Съзнание или Гени 2
Добър или лош шофьор сте? Отговорът е труден, защото в съзнателния си творчески разум ние може да се считаме за добри шофьори, а в същото време в подсъзнанието ни незабелязано да работят програми, чрез които сами се саботираме или ограничаваме. Обикновено не осъзнаваме основополагащите си възприятия или вярвания относно живота. Причината е, че пренаталния и неонаталния мозък работи основно на делта и тета EEG (енцефалограмни) честоти през първите шест години от живота ни. При това ниско ниво на мозъчна активност, подобна на състоянието на унес преди заспиване, не е необходимо детето да бъде активно обучавано от родителите си, а получава поведенческите си програми като наблюдава родителите си, братята и сестрите си, другите деца около себе си и учителите. Дали в ранния ви опит има добри поведенчески модели, които да ползвате в хода на собствения си живот?
През първите шест години от живота си детето подсъзнателно усвоява поведенческия репертоар, необходим, за да се превърне в пълноценен член на обществото. Също така подсъзнанието на детето записва схващания, отнасящи до собствения му “Аз”. Когато родителят казва на малкото дете, че е глупаво, недостойно или му приписва друга отрицателна черта, това се записва като ‘факт’ в подсъзнанието на детето. Тези придобити схващания съставят ‘централния глас’, който контролира съдбата на обществото от телесни клетки. Възможно е съзнанието да поддържа уважение към “Аз”-а, но в същото време по-мощното подсъзнание да въвлече човека в саморазрушително поведение.
Коварната част от автопилотния механизъм е, че подсъзнателното поведение е програмирано така, че да работи без контрол или наблюдение от съзнателния “Аз”. И тъй като по-голямата част от поведенческите прояви са под контрола на подсъзнанието, ние рядко ги забелязваме, и още по-рядко осъзнаваме, че изобщо участват. И макар съзнанието ви да ви възприема като добър шофьор, подсъзнанието, което държи волана през повечето време, може да ви води по пътя към разрушението.
Учили са ни, че чрез силата на волята си можем да преодолеем отрицателните програми на подсъзнанието си. За съжаление, за да направи това, човек наистина трябва да акцентирате върху думата ‘сила’, да бъде постоянен страж на собственото си поведение. В момента, в който съзнанието отслаби контрола си, подсъзнанието автоматично ще се намеси и ще просвири вече записаните и базирани на опита програми.
Подсъзнанието наистина работи подобно на касетофон. В него няма наблюдаващ механизъм за записаните ленти. Като следствие, липсва и преценка за това, дали дадена поведенческа програма е добра или не... това са просто ленти. Подсъзнанието е като машина, която просвирва на “плейбек” и чрез възприетите стимули включва препрограмирани модели на поведение. Всъщност хората често възкликват: “Ето, този просто ми натисна копчето!”, когато видят как се просвирват собствените им подсъзнателни програми.
За разлика от силата на съзнанието, подсъзнанието е милиони пъти по-мощен информационен процесор. Също така, както акцентират и невролозите, съзнанието съставя пет или дори по-малко процента от познавателната дейност през деня. Между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Затова е уместна и думата ‘сила’, когато става въпрос чрез силата на волята си да контролираме поведението си- от съзнанието се изискват значителни усилия, за да следи подсъзнателното поведение. Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения.
Проблемът с препрограмирането на подсъзнанието е в това, че ние не осъзнаваме, че то просвирва поведенчески ‘ленти’. За да разберем защо осъзнаването на подсъзнателното поведение не е достатъчно, за да променим подсъзнателните програми, нека разгледаме една аналогия. Давам ви касетофон, а вие поставяте вътре касета и натискате бутона за просвирване. Докато слушате записа, осъзнавате, че не ви харесва. Започвате да викате на касетофона да смени програмата, молите да го да просвири нещо различно. След като не получавате отговор, викате по-силно и се ядосвате на касетофона, че не отговаря на молбата ви. Когато положението изглежда безнадеждно, започвате да се молите на Господ да ви помогне да смените програмата. Идеята е проста - без значение колко викате на касетофона, той няма да смени програмата. За да смените програмата, трябва да натиснете бутона за запис и да презапишете програмата с желаните промени.
Има два изхода от проблема. Първо, можем да станем по-съзнателни и да разчитаме по-малко на автоматизираните подсъзнателни програми. Ако сме изцяло съзнателни, ставаме господари на съдбите си, а не жертви на програмите си. Този път е подобен на ясното съзнание от будистката философия. Второ, може да ползваме разнообразни нови техники в областта на енергийната психология, които позволяват бързо и дълбочинно препрограмиране на ограничаващи подсъзнателни схващания. Тези нови техники дават възможност да се презапишат ограничаващи възприятия (схващания) и самосаботиращи поведенчески модели. Това става чрез процеси, които по своята същност наподобяват натискането на бутона за запис върху касетофона на подсъзнанието. Чрез ясно осъзнаване на нещата, човек би могъл активно да преобрази същността на живота си, така че да е изпълнен с любов, здраве и благополучие. Ползването на тези нови техники е ключ към личностното развитие и преобразяване.
TEC е прост и мощен процес, който е в състояние дълбоко да повлияе на активността на гените, задравето самочувствието и поведението ви.”
Д-р Брус Липтън - автор на “Биология на вярата”
Бележка от Иван: Осъзнавате ли новите хоризонти, които тези изследвания откриват пред всички нас? Гените не са програма, която действа независимо от всичко; те не контролират живота ни. Външните условия, както и мислите и чувствата ни, могат да включват и изключват дадени генни програми. Това е революционно откритие, което коренно променя това, което досега сме приемали за безусловна истина. А именно, че ние сме обречени и препрограмирани от генното си наследство.
Това, че гените не са безусловни регулатори на живота и поведението ни е стара моя теза. Аз винаги съм поддържал идеята, че ако външните условия не са подходящи, даден ген няма как да се прояви или развие.
Да вземем например дете което е родено с гени за велик пианист. Ако то живее сред племе от диваци и никога в живота си не види пиано или ако в следствие на нещастен инцидент загуби няколко пръста от ръцете си, неговите гени на пианист никога няма да имат условия да се проявят. И никой никога няма да знае, че това дете е имало такива заложби.
В книгата си “Лечебният глад” Лидия Ковачева пише, че при работата си с хора, които са били осиновени, тя е установила, че те развиват болести, характерни за осиновителите, а не за биологичните родители.
Т.е. гените, наследени от биологичните родители не са имали възможност да се развият при условията на живот в семейството на осиновителите, тъй като те са имали различни навици, начин на хранене, вярвания, емоционални проблеми и различно поведение от това на биологичните родители.
Извод: Ако все още мислите, че сме генно предопределени да бъдем дебели или слаби, красиви или грозни, болни или здрави, и нищо не може да се направи, за да променим това, помислете отново!
Ако не съществуваха условия нашите гени да се проявят, те нямаше да бъдат задействани. Може да имаме гени на велики музиканти, артисти, спортисти, политици или каквото и да е друго, за което си мечтаем и да не сме били поставени в среда, в която тези гени могат да се задействат.
Създайте условия за това! Поставете се в средата, в която тези гени могат да се проявят и скритите ви заложби да процъфтят!
Защо според вас вие мечтаете за едно, а вашите съседи, колеги, приятели за нещо различно? Дали интуицията не се опитва да ви подскаже нещо?
"Никога не ви се дава някакво желание, без да ви бъде дадена възможността да го изпълните. Но може да се наложи да се потрудите за това."
Ралф Уолдо Емерсон