МС

[zdgege]

Мили хора,има ли сред вас такива,които да страдат от МС или Ваш познат или близък.Пробвате ли ТЕС и какво ви е мнението и чувствата?МОЯТ СЪПРУГ СТРАДА ОТ ТОВА ВЕЧЕ 15-16 ГОДИНИ,НО СЕГА Е ВЕЧЕ НА ЛЕГЛО ОТ 12 ДНИ И КУПИХ КНИГАТА,ЧЕТА МУ Я И МУ ГОВОРЯ МНОГО,НО ТОЙ МНОГО ПЛАЧЕ И НЕМОЖЕ ДА ГОВОРИ И ....

[ivangp]

Има случаи на хора с МС които са се излекували с ТЕС. Тези случаи не са описани тук, а в сайта на Гари Крейг.
Няма значение къде какво е описано и дори дали някой преди теб се е излекувал от подобно заболяване с ТЕС.
Всички хронични заболявания са с една основа и един е принципът им на лечение - премахване на подсъзнателните причини за болестта.

Освен това, дори да нямаше излекували се с ТЕС, все някой трябва да е пръв във всяко нещо, включително и в излекуването на дадена болест.
Всичко започва от някъде. Защо първият да не си ти?

Кажи кой е най-силно изразеният симптом на заболяването при мъжа ти. (например слабост, болка, невъзможност за движение на даден крайник или нещо друго)
Кажи само един симптом.

[zdgege]

Най-силно изразено при съпругът ми е отслабването на крайниците в ляво.Сега е в пристъп и неможе и да говори добре.Даже получава и някакви гърчове и...

[ivangp]

Направи Предизвикателство с:
"Въпреки че съм диагностициран с МС, но всъщност имам отслабване на крайниците вляво...............и избирам да изпълня със сила крайниците си сега."

НФ- изпълвам със сила крайниците си сега

Визуализации - как с радостно учудване се вижда да прави нещо с крайниците вляво което преди му е било трудно или непосилно.

[mayadob]

Защо за Предизвикателството да ползва НФ "слаби крайници вляво", а не "левите ми крайници се засилват и укрепват сега"?


zdgege, прави ТЕС за себе си. Изтесай отношенията със съпруга си и това как ти се чувстваш от неговото състояние.

[ivangp]

Защото го писах късно през ноща и мозъкът ми не функционираше правилно. Оправих го вече.

[zdgege]

Как гочно бих могла да помогна на съпруга си чрез ТЕС върху себе си?Той вече се отчаял и само лежи и пие преписаните хапове и е почти като дрогиран.Няма сили да се бори ми се струва.Сядаме по малко на стола,но почти неговори защото неможе и гледа тъжно и все едно че чака да дойде краят и това е.А ми е страшно мъчно,защото е още млад да си ходи и вече незнам с какво и как да му помогна да се върне усмивката и блясък поне малко в очите му.Обичаме се много и никога през тези 22 години брак не сме имали сериозни проблеми от какъвто и да е сорт,но сега този пристъп го срази тотално и вече повече от месец е така като полу жив човек.Извинете,че ви занимавам с нашите душевни болки,но нали затова сме хора да си споделим и да си помогнеме,ако можем по някакъв начин.Поздрави!

[ivangp]

Пробвай с Прокси. А как се прави то пише в Допълнителни техники тук във форума и в книгата.

От моят жизнен опит до тук съм разбрал, че всички хора с хронични болести искат да са болни. Може да не го осъзнават, но е така.
И ако искат да се излекуват, само самите те могат да го направят.

Няма нужда да ги съжаляваме. Най-доброто което можем да направим е да ги разберем и да ги приемем. Всеки има право на личен избор за това как да живее живота си.

А и помисли дали ти е жал наистина за съпруга ти или за самата теб.
Според мен по-скоро те е страх и ти е жал за тебе самата, а не за него.
Това не е обвинение, а констатация. Всички жалим за себе си, не за другите. Защото няма как да знаем на тях какво им е. Асоциираме се с техните проблеми и си представяме как ние бихме се чувствали, ако бяхме на тяхно място. Но реално няма как да знаем. Всичко е само предположения.



След всичко казано, ако все още искаш да пробваш да помагаш на някой който не иска да му се помага, пробвай!
Кой знае. Чудеса стават всеки ден.

[kerizi]

здравейте,аз също съм болна от мс.поствиха ми диагнозата преди 10 год. когао бях само на 19 год.страшно е да ,но човек сам прави избора си как да живее жиота си.аз избрах да живея борейки се с коварната болест като всеки ден от 10 години водя ежедневни борби .човек трябва да си направи равносметка дали е готов да се бори или избира варианта да се обяви за победен.аз преследвам мечтите си и от болно момиче което лежеше по болнците много повече време отколкото си стоеше в къщи аз сега съм нормална жена която не пие дори аналгин.мила госпожо,покажете на своя съпруг че борбата ще я водите заедно.кажете му че живота е прекрасен и че ако човек иска да живее трябва да се бори за това.страшно е трудно но не е невъзможно.аз също съм минала през ада,но сега знам колко е хубаво човек да излезе победител.аз се лекувам по системата на лидия ковачева от 5 години и всичките ми парези,загубата на зрението и трудното говорене са само лош спомен.сега открих тес и ще продължа да се боря за здравето си защото живота е прекрасен и човек си струва да го изживее пълноценно.

[mayadob]

kerizi, поздравления!
Много се радвам, че има хора като теб.

[ivangp]

Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Помогни си сам за да ти помогне и Бог.

Каквото сам си направиш никой не може да ти го направи.

Който иска намира начини, който не иска намира причини.

Независимо дали мислиш,че можеш или не, ти винаги си прав.

Единственото нещо което винаги можеш да контролираш в живота си, са твоите мисли.
Повтарящите ти се мисли се превръщат в твои убеждения.
Убежденията ти формират твоята материална реалност.

Промени мислите си и ще промениш реалността си.

Във всеки един момент от времето, съзнателно или не, ти правиш един единствен избор - да продължаваш да мислиш както си мислил досега или да започнеш да мислиш по нов начин.

Ако продължиш да мислиш постарому ще продължаваш да реализираш каквото си реализирал/материализирал досега.

Това ли искаш наистина?

Изборът е само твой.
И всеки избор е правилен, стига да е осъзнат.

Осъзнай се!

Мисли самостоятелно!

Всяка промяна в посоката на мислене и движение е свързана с усилие, съпротива и болка. Инерцията трябва да бъде преодоляна.

Приеми го, очаквай го, въоръжи се с търпение и упоритост, дерзай и ще успееш!

[violetavioleta]

здравейте,аз също съм болна от мс.поствиха ми диагнозата преди 10 год. когао бях само на 19 год.страшно е да ,но човек сам прави избора си как да живее жиота си.аз избрах да живея борейки се с коварната болест като всеки ден от 10 години водя ежедневни борби .човек трябва да си направи равносметка дали е готов да се бори или избира варианта да се обяви за победен.аз преследвам мечтите си и от болно момиче което лежеше по болнците много повече време отколкото си стоеше в къщи аз сега съм нормална жена която не пие дори аналгин.мила госпожо,покажете на своя съпруг че борбата ще я водите заедно.кажете му че живота е прекрасен и че ако човек иска да живее трябва да се бори за това.страшно е трудно но не е невъзможно.аз също съм минала през ада,но сега знам колко е хубаво човек да излезе победител.аз се лекувам по системата на лидия ковачева от 5 години и всичките ми парези,загубата на зрението и трудното говорене са само лош спомен.сега открих тес и ще продължа да се боря за здравето си защото живота е прекрасен и човек си струва да го изживее пълноценно.

Моите диагнози са по-безобидни, но също правя всичко за здравето си. Боря се от 78-а година. Много мои познати с мои заболявания си отидоха, но аз съм се програмирала да надживея 92 години и да съм пълноценна и със здрав разум. Налага ми се да се срещам с лекарите и самите те не вярват, че съм много по-добре от пациенти с нежни диагнози. Подкрепям всички , които са осъзнали, че само упорит труд може да ни донесе радост и свобода.

[Bastet]

Иване прав си за човека с МС ,че сам си е причинил болестта и че си я иска.Обаче искам да ти кажа,че никой човек не си създава болестта от хубаво.Хората с тежки болести са преживели тежки вътрешни конфликти преди да си ''поръчат'' болестта.Според мен е нужно тази жена да обесни на мъжа си,че каквото и да е направил в живота си,както и да е живял, той не е виновен и трябва да си прости преди всичко сам на себеси. Да разбере,че нищо в този живот не е толкова важно колкото изглежда и че всички в един момент ставаме на прах,така че струва ли си да се вайкаме прекалено за каквото и да било?Тежките болести идват тогава когато човек отдаде твърде голямо зна4ение на нещо.,тоест живота не трябва да се приема прекалено насериозно,тъй като това не е здравословно. Имам познат с МС и анализирайки неговия случай разбрах ,че той си е създал МС-а защото не иска да работи,твърде много удари е получил от шефове,твърде много разочарования,защото е способен и честен ,а от отсрещната страна среща само лъжи и унижение.С тази болест разбирасе той не може да работи пълноценно и си намира по-лека и неангажираща работа,но през повечето време си е болнични вкъщи.Колкото и книги да съм му давала на тези теми,за това как всяка болест може да се излекува,че всичко е поправимо и лекарствата са ненужни и вредни той се озлобява,отри4а всички тези книги и е ясно и очевидно,че той сам не иска да се раздели с тази болест . За да се излекува съпруга на въпросната жена той трябва да разбере от какви обстоятелства иска да избяга,какво мъчи душата му и да потърси изход от тази проблемна ситуация ,която е довела до болестта му. В този случай съпругата му трябва да бъде добър психоаналитик,но нали всички ние сме тук и може да и помагаме,ако не успява да се справи сама. Желая и успех,дано успее да погледне философски на нещата тя и съпругът и и да разберат,че устройството на човека не е такова каквото ни го описва ортодоксалната медицина,а е саморегенериращ се организъм,който може да се справи с всяка болест и всяка фаза на болестта,дори последна.Тук не мисля,че се иска труд,а се иска разум.Успее ли умът да асимилира нещата правилно,болестта изчезва.

[violetavioleta]

Бастед, съгласна съм, че сами си избираме болестите и че не трябва да приемаме всичко на сериозно. Но аз имам проблем със здравето на сина ми. Как мога като майка да не гледам сериозно и да преодолея трудностите, които имам със сина ми. Когато детето ми е инвалид по рождение. Когато зная за прогнозата. И когато бях на 21 -22 години и това продължава повече от тридесет? Да сега вече има много литератера, методи , техники и въпреки всичко е адски трудно да не гледаш сериозно. Напротив. Дори съм много по-сериозна в търсенето си да се справя. Отработвам метода Прокси спрямо него. Ако можете да ми дадете съвети ще съм благодарна.

[kerizi]

когато човек чуе в първия момент такова страшно нещо това му се струва като един голям шамар ударен му от съдбата.но на този свят няма нищо случайно.това което не ни убива ни прави по силни.ако се самосйжаляваме ние сами предизвикваме съдбата си да сме болни и да се чувстваме непотребни и слаби .но ако се противопоставим с цялата си съшност ние избираме не да бъдем жертви на обстоятелствата,а да излезем победитали.познавам много хора болни от мс.повечето от тях са обезверени.те си мислят че са обречени да изживеят живота си в инвалидната количка,защото това е пъвото нещо което им се казва в болниците от лекуващите лекари.нима когато човек е болен не иска да чуе че ще бъде излекуван,а вместо това му се казва ,че е обречен и че мс не се лекува.затова аз избрах да се лекувам с алтернативна медецина.не ме интересува че някой ми бил казал това и онова.хора за тези 5 години през които живея по този начин аз се чувствам жива.всяка година следя състоянието си чрез ямр и се наблюдава избледняване н плаките .не търся обяснения те не ме интересуват.аз се чувствам добре и това е важно за мен.радвам се на живота,обичам съпруга и дъщеря си и се чувствам най-щастливия човек на света.обичайте се и благодарете всеки ден за това че сте живи.борете се за здравето си и тогава наистина ще сте щастливи.