Мъжът ми замина, което значително облекчава усещанията ми и ми усложнява тесането. Но успявам да изкопая случки, с които да провокирам емоциите си. Има още какво да се работи по въпроса.
Дневник. Това-онова
Re: Дневник. Това-онова
Нали
Мъжът ми замина, което значително облекчава усещанията ми и ми усложнява тесането. Но успявам да изкопая случки, с които да провокирам емоциите си. Има още какво да се работи по въпроса.
Мъжът ми замина, което значително облекчава усещанията ми и ми усложнява тесането. Но успявам да изкопая случки, с които да провокирам емоциите си. Има още какво да се работи по въпроса.
Re: Дневник. Това-онова
Ако това те ядосва
може като го изтесаш да ти дойдат необходимите случки!?Мъжът ми замина, което значително облекчава усещанията ми и ми усложнява тесането.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Дневник. Това-онова
Това с детронирането на родителите се оказа много интересна работа.
Накачуриха се няколко събития. Не ми се разказва цялата плетеница от случки, но накрая стигнах до следното тесане:
Слагаме на хората етикети, пишем им червени и черни точки и накрая, според натрупаните кредити, подреждаме останалите под и над себе си. Въпросът ми е аз къде съм в тази игра на взаимодействие. Започнах да се изживявам в различните роли и да тесам.
Първата роля - слагам етикети на другите и им давам точки.
Втора роля - слагат ми етикети и ме оценяват.
Трета роля - използвам цялата тази машина с оценяването, за да получа някаква изгода. Тук имам една конкретна случка. Така, както го описах, сигурно не се разбира, но не ми се и разказва подробно.
Накачуриха се няколко събития. Не ми се разказва цялата плетеница от случки, но накрая стигнах до следното тесане:
Слагаме на хората етикети, пишем им червени и черни точки и накрая, според натрупаните кредити, подреждаме останалите под и над себе си. Въпросът ми е аз къде съм в тази игра на взаимодействие. Започнах да се изживявам в различните роли и да тесам.
Първата роля - слагам етикети на другите и им давам точки.
Втора роля - слагат ми етикети и ме оценяват.
Трета роля - използвам цялата тази машина с оценяването, за да получа някаква изгода. Тук имам една конкретна случка. Така, както го описах, сигурно не се разбира, но не ми се и разказва подробно.
Re: Дневник. Това-онова
Преди време имах проблем с това да си организирам деня. Понякога се получаваше чудесно, понякога се провалях чудесно. Напоследък установих, че това просто не е моя работа 
Само следя усещанията си и действам според тях. Може да съм забравила, че имам да свърша нещо, но в момента, в който трябва да го направя, нещо ме подтиква натам, припомням си го и го свършвам точно навреме. Понякога лежа уморено и нищо не може да ме вдигне. Зная, че имам работа, но лежа и си почивам. В даден момент просто ми идват сили, не ме свърта на едно място, ставам, свършвам си работата и то точно навреме
Това го имам за резултат от тесането, в което се стремя да прехвърля основните си нужди на Висшия си Аз.
Само следя усещанията си и действам според тях. Може да съм забравила, че имам да свърша нещо, но в момента, в който трябва да го направя, нещо ме подтиква натам, припомням си го и го свършвам точно навреме. Понякога лежа уморено и нищо не може да ме вдигне. Зная, че имам работа, но лежа и си почивам. В даден момент просто ми идват сили, не ме свърта на едно място, ставам, свършвам си работата и то точно навреме
Това го имам за резултат от тесането, в което се стремя да прехвърля основните си нужди на Висшия си Аз.
Re: Дневник. Това-онова
Историята със сецването продължава. Усещането в кръста постепенно е изчезнало (абсолютно никаква болка или дискомфорт) и се е заменило с друго - опъване по лявата бедрена кост отзад. Предполагам, че нерв. Усеща се само в определени пози или когато натисна между прешлените в зоната, в която се сецнах. Когато го усетих за първи път, беше съвсем леко. Постепенно се е засилило. Пак е слабо, но има моменти, в които малко ми ограничава движенията. Все още не съм го тесала.
Re: Дневник. Това-онова
Тесането при мен напоследък е много динамично. За пореден път пропуснах да запиша някои интересни неща. Не помня кои
Много правя Пренареждане на матрицата ей така - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 775#p26775
Много правя Пренареждане на матрицата ей така - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 775#p26775
Re: Дневник. Това-онова
Терминологията за "връзката с висшия Аз" ми харесва, но не звучи като за пред хора. Така и не помислих по какъв друг начин да го наричам пред хората и една друга книга ми го предложи. Същото, но по друг начин, там е казано като "връзка със себе си". Много по-популярно и общоприето.
Освен това започнах да ползвам този термин и в тесането си и излязоха неща, които с терминологията за висшия не могат да ми се появят. Бях се върнала някъде в детството си. Тесах за отношението си към родителите ми и тяхната компания. Как постоянно исках да бъда с тях. Как измервах себе си според това как те реагират на мен. И тогава помислих дали в такъв момент имам връзка със себе си. Нямам. А защо нямам? И тук ми хрумна, че центърът ми не е у мен. Къде е? В другите. И по-точно накрая го усетих у баща ми. Иззех си обратно центъра и от само себе си ситуацията ми се претвори. Детето в представата ми престана да търси компанията на нашите.
И точно както хубаво си бях потесала стана нещо, което ме подсети да се обадя на баща ми и да му предложа да изведем заедно децата през уикенда. От една страна - чудесна идея. От друга - зачудих се дали има връзка си изтерсването. Веднага започнах да се подозирам - успях ли да си иззема центъра? Още ли завися толкова много от него? И т.н. И тъй като само времето ще покаже, доволно потрих ръце и чакам утешната разходка с него и децата... с готовност за ново тесане
Имах някакво тесане и за мъжа ми. Там веднага ми се включи проверката - и в него ли изнасям центъра си? Реших, че "Да". Потесах и там. Изтесах спомени, които не бях пипала и за които това беше много подходящ подход. Почувствах освобождаване.
И накрая. Днес сутринта за пореден път се подразних от дребен пропуск, направен от големия ми син. Започнах да тесам и моментално се попитах дали и там слагам центъра си. Само със задаването на въпроса се успокоих.
Това "центърът ми да е в друг" означава, че другият човек е най-важният, по-важен от мен, всичко ми зависи от неговото мнение, не понасям да греши...
Като стана въпрос за големия ми син. Преди време бях писала, че някои неща, които съм изтесала по него, се връщат. Бях писала, че се връща непоносимостта. Поправка - непоносимостта никога не се е връщала. За нея наблюдавам редовно. Бях я изтесала с "минал живот" и добре го помня.
Това, което се е връщало и го обърках с непоносимостта е раздразнението.
От родителите си със сигурност не съм се освободила. Разбрах го днес с една мисъл:
Скоро имах едно изживяване. Бях в състояние на много силни усещания. Бях седнала като в медитация (колкото мога да заема тази поза в колата). Усещането постепенно се засилваше и ме обземаше. Ако моето си Грей е съвременна стилна рокля, то това усещане беше пищна рокля с много дантели и подробности от времената на роклите-торти. Така ме обзе, че исках да мисля и да го анализирам, но мислите ми бяха излишни. Даже и описанията сега ги чувствам неуместни.
И днес си мислех - не го зная това какво беше, но да речем че е "да вибрираш на честотата на висшия си". И си помислих дали наистина искам да бъда в такова състояние по-често. И, за да си отговоря, първата ми и автоматична представа беше какво ще кажат нашите за това. Веднага спрях с представата си и си набеляза две теми за тесане - това, че умът ми търси възможност да не допуска това състояние отново и това, че първата инстанция за проверка са мама и тати.
Освен това започнах да ползвам този термин и в тесането си и излязоха неща, които с терминологията за висшия не могат да ми се появят. Бях се върнала някъде в детството си. Тесах за отношението си към родителите ми и тяхната компания. Как постоянно исках да бъда с тях. Как измервах себе си според това как те реагират на мен. И тогава помислих дали в такъв момент имам връзка със себе си. Нямам. А защо нямам? И тук ми хрумна, че центърът ми не е у мен. Къде е? В другите. И по-точно накрая го усетих у баща ми. Иззех си обратно центъра и от само себе си ситуацията ми се претвори. Детето в представата ми престана да търси компанията на нашите.
И точно както хубаво си бях потесала стана нещо, което ме подсети да се обадя на баща ми и да му предложа да изведем заедно децата през уикенда. От една страна - чудесна идея. От друга - зачудих се дали има връзка си изтерсването. Веднага започнах да се подозирам - успях ли да си иззема центъра? Още ли завися толкова много от него? И т.н. И тъй като само времето ще покаже, доволно потрих ръце и чакам утешната разходка с него и децата... с готовност за ново тесане
Имах някакво тесане и за мъжа ми. Там веднага ми се включи проверката - и в него ли изнасям центъра си? Реших, че "Да". Потесах и там. Изтесах спомени, които не бях пипала и за които това беше много подходящ подход. Почувствах освобождаване.
И накрая. Днес сутринта за пореден път се подразних от дребен пропуск, направен от големия ми син. Започнах да тесам и моментално се попитах дали и там слагам центъра си. Само със задаването на въпроса се успокоих.
Това "центърът ми да е в друг" означава, че другият човек е най-важният, по-важен от мен, всичко ми зависи от неговото мнение, не понасям да греши...
Като стана въпрос за големия ми син. Преди време бях писала, че някои неща, които съм изтесала по него, се връщат. Бях писала, че се връща непоносимостта. Поправка - непоносимостта никога не се е връщала. За нея наблюдавам редовно. Бях я изтесала с "минал живот" и добре го помня.
Това, което се е връщало и го обърках с непоносимостта е раздразнението.
От родителите си със сигурност не съм се освободила. Разбрах го днес с една мисъл:
Скоро имах едно изживяване. Бях в състояние на много силни усещания. Бях седнала като в медитация (колкото мога да заема тази поза в колата). Усещането постепенно се засилваше и ме обземаше. Ако моето си Грей е съвременна стилна рокля, то това усещане беше пищна рокля с много дантели и подробности от времената на роклите-торти. Така ме обзе, че исках да мисля и да го анализирам, но мислите ми бяха излишни. Даже и описанията сега ги чувствам неуместни.
И днес си мислех - не го зная това какво беше, но да речем че е "да вибрираш на честотата на висшия си". И си помислих дали наистина искам да бъда в такова състояние по-често. И, за да си отговоря, първата ми и автоматична представа беше какво ще кажат нашите за това. Веднага спрях с представата си и си набеляза две теми за тесане - това, че умът ми търси възможност да не допуска това състояние отново и това, че първата инстанция за проверка са мама и тати.
Re: Дневник. Това-онова
Напоследък не съм особено гъвкава в гръбначния стълб. Изобщо физическата ми форма не е както преди децата, но сега за гъвкавостта. Чат-пат се чудя какво не ми е гъвкаво в характера. И вчера хванах един такъв момент.
Карах две деца на английски и много бързах. Успях да си планирам маршрута така, че да избегна едно задръстване. На последния светофар можех да продължа по една свободна улица или по тази, по която вече бях решила да мина и за която не очаквах, но беше задръстена. Под напрежение на изтичащото ми време изобщо не премислих нещата и завих по задръстената. Когато се запуших, се усетих, че съм имала време да видя свободната улица. Много ме хвана яд. Първо се страхувах да не закъснеем. Представих си, че потупвам една въображаема Мая, която изразява опасенията и яда си. Първо спря да ме ми пука дали ще закъснеем (но постоянно си имах Грей и си пусках намерение да стигнем навреме). Вече беше въпрос само това дали ще паркирам, иначе успяхме с времето. Паркирах, влязохме дори минута по-рано. И имах петнайсетина минути, в които останах сама.
Първо тесах, че вече съм ОК с "това", но не искам повече да ми се случва. Тесах, тесах, но така и не наричах нещата точно. Реших най-накрая да си изясня кое е това "това", което не искам повече да ми се случва. Стигнах до "Когато нямам време и съм под напрежение от това, реагирам като скован пенсионер." И тук ми светна лампата, че най-сетне открих момент, в който изобщо не съм гъвкава. Потесах. Не зная колко успях да изтесам, но най-важното е, че хванах темата и мога да я наблюдавам. Яко.
Карах две деца на английски и много бързах. Успях да си планирам маршрута така, че да избегна едно задръстване. На последния светофар можех да продължа по една свободна улица или по тази, по която вече бях решила да мина и за която не очаквах, но беше задръстена. Под напрежение на изтичащото ми време изобщо не премислих нещата и завих по задръстената. Когато се запуших, се усетих, че съм имала време да видя свободната улица. Много ме хвана яд. Първо се страхувах да не закъснеем. Представих си, че потупвам една въображаема Мая, която изразява опасенията и яда си. Първо спря да ме ми пука дали ще закъснеем (но постоянно си имах Грей и си пусках намерение да стигнем навреме). Вече беше въпрос само това дали ще паркирам, иначе успяхме с времето. Паркирах, влязохме дори минута по-рано. И имах петнайсетина минути, в които останах сама.
Първо тесах, че вече съм ОК с "това", но не искам повече да ми се случва. Тесах, тесах, но така и не наричах нещата точно. Реших най-накрая да си изясня кое е това "това", което не искам повече да ми се случва. Стигнах до "Когато нямам време и съм под напрежение от това, реагирам като скован пенсионер." И тук ми светна лампата, че най-сетне открих момент, в който изобщо не съм гъвкава. Потесах. Не зная колко успях да изтесам, но най-важното е, че хванах темата и мога да я наблюдавам. Яко.
Re: Дневник. Това-онова
Страхотно попадение.
Отново теми и събития се събраха.
Преди може би година исках да си купя от картите на Дорийн Върчу - http://www.book.store.bg/c/p-pc/id-2893 ... tml?ax=464
Ей така от любопитство. Обаче махалото не ми даваше и аз се отказах.
Тия дни двете големи деца си харесаха тези карти. Поискаха по един комплект и аз с радост им ги купих (си ги купих)
Темата за детето в мен.
Иван сериозно обръща внимание на тази тема. И аз сериозно я имам предвид. Но все не ми попада между пръстите (буквално - не я тесам) и все нямам повод да я подхвана.
Темата за моите деца.
От година и малко доста сериозно тесам децата. Поизтесала съм, но има разни неща, които все си стоят.
И сега връзката. Голямата ми дъщеря си играеше с едното тесте карти. Даде ми три и аз си ги подредих така, както пише в инструкциите - отляво за минало, по средата за настояще и отдясно за бъдеще. Настоящето ми беше - "Отглеждане на деца" и пише - "Когато се грижиш за собствените си деца, ти се грижиш за детето в себе си".
Така ли - казах си. Я да зашия двете теми. И така от една страна ми се отпуши всичко, което не успявах да довърша по децата, а от друга страна - темата с детето в мен.
Започнах да адресирам всичко от моите деца към вътрешното ми дете. И най-сетне започнах да чувствам що за животно е това.
А съм била близо до това. Скоро четох за вътрешния мъж и вътрешната жена. За това как много често, например за жена, мъжът, с който живее, е такъв, какъвто е вътрешният й мъж. Тогава защо не детето, което е твое, да не е същото като вътрешното ти дете?
Само да отбележа, че тези връзки според мен не са едни и същи за всеки човек. Ако за мен сега е подходящо да направя връзката истинско дете - вътрешно дете, не означава, че всеки родител трябва да я направи, нито означава че хората без деца не могат да работят добре с вътрешното си дете.
Отново теми и събития се събраха.
Преди може би година исках да си купя от картите на Дорийн Върчу - http://www.book.store.bg/c/p-pc/id-2893 ... tml?ax=464
Ей така от любопитство. Обаче махалото не ми даваше и аз се отказах.
Тия дни двете големи деца си харесаха тези карти. Поискаха по един комплект и аз с радост им ги купих (си ги купих)
Темата за детето в мен.
Иван сериозно обръща внимание на тази тема. И аз сериозно я имам предвид. Но все не ми попада между пръстите (буквално - не я тесам
) и все нямам повод да я подхвана.Темата за моите деца.
От година и малко доста сериозно тесам децата. Поизтесала съм, но има разни неща, които все си стоят.
И сега връзката. Голямата ми дъщеря си играеше с едното тесте карти. Даде ми три и аз си ги подредих така, както пише в инструкциите - отляво за минало, по средата за настояще и отдясно за бъдеще. Настоящето ми беше - "Отглеждане на деца" и пише - "Когато се грижиш за собствените си деца, ти се грижиш за детето в себе си".
Така ли - казах си. Я да зашия двете теми. И така от една страна ми се отпуши всичко, което не успявах да довърша по децата, а от друга страна - темата с детето в мен.
Започнах да адресирам всичко от моите деца към вътрешното ми дете. И най-сетне започнах да чувствам що за животно е това.
А съм била близо до това. Скоро четох за вътрешния мъж и вътрешната жена. За това как много често, например за жена, мъжът, с който живее, е такъв, какъвто е вътрешният й мъж. Тогава защо не детето, което е твое, да не е същото като вътрешното ти дете?
Само да отбележа, че тези връзки според мен не са едни и същи за всеки човек. Ако за мен сега е подходящо да направя връзката истинско дете - вътрешно дете, не означава, че всеки родител трябва да я направи, нито означава че хората без деца не могат да работят добре с вътрешното си дете.
Re: Дневник. Това-онова
Днес беше един добър ден за българската ТЕС
Бях паркирала. Бебето спеше в колата. Потупвах се и си мислех следните неща:
Мислех си за разказа за Бил Коди - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 8789#p8789
Мислех си за това трябва ли човек да бъде адвокат, да бъде мъдър, да стане война и да избият семейството му, за да вземе решение да обича всеки човек? Какво ни пречи на нас в мирно и тихо време да вземем такова решение?
Попитах се мога ли да обичам и приемам всеки човек. В частност в този момент пред колата мина една жена. Попитах се дали мога да я обичам и приемам такава, каквато е. Тук мисълта ми доста бързо превключваше. Бързо си сменях въпросите. Няма да мога да опиша всички подробности. Затова скачам на по-съществените стъпки.
Установих, че има три начина, по които мога да възприемам един човек.
1. По начина, по който той иска да изглежда.
2. Такъв, какъвто е.
3. Така, както аз го виждам (след пречупване през моята призма)
Когато някой претендира да бъде някакъв, а аз усещам, че изобщо не е такъв, тогава ми се включва осъждането, което на физическо ниво се усеща като болка в лявото ми коляно (това съм го установявала експериментално, сега само маркирах, че отново ми се явява тази тема).
В случая се заинтересувах повече от разликата между начина, по който аз виждам хората и тяхната истинска същност. Усетих се, че те не са това, което аз виждам. Защото имам предразсъдъци, слагам етикети, пречупвам през призма и т.н.
(Скоба:
Тук си спомних, че бях тесала тази тема, но за себе си. Веднъж се гледах в огледалото и се чудех защо не се харесвам. Осъзнавах, че лицето срещу мен изглежда добре, но какво тогава не си харесвах. И тогава се усетих - аз не се чувствах по начина, по който изглеждах. Разтесах се за това да започна да се чувствам и изглеждам по един и същи начин. И от тогава се харесвам
Стана ми много странно как още тогава не се усетих да направя това и за другите хора.
Затварям скобата)
Щом си казах "Избирам да виждам хората такива, каквито са." веднага помислих какво е това на физическо ниво. Не е далече от мисълта - астигматизъм (или късогледство. Нямам диагноза, потвърдена от второ и трето мнение. Най-сериозният специалист с най-добрата техника веднъж каза "астигматизъм без късогледство!")
И също така веднага замерих зрението си. Погледнах един надпис с лявото око - виждам идеално. Погледнах го с дясното - виждам размазано, както обикновено. Продължих да си тесам темата. Усетих промяна, изчистване, свобода. Отново замерих зрението си. С лявото око - идеално. С дясното - също идеално
Бях в пик. Зададе се един човек. Попитах се как го възприемам, дали го виждам такъв, какъвто е. Той се приближи, а моето възприятие за него беше "Не знам." Уха. Как ми хареса това
Тоест на въпроса "Какъв е той?" аз си отговарям "Не знам." И съвсем искрено не знаех.
После се включи съмнението. Дясното око пак леко се размаза. Тесах съмнението. Дясното око отново се изглади.
Тогава бебето се събуди и приключих сесията.
До вечерта доста пъти замервах как е дясното око. След внимателно взиране установих, че има някакъв малък процент размазване. Не мога да установя дали го има всеки път или от време на време.
Бях паркирала. Бебето спеше в колата. Потупвах се и си мислех следните неща:
Мислех си за разказа за Бил Коди - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 8789#p8789
Мислех си за това трябва ли човек да бъде адвокат, да бъде мъдър, да стане война и да избият семейството му, за да вземе решение да обича всеки човек? Какво ни пречи на нас в мирно и тихо време да вземем такова решение?
Попитах се мога ли да обичам и приемам всеки човек. В частност в този момент пред колата мина една жена. Попитах се дали мога да я обичам и приемам такава, каквато е. Тук мисълта ми доста бързо превключваше. Бързо си сменях въпросите. Няма да мога да опиша всички подробности. Затова скачам на по-съществените стъпки.
Установих, че има три начина, по които мога да възприемам един човек.
1. По начина, по който той иска да изглежда.
2. Такъв, какъвто е.
3. Така, както аз го виждам (след пречупване през моята призма)
Когато някой претендира да бъде някакъв, а аз усещам, че изобщо не е такъв, тогава ми се включва осъждането, което на физическо ниво се усеща като болка в лявото ми коляно (това съм го установявала експериментално, сега само маркирах, че отново ми се явява тази тема).
В случая се заинтересувах повече от разликата между начина, по който аз виждам хората и тяхната истинска същност. Усетих се, че те не са това, което аз виждам. Защото имам предразсъдъци, слагам етикети, пречупвам през призма и т.н.
(Скоба:
Тук си спомних, че бях тесала тази тема, но за себе си. Веднъж се гледах в огледалото и се чудех защо не се харесвам. Осъзнавах, че лицето срещу мен изглежда добре, но какво тогава не си харесвах. И тогава се усетих - аз не се чувствах по начина, по който изглеждах. Разтесах се за това да започна да се чувствам и изглеждам по един и същи начин. И от тогава се харесвам
Стана ми много странно как още тогава не се усетих да направя това и за другите хора.
Затварям скобата)
Щом си казах "Избирам да виждам хората такива, каквито са." веднага помислих какво е това на физическо ниво. Не е далече от мисълта - астигматизъм (или късогледство. Нямам диагноза, потвърдена от второ и трето мнение. Най-сериозният специалист с най-добрата техника веднъж каза "астигматизъм без късогледство!")
И също така веднага замерих зрението си. Погледнах един надпис с лявото око - виждам идеално. Погледнах го с дясното - виждам размазано, както обикновено. Продължих да си тесам темата. Усетих промяна, изчистване, свобода. Отново замерих зрението си. С лявото око - идеално. С дясното - също идеално
Бях в пик. Зададе се един човек. Попитах се как го възприемам, дали го виждам такъв, какъвто е. Той се приближи, а моето възприятие за него беше "Не знам." Уха. Как ми хареса това
Тоест на въпроса "Какъв е той?" аз си отговарям "Не знам." И съвсем искрено не знаех.
После се включи съмнението. Дясното око пак леко се размаза. Тесах съмнението. Дясното око отново се изглади.
Тогава бебето се събуди и приключих сесията.
До вечерта доста пъти замервах как е дясното око. След внимателно взиране установих, че има някакъв малък процент размазване. Не мога да установя дали го има всеки път или от време на време.
Re: Дневник. Това-онова
Темата с астигматизма се разви много интересно.
Тесането беше във вторник, сега е неделя. В първите един-два дена дясното око ту размазваше малко, ту изглаждаше образа.
Когато усетех, че размазва, започвах да тесам и фразите, от които се изчистваше всеки път, са (съкратено):
"Пречупвам нещата през призма.
Получавам грешна информация.
Ама аз не искам да имам грешна информация.
Отказвам се от призмата, през която пречупвам нещата."
Към третия ден имах напълно размазване. Стана така, както си беше преди. Първоначално много се озадачих. Но след това се захванах да използвам тази информация. Значи е възможно всичко, което съм тесала дълбоко, да се връща дори в началния си вид. Много неприятно, но поне зная със сигурност, че е възможно.
Започнах да се връщам назад и да мисля дали имам категорични промени, които не са се връщали в старото положение. Открих си достатъчно такива и се успокоих.
Мисля, че това, което върна размазването, е съмнението. Вчера доста тесах за това.
Тесах и детството си, когато за първи път установих, че размазвам образа. Сега се сещам, че не претворих тази случка. Ще се върна на нея.
И от вчера дясното око вече не размазва много. Има малко размазване. По-скоро не е напълно ясно.
Когато тесам и когато мисля за това, усещам напрежение в дясното око. Тесам и самото напрежение, но не се повлиява.
Сега за друго - за вътрешния свят
Скоро покрай мен ставаше въпрос за вътрешен мъж, вътрешна жена, вътрешно дете. И накрая идеята ми се разви до вътрешен свят. Което напълно пасва на схващането, че всичко, което ни се случва е отражение на нас самите. Но сега разглеждам този вътрешен свят доста образно - къщи, улици, хора, природа, всичко.
Бях в коридора на една поликлиника. Един баща започна да се кара на детето си да спре да се върти и да започне стои мирно. Детето се съпротивляваше. Аз се настроих на техния проблем. Първо ми стана много жал за бащата. За това, че той самият кой знае колко е изтормозен. След това помислих и за детето. Бях в КС. Те продължаваха да се разправят. Накрая си казах "Ама защо във вътрешния ми свят има баща, който така се кара на детето си?!" В този момент наистина имах визуализация за едни малки човечета - баща и дете - които се карат във вътрешния ми свят. Хубаво се възмутих наум, хубаво се потупах въображаемо. И след малко погледнах към тях - детето гледаше спокойно в една посока, а бащата - в друга.
Това беше хубаво. Но после, когато исках да го направя вкъщи за разни работи по децата, не ми се получаваше.
Тесането беше във вторник, сега е неделя. В първите един-два дена дясното око ту размазваше малко, ту изглаждаше образа.
Когато усетех, че размазва, започвах да тесам и фразите, от които се изчистваше всеки път, са (съкратено):
"Пречупвам нещата през призма.
Получавам грешна информация.
Ама аз не искам да имам грешна информация.
Отказвам се от призмата, през която пречупвам нещата."
Към третия ден имах напълно размазване. Стана така, както си беше преди. Първоначално много се озадачих. Но след това се захванах да използвам тази информация. Значи е възможно всичко, което съм тесала дълбоко, да се връща дори в началния си вид. Много неприятно, но поне зная със сигурност, че е възможно.
Започнах да се връщам назад и да мисля дали имам категорични промени, които не са се връщали в старото положение. Открих си достатъчно такива и се успокоих.
Мисля, че това, което върна размазването, е съмнението. Вчера доста тесах за това.
Тесах и детството си, когато за първи път установих, че размазвам образа. Сега се сещам, че не претворих тази случка. Ще се върна на нея.
И от вчера дясното око вече не размазва много. Има малко размазване. По-скоро не е напълно ясно.
Когато тесам и когато мисля за това, усещам напрежение в дясното око. Тесам и самото напрежение, но не се повлиява.
Сега за друго - за вътрешния свят
Скоро покрай мен ставаше въпрос за вътрешен мъж, вътрешна жена, вътрешно дете. И накрая идеята ми се разви до вътрешен свят. Което напълно пасва на схващането, че всичко, което ни се случва е отражение на нас самите. Но сега разглеждам този вътрешен свят доста образно - къщи, улици, хора, природа, всичко.
Бях в коридора на една поликлиника. Един баща започна да се кара на детето си да спре да се върти и да започне стои мирно. Детето се съпротивляваше. Аз се настроих на техния проблем. Първо ми стана много жал за бащата. За това, че той самият кой знае колко е изтормозен. След това помислих и за детето. Бях в КС. Те продължаваха да се разправят. Накрая си казах "Ама защо във вътрешния ми свят има баща, който така се кара на детето си?!" В този момент наистина имах визуализация за едни малки човечета - баща и дете - които се карат във вътрешния ми свят. Хубаво се възмутих наум, хубаво се потупах въображаемо. И след малко погледнах към тях - детето гледаше спокойно в една посока, а бащата - в друга.
Това беше хубаво. Но после, когато исках да го направя вкъщи за разни работи по децата, не ми се получаваше.