TEC

Това което казваш те разбирам,а това,че съм се пробудил и осъзнал не малко неща от живота си и това което съм получил като уроци в него,не означава напълно събуден и прогледнал напълно,но все пак е някакво начало,което искам да видя във все повече хора около мен,все пак ние не сме сами и животът ни се влияе и от тези които са до нас.А много се отдалечаваме един от друг напоследък и се отчуждаваме,а това несъмнено не е добре и води до много страдания.

гената написа:А много се отдалечаваме един от друг напоследък и се отчуждаваме,а това несъмнено не е добре и води до много страдания.

Гена, няма една обективна реалност. Това е твоята реалност, която е отражение на това, което е вътре в теб. В моята реалност хората не се отчуждават и няма страдание. И знаеш ли, не познавам нито един човек с рак, нито някога моите роднини са имали тази болест. Наскоро казах на сина ми, че хората много се интересуват от Квантовата Синхронизация. Как само ме погледна! Не - в моята реалност хората се интересуват от нея.

Аз след като спрях да чета за болести и да се интересувам от тях,а от други неща смених и хората които срещам и се запознавам,но виждам и хората около мен и колко повече са тези които страдат и са избрали ролята да бъдат жертви,но за да са такива каквито са,това си е техният избор.
Защо хората според теб се интересуват много от КС?Според мен защото се блазнят от това,че при нея разбират,че идват мигновено подобренията,но хората не си дават сметка,че за всичко което постига човек,всъщност се иска много труд,време и усилия за да станеш добър и да дадеш много от себе си,а хората повечето са свикнали само за вземат,малко да дават.
Ето дори и жената която на улицата помолила Пикасо да и нарисува нещо и той набързо и нахвърлял някаква рисунка,а после и казал,че тази картина струва 1млн долара,тя му казала,ама как вие само за 30сек,а той и казал,че за да успее са му трябвали 30години/труд и усилия,за това става въпрос/,нещо което много хора пропускат и тук искам да кажа приказката и за завистта-Завистта е данъка,който посредствеността плаща на гения!
Масово хората завиждат на другите около тях,а не си дават сметка,че тази им завист всъщност показва колко са мързеливи,страхливи и нерешителни да се грабнат в ръце и направят нещо сами.
Хората искат да получават много пари когато отиват някъде да търсят работа,но не питат какво могат да правят за да изкарат много пари и дали тази работа могат да я вършат със желание и да работят съвестно.Колко хора според вас,има които сутрин стават с желание да отидат на работа,все едно отиват някъде където са готови да дадат най-доброто от себе си,да бъдат усмихнати и добри с колегите си,да вършат работата с удоволствие,да се усмихват и да казват браво на колега,когато е направил нещо,което заслужава похвала?Да превърнат работата в забавление,а не в мъчение?Да мислят,че колкото и да е трудна поръчката,проекта и т.н. аз ще се справя?Отивайки още преди работа да не си мисли,ох кога ще свърши този ден,като знам какво ме чака днес?И куп други неща ако се замислите може да се изброят още.Колко хора се оправдават за това,че не са организирани или си поставят приоритетите на първо място,с това,че нямат време?А има време за фейсбук и да висят по сайтовете за запознанства и разни чатове?Така те може би за себе си са по-продуктивни,но в действителност не са.На семинара на Робин Шарма имаше една девойка,много мило и приятно момиче.Имаше задача да работим по тройки и всъщност тогава и дадох думата да говори.Тя сама каза,че работи по важен проект и явно отделя повече време за тези неща отколкото за проекта.Попитах дали е чела и книга на Шарма,изненадах се,че не е ,за ТЕС знае,но само се кани,накрая и подарих книгата на Иван,бях взел една в себе си:).Друго интересно упражнение от семинара което ще споделя,беше като ни накара да пляскаме и поздравяваме другият до себе си все едно не направил нещо хубаво,е представете си само 1200човека всеки пляска и се усмихва каква атмосфера беше!А и ако това го правехме наистина в живота дали нямаше да бъде по различно?Преди почивката каза,а сега като излезнете отидете при някой непознат и му се усмихнете и заговорете.Познайте какво стана?Излезнаха и всички хванаха телефоните си и почна едно лудо говорене по тях.Аз това го направих още преди семинара и се запознах с много приятен човек,просто го забелязах още пред залата и най-интересното е,че исках да се запозная с нея/е дама беше/и в залата тя така бе седнала,че имаше един свободен стол вдясно,а аз бях последен от този блок,залата беше разделена на два блока.Е,човек не бива да изпуска възможностите които му се отварят,можеше да седна на друго място,както и тръгнах да правя,но си казах,сега или никога,и го направих!:)
Видях две жени които пък вървяха във фоаето и си правиха тес говорейки,явно едната обясняваше на другата,хич не се притесняваха,изкефих им се!:)
И аз преди влизах тук често,пишех и се отделях от работният процес,сега вече го правя,когато съм свободен или след работа,има разлика определено.Пак ще кажа приказката-ако всеки беше доволен от себе си,нямаше да има герои!
Как на такива хора да им върви и в живота?
Всеки си мисли,че е като преди години.Отиваш на работа,стоиш цял ден на бюрото,клатиш си краката и си знаеш,в края на месеца си вземаш парите.Ето това сега е причината голяма част от хората да страдат,да не са успели в живота,защото никой не дава максимално от себе си,а си мисли,че всеки друг му е длъжен,а не той да си размърда задника и да види,че ако той не се грабне в ръце и да промени нещо,няма кой друг да му го направи.
За това и доста хора като чуят за ТЕС и какво трябва да се прави,ти казват,това не е за мен.Защо,сами си отговорете на въпроса!
Е от мен това за днес,мен ме чака Лари Уингет,страхотен пич да си поговорим малко,че после и други приятни и интересни неща докато започнем работа.
Беджамин Франклин е казал,че ще имаме достатъчно време да спим като умрем!
Харесвам тази мисъл,защото като видя някои хора как си проспиват живота и нищо не правят,не знам какво и могат да очакват от него!

Сега се сетих нещо по повод КС.Много от начинаещите ползвайки техниката виждам,че започвайки не са сигурни дали се справят както трябва и къде грешат/не искам да се хваля,че аз съм напреднал,пробвал съм техниката и виждам,че хората са доволни,значи това което правя е резултатно,а дали е като това което пишете тук,не ме вълнува/.За мен това идва,поне аз така мисля,че повечето не са уверени в себе си и в това което правят,т.е. може би им трябва да повярват в себе си,осъзнаване и след като явно нещата не са така лесни и прости макар и да изглеждат понякога такива,си задавам следният въпрос-Как мога с КС да стигна до осъзнаване,след като не съм ползвал техниката,а явно не е толкова лесна колкото изглежда на пръв поглед?
Искам тук да обърна внимание и за нещо друго!Замислям се,че ако някой има поглед на някои неща,говоря по принцип,не означава,че всеки друг има този поглед.Според мен трябва да се опитваме да се поставим на мястото на другите.Да се замисляме каква е причината това да е така,не може всеки човек да мисли със моята или твоята глава и т.н.,върху това мисля,че всеки един от нас трябва да му обърне внимание на това нещо.Аз например се хващам,че ако има нещо което мога и правя,то трябва и някой друг да го прави по същият начин,но гледам вече да коригирам това във себе си.Аз съм си аз,другите са си други и за това всички сме и ще бъдем различни.
За това се стремя да дам насока и мотивация,че това е един начин по който може да опита или аз правя това,ако искаш можеш да опиташ и ти.Другият сам да си прецени и направи избора си какво ще направи и по кой начин.

MagicWoman написа:Наскоро казах на сина ми, че хората много се интересуват от Квантовата Синхронизация. Как само ме погледна!

Не разбрах как те е погледнал. Би ли обяснила!

ivangp написа:

MagicWoman написа:Наскоро казах на сина ми, че хората много се интересуват от Квантовата Синхронизация. Как само ме погледна!

Не разбрах как те е погледнал. Би ли обяснила!

Изненадано, дори втрещено. В неговия свят околните не се интересуват от КС. А аз отивам в някоя книжарница и след малко се заформя семинар.

Диана, а синът ти интересува ли се? А съпругът ти?

ivangp написа:Диана, а синът ти интересува ли се? А съпругът ти?

Съдейки от контекста, предполагам, че сина и изобщо не се интересува от КС. От ТЕС също. Да видим дали ще позная!

ivangp написа:Диана, а синът ти интересува ли се? А съпругът ти?

Интересът е дотолкова, доколкото я приемат и се подлагат на нея с изключителен успех. Но не са изявили желание да я практикуват.

какво значи - подлагат се на нея с изключителен успех?
Успешно мируват докато им я правиш ли?
Разбрах какво имаш предвид. Идеята ми бе да ти обърна внимание върху това, че не всички хора в твоя свят се интересуват от КС.

ivangp написа: какво значи - подлагат се на нея с изключителен успех?
Успешно мируват докато им я правиш ли?
Разбрах какво имаш предвид. Идеята ми бе да ти обърна внимание върху това, че не всички хора в твоя свят се интересуват от КС.

MagicWoman написа:Наскоро казах на сина ми, че хората много се интересуват от Квантовата Синхронизация.

Тук с теб доста си приличаме - аз също държа на точността.

гената написа: ДА ТВОРИМ С УМА

Често се молим на Бог за разни неща, от които смята¬ме, че имаме нужда, но нищо не става.
"Ефектът на Исая" /Грег Брейдън/ ни обяснява къде е причината.

В древните свитъци се казва, че всяко чудо започва с вниманието или фокусирането на ума - вие насочвате вниманието и мислите си към онова, което искате да се случи.
Да речем, че искате да се излекувате от някаква тежка болест и насочвате мислите си към поразената част от тялото си. Разбира се, това не е достатъчно, за да се случи каквото и да е, но е първата съществена стъпка, за да започне процесът на изцеление.

След вниманието идва намерението. Да продължим със същия пример. След като насочите вниманието си към болното място в тялото, прибавяте намерението болестта да си отиде.
Но и това не стига.

За да има резултат, трябва да включите още три неща - менталното, емоционалното и физическото тяло.

Менталното тяло или умът трябва да си представи, че болната част от тялото е оздравяла; след това да поддържа образа на един напълно здрав орган, без никакви наруше¬ния. И да знае със сигурност, че лечението започва сега, в този момент, или ще настъпи след точно определено време - зависи коя от тези идеи ще приеме. Бихте ли допуснали, че мигновеното изцеление е възможно, или според мислов¬ните ви убеждения е необходимо повече време? Всичко това е твърде съществено, но все още не е достатъчно.

Тук на сцената излиза емоционалното тяло. Човек трябва да се почувства напълно здрав, освободен от всякак¬ви болести - наистина да го усети с емоциите си, а не просто да си мисли как би трябвало да се чувства. Но нищо няма да излезе от всичко това, ако не включите и третата част.

Колко много хора са се молили, използвали са всички изброени по-горе етапи, били са напълно сигурни, че ще стане, плакали са с часове - и нищо. Причината е, че не са включили третата стъпка. Обаче почти всеки я забравя или не й отдава значение.

Последната част - тази, за която не се сещаме - е физическото тяло. В нашия пример - трябва да почувствате, че заболялата част от тялото е напълно излекувана и здрава. Това не означава просто да си го представяте мислено или да претърсвате тялото с помощта на ума си. Трябва да се вслушате в телесните си усещания и наистина да почувст¬вате реално, физически как тялото ви откликва. Вече не изпитвате болка; напротив, мястото, върху което сте фоку¬сирали вниманието си, се изпълва с жизненост. Тялото ви е здраво и красиво.

Но има и още нещо, за което не се споменава в ръкописа "Ефекта на Исая". Тот твърди, че когато творим чрез разума, с намерението си създаваме и двете полярности. Например, ако се молим за мир, получаваме както мир, така и война.

ДА ТВОРИМ СЪС СЪРЦЕТО

Сърцето, обаче, е съвсем различно. То твори чрез съ¬нища и блянове, които се проявяват като чувства и емоции. Този тип творчество не си служи с логика, затова не му е нужно да следва някакъв логически път, за да премине от едно състояние в друго.
Ако отправите молитва за дъжд, която излиза от сър¬цето, може да завали начаса, нищо че на небето само преди минута не се е виждало нито едно облаче. Ето още едно, последно късче информация, която ви е нужна, за да сътворявате съзнателно: да се убедите на практика, че независимо под каква форма ви се представи, свещеното пространство на сърцето винаги поддържа пряка връзка с триизмерната реалност на звездите и планетите. Понякога тя не ни се разкрива веднага, но ако продължим да навлизаме в сърцето си, накрая ще я намерим.
Това е много важно, защото тъкмо заради тази обратна връзка със звездите и планетите бляновете на сърцето се проявяват в нашия свят.
Думите ми ще ви помогнат да осъзнаете, че тялото ви е светлина, че светът, в който живеете, също е светлина и че те са директно свързани с вашето съзнание. Живейте в сърцето си, обгърнати от полето Мер-Ка-Ба, живейте и творете в това свято място - ако тръгнете по този път,най-накрая ще разберете кои сте в действителност и ще започнете да осъществявате свещената си мисия в живота.

Моето разбиране за това е, че Его-съзнанието, което се свързва с лявото полукълбо и изхожда от разделението твори от позицията на ума. И съгласно горния пример, с който съм напълно съгласна, Вселената се е постарала това да се случва доста трудно - да се напаснат внимание, намерение, ментално, емоционално и физическо тяло. Само едно да куца, например вместо да усещаш здраве във физическото тяло, ти усещаш болестта, нищо не се получава.

И както казва Д.Божанов в "Тайната - сладка заблуда":

"Его-съзнанието може свободно да избере дали иска сладолед или палачинка, но в общи линии правото му на избор не отива по-далеч от това.
Какво щеше да стане иначе? Какво щеше да стане, ако его-съзнанието разполагаше с цялото право на избор и с мощта на божествения ум в неговата тоталност? Щеше да стане каша, приятели. Тотален мармалад. Затова може и да искате да си материализирате зелен светофар на следващото кръстовище, но ако и Богът в камиона отдясно иска същото, играта ще загрубее сериозно. Така че в ограничената ни човешка представа за съзнанието като индивидуална собственост, като нещо, което е мое, това съзнание няма особена творческа сила. Да го кажем простичко – егото ти може да си мисли колкото си иска за червено Ферари, но докато този мисловен импулс не е част от визията на тоталното съзнание, ще си караш старата Вектра и това е."

Да творим от сърцето, обаче е когато мозъчните честоти паднат до Алфа и дясното полукълбо направи връзка с подсъзнанието и Вътрешния Аз или полето на Чистото Осъзнаване, там където сме Едно. Това се случва и по време на Квантовата Синхронизация. Затова тогава се случват чудеса.

Парадоксът е, че когато човек достигне до това съзнание, може на практика да сътвори всичко, но вече няма нужда от това.

Има техники, за овладяване на сънуването. За съзнателно сънуване. Сигурно, ще намериш материали. Има и книги, а бе всякакви неща!