Дневникът ми (desko)
Ами обиждай я докато ТЕСаш, ако може на гласс. Гърлото ти ти подсказва, че има неизразени неща в теб. Изрази ги. Псувай, ругай, викай, проклинай докато ТЕСаш, ако може на глас, най-добре, ако не може, давай наум, ама крещи все едно си в гората. Изрази я тази емоция и този гняв, обида, отчаяние.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Ники, нещо не мога да разбера с това дали трябва да ми пука или не 
По-рано ми пукаше за всяко едно нещо. Не подминавах нищо, всичко го приемах на сериозно. По цял ден, че и цяла нощ съм мислила някоя си въпросна случка, за която ми е пукало. И това ми се събира в мен.
Напоследък се чудя кое по-правилно. Когато нещо ме разстрои да не го приемам толкова насериозно, в смисъл да си премълча или да започна да разисквам проблема? В първия случай си мисля, че ако го подмина, това означава, че той е влязъл проблема вътре в мен и си го трупам ли трупам. А във втория случай, ако започна да разисквам проблема, дали това не означава, че прекалено много енергия хвърлям за нещо, което може да се окаже незначително и пак да ми се отрази зле след време? Май от много мисли се омотах. То сигурно и затова ме цепи главата постоянно.
По-рано ми пукаше за всяко едно нещо. Не подминавах нищо, всичко го приемах на сериозно. По цял ден, че и цяла нощ съм мислила някоя си въпросна случка, за която ми е пукало. И това ми се събира в мен.Напоследък се чудя кое по-правилно. Когато нещо ме разстрои да не го приемам толкова насериозно, в смисъл да си премълча или да започна да разисквам проблема? В първия случай си мисля, че ако го подмина, това означава, че той е влязъл проблема вътре в мен и си го трупам ли трупам. А във втория случай, ако започна да разисквам проблема, дали това не означава, че прекалено много енергия хвърлям за нещо, което може да се окаже незначително и пак да ми се отрази зле след време? Май от много мисли се омотах. То сигурно и затова ме цепи главата постоянно.
Ето поредния пример, че още ми се връщат старите реакции 
Свекито преди 2 седмици беше споменала, че иска да и пратим малкия по нова година за един месец някъде, да стои при нея и дядо му. Тогава се подразних, но бързо ми отмина. Не, че след това не съм се сещала, но го подтисках това чувство на ярост. Преди малко мъжът ми спомена, че свекито пак е подхвърляла същия въпрос и на него (тя така работи, приказва, намеква, приказва и така ти го повтаря хиляди, хиляди пъти, докато мъжлетата и не склонят, т.е. не издържат на мелницата и). Ами, направо отвътре избухнах. Сякаш пожар се запали в мен. Започнах пак да недоволствам пред мъжа ми, да му давам какви ли не примери с първия път какво е правила и дрън, дрън глупости. А трябваше да съм спокойна, не трябваше така да ми реагира тялото. Яд ме е За това говоря, че когато нямам дразнители, всичко е шест. Иначе всичко се сгромолясва, сякаш нищо не правя по въпроса. Направо не мога да повярвам колко много я мразя тази жена 
Абе нямам думи просто. Тес-ам се с вякакви епитети срещу нея и все имам чувството, че остава нещо недоизказано. Мразя я, мразя я, мразя я 
И на съдбата ме е яд, че ме е срещнала с такъв човек. То имаше моменти, когато мъжа си не можех да гледам, заради омразата си към нея (той страшно много прилича на майка си, особено в устата. Тя ми е най-противното нещо, което виждам в свекито на външен вид). Не знам как успях да го преодолея това чувство. Сигурно защото се и уплаших, че семейството ми ще се разпадне, ако намразя мъжа си заради майка му.
Свекито преди 2 седмици беше споменала, че иска да и пратим малкия по нова година за един месец някъде, да стои при нея и дядо му. Тогава се подразних, но бързо ми отмина. Не, че след това не съм се сещала, но го подтисках това чувство на ярост. Преди малко мъжът ми спомена, че свекито пак е подхвърляла същия въпрос и на него (тя така работи, приказва, намеква, приказва и така ти го повтаря хиляди, хиляди пъти, докато мъжлетата и не склонят, т.е. не издържат на мелницата и). Ами, направо отвътре избухнах. Сякаш пожар се запали в мен. Започнах пак да недоволствам пред мъжа ми, да му давам какви ли не примери с първия път какво е правила и дрън, дрън глупости. А трябваше да съм спокойна, не трябваше така да ми реагира тялото. Яд ме е
За това говоря, че когато нямам дразнители, всичко е шест. Иначе всичко се сгромолясва, сякаш нищо не правя по въпроса. Направо не мога да повярвам колко много я мразя тази жена Абе нямам думи просто. Тес-ам се с вякакви епитети срещу нея и все имам чувството, че остава нещо недоизказано. Мразя я, мразя я, мразя я И на съдбата ме е яд, че ме е срещнала с такъв човек. То имаше моменти, когато мъжа си не можех да гледам, заради омразата си към нея (той страшно много прилича на майка си, особено в устата. Тя ми е най-противното нещо, което виждам в свекито на външен вид). Не знам как успях да го преодолея това чувство. Сигурно защото се и уплаших, че семейството ми ще се разпадне, ако намразя мъжа си заради майка му.Виждам, че Мая ти е отговорила и за мен това:
е съществото на проблема ти. ТЕСай го...А трябваше да съм спокойна, не трябваше така да ми реагира тялото. Яд ме е Sad За това говоря, че когато нямам дразнители, всичко е шест. Иначе всичко се сгромолясва, сякаш нищо не правя по въпроса.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Здравейте.
Днес продължавам с тес-ането, ама ефект със свекито не виждам. Пак ми се засилиха неприятните чувства към нея, започвам да си мисля, че няма да се освободя от омразата, която ме е обсебила.
Днес имах и ужасна нужда да се обадя на хомеопатката. Ама толкова много, че не можех да си намеря място. Тес-ах се, не ми мина, опитвах се да се поразсея, абе не става и не става. Толкова силен копнеж имах Накрая сякаш някой ме накара да седна на един стол, да взема лист хартия и да започна да пиша. Започнах да пиша, не че кой знае колко много изписах. Описах си копнежа да и чуя гласа, сякаш чакам майка ми да ми се обади. Взех да си представям как отивам в кабинета и и си говорим. После и казвам, че искам да ме прегърне и започвам да плача. Приключих с писането, скъсах листа и сякаш се поуспокоих. Сега съм по-добре, но знам, че това е само временно. Утре пак ще ме налегнат тези чувства. Защо отчаяно търся майка 
Днес продължавам с тес-ането, ама ефект със свекито не виждам. Пак ми се засилиха неприятните чувства към нея, започвам да си мисля, че няма да се освободя от омразата, която ме е обсебила.
Днес имах и ужасна нужда да се обадя на хомеопатката. Ама толкова много, че не можех да си намеря място. Тес-ах се, не ми мина, опитвах се да се поразсея, абе не става и не става. Толкова силен копнеж имах
Накрая сякаш някой ме накара да седна на един стол, да взема лист хартия и да започна да пиша. Започнах да пиша, не че кой знае колко много изписах. Описах си копнежа да и чуя гласа, сякаш чакам майка ми да ми се обади. Взех да си представям как отивам в кабинета и и си говорим. После и казвам, че искам да ме прегърне и започвам да плача. Приключих с писането, скъсах листа и сякаш се поуспокоих. Сега съм по-добре, но знам, че това е само временно. Утре пак ще ме налегнат тези чувства. Защо отчаяно търся майка Деси, много пъти съм била в такова състояние. Сега не съм. Измъкнала съм се с много тесане.desko написа:... ефект със свекито не виждам.
... започвам да си мисля, че няма да се освободя ...
... толкова много, че не можех да си намеря място.
Тес-ах се, не ми мина, ...
абе не става и не става...
Ако днес ти е непосилно, но въпреки това тесаш яко, утре може да ти олекне "без причина".
И знай, че ти се изпращат предизвикателства, които можеш да понесеш.
Ох Мая, днес май доста съм се отчаяла. Честно да ти кажа, по едно време ми мина мисъл да ти се обадя по телефона, но се отказах.
В момента пак ме налегна желанието да се обадя на хомеоптаката. Мисля си даже дали да не и драсна някой ред на скайпа, ама както си го мисля, така няма да го направя. Имам чувството, че жената като ми види тел. номер или ника и си казва-ох, пак ли тази досадница, няма отърване от нея.
Ще се пръсна бре хора, какво е това чудо. Вътрешно цялата треперя. Не искам да се тес-ам, искам да и се обадяяяяяяя
Май съм лигла и половина
Все си представям случаи, когато съм била в кабинета и. Особено последната, на която за малко щях да припадна, тялото ми блокира, всички мускули ми отказаха, не можех нито да стана, нито ръцете да си вдигна, виеше ми се свят, и жената така се притесни . Три часа стоях при нея, докато се окопитя. И си припомням всяко едно нейно действие, с което успя да ми помогне. Защо не си мисля хубави неща, ами си мисля за грижовността и, когато ми е било зле 
В момента пак ме налегна желанието да се обадя на хомеоптаката. Мисля си даже дали да не и драсна някой ред на скайпа, ама както си го мисля, така няма да го направя. Имам чувството, че жената като ми види тел. номер или ника и си казва-ох, пак ли тази досадница, няма отърване от нея.
Ще се пръсна бре хора, какво е това чудо. Вътрешно цялата треперя. Не искам да се тес-ам, искам да и се обадяяяяяяя
Май съм лигла и половина
Все си представям случаи, когато съм била в кабинета и. Особено последната, на която за малко щях да припадна, тялото ми блокира, всички мускули ми отказаха, не можех нито да стана, нито ръцете да си вдигна, виеше ми се свят, и жената така се притесни
. Три часа стоях при нея, докато се окопитя. И си припомням всяко едно нейно действие, с което успя да ми помогне. Защо не си мисля хубави неща, ами си мисля за грижовността и, когато ми е било зле Деси, виж Иван тук какво "говори":desko написа: В момента пак ме налегна желанието да се обадя на хомеоптаката. Мисля си даже дали да не и драсна някой ред на скайпа, ама както си го мисля, така няма да го направя. Имам чувството, че жената като ми види тел. номер или ника и си казва-ох, пак ли тази досадница, няма отърване от нея.
"Вторият начин да станем независими, неутрални и непривързани към събития, ситуации, предмети и хора е да се запитаме:
Емоцията която изпитвам в момента от каква нужда е породена?
И след това да ТЕСаме тази нужда!"
От какво се нуждаеш, за да искаш толкова много да и се обадиш?
И, ако отговорът е например - някой да полага грижи за теб:
"Въпреки, че се нуждая от някой, който да се грижи за мен,.... или т.н."
Per aspera ad astra!
Деско, стоиш си увкъщи и искаш да се обадиш от цялото си сърце. Ами затворси си очите ТЕСай и си представи през твоя поглед без да можеш да си видиш гърба, как се обаждаш на когото си поискаш. Започни разговора така, както смяташ че ще стане. Защо се стягаш да не се обаждаш! След като се обадиш и тесаш много неща могат да станат. И на мен можеш да ми се обаждаш когато си поискаш ! 
Никой не може да ти забрани да се обаждаш и на хомеопатката и на Мая и накойто е да било!
И на мен можеш да ми се обаждаш когато си поискаш ! Никой не може да ти забрани да се обаждаш и на хомеопатката и на Мая и накойто е да било!"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
desko, се притеснява, че досажда на хомеопатката си! Изпитва нужда да говори, да се вижда с нея, но си мисли, че прекалено много я занимава със себе си и може би изпитва страх да не я загуби като човек на когото може да споделя. А това да споделя с хомеопатката си е много важно за нея, защото тогава desko се чувства най-добре. Това разбрах аз от цялата тема.
Така че desko можеш да направиш две неща:
1. Да поговориш с хомеопатката си за това по-горе, а именно, че в момента тя ти е опора и ако понякога на нея(хом.) и се струва, че и досаждаш да ти влезе в положението и да знае, че това е временно(някой тук го беше казал същото) - рано или късно ще се освободиш от това състояние, нали за това се тесваш?
2. Да не ти пука и да не се замисляш, как би реагирала хомеопатката ти. Може би това ще успееш да постигнеш с ТЕС.
п.п.
Пиеш ли вода когато се хлопаш по точките?
п.п.п.
Иван каза "Никого не приемайте за авторитет!". Това го казвам във връзка с майка ти и свекървата. Надявам се правилно да разбереш цитата.
Това разбрах аз от цялата тема.Така че desko можеш да направиш две неща:
1. Да поговориш с хомеопатката си за това по-горе, а именно, че в момента тя ти е опора и ако понякога на нея(хом.) и се струва, че и досаждаш да ти влезе в положението и да знае, че това е временно(някой тук го беше казал същото) - рано или късно ще се освободиш от това състояние, нали за това се тесваш?
2. Да не ти пука и да не се замисляш, как би реагирала хомеопатката ти. Може би това ще успееш да постигнеш с ТЕС.
п.п.
Пиеш ли вода когато се хлопаш по точките?
п.п.п.
Иван каза "Никого не приемайте за авторитет!". Това го казвам във връзка с майка ти и свекървата. Надявам се правилно да разбереш цитата.
desko, Искаш внимание и помощ- видимо ги получаваш от всички ни. Ние почваме, да се повтаряме едни други, а ти повтаряш едни и същи фрази и проблеми. Явно има голямо зацикляне! Ти всъщност искаш ли да се оправиш?!
Предлагам ти много внимателно да прочетеш:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=232
да поработиш концентрирано и да видиш какво ще излезе като резултат
Успех, знай, че те подкрепяме и че и на нас ни е било, а може би още ни е трудно, както и на теб...важното е, че има ТЕС и че го използваме, че ТЕС дава прекрасни резултати вече знаеш че работи и за теб
Предлагам ти много внимателно да прочетеш:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=232
да поработиш концентрирано и да видиш какво ще излезе като резултат
Успех
, знай, че те подкрепяме и че и на нас ни е било, а може би още ни е трудно, както и на теб...важното е, че има ТЕС и че го използваме, че ТЕС дава прекрасни резултати вече знаеш че работи и за теб КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!