TEC

Както към всяко друго дразнение, организмът може да привикне и към ТЕС и да стане резистентен (т.е. да спре да се повлиява от прилагането и). Това не е твърдение, а по-скоро въпрос.
Има ли доказателства за или против него (имам в предвид с обосновка, не в стил telemarketing).

Интересен въпрос.
ТЕС е техника която съществува от около 10 години. Аз я ползвам от 7 години. Все още ми действа. Създателят й я ползва от 10 и той твърди, че му действа. Никъде не съм чел да пише, че на някой е спряла да действа. А я ползват хиляди хора по света. В България има хора които я ползват повече от 2 години и все още им действа. Даже колокото повече я прави някой толкова повече му действа. Такива хора можеш да откриеш и в този форум - Pepita, Mayadob, Alba, Deny, Arethuse.
Всичко за което съм чел да спира да действа след време обикновено спира да действа след месеци, а не след години. Така че, ако ТЕС спираше да действа и организма се адаптираше към нея, тя би трябвало да е спряла да действа на много хора вече.
Аз мисля, че има доказателства за обратното на твоето
твърдение -въпрос.
Имам обяснение на това защо ТЕС не спира да действа и къде е разликата с дразнителите за които говориш, но е дълго за писане и може да прозвучи като телемаркетинг. Затова мисля да се огранича с гореизложените факти.
Защото - Когато фактите говорят и боговете мълчат.

Вярно е, че колкото повече правиш ТЕС, толкова по-добре и по-лесно става

Ако се ТЕСва няколко месеца и след това се прекрати напълно, какво ще стане, какъв ще е ефекта от спирането?
Ако човек е бил в много лошо емоционално състояние, ТЕСвал е няколко месеца и се е подобрил много, но след това(поради някаква причина) е спрял да ТЕСва, дали ще остане в същото добро състояние или пък ще се върне в емоционалната дупка в която е бил, или как може да се развият нещатата за него?

Виж SUPRA гаранции за нищо няма!!! Идеята обаче не в това според мен, дори този въпрос е тема на ТЕС! Каква е гаранцията, че човек след дълго и надеждно лечение с хапчета ще остане здрав! Според мен е добре да си конкретна тук и сега! Утре си е утре ! Когато започнеш да вярваш в себе си въпросите ти може и да се поредуцурат! Подеми и падове винаги ще има. Въпросът е как те ще изглеждат за теб, защото те са естествени! ТЕС или нещо друго най-вероятно не са техники за вечното безгрижно щастие! Това са техники, които ще помогнат да приемеш това, което се случва по начин, по който ще виждаш и твоята личност в ситуациите! Т.е. нещо като да не забравиш, че и ти участваш в живота си ! Нещо такова според мен!

SUPRA написа:Ако се ТЕСва няколко месеца и след това се прекрати напълно, какво ще стане, какъв ще е ефекта от спирането?
Ако човек е бил в много лошо емоционално състояние, ТЕСвал е няколко месеца и се е подобрил много, но след това(поради някаква причина) е спрял да ТЕСва, дали ще остане в същото добро състояние или пък ще се върне в емоционалната дупка в която е бил, или как може да се развият нещатата за него?

Не, ТЕС не е "поддържаща терапия". Когато си премахнал едно нещо с ТЕС, няма нужда да си правиш постоянно ТЕС за него - то просто изчезва.

Друг е въпросът, ако нещото не е изкоренено, може аспектите на проблема да се повлияват/смекчават, без да изчезват напълно, и тогава ако спреш е много вероятно да се възобновят, но това е просто защото коренът на проблема не е премахнат.

(Например аз съм се захванала сега с един сърбеж по гърба, но още не съм го преборила; в дните, в които тесам имам подобрение - подобрение, не изчезване на проблема, когато спра, пак започва както преди; и така ще е докато не разплета плетеницата и стигна до корена).

Ако човек се пореже и раната не заздравява, и той открие, че трябва да я напикае за да заздравее, и го направи и раната заздравее, това означава ли, че ако спре да напикава заздравялото място раната пак ще се отвори или че той никога повече няма да се порязва и наранява?

Каквото е третирано с ТЕС е третирано и няма да се върне, ако е изкоренено напълно, както пише Аретюз. Но това не означава, че в живота ти независимо дали използваш ТЕС или не, няма да има нови събития, които да те наранят душевно или емоционално, както казва Ники.

Хубавото е, че сега винаги имаш ТЕС, само трябва да знаеш как да я използваш и да се сетиш да го направиш, когато си наранен.

nikimm написа:Виж SUPRA гаранции за нищо няма!!! Идеята обаче не в това според мен, дори този въпрос е тема на ТЕС! Каква е гаранцията, че човек след дълго и надеждно лечение с хапчета ще остане здрав! Според мен е добре да си конкретна тук и сега! Утре си е утре ! Когато започнеш да вярваш в себе си въпросите ти може и да се поредуцурат! Подеми и падове винаги ще има. Въпросът е как те ще изглеждат за теб, защото те са естествени! ТЕС или нещо друго най-вероятно не са техники за вечното безгрижно щастие! Това са техники, които ще помогнат да приемеш това, което се случва по начин, по който ще виждаш и твоята личност в ситуациите! Т.е. нещо като да не забравиш, че и ти участваш в живота си ! Нещо такова според мен!

Първо, пола ми е мъжки. Разбирам че си се подвел от прякора във форума и няма проблеми.
Второ, аз ако нямах проблем с "утре", нямаше да питам. Сега съм в една емоционална дупка(почти бездна) и в голяма степен проблема ми е свързан с бъдещето и сигурността ми.
Разбирам че с ТЕС живота няма да бъде безгрижно щастие. Вярвам че с ТЕС ще имам силата да се боря с проблемите ми.
Просто в момента съм толкова объркан, несигурен в себе си, че е нормално да задавам такива въпроси, които може да ви се струват глупави или дори да обидят някого.

Благодаря за отговорите на nikimm, Arethuse и Иван.

Това за изкореняването го схванах.
Това че може да се появят други проблеми също го разбрах.

Досега никога не съм бил в такова психо-физико-емоционално състояние. Преди винаги нещата са утихвали за най-много 2-3 дена. Сега усещам, че не мога да се справя сам и се надявам ТЕС да ме върне към нормалния начин на живот.

Supra, прави ТЕС. Според мен не обиждаш никого! ТЕСай сигурността, страха си за утре и бъдещето! Според мен много хора се притесняват за "утре"! Сигурността е малко илюзорно чувство - ТЕСай! По този въпрос и аз имам да ТЕСам.

Аз мисля, че всместо да се чудиш дали да пробваш ТЕС и какви ще са резултатите след известно време, най-добре е да ТЕСаш яко една седмица и после пак да пишеш има ли резултати или не? Твоят собствен опит е най-доброто мерило. Ние може да си пишем каквото си искаме, ако ти нямаш резултати, какво значене има какво сме писали ние? Ако имаш резултати, какво значение има какво са написали всички, които нямат резултати. Не се чуди, ами действай.
В края на краищата какви са ти алтернативите? - Хапчета или самосъжаление.

ivangp написа:Не се чуди, ами действай.

Действам. Надявам се утре да намеря(купя) книгата.

Здравейте, всички! От вас сигурно аз последна откривам ТЕС- едва преди 3 седмици. Беше случайно, дори не помня как стана. Натъкнах се на инфо в нета и се зарових да чета, вкл. и на английски и италиански, защото ги поназнайвам - хаха, не се самоизтъквам. Започнах да практикувам за различни проблеми, които имам / а те са в изобилие/ и в един момент открих, че вече ставайки сутрин не тичам да си приготвям кафе, а от години искам да преодолея този направо гаден навик. Не съм си и поставяла за цел с тези си занимания сега да преодолея тази зависимост, ако мога така да се изразя. Ефекта дойде още след първата седмица от скромните ми и почти неуки занимания. В началото кафето не ми беше вкусно, както преди , но аз отдадох това на временна промяна във вкусовите ми усещания, след още няколко дни открих, че не изпитвам нужда да въобще да го пия. Това за мен е истинско чудо, още повече, ме въобще не съм си и помисляла да използвам ТЕС за отказване от тази напитка. Обяснявам си го,че нещо съм си центрирала или привела в ред в енергийната ми система, което преди съм компенсирала с кафето. Купих си и книгата на ИВ. Петърнишки и вече много неща по отношение на техниката и самата същност на ТЕС вече ми са ясни. Нося си я постоянно и в свободното време си препрочитам някои неща. Благодаря на Иван и на всички вас, че ви има. След толкова много пробвани техники и учения най-сетне май си дойдох у дома. Пак ще пиша! На всички желая здраве и късмет! И двете - в ИЗОБИЛИЕ!

Честито! Благодаря! Да ти се връща!

Не разбирам как "организмът може да привикне към ТЕС". Аз приложих ТЕС един единствен път - разделих се с проблем, безвъзвратно. Не мисля, че и по проблем на седмица да отстранявам, ТЕС ще спре да действа.
Преди няколко години си купих първото издание на книгата - в един чат попаднах на разговора на две дами, които споделяха за посещението си на семинар по ТЕС. Стана ми любопитно и намерих книгата, открих и сайта, прочетох доста мнения във форума и с времето забравих за ТЕС. Преди 2 години си счупих лошо ръката за втори път, първият път беше преди още 1 година назад. Нетърпимата болка отшумя след първите дни, но го преживях много тежко - с "излизането ми от строя" натоварих много съпруга си, с когото работим заедно и той пое и моята работа. На всичко отгоре в къщи правехме тотален ремонт и се наложи синът ми да си вземе отпуск и да пристигне, за да поеме домакинството. Налегна ме смазващо чувство на вина. Колкото повече околните ме утешаваха, че "хайде, ще мине, ще се справим и без теб", колкото повече сама си повтарях, че на всеки може да случи да се спъне и да падне... толкова повече ме разяждаше чувството за вина. Не можех да спя, не можех да подхвана нищо - само се самобичувах мислено, главата ме болеше, стомахът ми се сви и не можех вода да пия... Търсейки един справочник в библиотеката си, попаднах на книгата на Петърнишки и в безсънна нощ я зачетох отново. На другия ден, щом майсторите отидоха да обядват, отворих книгата и като си отбелязвах с линийка поредните действия, започнах: "Въпреки, че си счупих ръката...". Чета, върша действието и местя линийката нататък по текста. Бях оценила проблема си с 8. Извърших по ред всичко, премествам линийката надолу по листа и прочитам, че трябва да дам отново оценка на проблема. Изпаднах като в безтегловност - какъв проблем? За какъв проблем става въпрос! - осъзнавам сега как ви звучи, но в този миг аз изпитах почуда, защото не си спомнях за какво става въпрос, толкова чувството на вина беше "нулирано". След минута вече се смеех на глас, осъзнавайки "чудото". И днес, като разказвам това на приятели, си спомням за бодежите в стомаха, за трудността да преглътна капка вода, за "каската", стегнала главата ми, но от чувството вина няма ни следа, ни спомен.

Много хубава история, Севда