Хашимото - Предизвикателство

[ivangp]

Това което се случва е оздравителен процес, ако решиш, че е такъв и е повод за притеснение, ако решиш, че е повод за притеснение.
След като решиш кой от тези два варианта ти харесва повече ТЕСни другия вариант и всички свързани с него чувства, включително болката подуването, притеснението и т.н.( в случай че избереш вариант 1).
На всички болезнени точки трябва да се обръща особено внимание, т.е. да се работи с тях по-дълго, а не да се избягват (стига болката да е поносима), те показват, че там има дисбаланс на протичането на енергията.
9Г не е задължителна стига да има промяна на нивото на чувството което се третира с ТЕС. Ако няма задължително се връщаш към пълна ОР с 9Г.

[nia]

Притеснява ме само притеснението и затова ще тесам само него, и то само ако се появи отново.

Точките на тила, както и всички останали точки с изключение на лимфните възли на гърдите никога не са ме боляли (винаги съм правила настройката само с тях и отдавна вече също не ме болят). Неприятно ми е обаче да използвам точките на тила в момента, защото почуквайки близо до "оздравителния процес" някакси се разсейвам. Само че няма да тесам и това, защото вече ще ми посинеят точките.

Относно 9Г не ми се струва, че съм достатъчно компетентна да си правя експерименти - продължавам с тях.

Теснах това, че ми е малко трудно да визуализирам себе си в перфектно здраве и пълно щастие. До сега успявах криво-ляво с тези визуализации като си вадех усещания от детството, но мисля че съм се поизчерпала, спомените които вече съм използвала са ми поомпъзнали и не ги усещам силно. Това, което се получи по време на теса бе следното: На всяка точка аз изваждах хубав спомен от периода след детството и настоящето, а ТЕС вадеше насреща човек, успоредно събитие или чуждо страдание, които по един или друг начин помрачават спомена или намаляват силата му и не успявах да усетя чувството, което предизвикваха в мен чистите детски спомени.

Само един спомен не беше помрачен. Имам го от времето след като започнах предизвикателството. Един ден се наложи да чакам мъжа ми в колата на един паркинг до един парк. Използвах времето да се тесна след което веднага ми се прииска да изляза от колата и да вляза под дърветата в парка. Изпитах неимоверно желание да прегърна дърво (някои хора правят това по принцип, но мене никога не ме е влякло към такива неща, поне до тогава). Направих го, след това страшно ми се прииска да си тананикам и да вървя под слънцето.... На пръв поглед нищо особено, но се чувствах прекрасно.

Възможно ли е това да е единствения ми спомен от настоящето, който не е помрачен от нещо? Тъжно .... и доста нов материал за тесане.

[ivangp]

Всичко е възможно. Работи с тази визуализация поне месец, по 2-3 пъти на ден 10-15мин.
В миналото според мен не си правила правилно визуализациите. Не е важно да имаш образ, някои хора не могат да визуализират визуално добре, но чуват или просто имат усещане за нещо прекрасно. Ако не вадиш образ, нека това да не те притеснява, Важни са емоциите и усещанията по време на визуализациите/ медитациите.

[nia]

Здравей Иване,

Равносметката от последните 12 часа:
Снощи мъжа ми се чу по телефона със сестра си, която е в чужбина. Шокиращо за нас се оказа се, че тя се е сдобила с Хашимото, Лупус и Ревматоиден артрит наведнъж (1 година след раждането). Коментара и на предложението на мъжа ми да поговори с мен за Хашимотото бе: "Хашимотото не би могло да ми бъде грижа в момента - това е просто една жлеза."

Тази сутрин с отварянето на очи се събудих с формулировката, към която имам чувството, че винаги съм се стремила - "Въпреки че увреждам собствени клетки и органи, аз напълно и безрезервно приемам себе си и прекратявам процеса на увреждане сега!"

Разбрах по най-истинския възможен начин, че самата жлеза е една малка капчица в морето от неразбория, че никога не би ме задоволило излекуването и, че дори и да я имам здрава, не това е нещото, към което се стремя.

Със събуждането заедно с формулировката ли изникна и следната визуализация: Моето подсъзнание приело формата на палаво малко дете, което драска стените и мебелите и се опитва да унищожи собствения ни дом. Тогава ми се прииска да му кажа "Прекратявам процеса на увреждане сега!" Нищо повече - знам, че ако бях тръгнала да му давам обяснения нищо нямаше да разбере, а само щях да го объркам. (Не съм сигурна, че съм била напълно будна всъщнст сега като си помисля.) Установих за себе си, че козметичните промени не ме задоволяват, не ми е възможно така "напълно и безрезервно да приема себе си", това към което се стремя е превъзпитание на подсъзнанието, така че да спре де върши неща срещу себе си, не само в здравен, но и в духовен план. С една дума - целта ми е щастие от това, че съм ликвидирала склонноста си да увреждам всичко хубаво, което ми попадне, материално и нематериално.

Защо смятам че съм униожител?
Защото съм убедена, че безброй хора, ако им се постави задача да визуализират представата си за щастлив и безпроблемен живот биха визуализирали моя. Защото имам прекрасен съруг, който продължава да ме обича по същия начин, както и преди 9 години, когато се запознахме, интелигентно, а не забудено разбращ ме във всяко едно отношение, две здрави, умни и талантиви левичарчета (таланта при децата левичари сякаш е по-скоро правило отколкото изключение, но това е друга тема), работа която така и не ми омръзна с времето, свързана с пътувания в чужбина и много предизвикателства, прекрасен и удобен дом и никакви тревоги от материално естество и ...... не се чувствам щастлива. Дори ми беше трудно да направя това описание.

Трябва да спра унищожението, ако ще работата с тази формулировка да ми отнеме години - не мога да вървя от частното към общото, защото така усещането ми изчезва. Не са ми нужни дребни успехи за да вярвам, че ТЕС работи - аз си го знам.

Мисля че хванах и още нещо важо. Не са ми необходими никакви "черни списъци", които да манипулират пътя ми. Правя ТЕС с по-обща формулировка и докато го правя питам защо се случва това (понякога дори не питам, а ТЕС сама ми го казва). След това правя ТЕС с отговора. Докато го правя отново питам защо и ТЕС пак ми отговаря и отново правя ТЕС с отговора и т.н..... и т.н.

Само да имах повече време .......

[nia]

Всъщност пропуснах да ти благодаря за съвета от снощи. Направих визуализацията. Усещането сега не беше така силно, както тогава, но става.

Когато прегърнах дървото в първия момент несъзнателно си представих как цялата ми лоша енергия потича нагоре по него заедно със соковете му, но веднага си спомних съвета ти да не давам на другите това, което не искам да получавам и спрях това. Манипулирах ситуацията, като си представих как от сушата соковете в дървото са малко и текат нагоре накъсани (на пулсации), по същия начин както се движат и "соковете" (по скоро енергиите) в мен. Тогава обединихме сили и "сокове" с дървото и потока стана общ и напълно постоянен и равномерен и се устреми като река към короната на дървото за да напои всяко листеце.

Достави ми удоволствие, но не беше това усещане за безметежно щастие, което изпитах първия път и което мога да извадя само от детски спомени.

[nia]

А това е овата визуализацията от тази сутрин:
Соковете на дървото и мойте са напълно равномерни, постоянни и силни. Обединяваме сили и те стигат до последното листенце. От там се превръщат в кислород и дишам с пълни гърди (усещането сега е пълно). След това от листата започва да пада дъжд, които измива въздуха и дишам отново (удоволствието е още по-пълно). Водата напоява корените на дървото и соковете стават още по-силни. Усещам как минават през мен като буйни "реки", същото усещане както при първото предизвикателство! Благодаря ти че ми помогна да си върна това усещане, Иване.

И дано никой външен не чете тук, както казва Мая ....

[ivangp]

Всичко това добре, вървиш в правилната посока, но ще трябва да се приемеш такава каквато си преди за да се промениш. Това е парадокс, но практиката е показала, че е вярно. Трябва да приемеш разрушителя в себе си, "тъмната" си страна. Тя така или иначе съществува. Трябва да я разбереш. Ако се опиташ ще успееш. И ще видиш че тя също има позитивни намерения, само че е изостанала в развитието си на нивото на малкото дете, което просто не знае друг начин по който да постигне желаното, освен да драска и руши. Разбереш ли истинските подбуди на малкот дете в себе си и позитивните му намерения, ще му(си) простиш и ще го(се) приемеш такава каквато си с всичките си добри и лоши страни, позитиви и негативи. И след това ще можеш да помогнеш на детето в себе си да се почувства обичано и защитено, което ще му помогне да израстне и да обедините сили в общата цел към личностната промяна.

Разбирането, осъзнаването, прошката и приемането са в основата на всяка промяна.
Иначе има една постоянна вътрешна война, един конфликт на неприемане, отричане и опити за контрол и принуда които се обръщат в края на краищата срещу себе си и се самосаботират.

[nia]

Нормално ли е да нямам никаква емоция, ако човек в миналото ми е предизвиквал някакво чувство, но вече е починал и не ми го предизвиква?

[ivangp]

Коренът на думата Нормално е норма, а нормата е нещо което е общоприето.
В твоя свят ти решаваш кое е нормално и кое не, кое е добро и кое лошо и т.н.
Т.е. всички оценки ги даваш ти.
В случая, ако смяташ, че е нормално, значи е нормално.
Ако въпросът е - Взможно ли е? - възможно е, защото всичко е възможно.
Ако въпросът е - ОК ли е? - ако мислиш , че е ОК, значи е ОК.

[nia]

Да, прав си. Идеята ми беше относно решените и нерешени конфликти. Ако човека, който ми е предизвиквал нещо в миналото го няма вече, значи вече не може да ми го предизвика. Ако някакъв факт ми е предизвиквал нещо в миналото, но съм го заменила с друг като него, но добър за мен, то за мен това е решен конфликт. Ако приема, че решените конфликти се ми влияят повече, значи мога просто да ги извадя от списъка за тесане, което ще облекчи съзнанието ми доста, защото вчера малко се отчаях от дължината и постижимостта. Теснах го разбира се и сега съм добре.

Сега ще кажеш, че дали един решен конфликт има нужда от тесане зависи само само от мен. Да знам, но аз зададох въпроса преди още да съм се "ровила" в тези си конфликти и без да знам дали в тях все още има нещо живо или не. Питах за принципа, ако има такъв базиран на опита.

Сигурно ще ми кажеш, че принципа също е норма .... Напълно съм съгласна, че всичко се определя от самата мен, но не можеш да отречеш опита и статистиката - те правят пътя по-кратък.

Иначе нещата стават все по-хармонични, в смисъл че все повече влизам в мир с ТЕС (със себе си малко по-късно, надявам се). От унищожението минах през това, че не ценя това което имам и затова го унищожавам и след това, че не ценя това което имам защото имам нужда от лечение на самочувствието. Отново имам списък, макар че се зарекох да го махна. Този път ми го прави ТЕС, но се налага да записвам, защото изникват много неща наведнъж. Всъност това не са толкова много неща, колкото много аспекти на тези неща - мултиплицацията е плашеща. Прозявките най-после споходиха и мен. До сега винаги съм се стремяла да да не започна да се прозявам по подражание - често ми се случва когато децата ми ги боли нещо да ме боли и мен. Но сега не е така.

Тази сутрин си мислех за децата ми и това, кой начин на възпитание би довел до "по-малко ТЕС в бъдеще". Аз имам две момчета със съвършено различни характери, възпитавани по доста различен начин. Когато родих големия ми син бях на 21 години. Нямах никакъв опит и бях студентка - нито знаех точно как нито имах много време да му обръщам особено внимание. В този смисъл е израстнал по-скоро на произвола на съдбата. Разболя се от тежка алегия и премина през ужасна 3-годишна диета. Сега след толкова тесане смятам, че добре, че е била болестта, че успяхме да му покажем колко много го обичаме, иначе може би и това нямаше да разбере. Винаги ужасно съм се тревожила за това дете и са полагани страшно много грижи, но предимно за физическото му здраве. Търпял е и наказания - опасявах се да не го разглезя - изобщо възпитаван е строго.

При малия ни син възпитаниео бе коренно различно - изключително много демонстрирана обич и внимание, разбиране и насърчение. Той беше напълно здрав, а и ние вече имахме опит, бях осъзнала грешки от миналото.

В момента големия ми син е страшно устойчив и неподатлив на тъга, вина и т.н., непокорен и много уверен в себе си, някакси силен и изглежда супер щастлив.

Малкия ми син винаги е бил много кротък и интересуващ се от това дали одобряваме поведението му, дали не ни причинява нещо лошо. Беше на 4г. когато за пръв и последен път го наказах за някаква глупост (дори не си я спомням) ей така, пак за да не го разглезя. След като си изтърпя наказанието се разплака, прегърна ме и ме помоли да му кажа какво точно трябва да прави за да бъде добър.
На Коледа на 5г. си беше решил сам, че тази година Дядо Коледа няма да му донесе подарък, защото не е бил достатъчно добър (без ние да сме създавали каквито и да е предпоставки за това заключение, даже напротив - страшно много го насърчаваме, а и той е много послушен). Стигна се до там, че го молихме половин час да провери все пак под елхата.
Чувствам го крехък като стъкло.

Кой според теб ще трябва да теса повече когато порастне? И дали не прябва да оставим децата си на природата?

[ivangp]

Ако човека, който ми е предизвиквал нещо в миналото го няма вече, значи вече не може да ми го предизвика. Ако някакъв факт ми е предизвиквал нещо в миналото, но съм го заменила с друг като него, но добър за мен, то за мен това е решен конфликт.

Това което ти причинява проблеми и конфликти не са хората и фактите, а твоята интерпретация на постъпките на хората и фактите.
Когато ТЕСиш някакъв факт или случка с даден човек ти не променяш човека или факта , а своето отношение към тях. Това че даден факт или човек вече не съществува, не значи, че си променила отношението си към подобни факти или хора. А имено това трябва да постигнеш. Да промениш отношението си. Затова и трябва да работиш с всички негативни случки, хора, факти от миналото които са ти повлияли. Т.е. които ти си интерпретирала като негативни. Това ще ти помогне в бъдеще да нямаш негативни реакции към подобни хора , случки и факти.

Мързелът мори!
Всяко голямо пътуване се състои от малки стъпки.

Тази сутрин си мислех за децата ми и това, кой начин на възпитание би довел до "по-малко ТЕС в бъдеще".

Следният начин на възпитание - ти можеш, всичко зависи от теб. В твоя живот ти решаваш какво искаш и можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш, важното е да осъзнаеш, че можеш, че няма от какво да се страхуваш и че твоите мисли формират твоята реалност.
Ти си достатъчно добър, харесван и обичан заради това което си, за уникалността и неповторимостта си. Тези които успяват в живота са не красивите, умните , талантливите, надарените и богатите, а хората със собствено мнение, които имат упоритостта да следват целите си и отстояват убежденията си въпреки привидната съпротивата на масите, клишетата и обстоятелствата.

Една от най-често срещаните грешки на всеки родител е да се опитва да предпази децата си от всякакви грешки, проблеми и болести в живота. Като по този начин ги лишава от възможност за създаване на увереност в собствените сили, формиране на характер, избор на собствен жизнен път, уроци и личностно израстване.
Следнаият цитат го илюстрира прекрасно:

.............Нямах никакъв опит и бях студентка - нито знаех точно как нито имах много време да му обръщам особено внимание....................В момента големия ми син е страшно устойчив и неподатлив на тъга, вина и т.н., непокорен и много уверен в себе си, някакси силен и изглежда супер щастлив.

Една история в тази връзка:
" Eдин човек вървял по пътя и видял на земята един пашкул от който една гъсеница се опитвала да се измъкне през миниатюрна дупчица която била прогризала. След като я наблюдавал няколко минути как се гърчи и мъчи, човекът решил да й помогне и разкъсал пашкула. От него изпълзяло грозно и уродливо създание с тяло на гъсеница и сплескани зачатъци на криле на гърба. В желанието си да й помогне, човекът всъщност попречил на гъсеницата да се превърне в красива и волна пеперуда, защото измъкването през тясната дупка на пашкула служи за изцеждане на течност от крилете за да могат те да се разтворят напълно."
Поуката(за мен)- когато помагаш на някого (без да е поискана помоща ти), не се знае колко вредиш. Може би го лишаваш от едничкия му шанс за свобода и красота.
Страданието е нужна предпоставка за всяка трансформация.

Не се тревожи за проблемите през които ще минат децата ти. Те са нужни за тяхното израстване.
Всичко което не ги убива ги прави по-силни.
А това което ги убива е просто катализатор на друг вид трансформация.(последното е трудно за умствено храносмилане от повечето хора).

"When I find myself in times of trouble
mother Marry comes to me
speaking words of wisdom
Let it be, Let it be!"
Beatles

[nia]

Възможно ли да съм толкова глупава?!

Преди малко докато ровех измъчения си мозък за поредното дърво (не знам защо всеки път ми се иска ново дървото) се сетих, че в двора ни има достатъчно много дървета за поне една седмица различни визуализации, а след това ще мога да започна да ги повтарям (горките ни съседи, как им се паднах такава).

Съвсем различно е да прегърнеш истинско дърво!!! А там до него успявам да визуализирам каквото си пожелая.

[nia]

А, Иване, последния ти пост е страхотен. Обикновено коментирам всичко наред, но след твоите постове предпочитам да мълча и мисля.

[daromi]

[nia]

Ти да не си от съседите?