TEC

Енита, нямаше накъде другаде просто да поема. Или тряваше да падна в пропастта, или да се хвана за някой клон. Радвам се, че Мая успя да ми подаде този клон и се радвам, че се опитвате да ми помогнете.
Мен в момента пак ме налегна онази плачлива криза. Вечерта както си играех с малкия и изведнъж нещо избухна в мен и ми се доплака. Иначе като спокойствие, бях си спокойна, не бях изнервена, но ми се реве и то адски много. Главата страшно ме боли, гърлото ми горчи. Искам страшно много да прегърна някой и да си поплача Вечерите са ми адски трудни. Сякаш всички демони излизат и започват да ме морят. Не мога да разбера защо ми е така тежко, не мога. Какво искам, а го нямам, за да ми е така тъжно Къде отиде веселата и жизнерадостна Деси

Тупкаш ли се ,докато си задаваш тези въпроси?! Продължавай близо си!

Не, не се потупвам. Когато съм изпаднала в такава криза, предпочитам да си ближа раните за жалост. Нямам никакво желание за нищо

Супер. Ето, имаш две много хубави сесии. Продължавай.

Ох, не ми е добре честно. Сякаш нещо иска да излезе от мен, а аз не го пускам. Имам чувството, че ще избухна, не се побирам в кожата си. Ужасно е, ох, ужасно неприятно. Направо ще се пръсна...........

А тесаш ли?

Да, за мое учудване започнах да се тес-ам и си задавах въпросите, които писах преди малко. В момента, в който започнах да си говоря, че... не знам дали да го пиша това. Ще ме сметнете за луда. Както и да е. След като започнах да мисля за един човек и се разплаках. Продължих да се тес-ам и накрая след като се поуспокоих, се усетих, че когато се тес-ам, имам чувството, че някой ме милва по главата. Добре се почувствах. Сега в момента треперя и едвам пиша, но поне се поуспокоих

Пак ревнах, явно не се бях оправила напълно. Чатя си по скайпа с мойта най-добра приятелка. Бяхме се скарали преди горе долу година. По-скоро тя ми се разсърди, аз не разбрах защо. По-скоро разбрах, но не приех нейните доводи. Много ме заболя това нещо, почувствах се отхвърлена. Скоро си подобрихме отношенията. Но преди малко като и писах, че плача, тя ми написа да се успокоя и в момента, в който прочетох това и ревнах. Наистина се чувствам изоставена и от нея.

Отдавй се на всичко това, което ти идва, но с потупване.
Потупвай се по време на разговора с приятелката и по време на всяка емоция, която нахлува, по какъвто и да е повод.

Днес съм много разсеяна. Въобще не мога да тес-ам за свекито Мисля си за други работи. Съответно пак рева, тес-ам се, а отговор и успокоение не намирам за това, което ме мъчи в момента. Случвало ли ви се е да се привържете толкова много към един човек, че това да ви е постоянно в главата? Е, аз сега съм така. Такова чудо не ми се е случвало до сега. Не става дума въобще за сексуално влечение,а за майчина привързаност. Това сигурно е някакъв синдром на пациент-лекуващ, но въпросът е как да се справя с това Такава остра нужда имам да говоря с хомеопатката си, че само като си го помисля и започвам да плача. Тес-ам се, тес-ам се, ама решение никакво. Иска ми се да ме прегърне и да си поплача в скута и. Ето, казах го Сякаш ми е майка, така го чувствам, а това не е добреееееееееееее, никак даже. Докато се тес-ах преди малко, точно на точката, където са гърдите, ми мина една мисъл през главата, но този път не беше на хубаво. Задържах почукването точно там и изведнъж ми намаля ритъма на почукване, взех да се онасям и си помислих колко ли ще е хубаво сега да заспя и да не се събудя повече. Цялата мъка ще изчезне от мен изведнъж..........

desko написа:...изведнъж ми намаля ритъма на почукване, взех да се онасям и си помислих колко ли ще е хубаво сега да заспя и да не се събудя повече. Цялата мъка ще изчезне от мен изведнъж..........

ТУПАЙ, ТУПАЙ, НЕ СПИРАЙ!!!! Иска време. За някой по-малко, за други - повече. Хора - разни.

И аз имах подобни мисли. Има такива кризи. Това ще отмине, вярвай ми, Деси! Вечната перспектива е вечна, няма как да се отървем от нея, но времето тук ни е преброено.
Не си заслужава нито една секунда да губим за самобичуване, болка, тъга. Нали така?

Я виж какво хубаво слънчице грее навън!!! Погледни го и му се усмихни!




пс: Човек да речем живее средно 80 години.

80 години х 365 дни = 29 200 дни х 12 часа /защото през останалите спим/ = 350 400 часа = 21 024000 минутки. Няма време за реване, Деси!!!

Деси, тесай,не спирай.Споко, такива привързаности са част от стресовите ситуации- аз съм била привързана така и къв хомеопатката на децата, и към директорката на детската градина на сина ми- имала съм моменти, когато само те ме балансираха. Доде не се научих да го правя и сама.Теса, не спирай, тесай черните мисли по-горе също, копни ги и почвай. Е пиши де, ама и тесай. Справяш се, споко, и това ще мине...

Vqra, написа:

Няма време за реване, Деси!!! Wink

А да плачеш противоестествено ли е? Сълзните каналчета защо са ни и ни е ли си правим или така се раждаме!

Деси, мислите за хомеопатката сега по-скоро ти дават опора. Приеми я за твоя подкрепа, стена, рамо. Поне докато изтесаш баща си, майка си и свекървата. После мисли за привързаността към хомеопатката.

Вяра, успя да ме разсмееш Вярно е, че няма време за такива мисли, опитвам се да се усмихвам, говоря си нормално с хората, но все едно някой ми е навил пружинката и го правя автоматично. Вътрешно усещам напрежение, тъга.
Ох Мая, каква опора, при положение, че тези мисли ме разстройват и постоянно посягам към телефона и се отказвам. Направо треперя от тази нужда да се чуя с нея, да ми каже някоя и друга успокоителна дума. Просто си нямате и на идея като вляза в кабинета и какво облекчение изпитвам. Все едно успява да прогони демоните в мен, макар и за кратко. А малкият пък като влезе при нея и се свива. Не иска въобще да разговаря с нея, започва да нервничи, не му е удобно там
Тес-ам се със свекито, ама въобще не обръщам внимание на образа. Сякаш казвам, "сега хич не ми се занимава с теб, разкарай се от тук".
В момента ми е много объркано