Да кажа все пак "Здравейте" от уважение към общността.
Дълго време бях полезна на другите, дори много. Сега не съм полезна дори на себе си. Не знам дали ще мога да бъда полезна на хората тук, затова /ако прецените/ можете да изтриете темата и написаното от мен. И без това се чувствам като натрапник в чужд свят /общувате от години/ и предварително се извинявам - никой не е длъжен да се натоварва с жалбите и самосъжалението ми.
Харесаха ми преобладаващо добронамереният тон, пълната споделеност на техниките и личния опит, абсолютната липса на догматизъм и закостенялост, максималната толерантност към свободата на избора. Преди години подобни условия ме срещнаха с йога, която години наред ми помагаше да преодолявам сериозни житейски трудности. Сега дори нямам сили да направя една асана.
Дълго време четох темите във форума, книги, клипове. Не стана само с четене. От 1 месец в някои от дните се посинявам по точките в очакване на чудото; в другите дни, недочакала чудото, просто се тъпча с храна или лежа без сила дори да стана да се нахраня. Засега успях да си докарам само екстрасистоли, които не минаха два дена, докато не изпих чаша вино. Мина ми. Което не означава, че техниката ми е виновна.
Уморена съм - от света, от хората, от проблемите, от борбата, от себе си и безплодните усилия, които полагам през последните 2-3 години. Уморена съм до смърт.
Винаги аз съм била силната, справящата се, помагащата и сега не мога да се позная, не се харесвам такава, направо се ужасявам, че се чувствам така. И в момента малко хора предполагат какво се случва с мен. Винаги съм смятала за недопустимо другите да видят или да разберат за проявената от мен моментна слабост. По-лошото е, че потъвам все по-надълбоко. Не е просто дупка, цял кратер е... и измъкване няма. От доста дълго време. От много дълго време. Ако е вярно това, че всеки заслужава живота, който има - значи много сериозно съм се постарала...
Не знам защо ви написах всичко това и какво очаквам. Сигурно все пак с някаква надежда. Не можете да направите нищо вместо мен, а аз не виждам смисъл да правя нищо за себе си.
Дори да не успея да си помогна чрез вас, знайте, че форумът ви е нещо много стойностно и ценно. Особено в днешния болен, комерсиализиран и затлачен от псевдоизбори свят.
Не е дупка...кратер е!
Здравей nik, ето ти е един базов скрипт за стрес:
1. Въпреки, че имам целия този стрес в тялото ми в следствие на проблемите, с които опитвам да се справя, аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си.
2. Въпреки, че съм толкова стресиран/а от това как се развиват нещата и се чувствам толкова претоварен/а, аз се обичам и приемам безрезервно.
3. Въпреки целият този стрес в тялото ми, аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си независимо от това, което се случва с мен.
1. Веждата: Целият този стрес.
2. Отстрани на окото: Чувствам се толкова стресиран/а, мислейки си за проблемите ми.
3. Под окото: Толкова съм уморен/а от този стрес. Просто искам да се предам. Искам проблемите ми да изчезнат.
4. Под носа: Претоварен/а съм. Не издържам.
5. Брадичката: Толкова съм уморен/а от стреса в тялото ми.
6. Ключицата: Тези проблеми, които ме стресират.
7. Под мишницата: Целият този стрес.
8. Върха на главата: Целият този стрес.
5 серии направи така, после вземи да теснеш тези емоции, ЗАРАДИ КОИТО СЕ ЧУВСТВАШ КАТО "НАТРАПНИК", когато пишеш тук! Знам, че тук си пишат хората от доста време, и аз съм от скоро тук, въпреки че имам регистрация отдавна, но това ГРАМ НЕ МЕ ПРИТЕСНЯВА. Аз силно се надявам да съм ти помогнал! Пиши отново! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ! САМО НАПРЕД И НА ГОРЕ, ТИ МОЖЕШ!
1. Въпреки, че имам целия този стрес в тялото ми в следствие на проблемите, с които опитвам да се справя, аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си.
2. Въпреки, че съм толкова стресиран/а от това как се развиват нещата и се чувствам толкова претоварен/а, аз се обичам и приемам безрезервно.
3. Въпреки целият този стрес в тялото ми, аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си независимо от това, което се случва с мен.
1. Веждата: Целият този стрес.
2. Отстрани на окото: Чувствам се толкова стресиран/а, мислейки си за проблемите ми.
3. Под окото: Толкова съм уморен/а от този стрес. Просто искам да се предам. Искам проблемите ми да изчезнат.
4. Под носа: Претоварен/а съм. Не издържам.
5. Брадичката: Толкова съм уморен/а от стреса в тялото ми.
6. Ключицата: Тези проблеми, които ме стресират.
7. Под мишницата: Целият този стрес.
8. Върха на главата: Целият този стрес.
5 серии направи така, после вземи да теснеш тези емоции, ЗАРАДИ КОИТО СЕ ЧУВСТВАШ КАТО "НАТРАПНИК", когато пишеш тук! Знам, че тук си пишат хората от доста време, и аз съм от скоро тук, въпреки че имам регистрация отдавна, но това ГРАМ НЕ МЕ ПРИТЕСНЯВА. Аз силно се надявам да съм ти помогнал! Пиши отново! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ! САМО НАПРЕД И НА ГОРЕ, ТИ МОЖЕШ!
Чувствата са най - голямата сила, ако играят за теб и най - голямата слабост, ако играят против теб. Limitless
Не е важно колко силно те удрят, важно е колко удара можеш да поемеш и да продължиш НАПРЕД!
Не е важно колко силно те удрят, важно е колко удара можеш да поемеш и да продължиш НАПРЕД!
Здравей nik! Този форум не е затворен за нови попълнения, напротив, аз се радвам да има нови, особено споделящи съфорумци! А ти си споделила най- съкровена информация, така че благодаря и браво, за куража! Много често с изписването идва и изясняването "какво точно не ми е на ред?!" Надявам се и ти, като прочетеш написаното от теб, да успееш да се видиш отстрани и така да започнеш осмислено ТЕСане.
По стар обичай- направи декларации с всички неща, които си споменала в поста си и почвай да работиш- лекичко, но упорито! И си помисли, какво се случи, че настъпи такъв обрат в живота ти, кое е най- безплодното ти усилие?
Посочи как конкретно си прилагала ТЕС, че ако има грешки да ти ги покажем.
По стар обичай- направи декларации с всички неща, които си споменала в поста си и почвай да работиш- лекичко, но упорито! И си помисли, какво се случи, че настъпи такъв обрат в живота ти, кое е най- безплодното ти усилие?
Посочи как конкретно си прилагала ТЕС, че ако има грешки да ти ги покажем.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Nik,
редовно, често и по малко е по-добре от рядко, спорадично и по много.
Посиняване на точките ми прилича на наказание.
Не чакай чудото да се случи, а го направи да се случи с упорита и дисциплинирана, ежедневна работа върху себе си!
Виж процедура - В мир със себе си - тук във форума и почвай да чистиш живота си от негативни случки. Там е разковничето на решаването на проблемите ти.
редовно, често и по малко е по-добре от рядко, спорадично и по много.
Посиняване на точките ми прилича на наказание.
Не чакай чудото да се случи, а го направи да се случи с упорита и дисциплинирана, ежедневна работа върху себе си!
Виж процедура - В мир със себе си - тук във форума и почвай да чистиш живота си от негативни случки. Там е разковничето на решаването на проблемите ти.
Последно промяна от ivangp на 22 Фев 2013 09:37, променено общо 2 пъти.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Благодаря, Limitless
Ще пробвам предложените от теб варианти.
"емоции, ЗАРАДИ КОИТО СЕ ЧУВСТВАШ КАТО "НАТРАПНИК" /не съм много запозната с форумите и ми убягва цитирането/ - исках чрез думите да покажа каква съм и да видя дали и другите откриват това, което аз откривам у себе си. Написаното за натрапването не случайно ти е направило впечатление. Аз цял живот се чувствам така в отношенията си с хората - като натрапник, като неискана, като необичана /от близки хора/ - което със сигурност не е било така, но АЗ го преживявам цял живот по тоя начин. И едва ли не непрекъснато търся потвърждение, че не е така, "дебна" да уловя хората около мен в грешка и веднага гласчето-предател се обажда: "Видя ли, ето че се държи лошо с теб /независимо кой/ и значи не те обича."
Благодаря още веднъж.
Ще опитам поне още няколко пъти. Не за друго, а защото нямам вече какво да губя; нямам и друг избор.
Ще пробвам предложените от теб варианти.
"емоции, ЗАРАДИ КОИТО СЕ ЧУВСТВАШ КАТО "НАТРАПНИК" /не съм много запозната с форумите и ми убягва цитирането/ - исках чрез думите да покажа каква съм и да видя дали и другите откриват това, което аз откривам у себе си. Написаното за натрапването не случайно ти е направило впечатление. Аз цял живот се чувствам така в отношенията си с хората - като натрапник, като неискана, като необичана /от близки хора/ - което със сигурност не е било така, но АЗ го преживявам цял живот по тоя начин. И едва ли не непрекъснато търся потвърждение, че не е така, "дебна" да уловя хората около мен в грешка и веднага гласчето-предател се обажда: "Видя ли, ето че се държи лошо с теб /независимо кой/ и значи не те обича."
Благодаря още веднъж.
Ще опитам поне още няколко пъти. Не за друго, а защото нямам вече какво да губя; нямам и друг избор.
Благодаря и на теб, Alisa.
Едни от постовете, които ме подтикнаха все пак да споделя нещо в този форум с надежда, са твоите постове. Вникваш в проблемите на другите, уцелваш точно невралгичните точки, даваш им находчиви идеи. Тайната ми мисъл беше да те помоля на лични за помощ, но исках да мине повече време, защото не е от голяма полза да помагаш на някого, ако той самият в момента поне като начало не си помогне сам /а аз едва имам сили да го сторя/.
"Много често с изписването идва и изясняването "какво точно не ми е на ред?!" - това е вярно. Исках да се видя отстрани, исках да се видя и през очите на другите. И още една "тайна" надежда - ако все пак успея да се справя /а в живота си съм се справяла с много по-тежки и сериозни проблеми, категорична съм/, ще имам възможност да върна лентата назад и да видя има ли развитие. Не съм по дневниците, а тук написано - остава, пък и има вероятност някой да даде добра идея, която да ми помогне.
Знам, че всичко в поста ми направо плаче за декларации. Започнах хаотично и объркано, защото 45 г. трупане на проблеми и случки не са никак малко и се стъписах кое по-напред да подхвана. Те валят едно през друго. Със случките нещо не ми се получава. През годините съм си изработила жесток механизъм да подтискам неприятните неща и така дълбоко съм ги натикала, че дълго време си мислех, че просто съм се отървала от тях. Малко неща си спомням съзнателно от живота си, защото са малко хубавите неща.
Всъщност тес-ането през този месец ми показа, че има някакво въздействие, но не съм постигнала кой знае какво. Притесни ме обаче, че при тес-ане ми изникваха положителни спомени, а аз исках да се отърва от отрицателни такива. Не искам да си махам положителните спомени - те и без това не са много. А на практика точно това се получи - тес-ам за негативи и с почукванията "върви" картина на положителен спомен.
Какъв обрат. Връщам се назад многократно. Не откривам много. Драматичен обрат имаше не преди 2-3, а преди 7 години. Преди 2-3 г. най-тежко преживях лошо отношение на близък човек и оттогава отношенията вървят все по на зле.
Усещам и преживявам ако не всичките, то поне 80% от усилията си като безплодни /особено в личен и професионален план/. По оценка на външни хора /било от завист или обективно/ - не е точно така. Най-безплодно е усилието да намеря обич, подкрепа и сигурност, професионална реализация. Май нямам "плодно" усилие.
Как прилагах. Съставям си декларация, която казвам в пълен текст на всяка от точките /така избягвам фиксацията само върху негативната фраза/, като правя един кръг-9Г-втори кръг. Декларации, които ползвах:
- Въпреки че се страхувам да не получа отказ и да не ме отблъснат, аз напълно и безусловно /не знам защо не предпочитам безрезервно/ приемам себе си и се изчиствам от този страх, сега и завинаги.
- В.ч. се страхувам безумно да не загубя работата си и да не остана без доходи, аз напълно и безусловно приемам себе си и се изчиствам от този страх, сега и завинаги, защото винаги ще имам работа и сигурни доходи. /Аз наистина трябва да ги имам и двете, за да съм себе си и да съм добре. Не се виждам като вътрешен комфорт някой да ме издържа/.
- В.ч. непрекъснато ми е слабо на мускулите, вие ми се свят и ми се подкосяват краката от страх и притеснение, че мога да остана без работа и доходи, аз напълно и безусловно приемам себе си и се изчиствам от мускулната слабост, виенето на свят, страха и притеснението, сега и завинаги, и се зареждам с енергия, жизненост и успех.
- В.ч. че много пъти съм пожелавала смъртта, аз напълно.....и избирам да живея.
- В.ч. цял живот се чувствам отхвърлена, нежелана, необичана и нямам желание да живея, аз напълно.....си, изчиствам се от всички отрицателни мисли, чувства и емоции, сега и завинаги, и избирам да съм приемана, желана, обичана и изпълнена с енергия и жизненост.
- по същия модел - за косопад, пърхут и сърбеж по главата, които съм категорична, че се появиха вследствие на стреса и притесненията
За нищо от тези неща нямам усещането за подобрение. Не го казвам като недоволство, а като ориентиращ факт /1 месец като махало не е много за резултати/.
Извинявам се за дългия пост.
И отново благодаря на Alisa.
Едни от постовете, които ме подтикнаха все пак да споделя нещо в този форум с надежда, са твоите постове. Вникваш в проблемите на другите, уцелваш точно невралгичните точки, даваш им находчиви идеи. Тайната ми мисъл беше да те помоля на лични за помощ, но исках да мине повече време, защото не е от голяма полза да помагаш на някого, ако той самият в момента поне като начало не си помогне сам /а аз едва имам сили да го сторя/.
"Много често с изписването идва и изясняването "какво точно не ми е на ред?!" - това е вярно. Исках да се видя отстрани, исках да се видя и през очите на другите. И още една "тайна" надежда - ако все пак успея да се справя /а в живота си съм се справяла с много по-тежки и сериозни проблеми, категорична съм/, ще имам възможност да върна лентата назад и да видя има ли развитие. Не съм по дневниците, а тук написано - остава, пък и има вероятност някой да даде добра идея, която да ми помогне.
Знам, че всичко в поста ми направо плаче за декларации. Започнах хаотично и объркано, защото 45 г. трупане на проблеми и случки не са никак малко и се стъписах кое по-напред да подхвана. Те валят едно през друго. Със случките нещо не ми се получава. През годините съм си изработила жесток механизъм да подтискам неприятните неща и така дълбоко съм ги натикала, че дълго време си мислех, че просто съм се отървала от тях. Малко неща си спомням съзнателно от живота си, защото са малко хубавите неща.
Всъщност тес-ането през този месец ми показа, че има някакво въздействие, но не съм постигнала кой знае какво. Притесни ме обаче, че при тес-ане ми изникваха положителни спомени, а аз исках да се отърва от отрицателни такива. Не искам да си махам положителните спомени - те и без това не са много. А на практика точно това се получи - тес-ам за негативи и с почукванията "върви" картина на положителен спомен.
Какъв обрат. Връщам се назад многократно. Не откривам много. Драматичен обрат имаше не преди 2-3, а преди 7 години. Преди 2-3 г. най-тежко преживях лошо отношение на близък човек и оттогава отношенията вървят все по на зле.
Усещам и преживявам ако не всичките, то поне 80% от усилията си като безплодни /особено в личен и професионален план/. По оценка на външни хора /било от завист или обективно/ - не е точно така. Най-безплодно е усилието да намеря обич, подкрепа и сигурност, професионална реализация. Май нямам "плодно" усилие.
Как прилагах. Съставям си декларация, която казвам в пълен текст на всяка от точките /така избягвам фиксацията само върху негативната фраза/, като правя един кръг-9Г-втори кръг. Декларации, които ползвах:
- Въпреки че се страхувам да не получа отказ и да не ме отблъснат, аз напълно и безусловно /не знам защо не предпочитам безрезервно/ приемам себе си и се изчиствам от този страх, сега и завинаги.
- В.ч. се страхувам безумно да не загубя работата си и да не остана без доходи, аз напълно и безусловно приемам себе си и се изчиствам от този страх, сега и завинаги, защото винаги ще имам работа и сигурни доходи. /Аз наистина трябва да ги имам и двете, за да съм себе си и да съм добре. Не се виждам като вътрешен комфорт някой да ме издържа/.
- В.ч. непрекъснато ми е слабо на мускулите, вие ми се свят и ми се подкосяват краката от страх и притеснение, че мога да остана без работа и доходи, аз напълно и безусловно приемам себе си и се изчиствам от мускулната слабост, виенето на свят, страха и притеснението, сега и завинаги, и се зареждам с енергия, жизненост и успех.
- В.ч. че много пъти съм пожелавала смъртта, аз напълно.....и избирам да живея.
- В.ч. цял живот се чувствам отхвърлена, нежелана, необичана и нямам желание да живея, аз напълно.....си, изчиствам се от всички отрицателни мисли, чувства и емоции, сега и завинаги, и избирам да съм приемана, желана, обичана и изпълнена с енергия и жизненост.
- по същия модел - за косопад, пърхут и сърбеж по главата, които съм категорична, че се появиха вследствие на стреса и притесненията
За нищо от тези неща нямам усещането за подобрение. Не го казвам като недоволство, а като ориентиращ факт /1 месец като махало не е много за резултати/.
Извинявам се за дългия пост.
И отново благодаря на Alisa.
Благодаря на ivangp.
Именно защото поначало като човек съм упорита и дисциплинирана, мисля, че с времето волево успях да "натикам" негативните си емоции на дълбоко и да ги превърна във физически усещания и симптоми. Именно волята и упоритостта /мога да конкретизирам с примери от живота си, но не ми се иска/, като че ли ме докараха дотук. Факт е, че винаги благодарение на тях съм се справяла и винаги работеха. Сега /и то от доста време/
не работят, не работят за мен. И това ме стъписва, плаши, обезсърчава. Аз друго не знам какво да ползвам, освен да съм упорита и волева в търсенето на изходи - цял живот това съм правила. И сега този подход тотално не сработва! /Не се пазаря - просто посочвам усещането за ситуацията/.
За посиняването. Аз по принцип посинявам сравнително лесно и от лек натиск. Но че се "удрям" яко по точките, е факт. Ако беше попитал за мое определение как го правя - думата, за която се сещам, е "с ожесточение". И е вярно. Но сега си давам сметка, че "наказание" е следващото в логическата верига. Най-вероятно е така - наказвам се, че не съм се реализирала в живота в достатъчно максимална степен; наказвам се за несполуки в междуличностни взаимоотношения; наказвам се, че разочаровах родителите си /единият защото искаше едно от мен, а другият - друго/. А аз постъпих, както аз исках /за образованието и професията имам предвид/; наказвам се, че нямам добри доходи, а успявам да постигна само един оцеляващ минимум.
Благодаря още веднъж за разбирането.
Допълнение към питането на Alisa как правя техниката. Заедно с тес-ането пропих повече вода; преди не пиех почти никак. /Впрочем по принцип задържам течности - сърдечен произход на проблема; освен ако не се е появил нов/. Пия изворна и това е едно от нещата, за които съм благодарна - че имам достъп до изворна вода.
- знам, но "рядко, спорадично и по много", а после - никак, ми е част от проблема. Депресията не е най-свежото преживяване. Но е много... удобно оправдание."редовно, често и по малко е по-добре от рядко, спорадично и по много"
Именно защото поначало като човек съм упорита и дисциплинирана, мисля, че с времето волево успях да "натикам" негативните си емоции на дълбоко и да ги превърна във физически усещания и симптоми. Именно волята и упоритостта /мога да конкретизирам с примери от живота си, но не ми се иска/, като че ли ме докараха дотук. Факт е, че винаги благодарение на тях съм се справяла и винаги работеха. Сега /и то от доста време/
не работят, не работят за мен. И това ме стъписва, плаши, обезсърчава. Аз друго не знам какво да ползвам, освен да съм упорита и волева в търсенето на изходи - цял живот това съм правила. И сега този подход тотално не сработва! /Не се пазаря - просто посочвам усещането за ситуацията/.
За посиняването. Аз по принцип посинявам сравнително лесно и от лек натиск. Но че се "удрям" яко по точките, е факт. Ако беше попитал за мое определение как го правя - думата, за която се сещам, е "с ожесточение". И е вярно. Но сега си давам сметка, че "наказание" е следващото в логическата верига. Най-вероятно е така - наказвам се, че не съм се реализирала в живота в достатъчно максимална степен; наказвам се за несполуки в междуличностни взаимоотношения; наказвам се, че разочаровах родителите си /единият защото искаше едно от мен, а другият - друго/. А аз постъпих, както аз исках /за образованието и професията имам предвид/; наказвам се, че нямам добри доходи, а успявам да постигна само един оцеляващ минимум.
Благодаря още веднъж за разбирането.
Допълнение към питането на Alisa как правя техниката. Заедно с тес-ането пропих повече вода; преди не пиех почти никак. /Впрочем по принцип задържам течности - сърдечен произход на проблема; освен ако не се е появил нов/. Пия изворна и това е едно от нещата, за които съм благодарна - че имам достъп до изворна вода.
-
Angel_K
- Напреднал
- Мнения: 332
- Регистриран на: 07 Май 2010 17:23
- Местоположение: България
- Обратна връзка:
Здравей НИК,
Хубаво е да почнеш да се обичаш малко по малко.
До толкова ,че като минеш покрай огледалото да ти идва да се прегърнеш силно;-)
Имаш много работа и повечето си я написала в първия си пост както Алиса те насочи.
Ако ти по-лесно си препиши нещата на лист и по него ТЕСаш , вода , ТЕС-аш, вода...
Може да се случи да плачеш по средата на ТЕСанаето , не спираш а продължаваш.
Ако проблем те събуди , ТЕСаш на момента.
Света е прекрасен само да имаш очи да го видиш , повярвай ми
Спри да гледаш ТВ ако не си го направила вече...
ТЕСай и споделяй.
Ще стане ама хич не се съмнявай в Теб или ТЕС ,ще стане ама иска работа и време
Хубаво е да почнеш да се обичаш малко по малко.
До толкова ,че като минеш покрай огледалото да ти идва да се прегърнеш силно;-)
Имаш много работа и повечето си я написала в първия си пост както Алиса те насочи.
Ако ти по-лесно си препиши нещата на лист и по него ТЕСаш , вода , ТЕС-аш, вода...
Може да се случи да плачеш по средата на ТЕСанаето , не спираш а продължаваш.
Ако проблем те събуди , ТЕСаш на момента.
Света е прекрасен само да имаш очи да го видиш , повярвай ми
Спри да гледаш ТВ ако не си го направила вече...
ТЕСай и споделяй.
Ще стане ама хич не се съмнявай в Теб или ТЕС ,ще стане ама иска работа и време
Nik.
явно не си чела това:
http://emozdrave.info/forum/viewforum.php?f=12
Или ако си го чела не си го разбрала.
Или ако си го разбрала си решила да го пренебрегнеш.
Работи както е описано в тази тема и ще виждаш резултати всеки ден.
явно не си чела това:
http://emozdrave.info/forum/viewforum.php?f=12
Или ако си го чела не си го разбрала.
Или ако си го разбрала си решила да го пренебрегнеш.
Работи както е описано в тази тема и ще виждаш резултати всеки ден.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
nik, това което схващам от поста ти, като грешно е-
-правиш декларации като за ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО а не като за простата базова ТЕС сесия.
- слагаш много проблеми в една декларация, направи ги с по един симптом/емоция и така работи, за да проследиш развитието
- натъкваш се на "хубав спомен" и не искаш да се разделиш с него-Това е типичен пример за "маяк"- спъващо ограничение с положителен заряд. Рискувай с един такъв положителен спомен, изТЕСай го и виж какво ще се случи! Първо си направи ако искаш един- два ТЕСа с декларация-
-работи със спомените отпреди 7 години.
-не е проблем да си хаотична в темите, за ТЕСане, но хванеш ли една изчисти я до крак /т.е. до 0/!
Радвам се да помогна!
-правиш декларации като за ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО а не като за простата базова ТЕС сесия.
- слагаш много проблеми в една декларация, направи ги с по един симптом/емоция и така работи, за да проследиш развитието
- натъкваш се на "хубав спомен" и не искаш да се разделиш с него-Това е типичен пример за "маяк"- спъващо ограничение с положителен заряд. Рискувай с един такъв положителен спомен, изТЕСай го и виж какво ще се случи! Първо си направи ако искаш един- два ТЕСа с декларация-
и после продължи ТЕС по положителен спомен.Не искам да си махам положителните спомени - те и без това не са много.
-работи със спомените отпреди 7 години.
-не е проблем да си хаотична в темите, за ТЕСане, но хванеш ли една изчисти я до крак /т.е. до 0/!
Радвам се да помогна!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Благодаря, Angel_K,
Телевизия доста отдавна не гледам /може би вече към 2-3 години/, но не го споделям много, защото звучи странно. Отначало се притеснявах, че повечето хора не биха приели такава "изолация", но после се успокоих, защото пък имам много социални контакти и наваксвам с интернет, където аз мога да избирам инфото.
Проблемът не е, че не знам колко прекрасен е светът. Проблемът е, че знам, но се сринах и излязох от "зоната". И не знам как да се върна.
Телевизия доста отдавна не гледам /може би вече към 2-3 години/, но не го споделям много, защото звучи странно. Отначало се притеснявах, че повечето хора не биха приели такава "изолация", но после се успокоих, защото пък имам много социални контакти и наваксвам с интернет, където аз мога да избирам инфото.
Проблемът не е, че не знам колко прекрасен е светът. Проблемът е, че знам, но се сринах и излязох от "зоната". И не знам как да се върна.
За четене - четох го. Че не го доразбрах като техника - не го доразбрах. Убягва ми СЕН и работата със случките. И... го пренебрегнахivangp написа:Nik.
явно не си чела това:
http://emozdrave.info/forum/viewforum.php?f=12
Или ако си го чела не си го разбрала.
Или ако си го разбрала си решила да го пренебрегнеш.
Работи както е описано в тази тема и ще виждаш резултати всеки ден.
Връщам се да чета и да пробвам пак.
Така излиза - че правя декларации за Предизвикателството - някак си по ми паснаха те и си ги "заех"Alisa написа:nik, това което схващам от поста ти, като грешно е-
-правиш декларации като за ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО а не като за простата базова ТЕС сесия.
- слагаш много проблеми в една декларация, направи ги с по един симптом/емоция и така работи, за да проследиш развитието
- натъкваш се на "хубав спомен" и не искаш да се разделиш с него-Това е типичен пример за "маяк"- спъващо ограничение с положителен заряд.
Ами като бързам да се отърва от многото проблеми /а за колко пък не съм писала!/ - ще се пенсионирам, ако ги карам едно по едно. Ама щом сте рекли - ок, коригир, едно по едно
/хареса ми някъде тук едно “активир” и си взех и словообразувателния модел, и техниката; благодаря /За маяците мярнах из форума, но на кого му се иска да забрави хубавото? И какво всъщност ще остане, ако изчистим и лошото /дай, Боже/, но и хубавото? Нали „Аз” съм опитът и паметта през годините? Кой ще остане? И ако така си изтриеш файловете, безчувствен ли ще останеш? Това са разсъждения с елементи на пазарлък
.Но все пак пробвах за положителните спомени. Засега - тц. Огромна съпротива.
И за да не ви разочаровам съвсем, нека да споделя, че след час-час и половина ТЕС-ане има някакво подобрение на настроение, енергия, самочувствие, които обаче се стопяват за следващите два до четири часа контакти с хората и пак се чувствам изцедена като парцал. Имам чувството, че нещо ми изпива енергията непрекъснато и аз все по-трудно и по-трудно я възстановявам.
Но ще продължа - къде повече, къде по-малко и не знам дали с правилна техника, но нямам много други варианти за избор и изход.
Благодаря за подкрепата и разбирането!
nik
И си спомни, че празно няма!:idea:
В случая махаш пречката- идва свобода, махаш застоя идва движение, махаш тъмното иде светлото...или каквото си готова да пуснеш в себе си!
Хайде, на работа!...и живота ще ти се удължи, за да имаш време да изТЕСаш всичко.
Ами да!За маяците мярнах из форума, но на кого му се иска да забрави хубавото? И какво всъщност ще остане, ако изчистим и лошото /дай, Боже/, но и хубавото? Нали „Аз” съм опитът и паметта през годините? Кой ще остане? И ако така си изтриеш файловете, безчувствен ли ще останеш? Това са разсъждения с елементи на пазарлък Very Happy .
Работи по това!!! По всичко потъмнено.Огромна съпротива
И си спомни, че празно няма!:idea:
В случая махаш пречката- идва свобода, махаш застоя идва движение, махаш тъмното иде светлото...или каквото си готова да пуснеш в себе си!
Хайде, на работа!...и живота ще ти се удължи, за да имаш време да изТЕСаш всичко.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Е, това направо ме усмихнаAlisa написа: Хайде, на работа!...и живота ще ти се удължи, за да имаш време да изТЕСаш всичко.
Да бях знаела, че целта на живота ми е да ТЕС-ам, па да бях почнала по-рано. В интерес на истината продължавам - кога по-малко, кога повече през деня, кога - нощем, като се събудя и сърцето ми блъска от притеснение. Опитвам се да изчистя ситуация и негативно чувство /примерно от гадост на колега/, мисля, че съм го изчистила и като ме пресрещне за нещо дребно тая твар неколегиална, пак възвирам и се връща гадното чувство - разтрепервам се, подкосяват ми се краката, сърцебиене. И то за глупости.
Отивам да чистя.
Благодаря за насоките и подкрепата.