TEC

Че съм съсипала живота си.

Пътят за илизане от една криза преминава през самата криза.
ТЕСай яко и кой знае, може да се окаже, че животът ти не е бил съсипан. Но това осъзнаване ще дойде след време.
Аз лично смятам, че никой живот не е съсипан, стига да бъде осъзнат.

Femme, според моя опит има едни малки нашепвания някъде от вътре от Аза да го наречем , че нещата не се случват, като че ли те са едва забележими. Т.е. преди да си кажеш , че си си съсипала живота има нещо което правиш , за да стигнеш до това твърдение. Това имам пред вид. Преди време ми каза, че няма много движение при тебе и си мисля че ще е добре да предвижиш десйтвията си с ТЕС малко преди твърдението (сисипах си живота и т.н.). Погледни какво надига тази мисъл, какво я съживява, ако щеш като фина енергия и тесай там. Тогава енергията може би само ще мине през теб без да я оценяш, като криза. Пробвай! Или може би е по-добре да го направиш!

Това, което правя преди да стигна до тази мисъл е да мисля, да си спомням конкретни неща и при това усещам тежест и безизходица. А тсайки увеличавам неимоверно тези усещания, без да мога да ги сваля, това съм го казвала и преди и незнам къде бъркам.

Дали Декларацията ми да бъде:
ВЧ усещам тежест, аз ....
НФ: Усещам тежест
или
ВЧ усещам тежест, аз...... и избирам да се освободя от това чувство/да дишам свободно/да се радвам на настоящето
НФ: Избирам да .....

Напоследък като че не мога да определя кое е по-добре да правя.

Femme , хвани първия спомен и обработвай само него. Докато мислиш , ама наистина с епотопиш в него нада ли ще можеш да мислиш и за някой друг спомен. Това че усещаш тежест е ок, но ми се струва много общо, но пък понякога сигурно действа.
В.ч. когато видя картината или спомена за (твоят спомен) и усещам тежест, която непрестанно ескалира, защото вероятно и подхода ми към спомена е объркан , аз напълно и ................и избирам да изпозлвам енергията на тази тежест конструктивно и градивно за себе си.
НФ: Използвам тази тежест градивно за себе си !
Пробвай да видим !

Благодаря ти, Ники, веднага ще пробвам.

Ники, направих това, което ми предложи. Започнах с проблем с майка ми. Тя почина вече, но цял живот не можахме да се сближим, и до края остана така. Та с това направих няколко кръга. И днес е първия ден от седмици, в който не съм плакала при мисълта за нея. Усещам спокойствие и определено нямам такава тежест в гърдите. Има някакво остатъчно чувство, но и него ще тесам днес. Мисля, че тръгнаха нещата. Дано!

Проблемите с родителите са много сериозно нещо, някои психолози смятат че те са причина за повечето ни проблеми като възрастни. Миналата година ходих на едни семинари за личностно развитие, посетих 3 нива и на трите имаше упражнения за мама и тати. И всеки път яко ревах. И всеки път си мисля, че няма какво повече да излезе, а то все излиза. Но след третия получих някакво успокоения, сякаш се помирих с баща ми, обвзе ме спокойствие, подобно на това което ти описваш.

Много се радвам, че си успяла да се успокоиш. Явно действаш в правилната посока.

Femme, вариантът с една снимка на майка ти пред теб е доста удачен според мен. Тук във форума имаше такова предложение, а и аз съм го правил. Насити се със спомените с майка си, но така че да прогизнеш от тях. После има вероятност да имаш дори и сънища на тази тема, а на свой ред сънищата ТЕС. Те са носителя на това, което ти е в подсъзнанието.
По повод на поста си май има у теб доста чувство за вина

Да, точно чувство за вина, огромно.
По повод снимката, с определени формулировки ли се прави ТЕС или както дойде?

Ти като гледаш снимката, само ще ти дойде!

Днес имах едно ходене на семинар, а никак не ми се ходеше. А и все се притеснявам, че ще напрегна и ще ми е гадно. Затова снощи, като се замисля, за първи път ТЕСнах точно това напрягане, което правя всеки ден. Минах два пъти по три кръга за около два часа.
с "ВЧ непрекъснато се напрягам, аз..... и избирам да се се отпусна и да посрещна с лекота и радост всичко, което се случи в този ден с мен" И днес бях различен човек - практически не усещах стягането, което става, когато се напрегна. На няколко пъти се "ослушах" да доловя тревожност, но само веднъж като че ли тя напомни за себе си. Просто нещата като че ли наистина си раздвижиха.

Тази вечер пък ТЕСнах това, че като се занимавам с нещо така се напрягам, че практически спирам да дишам. Луда работа, ама го правя от години, направо как съм оживяла досега незнам. Засега ТЕСнах веднъж с три кръга с "ВЧ като върша нещо така се напрягам, че чак спирам да дишам, аз........ и избирам да се отпусна, да се доверя на живота и да дишам свободно". И сега наистина усещам лекота

А какво стана с майка ти ? Постът е на съвсем друга тема. Имам усещането, че работиш по много флангове едновременно , което е и мой специалитет понякога, но не губиш ли енергията на основния Според мен ти имаш резултати, но искаш да ги докажеш едновременно на много сцени и затова основният проблем си стои

Femme написа:По повод снимката, с определени формулировки ли се прави ТЕС или както дойде?

Гледай и се потупвай без да мислиш за Основната рецепта. Само минавай по точките. По някое време ще ти се избистри.

Ники, не съм забравила за майка си, правя това със снимката /благодаря и на Мая за пояснението/, но започнах да тесам и неща от ежедневието, които много ми пречат, а досега някак не успявах да нацеля. Споделям всичко, защото се вълнувам от процесите, които стават.