Дневникът на Любов
Re: Дневникът на Любов
Благодаря, Иване!
Отдавна не ми се бе случвало да имам мигренозен пристъп, но днес ме обзе. За разлика от преди не се засили толкова непоносимо и успях да се справя. Направих тес... и след това за отпускане... и се почувствах много по - добре.
Отдавна не ми се бе случвало да имам мигренозен пристъп, но днес ме обзе. За разлика от преди не се засили толкова непоносимо и успях да се справя. Направих тес... и след това за отпускане... и се почувствах много по - добре.
Re: Дневникът на Любов
Отдавна не съм се включвала с писането, но продължавам упорито с ТЕС. От случките, които си бяха набелязала за изчистване, понякога ми се налага пак да се връщам към тях, които изкачат във връзка с нещо друго, а дори и започнаха да изкачат още спомени, които дори изобщо не си и спомнях и забравени някъде. Понякога имам чувството, че това край няма... а понякога ми изглежда все едно изкачвам баири по които има и спускания и изкачвания...стигаш върха и после пак. Но продължавам... надявам се след време да чувствам още по - осезаемо промените в себе си и резултати от всичко това. Така или иначе като човешко и емоционално същество... в разни случки, срещи с хора, усещания... няма как да не предизвика някаква емоция, усещане, асоциация и ТЕС в момента го чувствам като сапун и хигиена на душата. Иначе до преди това...трупаш, трупаш вътре и в един момент се чудиш как да се справиш с цялото това нещо.
Най - тежко и най - трудното нещо ми беше да се справя с мислите за самоубийство, импулсите... още повече, че имах направени опити вече и там имаше много силни емоции... след това най - тежкия ми период след направените опити... много неща имах да чистя и там. Но не помня вече от кога - спряха тези мисли... спомням си, че в един такъв момент, в който се бяха появили тези мисли и това желание...тесах...и започнах да тесам колко е силно желанието, колко много искам, защо искам... представих си го, че наистина го правя, начина по който го правя ...че успявам и излизам от това тяло, напускам го, напускам и Земята... опитах се до колкото се може да усиля и до колкото мога да си представя какво би било..и през цялото време тесах... после се събудих и нямах желанието, нито импулса за това повече...чувствах, че щом душата ми е избрала да е тук и минах през толкова много... явно има защо и няма да се отказвам.
Най - тежко и най - трудното нещо ми беше да се справя с мислите за самоубийство, импулсите... още повече, че имах направени опити вече и там имаше много силни емоции... след това най - тежкия ми период след направените опити... много неща имах да чистя и там. Но не помня вече от кога - спряха тези мисли... спомням си, че в един такъв момент, в който се бяха появили тези мисли и това желание...тесах...и започнах да тесам колко е силно желанието, колко много искам, защо искам... представих си го, че наистина го правя, начина по който го правя ...че успявам и излизам от това тяло, напускам го, напускам и Земята... опитах се до колкото се може да усиля и до колкото мога да си представя какво би било..и през цялото време тесах... после се събудих и нямах желанието, нито импулса за това повече...чувствах, че щом душата ми е избрала да е тук и минах през толкова много... явно има защо и няма да се отказвам.
Re: Дневникът на Любов
Много хубаво си го казала, Любов!
Успех!Любов написа:Така или иначе като човешко и емоционално същество... в разни случки, срещи с хора, усещания... няма как да не предизвика някаква емоция, усещане, асоциация и ТЕС в момента го чувствам като сапун и хигиена на душата. Иначе до преди това...трупаш, трупаш вътре и в един момент се чудиш как да се справиш с цялото това нещо.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Re: Дневникът на Любов
Нещата, които са най ценни в този живот не са лесни за правене. Именно затова са толкова ценни.Любов написа:...Понякога имам чувството, че това край няма... а понякога ми изглежда все едно изкачвам баири по които има и спускания и изкачвания...стигаш върха и после пак.
Добре казано......ТЕС в момента го чувствам като сапун и хигиена на душата. Иначе до преди това...трупаш, трупаш вътре и в един момент се чудиш как да се справиш с цялото това нещо.
Много добре направено!Най - тежко и най - трудното нещо ми беше да се справя с мислите за самоубийство, импулсите... още повече, че имах направени опити вече и там имаше много силни емоции... след това най - тежкия ми период след направените опити... много неща имах да чистя и там. Но не помня вече от кога - спряха тези мисли... спомням си, че в един такъв момент, в който се бяха появили тези мисли и това желание...тесах...и започнах да тесам колко е силно желанието, колко много искам, защо искам... представих си го, че наистина го правя, начина по който го правя ...че успявам и излизам от това тяло, напускам го, напускам и Земята... опитах се до колкото се може да усиля и до колкото мога да си представя какво би било..и през цялото време тесах... после се събудих и нямах желанието, нито импулса за това повече...чувствах, че щом душата ми е избрала да е тук и минах през толкова много... явно има защо и няма да се отказвам.
Продължавай все така!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Re: Дневникът на Любов
Благодаря ви много за включванията!
Аз продължавам своето пътешествие и работа. И днес както се чудех ама какво да тесам вече, нищо не ми изниква и излиза. И вечерта си изплува и се получи много силен тес. Мога да се похваля, че вече по - лесно започнах да изразявам емоциите си. Това толкова дълго време ми беше такъв блокаж. Принципно като започна да тесам и се запитам в подсъзнанието за спомен, в който да ми напомня за нещо от преди и си излизат и още... и още... като някаква магическа шапка със зайчета.
Цялата сесия ми се разви, че започнах да тесам за тъгата, която чувствах... болката свързана със скорошна раздяла. И се запитах назад някъде има ли нещо напомнящо ми и ми излезе спомена за разделянето с майка ми... как тя ме изоставяше и изчезна от живота ми... и напипах корен, който до преди това така не успявах. Отидох в тази картина и тесах.. явно успях сега да стигна, защото стигнах до отблокирване в това да изпитам самите негативни емоции, които са били тогава, а ги бях анестезирала...тесах колко много ме е боляло, че си е тръгвала без обяснения от мен, без прегръдки, че никога не ме е прегръщала, докосвала и била до мен в целия ми живот... как я чаках на пътя да си дойде, да я чуя...и една огромна, зверска болка и тъга, заседнала в гърдите ми, че чак не можех да дишам.. и от там се отпуши, усетих го като катарзис.. плаках много. Усещането, че света ти се е сринал, че всичко е безсмислено... за мен тогава думата - Мама е била всичко и целия свят е била тя... и любовта ми към нея толкова голяма и силна... чувствах го, че все едно са ти разбили сърцето и че точно тогава съм го затворила да не обичам повече някого. Тесах докато се успокоих и не чувствах нищо. Опитах се пак да се върна в картината, но не чувствах повече от това, което излезе. И така си го усетих от само себе си, че искам да променя онази картина, да е друго... и си представих как стоя на пътя и я чакам.... и автобуса спира и тя тича при мен и ме гушва силно, с цялата си любов... как остава при мен в този ден и ми прави от нейните любими ми сандвичи. И пак плаках, че сякаш това...това е единственото нещо, за което мечтаех цял живот да почувствам, че я има, присъства и е отделила време да ме обича.
Аз продължавам своето пътешествие и работа. И днес както се чудех ама какво да тесам вече, нищо не ми изниква и излиза. И вечерта си изплува и се получи много силен тес. Мога да се похваля, че вече по - лесно започнах да изразявам емоциите си. Това толкова дълго време ми беше такъв блокаж. Принципно като започна да тесам и се запитам в подсъзнанието за спомен, в който да ми напомня за нещо от преди и си излизат и още... и още... като някаква магическа шапка със зайчета.
Цялата сесия ми се разви, че започнах да тесам за тъгата, която чувствах... болката свързана със скорошна раздяла. И се запитах назад някъде има ли нещо напомнящо ми и ми излезе спомена за разделянето с майка ми... как тя ме изоставяше и изчезна от живота ми... и напипах корен, който до преди това така не успявах. Отидох в тази картина и тесах.. явно успях сега да стигна, защото стигнах до отблокирване в това да изпитам самите негативни емоции, които са били тогава, а ги бях анестезирала...тесах колко много ме е боляло, че си е тръгвала без обяснения от мен, без прегръдки, че никога не ме е прегръщала, докосвала и била до мен в целия ми живот... как я чаках на пътя да си дойде, да я чуя...и една огромна, зверска болка и тъга, заседнала в гърдите ми, че чак не можех да дишам.. и от там се отпуши, усетих го като катарзис.. плаках много. Усещането, че света ти се е сринал, че всичко е безсмислено... за мен тогава думата - Мама е била всичко и целия свят е била тя... и любовта ми към нея толкова голяма и силна... чувствах го, че все едно са ти разбили сърцето и че точно тогава съм го затворила да не обичам повече някого. Тесах докато се успокоих и не чувствах нищо. Опитах се пак да се върна в картината, но не чувствах повече от това, което излезе. И така си го усетих от само себе си, че искам да променя онази картина, да е друго... и си представих как стоя на пътя и я чакам.... и автобуса спира и тя тича при мен и ме гушва силно, с цялата си любов... как остава при мен в този ден и ми прави от нейните любими ми сандвичи. И пак плаках, че сякаш това...това е единственото нещо, за което мечтаех цял живот да почувствам, че я има, присъства и е отделила време да ме обича.
-
- Участник
- Мнения: 93
- Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55
Re: Дневникът на Любов
Браво Любов! Настръхнах, представяйки си те.
Re: Дневникът на Любов
Много ти Благодаря, bubolechka!
Сега пак ще видя какво да тесам, както се чудя, все ще се намери какво.
Сега пак ще видя какво да тесам, както се чудя, все ще се намери какво.
-
- Участник
- Мнения: 93
- Регистриран на: 14 Фев 2016 14:55
Re: Дневникът на Любов
Хахха винаги има какво
Re: Дневникът на Любов
Здравейте от много отдавна не съм се разписвала тук. Но чета и следя редовно, много ми е полезно всеки каквото пише и споделя.
Може да се каже, че има една година откакто работих усърдно с ТЕС и мисля, че много промени се случиха, направих неща, които преди не си представях, че можех и бих стигнала, по - лесно се справях с емоциите си. Всички неща, за които се сетих за Мир със себе си и бях си записала, успях да изчистя, въпреки, че понякога пак се връщам към тях, защото нещо пак си излиза. Признавам, че имах моменти,в които се питах дали правилно ги правя и наистина ли успявам.
Сега съм в някакъв нов етап... искам да направя Предизвикателството, до сега не съм го правила, като физически проблеми съм си набелязала проблем с очите - не виждам надалеч и проблем със зъбите и венците - това ми е от бебешка възраст даже, от както се помня. Не зная как точно да ги подхвана, а все пак нали трябва да търся емоциите зад тях. Не зная как да формулирам още.
В момента много повече ме мъчи - една връзка, която приключи преди няколко дни и над нея в момента има да чистя...
- В.ч. зверски много ме боли от цялата ситуация, пробождаме като остър нож в гърдите и сърцето, така ме боли, че ме задушава...
- В.ч. не мога да дишам от тази болка, чувствам го като предателство, боли ме...
- В.ч. съм склонна да простя и да се върна пак при този човек, то ще е избор от отчаяние и усещане за малоценност...
Така обикалях и след това естествено ми дойдоха фразите и с тях потупвах...
- въпреки всичко преживяно до тук, знам че е опитност... и че след време ще срещна друга, нова възможност за по - хубава и хармонична връзка... знам, че ме очаква, защото колкото повече работя върху себе си и я създавам в мен...ще я срещна и такава и с друг...
По - леко ми е някак, но ако изскочат още неща или се сетя за нещо, ще напиша и Тесна.
Може да се каже, че има една година откакто работих усърдно с ТЕС и мисля, че много промени се случиха, направих неща, които преди не си представях, че можех и бих стигнала, по - лесно се справях с емоциите си. Всички неща, за които се сетих за Мир със себе си и бях си записала, успях да изчистя, въпреки, че понякога пак се връщам към тях, защото нещо пак си излиза. Признавам, че имах моменти,в които се питах дали правилно ги правя и наистина ли успявам.
Сега съм в някакъв нов етап... искам да направя Предизвикателството, до сега не съм го правила, като физически проблеми съм си набелязала проблем с очите - не виждам надалеч и проблем със зъбите и венците - това ми е от бебешка възраст даже, от както се помня. Не зная как точно да ги подхвана, а все пак нали трябва да търся емоциите зад тях. Не зная как да формулирам още.
В момента много повече ме мъчи - една връзка, която приключи преди няколко дни и над нея в момента има да чистя...
- В.ч. зверски много ме боли от цялата ситуация, пробождаме като остър нож в гърдите и сърцето, така ме боли, че ме задушава...
- В.ч. не мога да дишам от тази болка, чувствам го като предателство, боли ме...
- В.ч. съм склонна да простя и да се върна пак при този човек, то ще е избор от отчаяние и усещане за малоценност...
Така обикалях и след това естествено ми дойдоха фразите и с тях потупвах...
- въпреки всичко преживяно до тук, знам че е опитност... и че след време ще срещна друга, нова възможност за по - хубава и хармонична връзка... знам, че ме очаква, защото колкото повече работя върху себе си и я създавам в мен...ще я срещна и такава и с друг...
По - леко ми е някак, но ако изскочат още неща или се сетя за нещо, ще напиша и Тесна.
Re: Дневникът на Любов
Все още чистя емоциите и каквото изкача от тази "последна" връзка. В един момент се появи пълно безразличие и апатия, минах през гняв, самосъжаление, болка. Тесах почти цял ден каквото се появи. Отделно някаква болка се появи в носа ми и в дясното око. Изчистих ги и тях и вчера почувствах една умора и изтощение, исках и това да изтесам, но всъщност се замислих дали това не е признак, че освобождавам и по - добре да дам на тялото ми да почива и да не се съпротивлявам. И си легнах, спах много. Очаквах, че ще съм в по - голяма дупка, но като си казвам сега си имам Тес каквото и да се случи, някак ми е по - спокойно. Появяват се и разни По-та дали има смисъл да продължавам, имам ли наистина ефект.
Много дълго време като си правих декларацията огромна съпротиви имах с това...аз приемам и обичам себе си. Тесах за каквото се сетя защо не се приемам и ми е трудно..но пак завършвах с тази декларация накрая, което малко противоречиво. И след толкова време тесане, усетих кое по ми пасва и по - приемам като декларация и сега завършвам с В.ч......, аз искам/избирам да бъда в мир, спокойствие и хармония със себе си. Затова сега ще се връщам отново на тази тема за самонеприемането ми и самокритикуването ми.
Много дълго време като си правих декларацията огромна съпротиви имах с това...аз приемам и обичам себе си. Тесах за каквото се сетя защо не се приемам и ми е трудно..но пак завършвах с тази декларация накрая, което малко противоречиво. И след толкова време тесане, усетих кое по ми пасва и по - приемам като декларация и сега завършвам с В.ч......, аз искам/избирам да бъда в мир, спокойствие и хармония със себе си. Затова сега ще се връщам отново на тази тема за самонеприемането ми и самокритикуването ми.
Re: Дневникът на Любов
Промени себе си и света ти ще се промени. Нови по-стойностни хора ще влязат в живота ти. Със сигурност ще намериш нова по-красива и дълбока връзка. Но първо трябва доста да поработиш над себе си. Най-вече да се приемеш, харесваш, одобряваш и обичаш такава каквато си.
Как може някой друг да те обича, ако ти не обичаш себе си?
Как може някой друг да те обича, ако ти не обичаш себе си?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Re: Дневникът на Любов
Така е. По - скоро стои като огромна празнота, която нищо и никой не може да запълни... и сега като го пиша ми изплува конкретен спомен, когато усетих, че спрях да обичам майка си, целия свят ми се срина, усетих огромна дупка, безсмислие и празнота, която никой и нищо не може да запълни... направо ще започна с тесането - щом излиза - явно има защо. Иначе дори и да има хора, които ме обичат и казвали всички прекрасни и стойностни неща, аз не им вярвам и винаги изпитвам съмнения. Не вярвам на думите им и в любовта им.
А и за тази една година, в която реших да работя с тес и да спра ходенето ми при терапевти и т.н. Преодолях много неща. А най - вече се справих с мислите и желанието за самоубийство, огромното чувство за вини, страхове доста. Дори в това да вляза във връзка с някого интимна и всякаква е гигантска промяна.
Благодаря за включването!
А и за тази една година, в която реших да работя с тес и да спра ходенето ми при терапевти и т.н. Преодолях много неща. А най - вече се справих с мислите и желанието за самоубийство, огромното чувство за вини, страхове доста. Дори в това да вляза във връзка с някого интимна и всякаква е гигантска промяна.
Благодаря за включването!
Re: Дневникът на Любов
От други теми, които бях набелязала за Предизвикателство, всъщност реших, че много по - добре да го направя за това неприемане на себе си. Та от вчера го започнах с декларацията: В.ч. че не се приемам, не се харесвам и обичам такава каквато съм. Виждам само недостатъците си и какво непрекъснато да оправям и поправям в себе си, аз искам да стигна до мир със себе си.
Та се включих да се разпиша затова. Надявам се добре съм се справила с декларацията.
Та се включих да се разпиша затова. Надявам се добре съм се справила с декларацията.
Re: Дневникът на Любов
Днес какво се разбута... не знам точно. Дали от тесането само на тази декларация. Случвало ми се е да ми се доплаква и по - малко да съм плакала докато съм правила ТЕС, но за цялото това време... както днес, не ми се беше случвало.... като някакъв катарзис, който при другите бях чела да се е случвало, но при мен мислех, че няма как...изобщо не можех да спра сълзите си и цялата тая болка почна истински да се излива сякаш. Преди се докосвах до нея, но така не го бях преживявала.
Re: Дневникът на Любов
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.