TEC

Здравейте! Присъединявам се към прекрасния ви форум с надеждата и аз да намеря съвети и да успея да се излекувам.
Открих ТЕС преди около 2 месеца. Прочетох книгата /няколко пъти/, целия форум, гледах и клипчета в Ютюб, но не намерих случай, подобен на моя, който да ми помогне да се ориентирам как да се справя сама.

Проблемът ми е следният: От 10 месеца ме боли зъб. Травмира ми го един стоматолог, т.е. преди това този зъб не ме е болял и не съм имала никакви оплаквания от него. След 10 месеца ходене по специалисти, терапии, какви ли не болезнени процедури и една торба пари резултатът е никакъв. В момента зъбът е умъртвен и затворен, но болката не се е променила. Казаха ми, че може да се дължи на остатък от жив нерв, който не може да се извади, и евентуално с течение на времето ще загине от самосебе си. Въоръжих се с търпение и зачаках това да се случи, но преди няколко дни друг специалист ми обясни, че това нямало как да стане. Това направо ме срина. От 10 месеца животът ми е подчинен изцяло на тази болка – не спя, не ям, не ми се излиза, изгубих интерес към всичко, просто вече душа не ми остана. А този зъб ми е особено важен поради ред причини, затова не искам да го вадя, а трети вариант няма (прелечение е невъзможно), ето защо се опитвам да си помогна сама.

Започнах да ТЕСам болката, а също и емоциите, породени от нея - гнева към доктора; това, че не искам и не мога да му простя /защото освен че ми съсипа зъба, при поставяне на упойка ми направи и пареза на нерв на езика/; и разочарованието, че останалите лекари не успяха да се справят с проблема; и това, че вече сили не ми останаха и се чувствам страшно изморена; и страхът, че в крайна сметка ще се наложи да се извади; и това, че вече започнах да губя вяра, че ще успея да се справя с ТЕС; и яда към собственото ми тяло, че така ме предаде .....

Но изобщо не съм сигурна, че гледам нещата от правилния ъгъл.
Чудя се при такава „привнесена отвън” травма, която продължава и толкова дълго, Предизвикателството ли е по-добре да се прави? И ако да, как би трябвало да формулирам Декларацията си, предвид това, че нямам точна диагноза, а само предположения?

Извинете ме за дългия пост.

Като започна да тесаш имаш ли някаква промяна в усещанията? Понякога първоначално болката дори се засилва, друг път се премества. Но всяка промяна говори, че си на прав път с начина, по който тесаш. Според мен, правилно си се насочила да тесаш гнева, страха и т.н. Непрекъснато свързвай при тесането физическото усещане за болка с емоцията, която то ти причинява и обратното. Също така бъди подробна, описателна и дори преувеличавай болката, която изпитваш. Опиши я подробно, като минаваш по точките, все едно че я обясняваш на някого.

Подкрепям Параболоид. Прави това, което е потъмнено, в поста й!

Параболоид, Иван, благодаря за съветите! Ще го направя.

Да, като започнах да ТЕСам болката се усили, но не временно, а за постоянно. Иначе винаги като ТЕСам се прозявам, при някои емоции плача, но не всички успявам да сведа до ниво 1 или 0. Например като ТЕСам това, че трябва да простя на доктора, изобщо не мога да намаля нивото. При някои емоции забелязвам, че все едно тялото ми е изпразнено от съдържание, все едно съм в безтегловност - седя и казвам думите, но ги казвам автоматично и не усещам нищо.

Затруднявам се да преценя трябва ли да разглеждам проблема като следствие от някакво мое предишно действие или не? Един вид наказание за нещо?

Продължавай да ТЕСаш описаните от теб емоции "свързани с болката" останалото само ще дойде (причини, случки, друго). Обърни внимание при коя емоция, те заболява най-много и работи предимно с нея.
Щом ти идва идея за "наказание" работи и с това, изобщо следвай вътрешния си порив (глас, интуиция).Ако се усещаш, че правиш нещо механично продължи с това, на което реагираш.
Успех!

Reiny написа:Например като ТЕСам това, че трябва да простя на доктора, изобщо не мога да намаля нивото.

Ами ТЕСай това, че не можеш да свалиш нивото, че не можеш да простиш, не искаш да простиш, искаш да го накажеш с яда си, а наказаш само себе си и т.н. Вслушвай се в мислите си и ТЕСай всичко, което ти изникне.

При някои емоции забелязвам, че все едно тялото ми е изпразнено от съдържание, все едно съм в безтегловност - седя и казвам думите, но ги казвам автоматично и не усещам нищо.

Това също е за ТЕСане.

Затруднявам се да преценя трябва ли да разглеждам проблема като следствие от някакво мое предишно действие или не? Един вид наказание за нещо?

Разглеждай го като урок, който имаш нужда да научиш.

Алиса, благодаря и на теб!

Общо взето, каквато и емоция да ТЕСвам, щом започна, болката се увеличава. В предния си пост забравих да спомена, но на няколко пъти нямах възможност да ТЕсам за период от по 2-3 дни, и тогава болката осезаемо намалява. Вече започвам да се хващам, че не ми се започва да ТЕСам, защото отново ще ме боли и ще се гърча от болки цял ден и цяла нощ. И това ще го ТЕСам.

Идеята за наказание не е моя, някой ми я подхвърли, може и на шега да е било, но вече ми е в главата, да. Моята идея по-скоро е, че тези наранявания на зъба и езика са предизвикани от съдбата, за да ме научи да бъда по-решителна в живота и да отстоявам себе си. Защото по принцип съм от тези, които оставят всички да им скачат по главата и все си държа езика зад зъбите и го прехапвам, да не кажа какво мисля, че всички около мен са особено обидчиви, ако не стане на тяхното.

Иване, много благодаря!

Ами ТЕСай това, че не можеш да свалиш нивото, че не можеш да простиш, не искаш да простиш, иакш да го накажеш с яда си, а наказаш само себе си и т.н. Вслушвай се в мислите си и ТЕСай всичко, което ти изникне.

Това го ТЕСам най-много, въртя го, суча го, пробвам по различни начини, скъсвам се от рев, но точно тук не мога да видя абсолютно никакъв напредък. Наясно съм, че това е една от основните емоции, които трябва да изчистя. Затова и писах тук, защото започнах да се съмнявам, че не правя нещата както трябва, а изпитвам огромна нужда някой да ме окуражи, че съм стъпила на правилния път.

Разглеждай го като урок, който имаш нужда да научиш.

Точно по този начин гледам на него. Даже започнах да благодаря на болката, че я усещам. Въпреки че май изобщо не го казвам от сърце.

Добре усещаш нещата, ще се справиш!

По повод една моя много голяма болка в лявятя половина на ниво далак ,бъбред или на незнам кой завой на някое черво,която не се повлияваше о т ТЕС или от обезболяващи,Иван ми каза--приемия,приветствай я,благодари и ,стнани и приятел и когато реши тя ще си отиде.За по -малко от един ден Тес с приемането на болкато тя си отиде И след това пак чисти емоции свързани с това

УСПЕХ

Alisa написа:Добре усещаш нещата, ще се справиш!

Алиса, право в сърцето! Толкова много имах нужда да го чуя. Благодаря ти от сърце!

ТЕСам старателно, в промеждутъците правя потупвания по Дона Идън, и снощи ме заболя още един зъб, съвсем здрав. По принцип досега никога, ама никога не са ме болели зъби и не съм имала каквито и да е проблеми с тях. Дано това да е прословутото преместване на болката, въпреки че основния зъб не е спрял да боли.

Благодаря, fif42!

Правя нещо подобно - когато ме заболи много силно, благодаря на болката, че я има, и че е тук, за да ме научи на нещо.

fif42 написа:За по -малко от един ден Тес с приемането на болкато тя си отиде И след това пак чисти емоции свързани с това

УСПЕХ

Това обаче не съм сигурна, че го разбрах правилно. Трябва да ТЕСна това, че приемам и благодаря на болката ли? Или да ТЕСам, докато мислено й благодаря, че я има?

Извини ме за глупавия въпрос.

Май го разбрах. Като станах от компютъра се сетих, че и благодарността е емоция.

Не, не е емоция - чувство е.
Уф, как се изложих.

Айде сега и последното под ТЕСа- "страх да не се изложиш"

Или да ТЕСам, докато мислено й благодаря, че я има?

Не го приемай като упрек, но това също е за ТЕСане, за да се чувстваш по-уверена в себе си.

Толкова много имах нужда да го чуя