи ТЕС, съчетано с артистичното използване на познавателни (съзнателни) инструменти за промяна, ни позволяват много по-качествено и лесно да изтрием и заменим нежеланите надписи по нашите стени. Веднъж като изтрием нежеланите и ограничаващи думи от стенте си, ние можем да ги заменим с каквото ни харесва.
Изтрий и замени, изтрий и замени! - нашата цел е да достигнем безграничност. Само си представете неограничените възможности!
Следващия път ще разгледаме един от съзнателните инструменти, които са ни на разположение.
Прегръдки!
Гари