Бавно, но сигурно пътувам към себе си
Имам нужда са споделя една случка, за която знаят само баща ми и брат ми. Може би най-срамната случка в живота ми, която дълбоко бях заровила в себе си. Тесала съм я преди, неколкократно, и мислих, че съм я изчистила. Или поне съм простила на човека, който ми я причини. Съвсем случайно (всъщност никак не е случайно, но това е една друга дълга тема) днес ми изникна в съзнанието, че като се сетя за нея, изпитвам срам и вина. В момента, в който се сетих, бях в автобус и нямаше как да се тесам. Но си спомних доста подробности, които съзнателно или не, съм забутвала дълбоко в себе си. Разплаках се. Едвам дочаках да стигна до офиса, за да се тесам. Много емоционално беше. Тесах срама, вината, безсилието, в което сама се поставих; гневът, че не реагирах нито по време на, нито след това; и накрая тесах, че си прощавам.
Сега съм тъжна. Не знам защо. Може би разбутах много дълбоки пластове, с много силни чувства. Усещам тъгата в гърдите и гърлото си, постоянно въздишам. Леко замаяно ми е.
Ето и самата случка: преди около 5 г. карах шоф. курс. По време на едно извънградско курмуване от дума на дума стана въпрос за женското тяло, как му се отразява бременността, и аз с всичкия си тъп акъл се похвалих, че на мен не ми се отразило негативно по никакъв начин, и че гърдите са ми същите. Направо все едно казах ела, вълчо, изяж ме. Не мога да си простя, че бях толкова глупава и наивна и че с моите думи провокирах действията му. Разкопча ми дънките и ми галеше корема. Само това. Бях като парализирана. Не предприех никакви действия!!! Нито съпротива, нито нищо. Бях едновременно погнусена от това, което прави, и абсолютно безсилна да се защитя. Яд ме е, че и след това нищо не направих, останах при него на курс. Да се отпиша би означавало да призная пред мъжа си причината, а ме беше страх и срам. Страхувах се, че ще ме обвини в бездействие. Както направи и брат ми (всъщност той ме натресе при този инструктор, имаше да си урежда някакви сметки с него, и ме използва като разменна монета - един вид услуга му прави, че му ставам клиент. Пиша това, защото беше другата причина да не искам да казвам на мъжа ми - веднага щеше да обвини и брат ми, че ме праща при този женкар, а аз не исках да създавам конфликти м/у брат ми и мъжа ми, там нещата и без това не са цветущи).
През нощта след това имах късмет, че мъжът ми беше нощна смяна. Почти не спах. Ревах и ритах като обезумяла. От безсилие, срам и вина.
Сега съм вече убедена, че трябва да разкажа всичко на мъжа ми. Каквито и чувства да възникнат, трябва да ги приема. Защото ако не му разкажа, ще съм свършила работата наполовина.
Реално погледнато, не е кой знае какво случилото се. Аз го направих толкова значимо, защото си мълчах. Ако бях изплюла камъчето веднага, нямаше да тая толкова години този срам. Но самия факт, че го споделям, е малка крачка напред.
Сега съм тъжна. Не знам защо. Може би разбутах много дълбоки пластове, с много силни чувства. Усещам тъгата в гърдите и гърлото си, постоянно въздишам. Леко замаяно ми е.
Ето и самата случка: преди около 5 г. карах шоф. курс. По време на едно извънградско курмуване от дума на дума стана въпрос за женското тяло, как му се отразява бременността, и аз с всичкия си тъп акъл се похвалих, че на мен не ми се отразило негативно по никакъв начин, и че гърдите са ми същите. Направо все едно казах ела, вълчо, изяж ме. Не мога да си простя, че бях толкова глупава и наивна и че с моите думи провокирах действията му. Разкопча ми дънките и ми галеше корема. Само това. Бях като парализирана. Не предприех никакви действия!!! Нито съпротива, нито нищо. Бях едновременно погнусена от това, което прави, и абсолютно безсилна да се защитя. Яд ме е, че и след това нищо не направих, останах при него на курс. Да се отпиша би означавало да призная пред мъжа си причината, а ме беше страх и срам. Страхувах се, че ще ме обвини в бездействие. Както направи и брат ми (всъщност той ме натресе при този инструктор, имаше да си урежда някакви сметки с него, и ме използва като разменна монета - един вид услуга му прави, че му ставам клиент. Пиша това, защото беше другата причина да не искам да казвам на мъжа ми - веднага щеше да обвини и брат ми, че ме праща при този женкар, а аз не исках да създавам конфликти м/у брат ми и мъжа ми, там нещата и без това не са цветущи).
През нощта след това имах късмет, че мъжът ми беше нощна смяна. Почти не спах. Ревах и ритах като обезумяла. От безсилие, срам и вина.
Сега съм вече убедена, че трябва да разкажа всичко на мъжа ми. Каквито и чувства да възникнат, трябва да ги приема. Защото ако не му разкажа, ще съм свършила работата наполовина.
Реално погледнато, не е кой знае какво случилото се. Аз го направих толкова значимо, защото си мълчах. Ако бях изплюла камъчето веднага, нямаше да тая толкова години този срам. Но самия факт, че го споделям, е малка крачка напред.
Съветвам те, ПЪРВО, да изчистиш абсолютно всички емоции свързани с този конкретен случай. ВТОРО, да стигнеш до причината, поради която 
, да изчистиш и нея от всички възможни емоции, ЧЕ ЧАК ТОГАВА, ако все още ти хрумва, да разкажеш на мъжа си, го направи! Подозирам от него реакция, каквото си получила от брат си...Бях като парализирана. Не предприех никакви действия!!! Нито съпротива, нито нищо.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Да, ще чистя още и още. Можех да продължа днес, но от реването взе да ми се разтича спиралата по очите 
В интерес на истината, се бях засилила да сервирам на мъжа ми откровението още тая вечер и кой знае каква каша щях да забъркам. Имам някаква странна дарба да забърквам конфликти.
Относно парализирането, предполагам, че беше от страх. Все пак в момента шофирах (силно казано, като се има предвид, че хич не се справям). Не знаех как да реагирам. Но сега като се замисля, май и друг път съм изпадала в такава ситуация да не реагирам - не по такъв повод, а в критична ситуация. Когато искам да направя нещо, а не мога.
В интерес на истината, се бях засилила да сервирам на мъжа ми откровението още тая вечер и кой знае каква каша щях да забъркам. Имам някаква странна дарба да забърквам конфликти.
Относно парализирането, предполагам, че беше от страх. Все пак в момента шофирах (силно казано, като се има предвид, че хич не се справям). Не знаех как да реагирам. Но сега като се замисля, май и друг път съм изпадала в такава ситуация да не реагирам - не по такъв повод, а в критична ситуация. Когато искам да направя нещо, а не мога.
Моят съвет е да не търсиш причината. В смисъл може да мислиш по въпроса, но не е задължително да я откриеш за да си решиш проблема. Често връзките с минали случки сами се появяват, докато човек си ТЕСа негативните емоции. С другото което казва Алиса съм съгласен.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Снощи се опитах да вляза в спомена, но всичко ми беше някак далечно и отнесено, все едно се е случило или на някой друг, или на мен, но мнооого отдавна. Реших да преразкажа всичко на глас, тупайки се. Стигнах до "гнусар" и изтесах, че ме е било гнус от докосването. Като цяло друго нищо не усетих. Като причина за цялата работа, пак стигнах до вината, че аз съм я предизвикала. Тесах нея и мисля, че на този етап я изчистих. Поне в момента нищо не усещам. Довечера ще пробвам пак.
Вчера, когато се тесах за да си простя, нещо не се получаваше - душеше ме в гърдите. Пробвах с това, че не искам да си простя, и нещата се оправиха
.
Днес се замислих, че е добре да изровя всички случки, в които съм мразила себе си, и да взема да си простя. Защото го заслужавам.
Вчера, когато се тесах за да си простя, нещо не се получаваше - душеше ме в гърдите. Пробвах с това, че не искам да си простя, и нещата се оправиха
.Днес се замислих, че е добре да изровя всички случки, в които съм мразила себе си, и да взема да си простя. Защото го заслужавам.
Мисля, че причината е, че нямам готов план как да действам в такъв случай, т.е. обичам всичко да ми е под контрол. А такова нещо и през главата не ми е минавало, че може да ми се случи.ivangp написа:Моят съвет е да не търсиш причината. В смисъл може да мислиш по въпроса, но не е задължително да я откриеш за да си решиш проблема.
Много се чудих каква е поуката, защо точно това ми се случи. За сега стигнах до следните заключения:
1. Да внимавам какво дрънкам.
2. Да бъда по-спонтанна в действията си.
3. Да казвам "не" - това ми е много трудно и определено имам много за тесане тук. Все гледам да не нараня другите, да не си създадат лошо мнение за мен. Т.е. имам нужда от тяхното одобрение. Страхувам се, че няма да ме харесат. Какво ще кажат. Хох, как ще го изтесам всичко това
Много добре!
Иване, вторият ми пост, беше пояснение към първия, защото останах с впечатлението, че biscuit, не е схванала същността. Да това е втора задача и не е задължителна, но е крайче на друг проблем, които е съществен, според мен и може да бъде разплетен и оползотворен. Освен това считам, че точно проблем, проявяващ се с липсата на реакция е довел до следващия проблем-атаката на инструктора. Т.е biscuit създава условие в което да "не реагира"...Защо, какво, от кога?...
biscuit , само да не се почустваш виновна, просто нищя проблема като връзката между причина и следствие!
Иначе конкретната случка си се чисти с познатите ни методи.
Иване, вторият ми пост, беше пояснение към първия, защото останах с впечатлението, че biscuit, не е схванала същността. Да това е втора задача и не е задължителна, но е крайче на друг проблем, които е съществен, според мен и може да бъде разплетен и оползотворен. Освен това считам, че точно проблем, проявяващ се с липсата на реакция е довел до следващия проблем-атаката на инструктора. Т.е biscuit създава условие в което да "не реагира"...Защо, какво, от кога?...
biscuit , само да не се почустваш виновна, просто нищя проблема като връзката между причина и следствие!
Иначе конкретната случка си се чисти с познатите ни методи.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
От една година сме спряли да се пазим с мъжа ми, т.е. работим за бебе. Имаше период преди това, в който категорично се бях отказала от повече деца - къде от страх, четейки какво става по родилните ни домове, къде от страх от самата бременност, къде от чиста проба егоизъм 
. А мъжът ми винаги е искал още едно дете. Когато започнахме да правим опити миналата година, не бях много наяно със себе си искам ли бебе, или не. Но в едно бях сигурна - че лесно няма да стане.
Към днешна дата вече мога да заявя със сигурност, че вече искам бебе. До сега съм работила върху вината, че не съм искала да имам дете; работила съм и върху изясняването искам ли, не искам ли. Теснах се и затова, че заслужавам да имам дете. Защото и такива мисли ми минават през главата - че не съм добра майка, че съм егоист, че не обръщам достатъчно внимание на дъщеря си, че понякога се държа лошо с нея, карайки и се за нещо. Теснах се и че тялото ми вече е готово за бременност. И вече май се поизчерпах откъм идеи 
.
Това, което ме притеснява, е нагласата на мъжа ми, че каквото и да прави, при него нещата стават бавно и трудно. На мен лично не ми пречи това, че правим опити цяла година, нито пък ме притеснява. Но при него се прокрадват мисли дали всичко е наред, намеквал ми е разни глупости за мерене на базални температури и т.н. С две думи, не е абсолютно убеден, че ще стане по нормален път. Не знам дали ще успея да го убедя да се теса, нито желание има, нито вяра (не че вярата е задължителна, знам ). Та какво да го правя него? Прокси?
. А мъжът ми винаги е искал още едно дете. Когато започнахме да правим опити миналата година, не бях много наяно със себе си искам ли бебе, или не. Но в едно бях сигурна - че лесно няма да стане. Към днешна дата вече мога да заявя със сигурност, че вече искам бебе. До сега съм работила върху вината, че не съм искала да имам дете; работила съм и върху изясняването искам ли, не искам ли
. Теснах се и затова, че заслужавам да имам дете. Защото и такива мисли ми минават през главата - че не съм добра майка, че съм егоист, че не обръщам достатъчно внимание на дъщеря си, че понякога се държа лошо с нея, карайки и се за нещо. Теснах се и че тялото ми вече е готово за бременност. И вече май се поизчерпах откъм идеи .Това, което ме притеснява, е нагласата на мъжа ми, че каквото и да прави, при него нещата стават бавно и трудно. На мен лично не ми пречи това, че правим опити цяла година, нито пък ме притеснява. Но при него се прокрадват мисли дали всичко е наред, намеквал ми е разни глупости за мерене на базални температури и т.н. С две думи, не е абсолютно убеден, че ще стане по нормален път. Не знам дали ще успея да го убедя да се теса, нито желание има, нито вяра (не че вярата е задължителна, знам
). Та какво да го правя него? Прокси?В момента работя за смъкната матка, която притиска пикочния ми мехур и ми създава ужасна болка на моменти и дискомфорт като цяло. За 2-3 дни с техника на избора почти не усещам болка .
Тесам още и отслабена мускулатура на перинеума, като причините за това са тежко раждане, насилствено отлепена плацента, епизиотомия с множество шевове и за капак - напъване при ходене по голяма нужда. Това, последното ми е голям проблем, за него и запека трябва да направя предизвикателство.
Много ми е интересно, понеже за смъкването причината си е чисто физическа , защо точно сега се случи? Дали поради това, че с последния цикъл се тесах, че избирам да изчистя тялото си, за да го подготвя за бременност? И друго – перинеумът ми е целия в белези от шевове, които също трябва да изтесам; сякаш местата, които имат нужда от заздравяване, в момента ми го напомнят .
Относно запека – свързвам го с манията ми да контролирам всичко, всички и най-вече себе си.
.Тесам още и отслабена мускулатура на перинеума, като причините за това са тежко раждане, насилствено отлепена плацента, епизиотомия с множество шевове и за капак - напъване при ходене по голяма нужда. Това, последното ми е голям проблем, за него и запека трябва да направя предизвикателство.
Много ми е интересно, понеже за смъкването причината си е чисто физическа , защо точно сега се случи? Дали поради това, че с последния цикъл се тесах, че избирам да изчистя тялото си, за да го подготвя за бременност? И друго – перинеумът ми е целия в белези от шевове, които също трябва да изтесам; сякаш местата, които имат нужда от заздравяване, в момента ми го напомнят
.Относно запека – свързвам го с манията ми да контролирам всичко, всички и най-вече себе си.
Писала съм, че със свекърва ми сме в прекрасни отношения. Но напоследък не е така. Имам някакви безумни периоди, в които страшно много ме дразни, независимо какво казва или какво прави. Просто всичко, свързано с нея, ме изнервя. А още повече се изнервям и дразня от това, че изпитвам такива низки чувства към нея. Винаги съм се стремяла да избягам от порочните отношения между снаха и свекърва; винаги съм осъждала подобно чуждо поведение. И сега какво се случва? Точно това, от което винаги съм бягала. И проблемът е единствено в мен, жената абсолютно с нищо не ме провокира, винаги се застъпва за мен пред мъжа ми, дори и да не съм права, гледа да угоди на всички... За едно известно време бях постигнала вътрешен мир със себе си в тази област. А сега се напъвам да я харесвам и обичам, а става от зле по-зле. Само като я видя да се приближава, и заставам нащрек, все едно очаквам атака. Тесала съм се много, предполагам, че затова имах такъв добър период. Просто не мога да я приема такава, каквато е, а това съм тесала най-много. И не мога да разбера какво ми пречи...
Може би, точно това ти пречи?!
или товаВинаги съм се стремяла да избягам от порочните отношения между снаха и свекърва; винаги съм осъждала подобно чуждо поведение. И сега какво се случва? Точно това, от което винаги съм бягала.
. Пробвай с всяка фраза от поста, но това ми прави най-силно впечатление.гледа да угоди на всички
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!