Как да тесаме децата
Как да тесаме децата
Пускам отделна тема, защото тук се навъртат доста майки и искам това да стигне до тях.
От личен опит с тригодишния ми син установих, че му е неприятно да потупвам точките по лицето му, защото закривам цялото му лице и в същото време потупвам. Затова започнах да ги потупвам по-дискретно. Например потупвам точките около веждите му като дланите са ми откъм челото му, а не пред лицето му. Точките под очите внимателно с дланите отдолу. А точките около устата с изнесена ръка настрани от лицето му.
Когато се случи нещо неприятно (удари се, падне, одере го котка...) и той се разреве, го успокоявам и потупвам точките му. В такива моменти може да е раздразнителен и да ме избута, но започвам да му говоря нещо и пак го потупвам. Ако все пак не успея, на следващото приспиване му припомням случката и му потупвам точките.
Но в повечето случаи му минава бързо-бързо и забравя.
Това беше от личен опит. За пълнота ще припомня това, което пише за децата в книгата и Иван е допълвал тук.
При деца настройката се формулира на близък до техния език. Например "Въпреки, че .... аз съм много добро дете и всички ме харесват и обичат"
Това сме го пробвали с Кирчо, но той като че ли е малък за такива дълги ритуали. Затова минах на варианта само аз да го потупвам без настройка и без 9Г. Като поотрасне и свикне, ще допълним тесането му.
Хубаво е преди заспиване да се разговаря с детето за изминалия ден и майката само да потупва точките му.
ТЕС може да се прави на деца от зачеването им. Децата сами могат да прилагат техниката някъде от тригодишни, според детето.
За сега не се сещам друго свързано с децата.
От личен опит с тригодишния ми син установих, че му е неприятно да потупвам точките по лицето му, защото закривам цялото му лице и в същото време потупвам. Затова започнах да ги потупвам по-дискретно. Например потупвам точките около веждите му като дланите са ми откъм челото му, а не пред лицето му. Точките под очите внимателно с дланите отдолу. А точките около устата с изнесена ръка настрани от лицето му.
Когато се случи нещо неприятно (удари се, падне, одере го котка...) и той се разреве, го успокоявам и потупвам точките му. В такива моменти може да е раздразнителен и да ме избута, но започвам да му говоря нещо и пак го потупвам. Ако все пак не успея, на следващото приспиване му припомням случката и му потупвам точките.
Но в повечето случаи му минава бързо-бързо и забравя.
Това беше от личен опит. За пълнота ще припомня това, което пише за децата в книгата и Иван е допълвал тук.
При деца настройката се формулира на близък до техния език. Например "Въпреки, че .... аз съм много добро дете и всички ме харесват и обичат"
Това сме го пробвали с Кирчо, но той като че ли е малък за такива дълги ритуали. Затова минах на варианта само аз да го потупвам без настройка и без 9Г. Като поотрасне и свикне, ще допълним тесането му.
Хубаво е преди заспиване да се разговаря с детето за изминалия ден и майката само да потупва точките му.
ТЕС може да се прави на деца от зачеването им. Децата сами могат да прилагат техниката някъде от тригодишни, според детето.
За сега не се сещам друго свързано с децата.
Последно промяна от mayadob на 17 Авг 2008 22:55, променено общо 1 път.
Допълвам и още две теми от този форум, които имат връзка:
ТЕС за бебета - разказ на ТЕС терапевт
ТЕС за бебета и родители - случаи, описани от Иван
ТЕС за бебета - разказ на ТЕС терапевт
ТЕС за бебета и родители - случаи, описани от Иван
За 9Г при малки деца.
С детето правя 9Г като му казвам да затвори и отвори очи. После му казвам, без да мърда главата, да следи ръката ми и така го карам да направи кръг с очите в едната и в другата посока. После заедно тананикаме, броим, тананикаме. Той не може да тананика добре, но излиза някакво мучене.
С детето правя 9Г като му казвам да затвори и отвори очи. После му казвам, без да мърда главата, да следи ръката ми и така го карам да направи кръг с очите в едната и в другата посока. После заедно тананикаме, броим, тананикаме. Той не може да тананика добре, но излиза някакво мучене.
Много хитро, не бях се замисляла как мога да направя 9Г на малкия. Трябва да опитам.mayadob написа:За 9Г при малки деца.
С детето правя 9Г като му казвам да затвори и отвори очи. После му казвам, без да мърда главата, да следи ръката ми и така го карам да направи кръг с очите в едната и в другата посока. После заедно тананикаме, броим, тананикаме. Той не може да тананика добре, но излиза някакво мучене.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Здравейте,
Дъщеря ми е на 2 и половина. Имали сме моменти, в които съм й правил прокси. Имало е случаи обаче, в които не съм искал, защото не съм бил безразличен към нейните проблеми. Разбира се , преди да й правя ПРОКСи, трябва да уредя въпроса в себе си . Но мисля си за един случай, когато тя имаше 39,5 градуса без никави сили. Да ТЕС върви , но колко ли време ще мине докато изчистя себе си първо, като знам че понякога отнасям по 2 часа докато изчистя нещо. През тези два часа трябва да стоя и да я гледам и да се чистя. Не че е невъзможно , но в такива екстремни ситуации!!!!!????
Дъщеря ми е на 2 и половина. Имали сме моменти, в които съм й правил прокси. Имало е случаи обаче, в които не съм искал, защото не съм бил безразличен към нейните проблеми. Разбира се , преди да й правя ПРОКСи, трябва да уредя въпроса в себе си . Но мисля си за един случай, когато тя имаше 39,5 градуса без никави сили. Да ТЕС върви , но колко ли време ще мине докато изчистя себе си първо, като знам че понякога отнасям по 2 часа докато изчистя нещо. През тези два часа трябва да стоя и да я гледам и да се чистя. Не че е невъзможно , но в такива екстремни ситуации!!!!!????
Дъщеря ми ходи на детска градина от скоро. Там явно може да си разменят бацили и детето вече един месец има проблеми с носоглътката. Снощи я сложих да си легне и директно върху нея започнах да правя ТЕС. Преди това пробвах с това което Иван е направил с дъщеря си чрез метода Силва, но въпреки че съм близо до нея не успях да усетя проблемите й зони. Опипах лимфните й възли и усетих на пипане, че са доста надути. Без никакви думи само за мисъл за тях запонах да я ТЕСАм , но с онази техника, която раздвижва енергийната й система, като цяло. Но вниманието ми беше насочено към лимфните й възли основно. В тази техника винаги държиш ръка на една точка и с другата обикаляш. Нямаше напомняща фраза, само мисъл - това е това което аз направих, не твърдя , че е правило в техника. Детето спа , та даже на сутринта трябваше да будя (в 99 % от случаите тя ни буди). Беше щастлива и спокойна. Беше не типично привързана към мен, което тя рядко показва. Като повечето малки деца първо искат "майка си", за това го казвам. Не влагам никакви интерпретации в това което казвам, само нахвърлям факти, за които смятам че са промяна в нейното поведение. Сутринта се позакашля , може би чистеше секретите от нощта, но доста по-малко. Лимфните й възли на сутринта бяха надути, не усетих драстична промяна в тяхната твърдост и обем.
Преди около седмица и половина и правих ПРОКСИ и тогава усетих проблемните й зони интуитивно, докато не бях с нея, а в друго помещение. Вчера това не се получи и затова предприех тези действия. Ще й следя състоянието и на къде ще ме отведе!
Преди около седмица и половина и правих ПРОКСИ и тогава усетих проблемните й зони интуитивно, докато не бях с нея, а в друго помещение. Вчера това не се получи и затова предприех тези действия. Ще й следя състоянието и на къде ще ме отведе!
Пробвай да й направиш прокси конкретно за подути лимфни възли.
Това от една страна.
От друга, не се плашете чак толкова много от тези болести. Децата ги преболедуват и според разни статистики, след всяко преодоляно заболяване правят качествен скок в емоционалното и умственото си развитие.
трика е да се преодолее или овладее, смегчи критичната фаза в болестта и после да се остави детето да си я преболедува. Това подсилва имуната му система и като цяло го прави по-устойчиво на заболявания в бъдеще.
И има изследвания, според които хората, които са били третирани с лекарства и най-вече антибиотици при първи признаци на заболяване, поради отслабен имунитет, много по-лесно и често се разболяват от рак.
Това от една страна.
От друга, не се плашете чак толкова много от тези болести. Децата ги преболедуват и според разни статистики, след всяко преодоляно заболяване правят качествен скок в емоционалното и умственото си развитие.
трика е да се преодолее или овладее, смегчи критичната фаза в болестта и после да се остави детето да си я преболедува. Това подсилва имуната му система и като цяло го прави по-устойчиво на заболявания в бъдеще.
И има изследвания, според които хората, които са били третирани с лекарства и най-вече антибиотици при първи признаци на заболяване, поради отслабен имунитет, много по-лесно и често се разболяват от рак.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Моят Ники (16 месеца) лепна от майка си нещо... Понеже и аз мисля като Иван, като вдигна температура първата вечер само го гушках и му правих quantum touch, като се надявах с това да се размине (аз имах ужасно разстройство, отпадналост и като цяло се чувствах много гадно цяла седмица, и не можах да се справя с ТЕС, макар че накрая ми се струва, че заклинанието ме "пресече", ама беше на 7-ия ден, така че е спорно...). И на следващия ден детето се събуди весело и щастливо и нищо му няма. Да, ама три дни по-късно, тоест в понеделник, го започна и него коремчето. Има газове и явно много се дразни, вика и плаче, не може да спи, аз също, и изобщо е ужас. Как ли не го тесах (за него винаги съм много по-мотивирана)... обикновено смекчава малко кризата и после пак същото.
Явно много го боли коремчето от газовете. Преди малко като че ли временно го пооправихме с ТЕС и QT, да видим как ще изкараме нощта...
Не че искам съвет, ама просто викам да си кажа. Щото не че сме се уплашили кой знае колко, ама ми е много мъчно да го гледам как се мъчи, и все си викам - аз ли нещо сбърках...
Явно много го боли коремчето от газовете. Преди малко като че ли временно го пооправихме с ТЕС и QT, да видим как ще изкараме нощта...
Не че искам съвет, ама просто викам да си кажа. Щото не че сме се уплашили кой знае колко, ама ми е много мъчно да го гледам как се мъчи, и все си викам - аз ли нещо сбърках...
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Ахааа, въпросът на въпросите за всяка майка:
"Аз ли нещо сбърках?"
или с други думи:
"Правя ли най-доброто за детето си?"
Един Господ знае.
И тъй като в твоя свят ти си този Господ, ако вярваш, че правиш най-доброто и следваш интуицията си, то ще правиш най-доброто.
"Аз ли нещо сбърках?"
или с други думи:
"Правя ли най-доброто за детето си?"
Един Господ знае.
И тъй като в твоя свят ти си този Господ, ако вярваш, че правиш най-доброто и следваш интуицията си, то ще правиш най-доброто.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Точно така, направих си един ТЕС с техника на избора и избрах да съм прекрасна майка и да следвам интуицията сиivangp написа:Ахааа, въпросът на въпросите за всяка майка:
"Аз ли нещо сбърках?"
или с други думи:
"Правя ли най-доброто за детето си?"
Един Господ знае.
И тъй като в твоя свят ти си този Господ, ако вярваш, че правиш най-доброто и следваш интуицията си, то ще правиш най-доброто.
Детето спи.
А за най-доброто, мисълта ми беше, че гледам да гледам детето без стрес, да не го ограничавам и прочие. Щом се е разболял, значи нещо му е "смутило" системата, а аз се опитвам да няма такива неща.
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Е имено де.
Детето се разболява и всички вече са в паника. Почват да се търсят виновни - другите деца, бацили, аз, той, тя, ти, стрес, смут в системата и т.н.
И всичко това произтича от интерпретацията на неразположението/болестта като нещо лошо. А тя е толкова лоша колкото и добра. Също така е неизбежна.
Приеми я! Оставия да си отмине и всичко ще е наред!
Защо да си създаваме излишен и допълнителен стрес от наличието на нещо, което е неизбежно. просто е част от живота? Част от вълната, която ние приемаме като спад, но която е нужна за да има след нея възход.
Щом се е разболял значи се е разболял, имал е нужда, ще му мине и толкоз.
Детето се разболява и всички вече са в паника. Почват да се търсят виновни - другите деца, бацили, аз, той, тя, ти, стрес, смут в системата и т.н.
И всичко това произтича от интерпретацията на неразположението/болестта като нещо лошо. А тя е толкова лоша колкото и добра. Също така е неизбежна.
Приеми я! Оставия да си отмине и всичко ще е наред!
Защо да си създаваме излишен и допълнителен стрес от наличието на нещо, което е неизбежно. просто е част от живота? Част от вълната, която ние приемаме като спад, но която е нужна за да има след нея възход.
Щом се е разболял значи се е разболял, имал е нужда, ще му мине и толкоз.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.