След последното ми визане във форума Зайко се залежа. Просто нямаше сили да се държи на краката си. Това продължи две седмици, през които правех всичко, за което се сетих - мантри, музика на Григ и Вивалди, мудри в Прокси, Рескю Ремиди във водата за пиене, ТЕС (естествено), при което веднъж на първия кръг с отрицателните твърдения имах усещането, че ще се пръсна на парчета; едвам се овладях и довърших с положителни. От тогава насам правя кръгове само с положителни твърдения и ми работи много добре.
Сещаш се, че урината отиваше под страната, на която лежеше и козината се сплъсти; тогава си помислих за декубитални рани. Храненето и пиенето на вода бяха на косъм.
Четях тук почти всеки ден и откривах нови неща. Така си съставих НФ, които много ми паснаха на усещанията. Така и открих молитвата.
Искаше ми се да споделя, но отлагах, а сега е подходящия момент. Колкото повече продължаваше тази ситуация със Зайчето, толкова по-силна ставаше приликата с боледуването на майка ми. Ама 1:1!!! Етапите бяха почти идентични. Тогава си зададох въпроса: защо ми се случва всичко това за втори път? Какво ми се показва? В момент на просветление осъзнах, че това е урок, който ми е даден да променя нещо и това нещо беше отношението към боледуването на скъпо същество. И че не е нужно да изпитвам гняв, страх и отчаяние, а любов и търпение, насърчение и готовност винаги да го подкрепя. Трудно ми беше, но потупвах без думи по точките и се ободрявах. Тогава намерих молитвата. Започнах да я чета, първия път дори не видях, че се чете по три пъти. На втория ден я прочетох по "указанията" и започна да просветва. Всяка сутрин си казвах, че днес ме очакват 3-4-5-6... чудеса. И те се случваха. Наистина Зайко все още е с наклонена главичка, но тича, скача, пие сам вода и яде обилно. Продължавам с ТЕС. Благодарих за урока; потресена съм, че ми се даде. Открих, че една дума може да бъде натоварена с много енергия и когато се употребява за двама души тази енергия да прескочи от единия към другия. Когато майка ми се залежа все въздишах как може толкова
пъргава жена да остане съвсем безсилна. А на Зайко всеки ден му казвах: ти си моето
пъргаво слънчево зайче. Сега тази дума не съществува в моя речник.
Да ти отговоря на въпроса кои са тези чудеса:
1. Всяка сутрин е жив.
2. Започна да изпитва желание да стане.
3. Започна да се крепи във въздуха с моя помощ.
4. Като го изкарах от клетката на земята с голяма помощ започна да се държи на крака - един върху друг, подпирам да не падне, оскуба фъндъците.
5. Започна да си почиства козинката от дясната страна (до скоро беше невъзможно)
6. Поотвори лявото око.
7. Всеки ден стои по-стабилно от предишния; сега тича и скача.
8. Като се катурне веднага сам се изправя. Катурванията се сведоха до 1-2 на ден.
9. Обиколи старите си места за почивка.
т.е. връщането му към старите навици са мен са чудо. Ей-сега, докато пишех, започна да гризе пръчките на клетката - стар навик. И ми опика краката - знак на любов.