При нея обаче действа веднага, само че тя не го осъзнава защото не изпълнява указанията в книгата. Скача от едно на друго. Уплашена, объркана е и нетърпелива, което е нормално. Важното е да се успокои и да прави това което трябва да прави. Едно по едно, стъпка по стъпка, бавно, неотклонно и упорито.
Най-сигурният път към неуспеха е раздвоението и съмнението.
Само да обърна внимание на другите форумци, които ще четат и вероятно са допускали или ще допускат същите грешки.
Направих всичко по последните указания. Нищо.
Дори немога да усетя всички тези неща,който усетих първият път.Немога да се съсредоточа в/у "нещото" въпреки,че всички симптоми си стоят там и не мърдат.
В първите две изречения има явно противоречие - хем нищо не се е случило, хем не може да се усети това върху което е работено.
Т.е. има резултат, но не се разбира, че има резултат поради това, че вниманието се концнтрира не върху един симптом, с който всъщност се работи, а върху много симптоми.
Това проличава и от третото изречение в цитата. "Нещото" вече не е там или поне не същото "нещо" (а ако не е
същото нещо то или го няма или е друго нещо), но симптомите си стоят.
Кои симптоми? Кой е питал или говорил нещо за други симптоми?
Питаше се за "нещото", а не за всичко останало.
В случая имаме разконцентрация, скачане на вниманието от едно на друго, което води до чувство за неуспех. Т.е. това за което говорех по-горе преди да цитирам.
