Днес гледам във форума, че се разговорихме за семинари, та реших тук да споделя какво се случи с мен, след последния семинар по ТЕС в София.
Проблемът върху, който работих на семинара по ТЕС, до сега повече не се е вясвал.
То за всички е ясно - това е сухотата на очите ми.
Правех си Предизвикателството за липсата на сълзи, очите си бяха добре, през 2-3 дни се появяваше бяла точица, много лека и финна, която отстранявах. Аз отдавна спрях 4те вида капки за очи и останах само на "изкуствени сълзи". Дойде датата за семинара в София. Преди да сляза от колата си спомням, че махнах от окото една бяла точица, сложих си капки за овлажняване и така.
На семинара работих с моя си проблем, който дъвча от самото начало.
След няколко дни се "хванах", че аз пропускам да си слагам "изкуствени сълзи" вече, не бях виждала никаква бяла точица.
Не съм се наблюдавала, дали цялото ми излекуване стана на семинара, защото не съм очаквала мигновен ефект, или просто си му дойде времето с ТЕСането и с Предизвикателството.
Дали това, че групово се прави ТЕС от всички /естествено всеки от групата, със своя си проблем/ има по-голямо влияние при всеки от групата тесащи?
Може би Иван ще ми отговори.
През следващата седмица започнах постепенно да усещам, че очите ми "плуват" и са влажни. Дори не отчетох на кой ден стана точно, защото не можех да повярвам, че се случва това с мен. Страх ме беше дори да го кажа на някой, да го изрека, дори да си го призная, сякаш за да не се развали магията!
Като водя децата сутрин на градина и слънцето ми блести в очите, забелязах, че очите ми се насълзяват, а преди слънцето и сухотата на очите ми, ми причиняваха силна болка и аз извръщах глава. Не можех да изляза без черни очила и винаги ме дразнеха и боляха очите. Дори понякога и в къщи стоях със слънчеви очила, защото ме дразнеше каква и да е светлина. Не говорим за силна!
Сега нарочно ходя без очила, а от слънцето и студа по бузите ми се стичат най-радостните сълзи в живота ми. Невероятно е усещането от това, че очите ми непрекъснато са мокри, дори понякога толкова много плуват, че не виждам добре! Усещането е велико, повярвайте!
Не мога да опиша радостта си! Бях забравила какво е усещането да "измия" очите и лицето си със сълзи вече 2 години.
Никога не забърсвам тези мои малки сълзички, защото съм ги чакала толкова време и ми е адски приятно, меко, влажно и комфортно на очите.
Все още не са обилни, не мога да се разплача с много сълзи, но и тези ми стигат.
Днес като чаках детето пред блока, от студа очите ми явно "плуваха", сигурно се е стекла сълзичка, която не съм усетила, мина покрай мен една позната и ме попита "Защо плачеш?"!!!
Това беше най-голямата награда за мен и реших, че вече е време да споделя с всички вас моята радост, резултат, победа и незнам още как да го нарека . . . кеф от ТЕС!
Аз не отчетох колко време точно направих Предизвикателството, защото нещата някак ставаха от самосебе си и се покриха със семинара. Не знам дали е грешка, че не довърших Предизвикателството, но така или иначе се чувствам страхотно.
Другата седмица смятам да си пусна всички кръвни изследвания и ще споделя. Това мечтаех да е подаръкът за рождения ми ден! Ами . . . той - РД, беше миналата седмица и аз получих това, което си бях пожелала!
ИВАНЕ, БЛАГОДАРЯ ТИ!