Силен ефект от книгата
Силен ефект от книгата
Случи се чудо!От години наред намирам утеха и спокойствие в храната когато нещо ме притеснява,когато ми е скучно и когато ми е самотно.Това състуяние като че ли си стана постоянно, с малки промеждутъци на хубави моменти когато не мисля за храна.Започнах да чета книгата за ТЕС,но НЕ СЪМ СЕ ТЕСВАЛА ЗА ПРОБЛЕМА С ХРАНАТА!Преди 7 дена реших да си направя диета,започвайки я установих,че нямам никакъв апетит и я спазвам с лекота!Дори когато реша,че ми се яде,хапвам малко и се подувам,получава се някакво много странно засищане с малко храна,което ми се е случвало доста рядко и то само в моменти на еуфория или след акопунктура.Около мен не се е променило нищо,продължава да ми е скучно и празно,но апетита го няма!Отдавам това единствено на книгата,тъй като не съм се ТЕСвала за този проблем пък и четох тук в саита за подобни случаи,които са рядкост.Незнам какво се случва и каква е причината,но след прочитане на книгата вече съм нов човек.[/b]
Аз мисля,че четейки за всички тези целебни методи и философии ние разръчкваме подсъзнанието и насложените в него вредни навици и модели на мислене и някои от тях вече не могат да виреят спокойно 
Колкото повече четем подобни книги и литература,толкова повече се манипулираме към по-качествен и здравословен живот.
Колкото повече четем подобни книги и литература,толкова повече се манипулираме към по-качествен и здравословен живот.Честито за липсата на апетит
Аз пък отказах цигарите от въздействието на една книга - "Болестта като път". След като я прочетох преди година, вече не ми се пушеше. След това дълго време правих сериозни опити да изпитам удоволствие от пушенето, но така и не успях. Сега, по време на бременността хич не поисквам да пуша. Докато предишната бременност също не пуших, но ми беше приятно на сватба или на купон да запаля и да дръпна два пъти.
Баща м и пък прочете същата книга и каза, че това за цигарите го знае отдавна. Съответно върху него книгата няма такова силно въздействие и си пуши като комин.
Аз пък отказах цигарите от въздействието на една книга - "Болестта като път". След като я прочетох преди година, вече не ми се пушеше. След това дълго време правих сериозни опити да изпитам удоволствие от пушенето, но така и не успях. Сега, по време на бременността хич не поисквам да пуша. Докато предишната бременност също не пуших, но ми беше приятно на сватба или на купон да запаля и да дръпна два пъти.
Баща м и пък прочете същата книга и каза, че това за цигарите го знае отдавна. Съответно върху него книгата няма такова силно въздействие и си пуши като комин.
Добра е, но например в Болестта като път описват кожните проблеми като проблеми с общуването.
ГНМ свързва кожните задължително с раздяла с някого или нещо.
Лиуз Хей казва за проблемите с кожата: "Неспокойствие, страх. Стари, заровени опасения. Застрашен съм."
Мисля, че както и да ги гледаме, нямат нищо общо. Затова разчитам на този, който има най-много опит с живи хора. За авторите на въпросната книга не зная да имат пациенти. Поне в книгата не помня да казват, че са оправили някого. За Лиуз Хей - тя трябва да има доста пациенти, но нещо не мога да й се предоверя. ГНМ имат доста пациенти. Не помня, но някъде се споменаваха пациентите само на д-р Хамер и то преди да го вкарат в затвора. Бяха много.
И това е само един ярък пример на разминаване в тълкуванията. Така че, както казват "Не се лекувай по книга, за да не пострадаш от правописна грешка."
ГНМ свързва кожните задължително с раздяла с някого или нещо.
Лиуз Хей казва за проблемите с кожата: "Неспокойствие, страх. Стари, заровени опасения. Застрашен съм."
Мисля, че както и да ги гледаме, нямат нищо общо. Затова разчитам на този, който има най-много опит с живи хора. За авторите на въпросната книга не зная да имат пациенти. Поне в книгата не помня да казват, че са оправили някого. За Лиуз Хей - тя трябва да има доста пациенти, но нещо не мога да й се предоверя. ГНМ имат доста пациенти. Не помня, но някъде се споменаваха пациентите само на д-р Хамер и то преди да го вкарат в затвора. Бяха много.
И това е само един ярък пример на разминаване в тълкуванията. Така че, както казват "Не се лекувай по книга, за да не пострадаш от правописна грешка."
Ето ти и един пример за връзка между трите:
За едно дете раздялата с майка му до към 3 год възраст е равносилна на смъртна заплаха (неспокойствие, страх и т.н.) а също и прекъсване на общуването с нея (проблеми с общуването).
Кожните проблеми обикновенно са хронични, т.е. стъпва се на така наречените в ГНМ релси/шини. А тези релси се създават най-често (но не винаги) и много лесно в ранна детска възраст.
В крайна сметка всички са прави, но всеки си има своя истина.
Всички пътища водят към Рим.
Всички холистични методи на изцеление водят към себе осъзнаване, приемане, премахване на подсъзнателния съботаж и емоционална свобода.
Какво на мен лично много ми харесва в тази книга - Болестта като път- че те карат да се обърнеш навътре към себе си и да се замислиш. а също и че в самото начало на книгата съветват внимателно да се слушат обясненията на човека за проблема му.
Какво му отнема този проблем, какво го принуждава да прави и какво го възпрепятства да прави. Какво липсва в живота му.
Както и да се следи за връзката емоции-тяло/симптоми.
Схвани принципа - другото са подробности които не са есенциални и не са закони, а подлежат на интерпретация.
Във всичко търси основния принцип.
Аз за това влизам в спорове с Кристиан в Бг-мама, зашото съм чел за ГНМ само колкото да схвана принципите й, а той е чел доста по-задълбочено и цитира подробности които на мен са ми неизвестни. Но подробностите, като се запознае човек с тях, винаги се свеждат до приципите. Т.е подробностите трябва да потвърждават принципите.
За едно дете раздялата с майка му до към 3 год възраст е равносилна на смъртна заплаха (неспокойствие, страх и т.н.) а също и прекъсване на общуването с нея (проблеми с общуването).
Кожните проблеми обикновенно са хронични, т.е. стъпва се на така наречените в ГНМ релси/шини. А тези релси се създават най-често (но не винаги) и много лесно в ранна детска възраст.
В крайна сметка всички са прави, но всеки си има своя истина.
Всички пътища водят към Рим.
Всички холистични методи на изцеление водят към себе осъзнаване, приемане, премахване на подсъзнателния съботаж и емоционална свобода.
Какво на мен лично много ми харесва в тази книга - Болестта като път- че те карат да се обърнеш навътре към себе си и да се замислиш. а също и че в самото начало на книгата съветват внимателно да се слушат обясненията на човека за проблема му.
Какво му отнема този проблем, какво го принуждава да прави и какво го възпрепятства да прави. Какво липсва в живота му.
Както и да се следи за връзката емоции-тяло/симптоми.
Схвани принципа - другото са подробности които не са есенциални и не са закони, а подлежат на интерпретация.
Във всичко търси основния принцип.
Аз за това влизам в спорове с Кристиан в Бг-мама, зашото съм чел за ГНМ само колкото да схвана принципите й, а той е чел доста по-задълбочено и цитира подробности които на мен са ми неизвестни. Но подробностите, като се запознае човек с тях, винаги се свеждат до приципите. Т.е подробностите трябва да потвърждават принципите.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Да,Иван е прав!Някои ще кажат'абе нещата са много сложни',но не,нещата са много прости-когато човек е в хармония със себеси,той не е дебел,не е алкохолик,не е болен...'Болестта като път' на мен лично ми хареса защото разглежда човешката природа от един философски ъгъл,кара ни да разберем,че всяка болест носи дълбок смисъл и е един учител,който ни показва къде грешим в учението'живот'.Ако сме израснали достатъчно дори ще се зарадваме,че имаме болест,защото по пътя на нейното премахване ние изчистваме още много 'боклук'от себеси и се оказва,че ако не се беше появила тази болест,нямаше да достигнем до толкова много мъдрост,която ни помага да живеем в хармония със света и себеси.Ето аз например ако нямах това заболяване,което ме срива като жена,защото разрушава красотата ми,нямаше да разбера че трябва да се харесам въпреки това че нямам данни на фотомодел,защото аз дълги години живях с тази фикс идея,тоест не приемах външността си независимо от многото обожатели които имах, и сега болестта ми каза:Ако не престанеш да искаш да си повече от това което природата ти е дала аз ще отнема и това което сега имаш'-тоест косата защото имам тежък косопад и 15 кг отгоре след началото на болестта.
Ето какво е ГНМ http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=0&b=92