Реших и аз да се включа. Позволих си да си направя собствена тема.
Решила съм първо да се заема с късогледството и астегматизма си. Да направя едномесечното Предизвикателство.
Като цяло съм свикнала с "недъга" си и рядко пряко ми създава негативни емоции. Предполагам, че ако някой ден сваля очилата ще се чувствам дисконфортно. (хрумна ми, че това може би е ПО, който ме възпрепятсва да правя упражнения за подобряване на зрението, а преди това да нося лещи и дори да си направя операция).
От една страна осъзнах, че се крия зад очилата! Все едно са перденцата на прозорците ми!
Астегматизма го свързвам пряко с нежеланието да се фокусирам върху различни аспекти на живота, които биха ми донесли негативни емоции. Свързвам го с желанието си да бъда "тъпа", да не разбирам нищо и буквално да вегитирам, защото ми тежат някои неща.
Късогледството го свързвам пряко с родителите си. Като се замислих снощи, бях втори клас (8-9 годишна) когато се откри проблема и сложих очила. Лекарите се "измъкнаха" с довода, че е наследствено (и майка ми и баща ми са късогледи и с астегматизъм). И аз цял живот си го нося това като кръст и наказание на "лошите гени". Та като ретроспектирам сега нещата установявам, че проблема ми се е изявил, когато са започнали проблемите между родителите ми. Честно да си кажа, почти не помня да са се карали или нещо таков, но знам, че е имало такива неща. Явно мозъкът ми усложливо е архивирал тези спомени за да не ме тормозят.
Две години след като сложих очила (тогава - 2 диоптъра) родителите ми се разведоха и се започнаха големите скандали, спорове, караници, ходене по съдилища... абе ще ми се и тези спомени усложливо да бяха заминали в архивите. Та мисълта ми беше, че след това бавно, но славно дипотрите ми започнаха да се качват. Стигнаха някъде до 5 и нещо и тогава спряха. което го отдавам на примирението си, че моите родители никога няма да се разберат и вечно ще има за какво да спорят и да се карат. По същото време и някак си успях да се освободя от тяхната сянка, поне повърхностно... и от 5 години дипотрите ми не са мръднали.
Общо взето това е предисторията. Сигурна съм, че с времето са се натрупали и други неща. Но това ми дойде на прима виста, сега, докато пишех. Подсъзнанието ми е много усложливо докато пиша.
Естествено имам и други хронични проблеми. Особено ме мъчи нещо като мигрена или главоболие. И аз не знам как да го нарека. Главата ми сякаш пулсира или изтръпва. Обикновено в зоната на челото, носа и очите. Или отгоре на главата, където е скалпа. Снощи си ТЕСнах тая "болка" на скалпа и бях приятно изненадана, когато болката се измести в зоната на слепоочията и в момента ме опасва като лента за глава.
Сутринта, когато се събудих теснах отново тая болка, която сякаш се засили (малко трудно го определям). Но със сигурност стана по-натрапчива. Леко се измести и към челото и синусите.
Имам сериозни съмнения, че това "главоболие" е пряко свързано с проблемите със зрението ми. Но не съм особено сигурна и реших да ги третирам поотделно.
Това е за сега от мен. Ще се радвам да се включите със съвети и насоки, защото все още ми е малко объркано. От няколко дни изпитвам неприятно чувство за безпокойство, нервност, чувствам се изключително разконцентрирана и не мога да мисля особено адекватно. Сякаш нещо ме е блокирало. В момента го усещам като възел в гърлото и все едно имам дъска навряна в раменете и над ключицата, която запира да се движи всичко нормално и надолу към останалите части на тялото ми.
Може би именно от това трябва да започна и току виж тази неприятна болка се е разсеяла и нервността ми се уталожи.
Събраха се доста неща накуп, но имам усещането, че са свързани помежду си.
Друг проблем, по който искам да работя е наднорменото тегло. Което си ми е на чисто психологическа основа. Бяхме го обсъждали с моята психоложка, че съм си изградила чисто физически буфер между мен и нещата, които ме притесняват, разтройват и нараняват. Установявам и че имам доста силни ПО, които ми пречат да променя това. Напоследък с радост откривам, че поне съм променила възгледа си относно храненето, насявам се трайно. Това го открих вчера, когато стигнах до касата в магазина и започнах да си вадя покупките. Сама от себе си се изненадах, че всички бяха хубава, качествена, здравословна храна, а не тонове junk food. При това без да съм мислила конкретно какво ще пазарувам.
Това много ме окуражава!
) . Искам да кажа на Lady Frost, че и двата ми резултата са постигнати изключително само с помощта на Предизвикателството! Пътят наистина е по-дълъг,но по-ясен и разбираем Знам, че не съм права,но имам притеснения от това да си определям степените и да навлизам в психологични и емоционални води.